Какви и колко книжки за децата до 2 години и колко часа на ден занимания с тях?

опитвам се да те разбера от началото на темата, но върху това зациклих. Защо?

Слдвящата изречени е "Абе, мания" -донякъде изяснава нещата.

Когато започнах да форсирам двегодишния си син с многопластови пъзели за доста по големи, една позната логопед коментира делово "Най-много да го научиш да заеква." Спрях рязко да налагам амбициите си.

не отричам активните занимания от детска възраст, въпреки че букви, числа, цветове се учат, няма дете да не ги е научило. На годинка не виждам за какво му трябват на детето.  Но похвално е, когато една майка играе с детето си и не отбива номера. Просто тази споменатата "мания" искам да си обясня.

И на мен ми е трудно да си обясня манията да знае повече от другите. Винаги ще има някой, който да е по-добър в нещо. Но може би идва от спорта
Иначе, съгласна съм, че на едногодишно, че и на двегодишно нито цветове, нито букви и числа му трябват. При нас как стоят нещата -откакто синът ми се роди не съм спирала да му говоря, по принцип обичам да си говоря с някой, пък  през деня най-често той ми е компания. Та обяснявах всичко, какво виждаме, каква му е формата, цвета, възможните чувства и реакции, които може да предизвика, мястото му в природата,  гледахме и филмчета и той научи цветове, форми, начина, по който се регистрират словесно емоции. От минаващите коли по улицата, най-многото, което мога да разясня на детето е какъв им е цвета, дотам ми стигат познанията. Той се забавлява като ги разпознаваме коя каква е .
Подариха ни пъзел с букви,  попита ме какво е това, отговорих му и така си намерихме любопитно занимание за няколко дни. Още му е интересно като види в някоя книжка позната буква, да казва -това е Ж на жабата, Г като гараж, Б като баба и т.н. Може и въображението да ми е бедно, та да съм се сетила само за тези неща, но е факт, че не съм усетила той да се натоварва, винаги му е било много весело като се занимаваме двамата с нещо, пък дори и това отстрани да изглежда като занимание за първокласник.
А четенето е просто част от живота ми, споделих си страстта с него. Само дето вече ми омръзва да чета едни и същи книги до припадък, знам ги наизуст, само разгръщам страниците да гледа картинките
В същото време не мисля, че е осакатен откъм занимания за деца -по цял ден е навън и скача в локвите, полива градината, рови се в калта, кара колело и т.н, и т.н Общува с много връстници.
Мисля, че всичко може да се направи под формата на игра и да не се натоварва детето. Ние понякога изкуствено поставяме граници .

децата са различни, майките също - тяхната симбиоза още повече...съвсем изместихме темата за четенето на книжки  с коментарите за положителни и отрицателни страни на амбициозните майки:) 

Доста книги имаше дъщеря ми. на две години не помня точно по колко сме Й чели, но на 2г и 6 месеца четяхме на Егмонт поредицата "Чародейства" по 2 пъти преди заспиване.
Синът ми на 1г и 9 м. се заслушва само в Лече буболече, интересно му е  да  показвам колите по книжките и да му ги назовавам. На животните не се задържа особено.

Писето-и тя харесва много картинките и предпочита да й ги соча и разказвам,но се разсейва-нормално е !Все още е на 13 месеца!
ИВОНСКА_Мерси за стихчето -игра,пробвахме и тя се радва много  на моите муцуни!
Тя е доста самостоятелно дете от бебе и наистина аз мога да гледам Тв или просто да го слушам като фон,и тя се занимава сама,е,докато не й омръзне и идва да се гушим или играем с топката!
ИЛИАНА_- тя не я разпознава азбуката а,с само ме слуша ,защото аз доста анимирано я казвам,ама и да не я научи-е,важни са усилията!А, стана ми интересно защо да се научи да заеква???? Заеква се при определени ситуации и предразположения,но това? Все пак съм специалист психолог,но това никъде не съм го срещала като причинител на заекването!
ТИТИ-може би идва от факта,че съм дете на доста амбициозни родители и просто повтарям образеца на който съм свикнала!:)
А аз наистина си мисля .че вместо да ходя на кафе с приятелки по цял ден (гледам като ходя на пазара до нас има едно кафе с множество еднакви лица през ден с колички,а децата са дърпат вътре искат да играят,а те само им се карат да мълчат и цигарата и кафето и така целия предобед),и да вземам готови храни(готвя и много разнообразна храна ,която като рецептурник съм опитвала и събирала с години) и си играя с нея доста! А това ,че и почивам от време на време с книга или пред Тв е,човек съм все пак! Но,наистина съм се посветила на детето и мъжа си засега,а когато стане на 3-4 години и тръгне на градина...е време за педофили,изнасилвачи и психопати (професионално занимание в полицейски разследвания)!
А  и книги и купувам почти през седмица,за да не ни омръзват!:)
ТТ_БГ-наистина е така!
Таня_П- Рая обича животните и интерактивните играчки с музика и послание!А на Егмонт поредицата е чудесна!

Заминавали сме се така и толкова, колкото и на двете ни е било приятно.
На тази възраст четяхме основно книжки за животни, стихчета и слушахме много музика- детска и не само.
Не мисля, че разходките навън са просто "клюки, цигари и пиене на кафе". Те са важни за правилното развитие на детето. Не забравяй, че навън ти срещаш различни хора, общуваш с тях и детето ти те наблюдава, като така трупа социален опит. Освен това светът наоколо е супер интересен - тревички, птички, коли, разни хора и т.н. Смятам също, че за деца на тази възраст е много важно да имат достатъчно възможност да се развиват физически- пространство за скачане, тичане, катерене и т.н.
С две думи, според мен самият живот е много по-интересен и много по-добър учител от книгите и детето трябва да има възможност да попада в колкото се може повече и различни ситуации, да се сблъсква с различни реалии от света около него.
Разбира се, за мен книгите също са много важни и ще се радвам, ако науча дъщеря ми да ги обича.

Не налагам амбиции, но аз много обичам да чета и откакто алекс започна да пълзи, все на моите книги налиташе. Една приятелка ми даде няколко детски книжки с картонени страници, за да не ги изяжда. И това й е най-любимата играчка. Сигурно по 50 пъти на ден ми се налага да чета "Грозното патенце" - тя й е любимата. Седи си сама на пода, говори си нещо, уж че чете, и си разгръща страниците. Голям кеф - няколко минути, в които да мога да свърша нещо, без да се притеснявам, че ще си разбие главата. Алекс е на 8 месеца и не мисля, че това й вреди, а на мен много ми помагат тези моменти на по-спокойни игри.

Аз се научих да чета малко преди да навърша 4, и си спомням, че нашите ми забраняваха и ме ограничаваха. Лекарите казали, че било вредно. Беше ужасно! В резултат на това се криех и четях на лунна светлина, което определено е по-вредно за очите, отколкото да си чета на спокойствие. Няма да забранявам на детето си да чете.

Въобще не знам за какви амбициозни майки в темата си говорим. Няма сила на света, която да може да задържи вниманието на едногодишно или двегодишно дете при четене на книга, ако то не харесва.
 Ако детето проявява интерес към книгите, значи е готово да му се чете. Друг е въпросът, че някои никога и не предлагат книга, та да знаят имат ли рожбите им интерес или не.
Амбициозна майка е тази, дето е записала детето да свири на два инструмента, а то няма музикален слух да различи две ноти. И очевидно се чувства нещастно от това занимание.
Имаше една тема в ДиС, в която майки на петмесечни бебета разсъждаваха върху бъдещите си снахи, университетите на децата им и пр. Тук нещата излизат извън релси.

Големият проявяваше интерес към книгите преди годинка, сигурно. Лазеше и си ги търсеше. Искаше много да му чета. Най-вече мерена реч. Любимата му докъм 2 годишна възраст "Болен здрав носи" е купувана 3 пъти, защото се съдираше от прелистване и мачкане. Малкият едва на година и половина взе да се заседява и да слуша. И то не много. Следвам децата си. Нямам планирани предварително "часове по четене".

Юлинга-наистина съм съгласна за разходките ние се разхождаме до парка,до люлките,на тепето на Альоша за пикник през ден! Напълно съм за,но се улових,че когато излизахме 4 пъти с приятелка с ней=ното бебе на малката не се обръщаше такова внимание както ако сме двете или тримата с баща й!
Милл 77-и аз обожавам да чета и смятам,че колкото й е интересно ще го правя, до момента в който ми каже -мамо,стига вече,не съм дете!:)
ВАЛЕРИЕ- много е вярно това,но това са вече ексцесии,а не амбиция,нали?
ЧЕКА- и аз малко поотслабих нещата,но тя винаги е готова за нова песен и книга,та се питам кога ли ще й омръзнат?
 

Все още интереса на сина ми към четенето на книжки е почти нулев.Да му разказвам приказки обича,но не и да му чета.Иначе обича да си ги разлиства сам,да разказва измислени неща по картинките които вижда,или да преразказва доколкото може приказката(ако е някоя която знае).
А за това колко часа на ден-колкото и когато поиска детето,книжките стоят до играчките(но той е вече на 3 годинки и си пази книжките,на две много късаше и те стояха нависоко).Има дни в които не хваща книжка,и други в които много съсредоточено разлиства и ''чете''

В интерес на истината с първия си син бях по-амбициозна откъм четене на книжки на български. Още повече, че живеем и извън Бг. Мислех, че е изключително важно за него да инициирам четене често и отрано. А на него явно му беше интересно и после сам си търсеше книжките. Истината е, че синът ми проговори на 3 години, макар че малко след това разбрах как знае наизуст двете си най-любими книжки.  Не смея категорично никакви асоциации и изводи да си правя, но реших все пак да съм "по-нехайна" с малкия, наблюдавайки с интерес как проговаря.