Публикувана: 10 юни 2009, 12:02 ч.
Последно мнение: 28 окт. 2009, 19:11 ч.

Дали бракът ми е свършил?

11 073
100
1

Гост

# 60 26 юни 2009, 07:42 ч.

Цитат на: catnadeen в чт, 25 юни 2009, 12:42

разговора се е ицродил
аз ще заключа следното - цилка не е цирк ако е искрено желание да си мил с другия, дори да знаеш, че той вероятно гледа в друга посока
ако нещо обаче е "ЦИРК" това говори отвратително за всички участващи в него! семейството не е цирк!
когато обичаш и си готов на много - това не е цирк
ако само ИГРАЕШ за ад запазиш нещо..то играта ще свърши, същността ти не ще бъде променена...брака ти - също
и ако сега спечелиш с ИГРА - то утре ще си пак в същото положение
може да се спечели само с ЛЮБОВ и много разбиране и търпение...с нищо друго не може да се опази и спечели един брак...а дори и с това - не винаги има какво да се печели...
някои битки се печелят като се губят! такъв е живота

Както обикновено съм напълно съгласна с теб, Catnadeen. bouquet

но забелязвам, че повечето писали тук приемат тези действия именно като "Цирк" и според тях не може такова поведение да е искренно. Но... всеки е прав за себеб си.

# 61 26 юни 2009, 10:08 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

обичта върви с разочарованието и недовоството и с грижата и с отрицанието....
живота не е черно бял дори в най-добрите си моменти
а дори и черно-бял - въпрос на вътрешно усещане е дали ще видиш чашата си наполовина празна или наполовина пълна!
аз събрах цялата си воля да видя своите грешки, да потърся в себе си промени, които биха направили мъжа отсреща щаслив с мен...и евентуално да му припомнят хубавото - това заради което се е вгледал в очите ми и е тръгнал с мен по пътя на живота
при нас помогна, но признавам той имаше повече от желание да се разкае и промени и да види какво ще му покажа...и той да ми покаже своите преимущества заради които да остана с него

ОБЪРКАНА, ако имаш желание - направи каквото можеш, пък да става каквото ще! умна и уравновесена жена си - така ми се струва по постовете ти - ще разбереш кога да спреш! послушай обаче сърцето и своя разум - всяко семейство е вселена и няма една с една история да са абсолютно еднакви! вземи своите решения, с които ТИ /не ние/ ще живееш цял живот....
бъди смела и горда, но помни че гордостта е преди всичко недостатък ако не подплътена с много много мъдрост и търпение!
достойнството не е в това да си идеш при първата трудност, но пък и упоритостта когато няма смисъл е вече глупост и инат!
успех, предполагам, че ти е много много тежко...но всяко зло за добро дори когато не можем да видим сега в момента къде е хубавото

# 62 26 юни 2009, 21:52 ч.

Цитат на: catnadeen в пт, 26 юни 2009, 10:08

ОБЪРКАНА, ако имаш желание - направи каквото можеш, пък да става каквото ще! умна и уравновесена жена си - така ми се струва по постовете ти - ще разбереш кога да спреш! послушай обаче сърцето и своя разум - всяко семейство е вселена и няма една с една история да са абсолютно еднакви! вземи своите решения, с които ТИ /не ние/ ще живееш цял живот....
бъди смела и горда, но помни че гордостта е преди всичко недостатък ако не подплътена с много много мъдрост и търпение!
достойнството не е в това да си идеш при първата трудност, но пък и упоритостта когато няма смисъл е вече глупост и инат!
успех, предполагам, че ти е много много тежко...но всяко зло за добро дори когато не можем да видим сега в момента къде е хубавото

Благодаря ти за пореден път за подкрепата. Hug

Наистина имам желание да му дам време, за да реши какво ще прави, но ... не знам дали ще успея да издържа. В момента ми е толкова тежко.... той е с нея.... newsm45

.... а аз не знам какво да правя. Питам се дали има смисъл изобщо да търпя такова нещо, като поне както се развиват нещата напоследък, не виждам никакво желание от негова страна да остане с мен и детето.
Това , разбира се , са риторични въпроси. Не очаквам, че някой ще може да ми отговори на тях. Просто исках да споделя и да си поплача някъде с някого. Cry

# 63 27 юни 2009, 15:15 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

и аз много плаках над клавиатурата...поне не бях сама а с момичетата тук
няма отговор на въпросите ти - във всеки случай с риск да се потретя ще кажа само едно - ако си готова да си идеш няма да ни пишш...ще разберем след като си се изнесла
щом пишеш и се питаш - още не е дошъл момента....

# 64 28 юни 2009, 15:00 ч.

Мнения: 303

Цитат на: объркана съм в пт, 26 юни 2009, 21:52

Цитат на: catnadeen в пт, 26 юни 2009, 10:08

Благодаря ти за пореден път за подкрепата. Hug

Мисля, че си много толерантна жена! Виж, аз съм на мнението на Клер, не мисля, че трябва да се чака и да се измъчваш. Отдавна да бях го изгонила, да бях спряла контакт с него! Много са силни вилни мъжете, защото сега всичко му е идеализирано, но когато с новата му "любов" се сблъскат с битовизмите, а и защо ти поемаш грижите за детето? Връчи му го! В крайна сметка и ти имаш право на личен живот!

# 65 29 юни 2009, 14:56 ч.

Мнения: 671

.....бах му, от къф зор си причинявате всичко това??? newsm78

# 66 29 юни 2009, 16:30 ч.

Бургас
Мнения: 6 038

Как къв бе?
ЛИбоф се нарича, как може да не си разбрала досега... Wink

# 67 29 юни 2009, 17:24 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: omorfis в пн, 29 юни 2009, 14:56

.....бах му, от къф зор си причинявате всичко това??? newsm78

не бе ние силните и готините бием шута веднага...само онези слабачки дето се нямат за нищо чакат и реват...
лесно е след време...човек забравя той какъв е бил в подобна ситуация
авторката не може сега да си тръгне...но това ен е причина да я питаме защо ТЯ си причинява това - щото не тя е виновна...или поне не в случая
на всеки му тябва различно време да се пребори с чувствата си, неувереността и нерешителността си...
не е нужно да се подиграваме - това не помага на объркания човек по никакъв начин....

# 68 29 юни 2009, 17:56 ч.

Мнения: 1 030

Не искам да давам пример със себе си,но само като чета това което пишеш объркана,настръхвам.За жалост,такива обрати в едно семейство се случват на всеки час.
Аз лично го приех нормално,щото ми се беше случвало преди да се разделя с него.
Смея да твърдя,че съм смело разведена и то с две деца.
Това не ме възгордява,ни най малко,страшно много ми е трудно.
И аз като теб го обичах и то даже и след развода,не давах и косъм да падне от главата му.
Но дойде и момента,когато осъзнах как съм се въртяла в едни кръг от лъжи и пр.
Повярвай ми сега се чувствам волна птичка,спокойна,здраво стъпваща на земята,и най важното полезна за децата.
И накрая,ще те посъветвам,с нас наистина ще го преживееш по лесно,стига да си решила да не бъдеш вече с него,щото ще има момент на осъзнаване от негова страна,и тогава ще си объркана още повече.
Дали да му простиш,или да продължиш напред сама.
Защото,аз не можах да простя,това за мен е много жалко.

# 69 29 юни 2009, 18:18 ч.

София
Мнения: 433

Нищо не е свършило, докато наистина не е свършило. А това, объркана, ще го почувстваш сама със сърцето си. Дотогава аз също смятам, че има смисъл да се бориш. Аз самата се борих много малко, просто за мен нямаше смисъл. Но след като го обичаш и не си готова да загърбиш всичко общо помежду ви, дерзай! Кофти ми е за теб, че похабяваш силите и младостта си, вместо да ги инвестираш в нещо по-градивно, но в крайна сметка изходът не е ясен и само ти знаеш какво да правиш. Успех bouquet

# 70 29 юни 2009, 19:46 ч.

Благодаря ви момичета. bouquet

Не знам какво щях да правя без вас.
Catnadeen, Lilivid, ptica,специални благодарности. Hug

Става ми по-леко като знам,че има и хора, които ме разбират.
Знам, че за много хора това, което правя в момента е откачено, ненормално и нередно, но просто не знам в момента как да постъпя. Това нещо идва от сърцето ми. Знам, че сигурно ще съжалявам някой ден, но ... в момента не мога да направя друго, просто не мога.

# 71 30 юни 2009, 09:28 ч.

Мнения: 63

Ptica, искам да те питам нещо - какво разбираш под "ще има момент на осъзнаване от негова страна"? Интересно ми е , дали наистина настъпва такъв момент изобщо?

# 72 30 юни 2009, 20:17 ч.

Мнения: 1 030

Веднага,отговарям с малко закъснение.
Имах предвид,че като се насити на новата си любов,се осъзнава,че там някъде,преди е бил приет с добри чувства към семейния уют.
И се почва,едно мрънкане,че много гадно се чувства,че децата му липсват,дали го мразя,дали съм щастлива и пр...........
И тай,като яз бях много наранена,пренебрегвана,обиждана.
Нямаше как да склоня,това негово осъзнаване.
Много е трудно,но аз съм решила да продължа напред,и то отначало но с две деца.

# 73 1 юли 2009, 10:47 ч.

Мнения: 63

ptica, колко време му трябваше да се понасити на новата си любов? Интересно ми е, защото май съм в същото положение.

# 74 1 юли 2009, 16:35 ч.

Цитат на: умница хубавица в ср, 01 юли 2009, 10:47

Едва ли при всички хора тези срокове са едвакви. Ако при едни става за няколко дни, месец , за дуги става сигурно за години, при други може и никога да не стане. Едва ли има еднозначен отговор.
Аз за себе си съм решила колко мога да изчакам най-много. Ако до тогавa нещата не се променят - лично аз ще сложа край на брака си.
Така, че сигурно и ти трябва да направиш нещо такова - да определиш за себе си максималния срок, който можеш да издържиш. Защото никак не е леко.

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Причина:

Причина: