Децата от 5 годишни на предучилищна

Ааа, моля ти се, без този снизходителен тон! Така се обръщай към колежките, приятелките, роднините или който ще там да търпи, но не и към мен!
В края на краищата, стискането заради вида на тоалетната е по-скоро психологически проблем, а не физиологичен! Той се решава с акъл в главата и малко инструкции. По-точно, профилактира се с подходящия подход! Ама за тази цел родителите маааалко трябва да помислят, а не да вдигат ръце и да казват "не мога, трудно е, невъзможно е"!

консумативите са си консумативи, ако ще и на луната да е! Хайде, не е болка за умиране! Три милиона народ пуши редовно и дава стотици левове на месец за цигари, няма да има трийсет лева за разходи по предучилищната на детето! (
 Още малко ще го изкараш все едно детето отива в друг град да учи в колеж, че да струва хидяли, а не в предучилищна в съседното училище! Да, в ДГ е по-удобно, но не всички деца посещават ДГ - някои по убеждение на родителите, други поради липса на места. Но София не е България, че само по нея да се съобразява всичко! В повечето градове и други населени места няма проблем с градините, нито с местата в училищата. В София винаги е имало такива проблеми и ще има. Това е!

И какво правим, когато родителите са на работа, бабите - също, а пари за бавачки няма?

Дай някакъв съвет за тази ситуация - която, прочее, е най- често срещаната - как точно да избегнем помията в стола и 9 - 10 часовия престой на училищната скамейка в този случай.

Да предположим, че ако не посещава училище, детето ще стои в дома на пра-бабата, която обаче не може да се придвижва,  отглеждано от 7 - 8 годишното братче / сестриче / съседче, на което, обаче, никой не би поверил превеждането на 5 годишното през улицата... и определено не може да се наеме със задачата да го прибере от училище.

Каква е алтернативата в ТОЗИ твърде обичаен случай?

А, да, сетих се. Мама напуска работа, на нейно място идва някой безработен, отчитаме колосално ниска безработица и се чудим защо не ни се вдигат приходите от ДДТ като сме увеличили броя на заетите!  

Всяко семейство по някакъв начин си решава въпроса. А ако въпросната прабаба е толкова зле физически, тя не е способна да гледа 5-годишно дете нито вкъщи, нито на улицата. Както винаги, преувеличаваш! Прави се същото, което правят хората като няма места в градините, а всички са на работа - плащат на бавачка! Или си сменят работата, напускат работа, комбинират се с други родители... В края на краищата, мен никой не ме е питал навремето как се справям и какъв избор съм направила. Всеки си оправя проблемите както намери за добре! Дай сега и на училище да не ходят децата, защото занималните са до пет следобед, пък родителите са до седем на работа! Ама, както знаеш, намират начин! Никое дете не е останало неприбрано вкъщи и да спи на улицата!

Има много хора, за които Е голям. Особено след като са изгубили половината от семейния доход поради необходимостта единият родител да напусне работа. И са платили ремонта на училището.

Айде върни се, па прочети пак, молИм.хихихи
Училището е едно прекрасно място, аз съм съвсем доволна/в началото по някоя от многото теми колко са зле градини и как колят и бесят в учлищата аз бях от малкото доволни, че децата ми са там/ и именно на това съм обърнала внимание-родителите, които са изправени пред проблема-детето на 5 в училище-неподготвени, защото се случва по-рано от предвиденото-да седнат и да подготвят децата си.Уффф, аман от нечели значи.Току се включат по тема по средата и отначало всичко започва.

Кати-ети ти съвети, като прясно минала от там.
На първата родителска среща разпитай за занималнята.Добър вариант е ако се съберете нужната бройка-да идват на място-т.е. децата да не излизат от сградата, защото това е допълнително разход-билети и време.Да, струва пари, но е една година-временно го приеми че е и така.При нас такава не успя да се организира и детето ми ходи на занималня, която не е в училището, а е в друг квартал.Пиши ми на лични в кой квартал си, ще ти препоръчам нещо.Нагледах се тази година на едва кретащи дядовци с бастуни на поледицата, а хлапето търчи неудържимо по улицата.Добре, че сложиха патрул отпред...че имаше инцидентиИ да, бях на косъм от напускане, защото се оказа, че в 11 трябва да си тръгна от работа, за да взема детето в 12...
Друго-дръж на това учител да приема и предава детето-на входа.При нас това е условие, но с течение на времето се успокояват и спират да са на входа.Пускаш си детето на вътре, ама се оказва, че в класната стая няма учител.Всичко се случва-и той да закъснее.Имаше инцидент с 2-класници, какво остава за 5-годишни сами.Родителите не влизат до вътре-забранено е.Аз няколко пъти съм оставяла детето така само, защото не ни допускат до вътре, случайно съм разбирала-нито охраната те уведомява, нито нищо, дреме там...Имаше случай с тръгнали си деца сами също.А иначе е засилен контрола.Та-започвай от сега подготовка, говори, създавай навици.Останалото ще се нареди.

Много са Против телефоните, но аз оборудвах детето с телефон, елементарен, с функции да се свърже с мен, защото излиза и извън сградата на училището и занималнята и е през квартал.Вземи телефон, детето да свикне, ако се окаже, че има нужда.Имала съм няколко ситуации, в които никой не си е направил труда-забравил-да ме уведоми, и детето първия път бе седяло само час, докато го прибера, трябвало по-рано въпросния ден.Та при следващ случай-звъни и ми казва-намирам се едикъде си, ела ме прибери.Толкоз.Ако няма нужда-няма да го ползва детето и така.

ПП. Андариел-имаше неприбрано и останало на улицата дете.Мдам.

Ти май не внимаваш достатъчно в това, което четеш.
Или просто си живееш в някакъв твой си свят, в който всички хора са богати, всички спокойно плащат на бавачка и това по никакъв начин не затруднява никого.
Но аз да ти кажа, че има и един друг свят - свят, в който думата "бавачка" е на друг език, свят, в който децата биват оставяни сами в обезопасения дом на тази възраст (забележи, не на улицата!), на много възрастни роднини, за които разказването на приказки не представлява трудност, но самостоятелното изкачване до 3-тия етаж (знам, че това те учудва, но представи си - не на всякъде има асансьор!) е абсолютно невъзможна мисия... Свят, в който родителите не могат да се комбинират по никакъв начин, понеже всички работят, но съседските деца могат да поиграят с малките няколко часа - вкл. когато това е нужно, да поиграят час в училищния двор от края на занималнята до края на работното време на родителите - 8 и 7 годишното - да изчакат да дойде някой, който да ги преведе през булеварда... но едва ли може да се говори за игра в двора от обяд до 19.

Благодаря за съветите... но... моето още няма 3 - докато стане на възраст за училище кой знае какво и на кого ще хрумне...
И освен това има късмета да е в ДГ.

Обаче... не всички го имат този късмет.

И е редно да мислим за тях, а не за приходите на ДБ и Общината и как да облекчим мадам Фандъкова и да й отменим тъй омразната функция да се грижи за доброто на децата на града си. 

Да вземат да направят осигуряването на места в ОДЗ за желаещите задължително.
Пък после ще мислим какви задължения да вменим на дечицата...

Така е, аз можех да си позволя занималня и детегледачка, защото съпругът ми внася по-различен стандарт в нашето семейство, с цената на това, да го няма покрай нас, а да е зад граница.Живяла съм и в другия свят, Кати, и разбирам напълно, понякога нещата не зависят от нас, колкото и да се стараем да ги подредим.Приеми го като период.

Кати,
Драматизираш и то съвсем умишлено! Има такива семесва, но в общия случай хората не си оставят децата на произвола на съдбата и да няма как да се спрвавят! Може да е много трудно, но намират начин. Нещата са елементарни - всяко ново нещо предизвиква съвсем естествена съпротива, без значение от какво естество е. После, като се види, че няма накъде, човек се мобилизира и се справя по някакъв начин.
Мен нищо не ме изненадва, не живея на Марс, нито в някакъв измислен свят от розови сърчица и богатства! Аз самата съм минала и минавам през доста трудности, свързани с децата. И точно от опит казвам, че организационно накрая пак се намира начин. И то без роднини и съседи! Разбира се, може да е неприятен, да причинява загуби от всякакъв вид, но все пак стават нещата. И аз искам условията да са идеални, ама като няма, справям се с това, което е достъпно! В края на краищата, животът в София и други големи градове си има своята цена и човек или я плаща, или си заминава по родните места!

Андариел, а защо просто не оставим тези, на които им е трудно да изокат и да изропраят...и те са хора...иначе е ясно, че ще се справят. И именно там е Драмата-защо постоянно да търпим негативи, за да се справяме, някак си...не е нужно да си Винаги притиснат до стената и да се Справяш.Защо винаги трябва да търпиш загуби?Аз родно място имам и то е тук, в Сф....Не говорим за Идеални условия въобще тук, говорим, че този начин на живот не ни прави по-стойностни, ценни нито за нас, нито за децата ни.Ето това е Драмата.

Пак казвам - моето дете е на ДГ. И много му харесва.

Но не всички имат този късмет.
И намирам, че е редно ние - като уж представители на гражданско общество - да мислим все пак повече за тях, отколкото за Бюджетните приходи и потупванията по рамото, които някой министър може би би получил от Големия Брат за изпълнените планове... независимо от цената, която някои наши съграждани са платили.   

По родните места ли?
Да взема да го кажа на колежките си, които просто имат щастието да имат живи, работещи родители - в София, представи си - и да не им висят на врата... а вместо това плащат наем... та по кои точно места ще ги пратиш?
Да, разбира се, тези семейства може да загубят приходите си... може да нямат ток или телефон, или вода, но подозирам, че за хляб все пак ще имат.
А вие ще си имате своя похвален министър.
Похвално!

Не, не драматизирам нещата. Аз работя в БАН и тези семейства наистина ги познавам. Лично. Персонално. Представи си. Не са измислени, не са хипотетични... просто не са споменати поименно. Може пък да не им е приятно.

За какво е тази тема?

Отдавна и е време. Като се приеме окончателно закона и стане ясно какво, кога и дали ще се появи нова.

Хубав ден, дами!