Насилието над деца

А дали ваксината от хепатит Б предпазва от това заболяване??? Няма кой да се поинтересува, нали... Нямам намерение да убеждавам когото и да било в каквото и да било, знам че няма смисъл, отговорих на конкретният въпрос, прекрасно знаех, че всички ще наскачат, защото точно по този начин гледате децата си, имам  приятелка която не  реши да се откаже от ваксинациите, но ги отложи до навършване на 3-та година на детето си и никога няма да позволи да сложат на детето и няколко ваксини наведнъж, в интерес на истината тя си купува сама ваксините, уважавам нейното мнение просто защото си е направила труда да провери и осмисли това което искат да правят лекарите с 1дневното и бебе, аз съм за хората да мислят преди да правят нещо, особено когато това касае децата им.

Уважаеми МАМИ ! Съвсем изместихме темата !  Спрете моля ! 
Ако имах възможност бих я заключил 

Видове насилие върху деца

ФИЗЧЕСКО НАСИЛИЕ– удряне, ритане, щипане, раздрусване, пошляпване, изгаряне, хапане, душене и т.н. Може да включва даване на детето на отровни вещества, неподходящи лекарства или алкохол. Възможно е да се използва ненужна сила при хранене, сменяне на пелена или дреха. В резултат могат да се появят охлузвания, синини, драскотини, подутини и други видими наранявания по тялото на детето, както и вътрешни – счупвания и кръвоизливи. Вредите може да не са причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръхстроги мерки за дисциплина или физически наказания.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ– може да включва сексуален интерес, опипване, разголване на гениталии, орално сексуално действие, вагинално или анално проникване с предмет, вкл. пръсти и пенис, показване на порнографски материали или използване на детето за порнографски цели, воайорство и др. Сексуалното насилие над дете е предателство на детското доверие.

ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ– непрекъсната критика, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от поведението на детето. Възможно е родителите съзнателно да се дистанцират от детето, да пренебрегват молбите за помощ, за внимание, за насърчаване.

ЗАНЕМАРЯВАНЕ- когато родителите не посрещат основните нужди на своето дете – храна, дрехи, дом, топлина и медицински грижи и го оставят без надзор. Те може да пренебрегват нуждата на детето от обич и привързаност, да го оставят да присъства на сцени на насилие, да му разрешават да употребява наркотици и алкохол. Друга форма са незаинтересоваността на родителите към успеваемостта на детето в училище, липсата на грижи за неговата подготовка, снизходителното отношение към постоянните или чести бягства от училище.


Белези за разпознаване на деца и юноши в ситуация на насилие

• ИЗОСТАВАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХОМОТОРНОТО РАЗВИТИЕ– изглеждат по-малки от реалната им възраст, с ниско тегло и размери (обикновено в предучилищна възраст, индикатор за занемаряване). В ранна възраст – лошо здраве и сън, силен продължителен плач (занемаряване);

• АКО Е ИМАЛО СЕРИОЗНИ УДАРИ ПО-ГЛАВАТА, СА ВЪЗМОЖНИ ДЕФЕКТИ в развитието на централната нервна система; когнитивни и комуникативни нарушения или забавено развитие на функциите на вниманието (обем, концентрация, разпределеност, превключваемост), паметта, интелекта, езикови трудности (възпроизвеждане, възприемане на речта, свързване на дума и образ, заекване);

• СОЦИАЛНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ– неадекватност на лицеизраза (“замръзнала безизразност”), затвореност и необщителност, избягване на контакти, неспособност за сприятеляване, страх от възрастни (от определен човек – при сексуално насилие), чести посещения в болнични заведения (поради чести травми), псевдозрялост, хиперактивни, импулсивни и хаотични или напротив потиснати и затворени, с обучителни трудности (в начална училищнавъзраст и в прогимназията), прояви на деструктивност, агресивност към другите, актове на самонараняване, нарушения в съня, кошмари, нощно напикаване;

• БЕЛЕЗИ ОТ НАРАНЯВАНЕ– синини, насинени очи, фрактури с различна давност(забележими чрез рентген), спирални фрактури (от усукване и извиване на крайници), белези от удари с ръце, от стискане (понякога единственият физически индикатор за сексуално малтретиране), наранявания в гениталната област, бременност или венерически зоболявания (при сексуално насилие), разкъсана лигавица (в ранна възраст – от директен удар или предмет, вкарване насила на шишето с храна), ухапвания (лекар може да различи тези от възрастен човек), попарвания и изгаряния на необичайни места или с определена форма (дълбоките изгаряния е по-вероятно да са били нарочно причинени), отравяне – вътрешни изгаряния от белина или други (ако детето е говорило “мръсни думи”), следи от поемане на алкохол и лекарства, за да заспи.

• ПСИХОСОМАТИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ– болест, причинена от прикрит страх или безпокойство (най-чести в предучилищна и начална училищна възраст);

• В ПУБЕРТЕТА И ЮНОШЕСТВОТО– дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди и секти, злоупотреба с алкохол и наркотици (като бягство от реалността), нарушения в съня, храненето – анорексия, булимия, затваряне в себе си, проблеми в ученето и в общуването с връстници, бягства от дома и от училище, депресии, суицидни опити, прояви на агресивност и девиантно поведение.


Сексуално насилие над деца


Както момичетата, така и момчетата, могат да станат жертви на сексуално насилие. Тази форма на насилие трудно се разпознава и това се дължи на преплитането на няколко фактора. Повечето актове на насилие (но не всичките) обикновено се случват насаме и насилникът е способен на много неща, за да предотврати разкриването. Детето често бива заплашвано да мълчи, а много от децата чувстват толкова непоносима вина и срам, че са абсолютно неспособни да говорят за това, което се случва с тях.

Все пак има някои признаци, които могат да се дължат на извършено сексуално насилие върху детето:

ФИЗИЧЕСКИ БЕЛЕЗИ, за които трябва да сме нащрек:
• Болка, сърбеж, охлузвания или кървене в гениталната или аналната област;
• Всяка болест, предавана по полов път;
• Продължително течение от гениталиите или инфекция без очевидна причина;
• Стомашни болки или дискомфорт, когато детето се движи или сяда.

ПОВЕДЕНЧЕСКИ БЕЛЕЗИ, за които трябва да сме нащрек:
• Внезапни или необясними промени в поведението на детето;
• Очевиден страх от някого;
• Бягство от къщи (обикновено това се случва, за да се избегне сексуално и физическо малтретиране);
• Кошмари или нощни напикавания;
• Демонстративна и публична мастурбация (много от децата мастурбират и това не е повод за притеснения; съвсем различен и наистина тревожен е случаят, когато мастурбацията се случва публично);
• Себенаранявания, себеобезобразявания или опити за самоубийство;
• Употреба на наркотици или други вещества;
• Хранителни проблеми от типа на анорексията или булимията;
• Сексуализирано поведение или познания при малки деца;
• Сексуални рисунки или език;
• Притежаване на необяснимо големи суми пари (често сексуалният насилник се опитва да “купи” мълчанието на детето, за да запази тайната);
• Детето е поело родителската роля в къщи и функционира много над нивото на възрастта си ;
• На детето не му е позволено да има приятели (особено валидно за юношеския период) ;
• Намеци за тайни, които не могат да се разкрият;
• Споменаване пред други деца или възрастни за насилието.


За много от посочените от теб точки родителите нямат пряко вина:
1. Ваксинирането на бебетата и децата се осъществява по препоръка и задължение на държавата. И това се случва не само в България, а по-целият свят.След като лекари - специалисти са решили, че това е правилният начин да се гледат децата, аз не виждам как една майка с общи медицински знания ще може да им противоречи, че и да убеждава всички останали в своята правота.
За щастие обаче всички намираме начин да живеем по-собствените си правила.
2.Не всяка майка има възможност да кърми детето си (по редица причини). Не е етично да втълпяваме чувство за вина без да познаваме хората и ситуациите.
3. Ранното захранване обикновено става по препоръка на педиатъра, който практикува по образец на руските школи. Майка първескиня трудно би се ориентирала от рано за някой аспекти на отглеждането.
4.Използването на детска кухня е едно невероятно облекчение за младите майки, който в противен случай трябва по цял ден да са пред печката. Лошото качество на общинската храна не е по-вина на майките.
5.Ако майката не си остави детето на градина/ясла, кой трябва да работи в къщи. Имаш ли представа какви последствия би могло да има за жената и детето подобно гледане.
6.----
7. Хората масово купуват некачествена храна, защот нямат пари и все гледат от някъде да спестят, за да си вържат бюджета.Освен това дори и за скъпата храна няма доказано качесто.
Ако визираш даването на солети, гризки...обсъдени са на дълго и широко във форума и всеки родител преценява ползите и вредите от тях.
8.Не родителите, а лекарите педиатри изписват лекарствата на децата. Непрофесионализма следва да се санкционира от съответните органи...
9. ---
10. Сексуалното възпитание на много от българите е под всякаква критика. Няма как да очакваме те възпитават нещо по-различно в децата си. Без намесата на адекватното образователно въздействие нищо няма да се промени.

Angel^wings - много съдържателно и изчерпателно 

Angel^wings Благодаря!  За това питах, когато търсех границите на това, което наричаме насилие.


Nadiok Лекар ли си? Мишката е лекар и думите и имат известна тежест от тази гледна точка. А и честно казано не виждам връзката между различни видове негативно родителско поведение. Нелепо е да сравняваме дали е по- лошо да си студен и безчувствен или да шамариш детето. Има много възможни родителски грешки, но нали се интересуваме от тях, за да избегнем тези, които са ни известни.


Find_NEMO Като казваш спрете, да разбирам ли, че твърдиш, че само онези от вас, които пропагандират раздаването на шамари като много хубаво имат право да пишат? За хората на твоето мнение има достатъчно теми, в които свободно споделяте ползата от шамарите, тяхната неизбежност и свободно раздавате виртуални шамари на всеки дръзнал да оспори тези методи. Ако твоите аргументи по темата са се изчерпали, то не смятам, че темата се е изчерпала. Както виждаш се събра доста полезна информация. Полезна, разбира се, за онези, които биха имали желание да я ползват, но виждам, че има и такива.

Бояна Ламбер,

Само да направя лека вметка. Наличието или липсата да информация точно в тази тема не са определящи за това човек насилник ли е или не. За какво е полезна тази информация? Да преценим дали ставаме за насилници или не?

Темата се измести от конкретния случай и то не с посоката, която аз лично бих искала да видя. Да, сред хората има насилници, да бебето е плакало нон-стоп цели 5 месеца и никой не е сигнализирал. Мисълта ми е, готови ли сме да защитим чуждите деца, ако сме убедени, че над тях се оказва насилие   Мисля, че това е далеч по-важно. Защото някой трябва да защити тези деца, да сигнализира съответните органи, да вдигне скандал на такива родители (май-малко). Да сме съпричастни, а не да се вайкаме в последствие.

Прочети пак първия пост МОЛЯ !

И пусни темата "Как да възпитаваме децата на другите без шамари" 

Тази информация е полезна, според мен, защото смятам, че хората шамаросват децата, защото не са убедени, че това вреди. Почти не познавам родители, които да не са готови на всичко, за да дадат най- доброто за децата си. От там идва и предположението ми, което се потвърди от изказаните мнения. Темата се изместила в единствената полезна посока- да се разсъждава по въпроса как да не допускаме подобни неща да се случват около нас. Да уточня, че не сравнявам този случай на насилие с шамарите, но смятам, че свободното използване на шамари дава зелена светлина на импулсивните прояви на насилие у порасналите шамаросвани деца.

Find_NEMO Моля те, да не ми крещиш, ако ти е възможно.

Прости на мен простосмъртния 

Прощавам ти, простосмъртни!  Добра шега, но бъркаш собствените си интерпретации на поведението ми с предполагаемото ми желание да се представя по определен начин.


"Давайте жить дружно", какво ще кажете? Защо все не може в такива теми да се избяга от гледната точка на ежедневието и да се поразсъждава по принцип. Не вярвам някой да е наистина горд с шамарите, които е раздал или получил. Вярвам, че може да се говори по темата без някой да се чувства обвинен или виновен, без да воюваме.

Различните стилове родителско поведение водят след себе си различни последици. Ето тук http://www.gagova.com/index_ruls.html е обяснено много добре, но е дълго, затова давам линк.