Клюки(щастлива,тъжна днес) 4

Dobro utro!Izvinqvam se za latinicata,no ne sum si v ku6ti i tuk nqma kirilica. I men to4no ot tova me e strah nai-mnogo.Ako detence svikne s daden 4ovek i toi si trygne?Kak se obqsnqva na malko dete 4e takuv e jivota?Na nas 6te ni mine.6te go prejalim za mesec,dva.^te doide nov...No deteto nqma kak da predpazi6 ot svoite gre6ki.

 Добро утро и от мен и благодаря за новата тема! 
 Да ви кажа първо, че днес е прословутия РД на БНД, но нищо няма да получи от нас защото няма да взима Георги (поне за сега де, де да го знам какво ще му скимне по-късно), та този въпрос поне отпадна. Много удобно, иначе щях да се чудя какво да му вземем. 

Гледам за сериозни неща мислите, на мен не ми се мисли пък. В общи линии понеже Георги веднъж е зарязван като по-малък от баща си, да ви кажа доста леко го прие тогава. Просто го беше забравил, по-трудно беше после, когато баща му се сети колко важно е детето, да се запознаят наново. Мисля си, че на децата им е по-лесно в това отношение, особено ако сме честни с тях, ама аз още не съм стигнала до там де, като стигна тогава ще му мисля (пък и вие вече ще имате опит и ще се поуча от вас, на готово  ).

 А сега да ви кажа и нещо хубаво, че да си възвърнем малко вярата в живота и мъжете - вчера в парка си говорих се дин татко, който говореше за сина на жена си от първия и брак така: "Синът ми ...". Много му се радвах, толкова естествено звучеше, че ако не беше станало въпрос за издръжки, изоставяния и тн. никога не бих и предположила, че детето не е негово (той е голям вече де). Та така, имало и такива хора все още. 

Щях още нещо да пиша, но забравих. Разбира се на мен ми е простено защото съм руса. 

И мен много ме е страх точно от това.....И нямам идея как да постъпя,ако се стигне до там.

Междувременно получих предложение за брак   Уж на шега,уж наистина,ама си го получих.
Това вместо запис.

Алма,    за темата! 

Е ПАте, как за заспис само, я разказвай подробно веднага!

Леле, Пате, ама как така просто ни остави да се чудим и маем?!

Пате, разкажи...

Аз да докладвам. Вчера си сложих новата рокля и по план бях 26-годишна, млада, прекрасна и сексапилна (скромна споменах ли ). Отидах си в любимия морски бар с неприятната мисъл как после ще зарежа веселбата и ще ходя да изяснявам отношения, които са... май ясни вече. Та, появи се онзи младеж от неприличния ми сън, има такивааааа очи , ама аз сега нали се предполага да съм в депресия... После гаджето ме взе и общо-взето нищо не се случи.
Според него след като ми е казал, че не е готов за сериозно обвързване и че не е щастлив, както в началото, аз трябва да съм си екстра, може би. Само че на мен ми е засегнато егото, самочувствието, емоциите и любовта ми към него някак се пречупи. Как така хем съм най-хубавото нещо в живота му, голямата му любов, хем не е готов?! За голямата си любов човек не е ли готов винаги и на всичко?
Аз вярвам, че човек трябва да обича така, все едно му е за първи и последен път. Да се раздаде, без страхове и задръжки. Той явно е на друго мнение. Искаме различни неща. И тази вечер ще си кажем окончателното "Довиждане".
Сутринта разказвах на майка ми за развитието. И си поплаках. Усещах как изплаквам цялата горчивка, всичките ми несбъднати мечти, несъстоялата се сватба и необзаведения нов апартамент. Изплаках общото ни дете, семейните почивки, вечерите, които му приготвям. И разбрах, че ми е тъжно не за друго, а за очакванията, които рухнаха.
Снощи ме попита кога съм била най-щастлива с него. Отговорих му - "В една сутрин, когато се събудих, а ти още спеше. Гледах те и си мислех, че имам всичко". След това сълзите ми сами се появиха.
Смятам, че той знае, че ме загуби. Снощи, докато вървяхме до колата така ме сграбчи и целуна, с толкова болка... малко ми е криво, защото знам, че при нас има любов, има силни чувства, има емоции и имахме своите прекрасни моменти. Но сега съм готова да ги оставя като прекрасни спомени и да направя път на новото, което ме чака. В този свят има любов за мен - такава, каквато я заслужавам и чакам. И аз ще я намеря!

А сега е лято. Време е за новите ми рокли, за приятелите, които искрено вярват, че съм добър човек, за момиченцето, което днес в морето ми призна, че винаги ще е до мен. И съм щастлива. Защото се чувствам така, все едно имам всичко.

Извинете дългия ми, твърде емоционален пост. Но понякога съм такава

Аахххх Лято ,сьжалявам 4е ти се слуват тези неЩа,но толкова убедена зву4иШ в себе си,4е направо ти се радвам от все сьрце.
Е.....аз не сьм толкова спокойна,то4но заради това което ме питате....детето.....В момента е в БГ и всеки пьти като говорим иска да говори с половинката.Много се е привьрзал кьм него,направо не зная какво Ще правя ако се стигне до раздяла накрая .
А то милото ми е толкова наивно.....само по него ходи

Здравейте, момичета! Първо-много сте готини, досега четох и старите теми, страхотни сте   Ще ме приемете ли във вашия отбор? Накратко за мен-разведена съм от 3 години/почти/, с момиченце на 8, с връзка, която е дълга и завързана история и с все още неумряла вяра в хепи енда 

Ми как няма да те приемем?Добре дошла
Пате ,благодаря и аз.
На Лято не знам какво да кажа,че и аз съм горе-долу в същата ситуация.Само ще следя развитието и ще те гушкам силно!
Вчера бях на пикник до 3 часа сутринта.прекарах много хубаво въпреки досадните комари.не се бяхме събирали цялата компания от детските ми години скоро.Пих цяла вечер кола,че нали бях шофЕр.резултата беше на лица.заспах едва в 4.30ч.А в 6 станах да ходя към НБУ....Цял ден на крак..след това разходка с малкия...и сега съм парцал.А и баща ми се прибира от Холандия и искам да се видим на по бира...Ужасно зле ми е.да не говорим че и утре съм пак квестор цял ден...Иде ми да се гръмна.

Оох, чета и хем ви се радвам, хем ви завиждам 
Това лято, чакано почти 6 месеца (като всички предишни лета, разбира се) ще ми се стори безкрайно. Разпуснаха градинките и с малкия сме си вкъщи. Ако се мерне някой доброволец да ме отмени за малко- добре, ако не- пак добре, поне съм в отпуска.
Днес ги взе и двамата баща им, но малкият не замръква на друго място. Сега е изкъпан и гледа филмче в спалнята.
"Нощните турнета по дюкяните", както наричаше излизанията ни една приятелка, съм ги забравила. 
Лято , от поста ти лъха толкова оптимизъм, че чак и на мен ми стана едно хубавооо.

На мен пък постинга на Лято ме натъжи - явно си правя аналогия успешно.

Ето ме и мен.Отдавна не бях влизала-виждам,че и нова тема сте захванали.Откакто започнах работа нямам време за интернет-дори го бях спряла.Вчера бях на сватба-сестра ми се омъжи.Искам да ви почерпя за нейно щастие и здраве.

Живи и здрави и дано бракът им да е безоблачен, животът им изпълнен само с приятни емоции и мнооогооо любов!!!

Добре дошла при нас!   
kiki_andr ...честита да им е сватбата и още по-честит семейния им живот!      
Лято - поста ти не ме натъжи , накара ме да се замисля, дали един ден и моя приятел няма да му щукне такава мисъл в кратуната  Замислих се още , че наистина колелото се върти , но много ме накефи как мислиш за лятото и новите рокли - бутни колелото да се завърти още , моля те!! нека ти се случат най-сладките летни емоции .... ! 
Ти не си сама!       

Кики,пожелавам на сестра ти много дълъг семеен живот,изпълнен с щастие,любов,разбирателство и късмет!