Какви и колко книжки за децата до 2 години и колко часа на ден занимания с тях?

А детето какво прави в това време, че ми стана интересно? 

Стои и ме гледа с широко отворени очи и докато не свършим с казването й не можеш да я разсееш !

Така е ,благодаря!Тя ,от ден 5 много харесваше книжки и песни!А  и баба ми е народна певица ,та се шегуваме,че заради това все й припяваме и тя се опитва  да приглася също като нея мнооого гласовито!
Интересно ми е защо хората около мен си мислят,яе едно толкова малко дте от 1 месец та досега все е малка,да не се занимава, а изведнъц преди градина на 3 ,4 да се започва ей така?

За сега се опитах на няколко пъти да й прочета нещо, но просто никакъв интерес.
Интереса е в повече да разкъса книжката, от колкото да се заслуша.
Но пък страшно много обича сама да си ги разглежда и да им говори отколкото аз да й чета.
И така със списания, книжки.....
Надявам се да дойде и момента в който ще й е интересно да слуша.

А на вас щом ви е интересно, продължавай в този дух, също така и за говоренето на двата езика.
За мен няма значение бройката на книгите, важното е детето да му е интересно и забавно.

Едва ли някой ти казва да не си занимаваш детето, а просто да не очакваш чудеса. 
Тези неща стават с натрупване, не отведнъж.

Аз пък имам познати, които ме гледат като извънземно, заради "библиотеката" и познавателните играчки на детето ми. Някои от тях дори ме обвиняват за глезла, че поръчвам такива по нет-а от чужбински сайтове за "сума пара" /около 50 лева/. За мен това е непонятно. Занимание за такива хора /от кръга на моите познати/ е да си сложиш детето в количката и да го изведеш в кварталната градинка и да бичиш клюки - стига толкова.
Към питащата - гледай си детето, както сметнеш за добре и не се съобразявай с мнението на околните.

И мен ме гледат с насмешка затова, че често купувам литература свързана с развитието на детето ми и че не спирам да чета. Дори приятелка ме попита" абе ти майчин инстинкт нямаш ли, че се доверяваш на тези писания "
За мен това е важно. Не ме интересуват мнения

Във филмчета започнаха да се зазяпват чак след 2-5-3 г., а приказка проследиха изцяло още по-късно.
На възрастта на твоето дете дъщеря ми казваше около 30 думи и едва ли е можела да осъзнае текст, по-дълъг от 2-3 изречения. Имаше книжки с твърди страници, с кратинки.
Синът ми, въпреки че проговори на доста по-ранна възраст от сестра си, също като нея започна да се заслушва и заглежда на около 3 г.

На две години е и имаме много книжки
от тези  с твърдите корици: животнти,
части от тялото, приказки.Не съм купувала
скъпи познавателни пособия за детето.
По филмчета не се заглежда,вече не
гледа и реклами,явно сме в някакъв преходен
период.Имаме и 3 дървени пъзела-с тях доста се
занимава.А на книжките с животни познава почти всички.
Е, Кума лиса е просто "лиша", Ежко Бежко е "еко
беко",Косето Босето е "коше" и т.н.Отделен въпрос,
че незнам как ще научи за "антилопа", "гепард"или
"фламинго",последното е просто "пиле".

Бейби Анщайн ги отрекоха като вредни. Децата, които гледали тв като бебета (от 0 до 2 години) имали по-малък речников запас, по-слаби социални умения и по-нисък коефициент на интелигентност. http://www.cnn.com/2009/HEALTH/03/03/babies.watch.TV/index.html

Дъщеря ми много обича да гледа книжки и да й разказваме по тях. Седи понякога по половин час да гледа книжки, което си е за отбелязване, понеже е много активно дете и трудно се спира на едно място. Мисля, че й е рано да се занимава с азбуки и чужди езици. За момента съм по-загрижена дали ще говори добре български, понеже живеем в чужбина и не съм сигурна дали скоро ще се върнем в БГ. Затова й накупих сума ти книжки на бъгларски като си бяхме тази зима в България. Тук народа се е побъркал на тема бебешко образование до степен, която граничи с пълна липса на здрав разум, и на никой не му се струва странно, ако бебето има много книги, посещава курсове по музика, рисуване, чужди езици, учи се да чете, да брои и какво ли още не преди да навърши две години. Наскоро една моя позната уволнила бавачката си, защото синът й не можел да брои до 10 на 15 месеца, а всички други деца, в групата, която посещавали, можели. (Тук има една организация, която прави групи за взаимопомощ за младите родители по местоживеене.) Както споменах, за мен това е пълно безумие. Има си мярка във всичко.

Ръководя се изцяло от интересите на детето ми. През последните седмици се интересува от 3-4 книжки с кратки стихчета. Носи ми ги, за да му чета и той да показва с пръстче животните. Но няма азбуки, образователни филмчета, дори и от приказки все още не се интересува. Музиката е съществена част от живота му!

Защо те интересува другите какво правят в този случай
И ние много рано направихме библиотека на дъщеря ми. Сега толкова обича книжки с приказки! На ден може и повече от час да и се четат. Вече сама си избира коя иска да четем
Така се стимулира детето и трупа материал, дори когато още не говори.
По същия начин постъпвах с играчките - подбирам такива, които развиват умения - различни фигурки, форми, цветове, звуци.
Именно чрез подобни игри и картинки дъщеря ми вече е научила всички букви, цифрите, всички цветове, основните форми...
В началото разказвах или четях само аз. После взех да я карам да допълва. Примерно какво имала Червената шапчица в кошничката. И тя изрежда - питка, сладки и винце . Или "Какво я попитал Вълчо?". Вече я улавям да си разказва сама, когато никой не я гледа. Има по-богат речник от повечето и връстници. Говори доста ясно.
Вече повтаря думи на английски, чути от "Бейби Айнщайн". Избягвам да я оставям да гледа сама. Обикновено сме двете и и обяснявам кой какво прави. Телевизията е не повече от 15-20 мин. на ден.
Пеем песни на английски и испански.
Наистина нещата стават постепенно. Няма утре да заговори на английски, но трупа запаси, възприема езика като цяло...
Сторм хубаво е описала и други занимания Човек сам избира кое е по-важно, а и по-приятно за детето
А понякога го счита за малко за дадено нещо. Заведох Алекс на куклен театър на 1г и 1 мес. по инициатива на приятелка. Не допусках, че ще и хареса. Мислех, че е за деца над 3г. Но тя не просто издържа, а беше запленена. Сега ходим почти всяка седмица. Радва се, после разказва какво е гледала, колко деца е имало...
Колкото повече занимания, толкова по-добре. Щом всичко е като игра, няма опасност от претоварване Детето само си показва кога и какво - дали му се търчи, дали му се слуша нещо... Дори пясъчникът става за учене на разни неща:) 

Мимата   -мерси,така и смятам да направя,защото смятам ,че един ден ще има ползи!
[b]Кака Сййика- имам голямо желание и май наистина съм амбициозна мама,но ....
Сторм 76 [/b] -и мен така и продължават да си ме гледат и все коментират колко е излишно това,и как техните деца едва ли не на 5 месеца са говорили,стоели на гърне и писали поеми
Боряна[/b]- и аз така се питана тези хора деца нямат ли?
Байбиби-истинско възхищение=моето дете още не говори толкова много ,но е страшно музикална
Азса-и ние имаме 4 дървени пъзела,но освен да ги разглобява не са и особено интересни,все набляга на музикални играчки или такива,които издават някакъв звук когато направих нещо по тях.
Хомесик-Благодаря за инфото за Бебе Айнщайн! Прочетох! Ние отново смятаме един ден да заминем нанякъде,защото се пренаситихме на Англия,вероятно Канада и ще имаме същия проблем за английския!Майка ми и цялото ми семейство са си още там и все разчитам на майка ако закъсам за БГ -тя е начален педагог !Успех!
Ле Солейл-и нашето дете обожава музиката!
Мила_мама-И аз си мислех да заведа Рая на куклен театър след рождения й ден,има страхотен тук в Пловдив,но мъжа ми ме разубеди,че сигурно ще се изплаши или плаче!но след този пост ще я заведа непременно!Как мислите на 13 месеца е?

А сега малко инфо за мен самата-бя студентка Лондон 4 години по криминална психология и тези неща живо ме интересуваи-въпитание,методика и предаване на опита! отделно от това гледах деца над 8 години и все се шегувам,че това ми е 12 -тото изгледано дете от 3 месечна до 4 годишна възраст! Много си ги обичам всичките малчугани и с последните близначета всеки ден се чуваме по Скайпа !И с повечето от тях съм работила с тези книжки,развлечения и способи и не ми харесва хора ,които баби са им гледали децата да ме критикуват!
Благодаря на Вас момичета!

Всичко си зависи от детето и способността му за концентрация. Чета книги на Иво буквално от новороден, даже и по време на бременността му четях
Имаме много, не съм ги броила. Той е на периоди - понякога дни наред  иска да му чета само "Мечо Пух", друг път "Колите", най любими са му тези в стихотворна форма и с картинки, за разни автомобили и машини -трактори, булдозери, пожарни.
Не съм измервала колко време на ден чета, но така всеки ден го приспивам, със събуждането също иска книжка. Понякога през деня си идва до мен с книжката.
Правила съм опит да чета и на други деца, с които общува Иво -някои харесват, други не, омръзва им максимум за пет минути.
Децата са различни -едни са двигателно по-активни, нестоящи на едно място,  други имат по-голяма способност за концентрация.
Синът ми също знае азбуката, но това може би идва от факта, че така се сетих да го занимавам в по-студените зимни месеци, научи я за два дни благодарение на един шарен, весел пъзел. С негова помощ,  с помощта на Бебе Айнщайн и минаващите коли на улицата пък научи цветовете. Вече филмчета отказва да гледа, не го и насилвам, смятам, че е по-добре. Телевизия никога не е гледал.
Децата се развиват, освен според заложбите си,  и според въображението и интересите на родителите. Ако в семейството майката шие, а таткото майстори разни неща по къщата, вероятно детето ще проявява интерес към шевната машина, чука и т.н. Което също е познание за света, не по-лошо.
Синът ми вече сади цветя, защото дядо му е вълшебен градинар. Всичко си зависи от средата и желанието да му предадеш уменията. Нито едно познание не е излишно, а децата са като попивателни.

Валери-така е ,съгласна съм! Баща й е бивш спортист-каякар и още отсега иска да я вземе на лодката!аз пък освен всичко друго изкарах и квалификация за фитнес инструктор по Тае-Бо и с 2-ма роднини в бившите национални отбори и 2 -ма футболисти,а баба(майка ми) атлетка може и спортистка основно да стане ,но засега искам да заобича книгите като нас с баща й ! онзи ден отиваме на селото на баща й,и се натъкнахме на неговата детска библиотека с детски приказки1той ми е споменавал,че много ги е обичал приказките наред с приключенските романи,но аз си мислех,че аз имам повече книги на тази тематика от него!Боже мили,нямаше такава която аз имах да я няма плюс още 20-тина,а навремето нямаше така богато и пищно илюстрирани книжки като сега! Та,неговите издания бяха по-стари от моите ,защото се оказа че има много и от майка си ,та сега ще ги претапицирам с твърди корици и ще запазя наследството !

помни стихчета-игри предимно:балона се надува,самолет номер 5.....

Деси-не ги знам тези стихчета! Какво представляват?Откъде да ги сваля?

Робен обича много книгите, всяка вечер преди лягане около 30 минути се занимава сам - най-много обича да прелиства и да разглежда, като повтаря това, което първият път сме разказали по кижката - разбирасе не се цели изречения, но навързва по 3 думи, понякога и граматически правилно. Най-много харесва големите книжки с твърди корици и много цветни и красиви рисунки, както и тези, които имат прозорчета и под тях са скрити картинки или стихчета. Обича да му чета, но не пълните текстове, а по-съкратени варианти на приказката, обикновено свързано с картинката. Много обича музиката, танците и да му пея. В яслата му четат приказки преди обедния сън на английски - той е в английска ясла. Там имат и кът за четене с книжки - децата много го харесват, намирала съм го понякога там в дъждовните дни - разглежда си някаква любима книжка. За "бейби Айнщайнс" - много ги харесва и това е единственото нещо, което гледа по-продължително по-телевизията. По Тв за 2-3 минути гледа само ако има деца, които говорят или пеят.
Принципно е двигателно по-развит, координиран и активен от връстниците си, но това не му пречи да се концентрира или "зацикля" над определени дейности - четене, сглобяване, поправяне, миене на чаши и чинии, боядисване, рисуване. "зациклянето" понякога продължава между 30 и 40 минути. Концентрацията може да бъде развивана и то от бебешка възраст, след 4-5 месец /а можеби и по-рано/ - периода, в който бебето изисква от майката да бъде винаги до него и да го забавлява - тогава то трябва да бъде оставяно понякога само за да започне да се занимава само, да изследва, да проявява интерес. Изследването и проявения интерес, любопитство, водят и до концентрация. Ако се седи само до детето и се забавлява непрекъснато, концентрацията вече започва да става проблем. Тя се развива и с много повторения и поощрения, с изисквания за постижение - дребни неща, които са по силите на бебето или малкото дете - например хвърляне и вдигане, клякане, първи опити за рисуване, първи опити за самостоятелно хранене - всяка една самостоятелна дейност изисква концентрация и повторение.

Дъщеря ми има две етежерки с книжки, не съм ги броила . Започнах да се занимавам с нея от както стана на 7-8 месечна. Първоначално само с картнки на животни, обяснявах и как прави всяко от тях, така се научи да издава определените звуци. Около 13-14мес започна да проявява интерес и към книжки с повече елементи, а от 18мес започна да слуша и кратки истории. Гледа Baby Einstein  от 13-14мес, а от известно време се заглежда и по анимации.
Винаги е проявявала интерес към книжките, на една година и взехме много хубава енциклопедия "Моите първи 100 животни", на 15мес ги знаеше всичките, даже преди известно време имахме на гости наши приятели и им  я показваше. Мъжа беше много изненадан като му посочи тукана и му казва "тукан", а той се смее и и отговаря "браво на теб", а мен ме поглежда и ме пита "каква е тази птица, бе, аз даже не я знам" .

Има доста книги, които с интерес си разглежда. Не къса. Знае животни и ги показва и назовава. Заниманията ни не траят повече от десетина минути на ден, за часове изобщо не става дума. Телевизор вкъщи няма и я пазя далеч от всякакви анимации и подобни развлечения. Максимално време прекарва навън и прави това, което отговаря на възрастта й - опознава света.

Ние засега сме само на книжки с картинки. Пробвала съм да му чета, но не проявява особен интерес.
Не смятам, че децата трябва да стават професори на 2 години, както и да се бърза с научаването на разни неща, които не са подходящи за възрастта. Децата са любопитни по природа и сами показват какво искат да научат.
Непрекъснато обяснявам кое какво е и все нещо попива.

Книжки,предимно с картинки,с не повече от 3 изречения на страница.Много обича да четем и разглеждаме.Нямаме график,по колко часа на ден да четем.Книжките стоят на достъпно за нея място.Когато иска да четем,взема книжка,идва при мен и казва "Мамито чете ника(т.е. книжка)".Нямам амбиции да е свръхинтелигентна,когато и колкото иска.
Не гледа филмчета по тв,това ограбва фантазията на детето.

ТТ_БГ-страхотна идея за английската ясла!
И съм съгласна с теб относно повторенията-няма запомняне иначе!
ТЕОПР-значи сте като нас!Аз започнах на 5 дни,но след 3-4 месеца изобщо стана заглеждане!Браво на детето-ще научи и тати на нещо!
Мисис ЛОВЕТ-  иска ми се да мога да живея като Вас без ТВ,но си признавам телеман съм и той е вкл. нон0стип!Но пък малката си седи в нейната стая пвечето време от деня!Страхотна идея е това детето да опознава света само ,сред птиродата по собствен начин,но май няма да можем засега!
Браво на всички Ви!
Луда Мара-така е ,не трябва да са професори,но искам да знае повече неща от повечето деца! Абе,мания!
ДУНАЙКА-харесва ми това с носенето на кницки,при нас са на горен рафт и не ги стига,но пук топката е на земята и когато й се доиграе с мен ми я носи и подхвърля към мен!

ние имаме много книжки!опитвам се да чета но по скоро гледаме картинките!или аэ чета а тя си гледа друга книжка!мисля че чак след 3 години има смисъл в четенето на книжки!

Права е Писето.Аз гледам моето дете-
интересно и е,като се разглежда картинките,
но започна ли да чета се разсейва.

Опитай с кратките стихотворни форми.

"От зори до мрак буботя
все работя, все работя...
Возя всякакъв товар
тухли, пясък, глина, вар,
маси, печки, след това
въглища или дърва.
Ако трябва и козлета,
и прасенца, и телета
карам ги насам-натам
аз съм камион голям" 

Издателство "Златното пате". При нас са любими стихотворните форми с транспортна тематика... 

На 13м. азбуката на 2год сигурно трябва да я знае.
Прекалено ми се струва .Има време за всичко.

Тя си седи сама, а ти си гледаш ТВ?   През повечето време от деня?  

Не ми е работа, но ми стана интересно: привикваш я само за да и четеш ли?  

опитвам се да те разбера от началото на темата, но върху това зациклих. Защо?

Слдвящата изречени е "Абе, мания" -донякъде изяснава нещата.

Когато започнах да форсирам двегодишния си син с многопластови пъзели за доста по големи, една позната логопед коментира делово "Най-много да го научиш да заеква." Спрях рязко да налагам амбициите си.

не отричам активните занимания от детска възраст, въпреки че букви, числа, цветове се учат, няма дете да не ги е научило. На годинка не виждам за какво му трябват на детето.  Но похвално е, когато една майка играе с детето си и не отбива номера. Просто тази споменатата "мания" искам да си обясня.

И на мен ми е трудно да си обясня манията да знае повече от другите. Винаги ще има някой, който да е по-добър в нещо. Но може би идва от спорта
Иначе, съгласна съм, че на едногодишно, че и на двегодишно нито цветове, нито букви и числа му трябват. При нас как стоят нещата -откакто синът ми се роди не съм спирала да му говоря, по принцип обичам да си говоря с някой, пък  през деня най-често той ми е компания. Та обяснявах всичко, какво виждаме, каква му е формата, цвета, възможните чувства и реакции, които може да предизвика, мястото му в природата,  гледахме и филмчета и той научи цветове, форми, начина, по който се регистрират словесно емоции. От минаващите коли по улицата, най-многото, което мога да разясня на детето е какъв им е цвета, дотам ми стигат познанията. Той се забавлява като ги разпознаваме коя каква е .
Подариха ни пъзел с букви,  попита ме какво е това, отговорих му и така си намерихме любопитно занимание за няколко дни. Още му е интересно като види в някоя книжка позната буква, да казва -това е Ж на жабата, Г като гараж, Б като баба и т.н. Може и въображението да ми е бедно, та да съм се сетила само за тези неща, но е факт, че не съм усетила той да се натоварва, винаги му е било много весело като се занимаваме двамата с нещо, пък дори и това отстрани да изглежда като занимание за първокласник.
А четенето е просто част от живота ми, споделих си страстта с него. Само дето вече ми омръзва да чета едни и същи книги до припадък, знам ги наизуст, само разгръщам страниците да гледа картинките
В същото време не мисля, че е осакатен откъм занимания за деца -по цял ден е навън и скача в локвите, полива градината, рови се в калта, кара колело и т.н, и т.н Общува с много връстници.
Мисля, че всичко може да се направи под формата на игра и да не се натоварва детето. Ние понякога изкуствено поставяме граници .

децата са различни, майките също - тяхната симбиоза още повече...съвсем изместихме темата за четенето на книжки  с коментарите за положителни и отрицателни страни на амбициозните майки:) 

Доста книги имаше дъщеря ми. на две години не помня точно по колко сме Й чели, но на 2г и 6 месеца четяхме на Егмонт поредицата "Чародейства" по 2 пъти преди заспиване.
Синът ми на 1г и 9 м. се заслушва само в Лече буболече, интересно му е  да  показвам колите по книжките и да му ги назовавам. На животните не се задържа особено.

Писето-и тя харесва много картинките и предпочита да й ги соча и разказвам,но се разсейва-нормално е !Все още е на 13 месеца!
ИВОНСКА_Мерси за стихчето -игра,пробвахме и тя се радва много  на моите муцуни!
Тя е доста самостоятелно дете от бебе и наистина аз мога да гледам Тв или просто да го слушам като фон,и тя се занимава сама,е,докато не й омръзне и идва да се гушим или играем с топката!
ИЛИАНА_- тя не я разпознава азбуката а,с само ме слуша ,защото аз доста анимирано я казвам,ама и да не я научи-е,важни са усилията!А, стана ми интересно защо да се научи да заеква???? Заеква се при определени ситуации и предразположения,но това? Все пак съм специалист психолог,но това никъде не съм го срещала като причинител на заекването!
ТИТИ-може би идва от факта,че съм дете на доста амбициозни родители и просто повтарям образеца на който съм свикнала!:)
А аз наистина си мисля .че вместо да ходя на кафе с приятелки по цял ден (гледам като ходя на пазара до нас има едно кафе с множество еднакви лица през ден с колички,а децата са дърпат вътре искат да играят,а те само им се карат да мълчат и цигарата и кафето и така целия предобед),и да вземам готови храни(готвя и много разнообразна храна ,която като рецептурник съм опитвала и събирала с години) и си играя с нея доста! А това ,че и почивам от време на време с книга или пред Тв е,човек съм все пак! Но,наистина съм се посветила на детето и мъжа си засега,а когато стане на 3-4 години и тръгне на градина...е време за педофили,изнасилвачи и психопати (професионално занимание в полицейски разследвания)!
А  и книги и купувам почти през седмица,за да не ни омръзват!:)
ТТ_БГ-наистина е така!
Таня_П- Рая обича животните и интерактивните играчки с музика и послание!А на Егмонт поредицата е чудесна!

Заминавали сме се така и толкова, колкото и на двете ни е било приятно.
На тази възраст четяхме основно книжки за животни, стихчета и слушахме много музика- детска и не само.
Не мисля, че разходките навън са просто "клюки, цигари и пиене на кафе". Те са важни за правилното развитие на детето. Не забравяй, че навън ти срещаш различни хора, общуваш с тях и детето ти те наблюдава, като така трупа социален опит. Освен това светът наоколо е супер интересен - тревички, птички, коли, разни хора и т.н. Смятам също, че за деца на тази възраст е много важно да имат достатъчно възможност да се развиват физически- пространство за скачане, тичане, катерене и т.н.
С две думи, според мен самият живот е много по-интересен и много по-добър учител от книгите и детето трябва да има възможност да попада в колкото се може повече и различни ситуации, да се сблъсква с различни реалии от света около него.
Разбира се, за мен книгите също са много важни и ще се радвам, ако науча дъщеря ми да ги обича.

Не налагам амбиции, но аз много обичам да чета и откакто алекс започна да пълзи, все на моите книги налиташе. Една приятелка ми даде няколко детски книжки с картонени страници, за да не ги изяжда. И това й е най-любимата играчка. Сигурно по 50 пъти на ден ми се налага да чета "Грозното патенце" - тя й е любимата. Седи си сама на пода, говори си нещо, уж че чете, и си разгръща страниците. Голям кеф - няколко минути, в които да мога да свърша нещо, без да се притеснявам, че ще си разбие главата. Алекс е на 8 месеца и не мисля, че това й вреди, а на мен много ми помагат тези моменти на по-спокойни игри.

Аз се научих да чета малко преди да навърша 4, и си спомням, че нашите ми забраняваха и ме ограничаваха. Лекарите казали, че било вредно. Беше ужасно! В резултат на това се криех и четях на лунна светлина, което определено е по-вредно за очите, отколкото да си чета на спокойствие. Няма да забранявам на детето си да чете.

Въобще не знам за какви амбициозни майки в темата си говорим. Няма сила на света, която да може да задържи вниманието на едногодишно или двегодишно дете при четене на книга, ако то не харесва.
 Ако детето проявява интерес към книгите, значи е готово да му се чете. Друг е въпросът, че някои никога и не предлагат книга, та да знаят имат ли рожбите им интерес или не.
Амбициозна майка е тази, дето е записала детето да свири на два инструмента, а то няма музикален слух да различи две ноти. И очевидно се чувства нещастно от това занимание.
Имаше една тема в ДиС, в която майки на петмесечни бебета разсъждаваха върху бъдещите си снахи, университетите на децата им и пр. Тук нещата излизат извън релси.

Големият проявяваше интерес към книгите преди годинка, сигурно. Лазеше и си ги търсеше. Искаше много да му чета. Най-вече мерена реч. Любимата му докъм 2 годишна възраст "Болен здрав носи" е купувана 3 пъти, защото се съдираше от прелистване и мачкане. Малкият едва на година и половина взе да се заседява и да слуша. И то не много. Следвам децата си. Нямам планирани предварително "часове по четене".

Юлинга-наистина съм съгласна за разходките ние се разхождаме до парка,до люлките,на тепето на Альоша за пикник през ден! Напълно съм за,но се улових,че когато излизахме 4 пъти с приятелка с ней=ното бебе на малката не се обръщаше такова внимание както ако сме двете или тримата с баща й!
Милл 77-и аз обожавам да чета и смятам,че колкото й е интересно ще го правя, до момента в който ми каже -мамо,стига вече,не съм дете!:)
ВАЛЕРИЕ- много е вярно това,но това са вече ексцесии,а не амбиция,нали?
ЧЕКА- и аз малко поотслабих нещата,но тя винаги е готова за нова песен и книга,та се питам кога ли ще й омръзнат?
 

Все още интереса на сина ми към четенето на книжки е почти нулев.Да му разказвам приказки обича,но не и да му чета.Иначе обича да си ги разлиства сам,да разказва измислени неща по картинките които вижда,или да преразказва доколкото може приказката(ако е някоя която знае).
А за това колко часа на ден-колкото и когато поиска детето,книжките стоят до играчките(но той е вече на 3 годинки и си пази книжките,на две много късаше и те стояха нависоко).Има дни в които не хваща книжка,и други в които много съсредоточено разлиства и ''чете''

В интерес на истината с първия си син бях по-амбициозна откъм четене на книжки на български. Още повече, че живеем и извън Бг. Мислех, че е изключително важно за него да инициирам четене често и отрано. А на него явно му беше интересно и после сам си търсеше книжките. Истината е, че синът ми проговори на 3 години, макар че малко след това разбрах как знае наизуст двете си най-любими книжки.  Не смея категорично никакви асоциации и изводи да си правя, но реших все пак да съм "по-нехайна" с малкия, наблюдавайки с интерес как проговаря.

ЧеКа , той си е трупал стихчетата като част от пасивния речник, заедно с всичко останало, което си е знаел, но не е искал да каже или не е можел до определено време.
Синът ми проговори много рано, на годинка правеше прости изречения като "дай да" /дай вода/. Но чак сега разбрах, че песничките, които съм му пускала и преди годинка ги знае и като текст, и като мелодия. Книжки още не е рецитирал, но прави опити да преразказва, донякъде му се получава.

Моето дете - 2г- не проявява интерес към книжките, по точно към четенето им, без значение от текста, дали стихотворен, дали кратки изречения от по 3 думи или приказка. ПОчна ли да чета, ми хваща ръцете и затваря книгата, а в общи линии не чета лошо, полагам някакво актьорско старание.
Това, което му е интересно в книжна форма, са животните- обича да му казвам кое животно как се казва, какъв звук издава и т.н. Има 3-4 картонени книжки с нарисувани или снимани животни.
Обяснявам си го с това, че той е много подвижен, непрекъснато си играе с нещо, непрекъснато прави нещо и може би му е трудно да се спре за да слуша за повече от минута, бездействието не му е присъщо. Дори приказки с животни като Трите прасенца не му задържат вниманието.
Пробвам периодично, но не искам да го насилвам, когато- тогава.
Иначе докато беше бебе и си лежеше кротко кротко, редовно му четях по десетина страници от моите ниги, просто гласът ми го успокояваше и му действаше като приспивна песен ( като не мога да пея така е  ).

Да, valerie, и аз си мисля, че е трупал пасивния речник, но не престава да ме гложди една такава мисъл, дали активното проявление не е забавено заради това, че прекалено много се наслаждаваше на пасивната част - слушането, и дали за това нямах принос и аз. Спомням си твоята тема за това как синът ти не иска да отдели от тракторите и да ги наблюдава. Моят син по подобен начин се опияняваше от слушането на приказки, особено мерена реч. Чела съм по десетки пъти едно и също отново и отново. В същото време опитите ми за комуникация и включване на някаква активна реакция от негова страна - какво е това, а как прави патето - не провокираха никакъв интерес у него. Малкият ми син пък не се радва толкова много на слушането, но пък е много по-склонен активно да прави опити за вербална комуникация. Може и да са си индивидуални особености обаче. Въобще не го изключвам.

Да, Рокси, това е. Синът ми е също такова дете. Не може да спре дори за секунда. Психологът каза, че вероятно ще е хиперактивен, но е рано още да се прецени. А при неспиращите деца, липсата на концентрация е типично явление.
Въпреки че, при синът ми подействаха стихчетата, казани с голямо артистизъм. Спира се, носи книжката, сам избира стихчето и това за момента е едно от любимите му нови занимания. Но няма да споделям, колко време ми трябваше да му привлека вниманието към нещо такова.

И ние имаме и купуваме книжки. Обича много да ги разглежда и да сочи по тях. В момента предпочитанията и са към животните. Абонирани сме и за НГ кидс и са и много интересни. Направо ги прокъсваме от прелистване Тв не гледаме.
Като чета обаче бързо и омръзва. Предпочита да сочим картинките и да говорим по тях.

Двете ми деца са много различни. Големия за секунда не спираше, вечно в движение, неспокоен, търсещ. На две годинки знаеше наизуст цели книжки.
Малкият е спокоен, уравновесен и кротък. Не му харесва (тук правя паралел на същата възраст - две годинки), когато му чета, предпочита да посочваме картинките и да казваме кое какво е.
Явно е до предпочитания.

Ние се интересуваме от книжките, само да ги късаме. Все се затичвам да и ги взема от ръцете. Не ми е понятно, какво да направя. Толкова красиво звучат някои разкази за вашите деца, че на мен дали ще ми се случат, не знам.

ЧеКа, мерената реч е ритъм. Това да я харесваш, мисля си, е въпрос на индивидуалност.
Харесвам много  поезия и понякога чета не заради казаното в стиха, а заради самия ритъм, звучене, не ми допада особено бял стих. Спомням си моя преподавателка по руски, която ми разказваше за стихотворение на Лермонтов, че било доказано , че слушащите го изпитват нещо като наркотично опиянение от подредбата на думите.
Тоест така синът ти вероятно си е доставял някакъв тип удоволствие, но не виждам как това пряко може да повлияе на проговарянето. Ритъм и гласът на мама е супер кеф.  Синът ми се вълнуваше и продължава да се вълнува от движението на багери и трактори, това сигурно задоволява някакво си негово любопитство. По ми е трудно за обяснение, но е факт, че след като и аз съм издържала с часове на строителната площадка, не ми е било чак толкова безинтересно да ги гледам тези големи машини.
Не мисля, че има място за самообвинения, че по този начин си отложила проговарянето. Не знам, специалистите може и да имат обяснения в друга посока. Може би един вид задоволяване на комуникацията, мама е съвсем до мен, тя ми чете, защо да я търся, да я питам, ние сме си заедно. Ама и Иво е непрекъснато до мен, а до годинка в съвсем буквалния смисъл беше прилепен, непрекъснато си го носех и гушках навсякъде, дори и в количка трудно стоеше.
Колко деца  обичат музиката, например. Не е ли тя като стихчетата? Имам приятелка, която не спира да пее на сина си, защото детето не се отказва да я подканя.

Близо 30 книжки. Някои са с картинки на предмети и животни, други са с цифрички, а други са си просто приказки и стихчета. Често четем и разглеждаме, поне по 1 час на ден заедно. Често докато готвя, тя сама си разглежда различни книжки. Но е факт, че има значение Вече казва повечето думички от книжките. Четем и списание "Принцеса" вечер, за да сънува приказни сънища   

Ще ти се случи. Просто трябва да обясняваш често, че книжката не се къса, че се чете, че е красива. Насочи вниманието на детето си към книжка, в която е нарисувано нещо което обича. Например, ако обича кучета, купи книжка с животни. Покажи му първо страничката с кучето. Все някоя книжка ще му допадне.
И дъщеря ми първоначално късаше книжките, но сега много си ги пази. Доста съм й обяснявала обаче, че не се късат 

tanyatais  При условие, че имаш собствено мнение за начина по който да отгледаш и възпиташ детето си какво те интересува мнението на околните. Защо не попита тези които са те"порицали" какво неуместно виждат в това детето да разполага с библиотека /не с мебел/. За мен лично е нормално детето от най-ранна възраст да се учи да цени книгите, да се възпита интерес към книгите. Малко преди да родя дъщеря си извадих всички мои детски книги и ги подредих в стаята на бъдещия член на семейството. още от първите месеци на бременноста почнах да купувам детски книжки, които нямах и ми харесваха. Продължавам и до момента да купувам книги за детето си. На 23 месеца е и библиотеката и е прилично богата / над 200 книги/. От самото начало, още когато беше бебе на няколко седмици започнах да и чета, най-малкото да свиква с гласа ми. Да наистина минали сме през периода, когато ни беше по интересно да си ги разлистваме и да си бърборим нещо, а не да слуша това което и четях, и до ден днешен има дни в които предпочита да си разглежда картончетата с животни, но са повече вечерите когато преди лягане тя сама си иска приказка /лошото е че от три седмици сме на една и съща приказка, на мен ми писна вече, но .../
 
 

ЧЕКА- е,това е супер!
ЖЕНИ Б_Надявам се най-сетне да се запознаем след толкова разисквания по форума! Ще я прегледам аз тази градинка,но на на с ни е по-удобно да излизаме след 3 ,а не сутрин,та ще видим пак!Браво,че не гледате ТВ!
БЕБКАКРАСИ- искам да рззера как стоят нещата в Бг,аз наистина има изграден мироглед за отглеждането на децата,но напоследък все повече се убеждавам,че хората не разбират това "пристрастено ,отдадено внимание" към децата и ,много се радвам,че намерих сходни разсъждения с Вас повечето,за което Ви благодаря!
Продължавайте с добрата работа!

Калоян е на година и пет месеца. До 4-тия месец имаше ужасни колики и единственото, което го успокояваше освен гушкането беше гледането на книжки. Като видях че му харесва, почнах да му купувам най - различни. В момента не-знам колко има, но не минава ден, че и по два пъти на ден без литературно четене. Книгите стоят високо, но той сочи че иска да му чета и си избира сам като му ги показвам една по една. Забелязала съм че са му интересни и книжки на които по принцип пише за над 3 години. Има една поредица "открий тайната", книжки с много красиви картинки, в които зад прозорчета има скрити други картинки - тези са му любими, както и книжки за животни и книжки за превозни средства. Все още къса от време на време по някое прозорче, но е все по внимателен. Според мен също е индивидуално влечението или не към книгите, тъй като по принцип е много активен в игрите, постоянно тича, лази или обикаля наоколо, но много обича да разглеждаме заедно книжки. Даже напоследък е много сладък - като изберем книжки тича и се настанява на дивана