Моят пък не си идва, не можел, но пък за сметка на това всеки ден звъни да сме се видели /поводи си намира постоянно, то все има за какво. уж ще се развеждаме, все пита нещо за развода, или да ми дадял пари да купя нещо на бебето, или ... абе глупости колкото искаш/. От време на време намирам сили да го отсвиря и да не му вдигам телефона, ама издържа някой и друг ден и го вдигна, викам барем може нещо да е решил по-така. Обаче тц.
Та сега съм решила /ужким наистина/ ама наистина да не му вдигам телефона и вкъщи ако трябва ще го изтръгна от контакта, и на бачкането...
Защо ти го казвам. Ами предполагам че и твоя случай е такъв горе долу. Подобен поне. Ами реши проблема с телефона и ти, ако цъфне у вас предполагам имаш шпионка на вратата. Трябва много воля, знам го и за теб, и за мен, но това е правилно. Той като остане някой и друг месец сам... ама наистина сам..... ще разбере кое е ценното в живота, но дано да имаш воля / и аз/ да си го преживяла и да го отсвириш...
Значи май и двамката ни са от тия дето не знаят какво искат, но защо трябва да е за наша сметка.... Много ми харесва напоследък приказката: Виновен е не този който яде баницата, а този, който му я дава...