Какви и колко книжки за децата до 2 години и колко часа на ден занимания с тях?

ЧеКа , той си е трупал стихчетата като част от пасивния речник, заедно с всичко останало, което си е знаел, но не е искал да каже или не е можел до определено време.
Синът ми проговори много рано, на годинка правеше прости изречения като "дай да" /дай вода/. Но чак сега разбрах, че песничките, които съм му пускала и преди годинка ги знае и като текст, и като мелодия. Книжки още не е рецитирал, но прави опити да преразказва, донякъде му се получава.

Моето дете - 2г- не проявява интерес към книжките, по точно към четенето им, без значение от текста, дали стихотворен, дали кратки изречения от по 3 думи или приказка. ПОчна ли да чета, ми хваща ръцете и затваря книгата, а в общи линии не чета лошо, полагам някакво актьорско старание.
Това, което му е интересно в книжна форма, са животните- обича да му казвам кое животно как се казва, какъв звук издава и т.н. Има 3-4 картонени книжки с нарисувани или снимани животни.
Обяснявам си го с това, че той е много подвижен, непрекъснато си играе с нещо, непрекъснато прави нещо и може би му е трудно да се спре за да слуша за повече от минута, бездействието не му е присъщо. Дори приказки с животни като Трите прасенца не му задържат вниманието.
Пробвам периодично, но не искам да го насилвам, когато- тогава.
Иначе докато беше бебе и си лежеше кротко кротко, редовно му четях по десетина страници от моите ниги, просто гласът ми го успокояваше и му действаше като приспивна песен ( като не мога да пея така е  ).

Да, valerie, и аз си мисля, че е трупал пасивния речник, но не престава да ме гложди една такава мисъл, дали активното проявление не е забавено заради това, че прекалено много се наслаждаваше на пасивната част - слушането, и дали за това нямах принос и аз. Спомням си твоята тема за това как синът ти не иска да отдели от тракторите и да ги наблюдава. Моят син по подобен начин се опияняваше от слушането на приказки, особено мерена реч. Чела съм по десетки пъти едно и също отново и отново. В същото време опитите ми за комуникация и включване на някаква активна реакция от негова страна - какво е това, а как прави патето - не провокираха никакъв интерес у него. Малкият ми син пък не се радва толкова много на слушането, но пък е много по-склонен активно да прави опити за вербална комуникация. Може и да са си индивидуални особености обаче. Въобще не го изключвам.

Да, Рокси, това е. Синът ми е също такова дете. Не може да спре дори за секунда. Психологът каза, че вероятно ще е хиперактивен, но е рано още да се прецени. А при неспиращите деца, липсата на концентрация е типично явление.
Въпреки че, при синът ми подействаха стихчетата, казани с голямо артистизъм. Спира се, носи книжката, сам избира стихчето и това за момента е едно от любимите му нови занимания. Но няма да споделям, колко време ми трябваше да му привлека вниманието към нещо такова.

И ние имаме и купуваме книжки. Обича много да ги разглежда и да сочи по тях. В момента предпочитанията и са към животните. Абонирани сме и за НГ кидс и са и много интересни. Направо ги прокъсваме от прелистване Тв не гледаме.
Като чета обаче бързо и омръзва. Предпочита да сочим картинките и да говорим по тях.

Двете ми деца са много различни. Големия за секунда не спираше, вечно в движение, неспокоен, търсещ. На две годинки знаеше наизуст цели книжки.
Малкият е спокоен, уравновесен и кротък. Не му харесва (тук правя паралел на същата възраст - две годинки), когато му чета, предпочита да посочваме картинките и да казваме кое какво е.
Явно е до предпочитания.

Ние се интересуваме от книжките, само да ги късаме. Все се затичвам да и ги взема от ръцете. Не ми е понятно, какво да направя. Толкова красиво звучат някои разкази за вашите деца, че на мен дали ще ми се случат, не знам.

ЧеКа, мерената реч е ритъм. Това да я харесваш, мисля си, е въпрос на индивидуалност.
Харесвам много  поезия и понякога чета не заради казаното в стиха, а заради самия ритъм, звучене, не ми допада особено бял стих. Спомням си моя преподавателка по руски, която ми разказваше за стихотворение на Лермонтов, че било доказано , че слушащите го изпитват нещо като наркотично опиянение от подредбата на думите.
Тоест така синът ти вероятно си е доставял някакъв тип удоволствие, но не виждам как това пряко може да повлияе на проговарянето. Ритъм и гласът на мама е супер кеф.  Синът ми се вълнуваше и продължава да се вълнува от движението на багери и трактори, това сигурно задоволява някакво си негово любопитство. По ми е трудно за обяснение, но е факт, че след като и аз съм издържала с часове на строителната площадка, не ми е било чак толкова безинтересно да ги гледам тези големи машини.
Не мисля, че има място за самообвинения, че по този начин си отложила проговарянето. Не знам, специалистите може и да имат обяснения в друга посока. Може би един вид задоволяване на комуникацията, мама е съвсем до мен, тя ми чете, защо да я търся, да я питам, ние сме си заедно. Ама и Иво е непрекъснато до мен, а до годинка в съвсем буквалния смисъл беше прилепен, непрекъснато си го носех и гушках навсякъде, дори и в количка трудно стоеше.
Колко деца  обичат музиката, например. Не е ли тя като стихчетата? Имам приятелка, която не спира да пее на сина си, защото детето не се отказва да я подканя.

Близо 30 книжки. Някои са с картинки на предмети и животни, други са с цифрички, а други са си просто приказки и стихчета. Често четем и разглеждаме, поне по 1 час на ден заедно. Често докато готвя, тя сама си разглежда различни книжки. Но е факт, че има значение Вече казва повечето думички от книжките. Четем и списание "Принцеса" вечер, за да сънува приказни сънища   

Ще ти се случи. Просто трябва да обясняваш често, че книжката не се къса, че се чете, че е красива. Насочи вниманието на детето си към книжка, в която е нарисувано нещо което обича. Например, ако обича кучета, купи книжка с животни. Покажи му първо страничката с кучето. Все някоя книжка ще му допадне.
И дъщеря ми първоначално късаше книжките, но сега много си ги пази. Доста съм й обяснявала обаче, че не се късат 

tanyatais  При условие, че имаш собствено мнение за начина по който да отгледаш и възпиташ детето си какво те интересува мнението на околните. Защо не попита тези които са те"порицали" какво неуместно виждат в това детето да разполага с библиотека /не с мебел/. За мен лично е нормално детето от най-ранна възраст да се учи да цени книгите, да се възпита интерес към книгите. Малко преди да родя дъщеря си извадих всички мои детски книги и ги подредих в стаята на бъдещия член на семейството. още от първите месеци на бременноста почнах да купувам детски книжки, които нямах и ми харесваха. Продължавам и до момента да купувам книги за детето си. На 23 месеца е и библиотеката и е прилично богата / над 200 книги/. От самото начало, още когато беше бебе на няколко седмици започнах да и чета, най-малкото да свиква с гласа ми. Да наистина минали сме през периода, когато ни беше по интересно да си ги разлистваме и да си бърборим нещо, а не да слуша това което и четях, и до ден днешен има дни в които предпочита да си разглежда картончетата с животни, но са повече вечерите когато преди лягане тя сама си иска приказка /лошото е че от три седмици сме на една и съща приказка, на мен ми писна вече, но .../
 
 

ЧЕКА- е,това е супер!
ЖЕНИ Б_Надявам се най-сетне да се запознаем след толкова разисквания по форума! Ще я прегледам аз тази градинка,но на на с ни е по-удобно да излизаме след 3 ,а не сутрин,та ще видим пак!Браво,че не гледате ТВ!
БЕБКАКРАСИ- искам да рззера как стоят нещата в Бг,аз наистина има изграден мироглед за отглеждането на децата,но напоследък все повече се убеждавам,че хората не разбират това "пристрастено ,отдадено внимание" към децата и ,много се радвам,че намерих сходни разсъждения с Вас повечето,за което Ви благодаря!
Продължавайте с добрата работа!

Калоян е на година и пет месеца. До 4-тия месец имаше ужасни колики и единственото, което го успокояваше освен гушкането беше гледането на книжки. Като видях че му харесва, почнах да му купувам най - различни. В момента не-знам колко има, но не минава ден, че и по два пъти на ден без литературно четене. Книгите стоят високо, но той сочи че иска да му чета и си избира сам като му ги показвам една по една. Забелязала съм че са му интересни и книжки на които по принцип пише за над 3 години. Има една поредица "открий тайната", книжки с много красиви картинки, в които зад прозорчета има скрити други картинки - тези са му любими, както и книжки за животни и книжки за превозни средства. Все още къса от време на време по някое прозорче, но е все по внимателен. Според мен също е индивидуално влечението или не към книгите, тъй като по принцип е много активен в игрите, постоянно тича, лази или обикаля наоколо, но много обича да разглеждаме заедно книжки. Даже напоследък е много сладък - като изберем книжки тича и се настанява на дивана