Насилието над деца

Наблюденията ми са от близо 20-тина години. Тогава най-големите гаменчета баха с титлата "син на .....". Един "син на ...." заедно с други гаменчета изнасилиха една моя съученичка. Подадоха жалба в милицията (тогава беше така) и след 2 дни онзи пак се хилеше по центъра. Не мина много време и пак се гавриха с едно момиче. После се преместиха в София и сега не знам нищо за него. В сегашно време пак се наблюдават подобни деяния на 'наши хора .....' и пак нищо. Фамилията Боков говори ли ти нещо ? Синчето креде коли и пак - нищо. Защо ?! Защото знаят, че ще им се размине.
И аз бях решил да не бия децата си но нямаше особен ефект. Знаейки че няма да има последствия се разминаваше с ехидна усмивка и само трябваше да се обърна. Подобно на Ерика моя голям син на 6 г заби пластнасова вилица в крака на малкия - на 4 г. После спа по корем .... сега само да го погледна и мирясва - даже не викам.
Други теории ?!! 

Посветила съм доста повече от 5 години в изучаване на човешкото мислене и поведение...и да наистина се оказва, че всички знаят "що е то човешката психика?" повече от самите психолози  ...това се доказва и в тази тема..аз не се обучавам от уикипедията... ...и точно за това ти казвам тези неща.
Тя е само помощник да изкажа моята гледна точка...и да обясня, защо не бива да размахвате така пръст срещу хората.
С укор нищо не се постига....на хората трябва да им се обяснява, да се образоват.
Вербалната агресия, която ти използваш милиш ли, че е по безболезнена.....
Смяташ ли, че твоето поведение е хуманно?
И да, нормално е за всяко едно нещо хората да реагират с "Коя си ти, че ще ми се месиш в живота"....

Коя част от моето поведение намираш за нехуманна, за размахване на пръст и за агресия/ да кажем епистоларна, а не вербална  /? Изказвам мнението си, обяснявам с аргументи и без да нападам. Казах го многократно- не обвинявам никого, защото родителите, които реагират с шамари го правят, защото смятат, че е правилно.  Призоваваш ме да не анализирам хората по един цитат, но ти самата ме анализираш, че и анализираш реакциите на другите към мен. А дали бива или не да правя каквото правя тук- както казах преценявам сама. Дали с това поведение ще спечеля още неприятели освен тези, които вече имам ме интересува слабо. Благодаря за съветите, все пак.  Хората, които не искат няма да се образоват, защото отхвърлят идеята, че родителите им са бъркали и не могат да понесат вината от собствените си грешки. Но нека грешката да е в мен и твоят метод да е по- успешен. Аз не съм се вживяла в ролята на месия и не съм се нагърбила със задачат да образовам хората, а да ги накарам да се замислят и да разговарят по темата.

По темата- цитирала съм по- горе мнението на психоложка от форума Вероника /вероятно сте колеги/, която се позовава на друг известен психолог и давамата заедно твърдят, че наказанията при малки деца са неефективни и предлагат други методи. Аз не говоря като психолог, какъвто не съм, а като социолог. Насилието поражда насилие. И един шамар няма да повреди детето завинаги, но е вреден и излишен и води до много други неща, които, предполагам, са ти известни.

Няма да коментирам мненията на Вероника, но няма общество което да не наказва децата....
Идеята е да се използват адекватни методи...и по всякакъв начин да се избягват наказания които застрашават физическото и психическо здраве на детето.
Всъщност....звучи ми малко лицемерно да се обявяваме против насилието на децата, а да толерираме всички други негови форми...и да желаем най-лошото на всички които са "по-различни"...
Децата се учат не само от родителите си....
.....нека си припомним приказката за лошата дума и мечката..

Шамарите сред тези методи ли са? А крясъците и обидите? А други видове психически тормоз? Изказването на Вероника няма да го коментираш, защото ...? В него се казва се, че наказанията на деца до 4- 5 годишна възраст са неефективни, но децата са наказвани във всички общества, защото...?

Моля, не приемай поста ми като заяждане. Очевидно си подготвена по темата и можеш да споделиш твоите аргументи и затова задавам тези въпроси.

[quote author=Бояна Ламбер link=toповедение ще спечеля още неприятели освен тези, които вече имам ме интересува слабо. Б.

По темата- цитирала съм по- горе мнението на психоложка от форума Вероника /вероятно сте колеги/, която се позовава на друг известен психолог и давамата заедно твърдят, че наказанията при малки деца са неефективни и предлагат други методи. Аз не говоря като психолог, какъвто не съм, а като социолог. Насилието поражда насилие. И един шамар няма да повреди детето завинаги, но е вреден и излишен и води до много други неща, които, предполагам, са ти известни.
[/quote]              При цялото ми уважение,към "професионалистите"ама,синът ми който е на две години преди месец беше започнал зверски да хапе децата.Не безпричинно разбира се,но хапеше и то яко ако някой го ядосаше.Е,опитах кво ли не,всякакви разговори,примери,вкл.и самите деца му казваха да не ги хапе,показвахме белезите,обяснявахме че боли и пр.(веднъж дори го по ухапах за да разбере)ефект нулев!междувременно броя на ухапаните деца нарастваше и въпреки че някой ми обясняваше че бил период и щяло да отмине,накрая го напердаших.Просто не можех повече да гледам как хапе и да чакам да му "мине периода".Е.повервайте след пердаха(по-дупето и още е с памперс )разбра!!!И спря да хапе.Та питам аз какво трябваше да направя в случая?Да гледам отстрани или да действам.Щото ако беше захапал твойто дете и то до кръв както едно от другарчетата си,ти кво щеше да ми кажеш?как щеше да реагираш?вариантите с наказвания да си седи в къщи и тн. също не помогнаха.Съвсем сериозна съм,как щеше да постъпиш?

[quote author=о темата- цитирала съм по- горе мнението на психоложка от форума Вероника /вероятно сте колеги/, която се позовава на друг известен психолог и давамата заедно твърдят, че наказанията при малки деца са неефективни и предлагат други методи. Аз не говоря като психолог, какъвто не съм, а като социолог. Насилието поражда насилие. И един шамар няма да повреди детето завинаги, но е вреден и излишен и води до много други неща, които, предполагам, са ти известни.
[/quote]

Нещо не ми се получи цитата ама дано ме разбрахте

     Да не ти пука кой какво мисли.Щом сърцето ти казва че си добър родител значи е така.човек не можев да избяга от себе си

             При цялото ми уважение,към "професионалистите"ама,синът ми който е на две години преди месец беше започнал зверски да хапе децата.Не безпричинно разбира се,но хапеше и то яко ако някой го ядосаше.Е,опитах кво ли не,всякакви разговори,примери,вкл.и самите деца му казваха да не ги хапе,показвахме белезите,обяснявахме че боли и пр.(веднъж дори го по ухапах за да разбере)ефект нулев!междувременно броя на ухапаните деца нарастваше и въпреки че някой ми обясняваше че бил период и щяло да отмине,накрая го напердаших.Просто не можех повече да гледам как хапе и да чакам да му "мине периода".Е.повервайте след пердаха(по-дупето и още е с памперс )разбра!!!И спря да хапе.Та питам аз какво трябваше да направя в случая?Да гледам отстрани или да действам.Щото ако беше захапал твойто дете и то до кръв както едно от другарчетата си,ти кво щеше да ми кажеш?как щеше да реагираш?вариантите с наказвания да си седи в къщи и тн. също не помогнаха.Съвсем сериозна съм,как щеше да постъпиш?
[/quote]
ще ти отговоря, въпреки, че ще си спечеля още нападки в духа на това, че се правя на  еди- каква - си. Моето момче също е във агресивна фаза и много добре знам за какво говориш, в случая като родител. Играе с деца на неговата възраст, които също са в такъв период. Обясненията имат за цел ефект в дългосрочен план, но както казах по- горе за момента нямат желания ефект, както и ти си забелязала. Не го събирам на малка площ с много други деца и играчки. Играе най- често с едни и същи деца, а в периода на среща и преразпределение на играчки ги държим малко по- надалеч едно от друго. Стоя много близо до него и ако забележа, че има ситуация извън неговия контрол, която иска да разреши с дърпане отвличам вниманието му с нещо друго. Естествено, че няма да го оставя да удря другите деца или да оставя другите да го удрят. Ако го удари твоето дете ме заболи, майка съм, но ще сметна, че двете с теб не сме били достатъчно наблизо, за да реагираме навреме. Ако нямаш желание да стоиш наблизо ще стоя аз и ще се опитам да предотвратя следващи наранявания. Децата на такава възраст трудно играят заедно, а още по- трудно ако са момчета. Други майки тук във форума, с по- големи деца минали по този път също ме посъветваха да държа детето далеч от ситуации, които могат да прераснат в бой. Междувременно с баща му го учим да гали, да целува и ако иска да докосне друго дете да го прави внимателно. Сега гали и дърветата и цветята, защото похвалите и възторзите ни са му приятни. С децата също започва с добро, но се стига и до конфликти, които засега овладявам и няма наранени деца. Познавам си детето и знам кога е превъзбуден и не може да си владее жестовете или ще реагира със сила и се намесвам.

Ползвам и методите описани от Вероника, а и тези в няколко книги за възпитанието на деца. Работят, но трябва да се запази спокойствие, което е трудно ако родителят е преуморен и изнервен. Това е другото нещо, което никой не спомена до тук в темата, че родителите са преуморени, претоварени, майките и с домакинството, и с детето, а и с работа, а дори и най- здравата личност реагира нездравословно в такова състояние. Налага се да се грижим и за себе си.

ПП Малко хора са не- добри родители. Всички грешим. И Слава Богу, защото иначе ще се възнесем.

   Искам да попитам специалистите нещо....

 Ако взема,че го гризна по голото дупе моя две годишен дундьо,дали е насилие?...Защото не мога да устоя просто...

"Шамар"  е много широко понятие.Има огромна разлика в това да плеснеш едно дете през ръчичките (разбира се леко) и със  сърдита физиономия да му кажеш, че не трябва да прави така, и това да му посиниш дупето, да го удариш през лицето, да му дърпаш ушите и т.н.
За крясъците и обидите няма какво да се коментира.....недопустимо е, особено когато нараняват достойнството на детето.
Но!..високият тон е необходим, за да може детето да осъзнае, че тази ситуация не е социално приемлива.
Че действието което е изпълнило е ядосало мама...наранило някой друг
Използването на жестомимиката в такива ситуации дава невероятен резултат...малките деца не винаги разбират думите които използваме, но винаги се ориентират в ситуацията по изявените невербални знаци, тона, интонацията.
Изказването на Вероника няма да коментирам, защото цитата е представяне на алтернативни форми на поведение на родителя, които в никакъв случй не са миродавни...
Всяко дете е различно и точно поради това гореизброените от теб не винаги дават резултат.
Пример...дъщеря ми нееднократно рисува по стените...и с химикал...и с червило...и с крем за подсичане....
колкото и да обяснявах, че не трябва да го прави, резултат нямаше...намерих други начини да се справя с проблема.
Скарах и се, наказах я, но след това и показах къде и с какво може да се рисува...сега рисуваме заедно
Та, в психологията има десетки школи, всяка от които има различна представа за човека, психиката, поведението и всяка тяхна проява.
Правят се многобройни изследвания, спорните въпроси се разглеждат, коментират....затова и не е редно да обсъждам едностранно нещата без да чуя ответните реплики на специалиста.
А факта, че наказанията във всичките им форми масово се прилагат само по себе си говори дали е ефективно.
Би ли имало според теб ефект ако в следствие на някаква беля ти лишиш детето си от някоя любима играчка, или от излизане навън, или от любимото филмче....според мен ще има...
Възпитанието на всеки един човек неминуемо минава през процеса на наказанието, НО възрасните хора преди всичко трябва да се научат да разбират детските бели. Причините които ги провокират...трябва да се научат да разбират детската душа и светоглед.
Трябва да осмислят добре ситуацията преди да приложат наказанията.
В никакъв случаи не трябва да са импулсни и под въздействиети на афект, защото тогава човек трудно се саморегулира. Поведението става неадекватно и понякога изключително опасно...
За формите на наказание ще поговоря обаче утре, че сега е време да приключвам.

Разбира се, че евала на търпението ти.   Не съм искала да те вбеся, а попитах какво би станало. Съжалявам, че си се почувствала зле от моя въпрос, но той беше очевидно преувеличение, за да покажа, че не може на едно насилие да се отговаря с друго и да се нарича възпитание. Инциденти с опасни предмети, препарати и прочее се случват непрекъснато и никой не е застрахован. Ако човек има пистолет и той става потенциална опасност. И при така поставен въпрос от твоя страна какво мога да ти кажа- Браво! Това вече не е насилие, а възпитание. Сама знаеш, че не е така, но всички си изпускаме нервите по някакъв начин. Като родители всички искаме, малко или много, да сме перфектни, защото безумно обичаме децата си и искаме да им дадем най- доброто. Нормалният живот е далеч от перфектността, но ако имаме силата да си даваме сметка за грешките си можем да ги преодолеем и да не караме децата ни да ги повтарят. Няма място за вбесявания и нерви в такъв разговор между непознати, които не целят да се обиждат, а да разговарят и да си помагат. Нали идеята на този форум е взаимопомощ?

Angel^wings  Благодаря ти за изчерпателния отговор. Това, за което говориш е възпитание. /Изключвам престореното плесване, което спред някои школи може да е допустимо в редки случаи след определена възраст, но според други, на които съм привърженик аз вреди/. Между родитлска твърдост и очертаване на границите и насилие има разлика. Оставила съм у теб грешното впечатление, че смятам, че детето трябва да бъде оставено да върши каквото и когато си реши. Това е също толкова вредно, защото създава у децата грешни очаквания от света, които няма да се сбъднат, прави ги егоисти и ред други неща. Явно и представата ни за наказание е различна. Едно е детето да си даде сметка за връзката между действията си и последствията от тях, друго е да му се втълпи още вина, която ще доведе до още нежелани постъпки. Ето такъв разговор търсех, когато попитах "къде е границата на допустимото насилие и има ли такава". Благодаря ти, че участваш в него.

коя е вероника. може ли линк

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.0 Тук заедно с други психолози консултира родители на деца с проблеми. Не исках да злоупотребявам с мнението и или да я въвличам в този "спор", но ми се стори най- достъпно да цитирам нея, защото пише тук и е запозната с психологията на българските деца. За чуждите автори винаги се вади контрааргумент, че написаното от тях не се отнася за нас, а за хората от тяхната страна. Често е вярно, но само отчасти.