Малко помощ за тинейджърка в депресия

Моят съвет е да отидеш в център за отслабване, в който има и психолог.
Много хора отричат центъра на д-р Емилова, но там има чудесен екип от лекари, които освен за отслабването, ще ти помогнат и в психологичен аспект.
Другият вариант е намираш психолог, ходиш на сеанси и сама се бориш с отслабването.

Прецени кое те стресира и направи всичко възможно да го избягваш.
Защо ти се вижда ,че живото ти е безмислен заради килограмите ли ?
Намери си хоби ,спортувай !

потърси психологическа помощ,за да преодолееш зависимостта си от храна,а след това сама или с диетолог се захвани сериозно с отслабването.
успех!

Oх, аз съм долу-горе същата история  
Просто се опитай да си наложиш  да не тичаш до хладилника при всеки проблем. Или поне посягай към плодове или зеленчуци, вместо към шоколад.
И повечето килограми в никакъв случай не са повод да определяш живота си като безсмислен  

Понякога, на някой хора, наистина им е много трудно, ако не и невъзможно да се преборят със себе си. Не бързай да кориш  

щом нямаш възможност да потърсиш специализирана помощ,трябва да се справиш сама,което е трудно,но наложително,ако искаш да бъдеш някога щастлива и удовлетворена.
честно казано,не съм имала проблем като твоя и не твърдя,че те разбирам на 100%.
въпреки това мисля,че всеки осъзнат,нормален,зрял човек може да си наложи нещо-в твоя случай просто да не ядеш толкова,да спортуваш.
представи си една картинка-да бъдеш слаба,красива,женствена..желана.повярвай,ще имаш толкова обожание,одобрение и предложения за срещи,че няма да имаш време да обикаляш сама около хладилника.
поздрави!

Много е трудно,но не е невъзможно.И аз за кратко имах проблеми с храната,но от друго естество.Постепенно всичко си дойде на мястото.Но трябваше да мине много време.Преборих се  сама...Просто винаги съм се стремяла към вътрешно спокойствие.Съветвам те да осъзнаеш,че имаш само себе си и никой друг няма да може да ти помогне.

На мен знаеш ли за колко неща ми е пределно ясно, че няма кой друг да ми ги промени освен мен самата. Но просто не успявам и това си е. Може би наистина в този случай една консултация няма да се отрази зле и на мен, и на авторката 

А всъщност колко тежиш и колко си висока? Колко килограма искаш да бъдеш?

Без професионална помощ - отиваш в съседния подфорум Диети, избираш тази, която ти допада, стига да не обещава 10 кг за 10 дена, записваш се в темата и получаваш подкрепа от другите диетуващи. Междувременно се научаваш да различаваш емоционален от физиологичен глад - ям защото съм гладна или защото ми е тъжно, скучно, самотно и т.н. Отслабваш и това е. Но избягвай "аз не мога" - така се обричаш на провал преди да си започнала.

В постинга ти видях едно много мило момиче, което неистово се нуждае от одобрението на Другите, особено мъжете - вероятно се чувстваш предадена от баща си. А и от "голямата любов" впоследствие. "Гаджето" не е факторът, от който трябва да зависи самочувствието ти. Има една много хубава българска песен на София не помня коя беше - "Син талисман". Пусни си я /V box/ и се вслушай много внимателно в текста - сега на теб ти предстои "като силна река да се влееш в себе си". Другото ще ти го каже психотерапевтката, при която ще се наложи да направиш няколко сеанса - колкото и да нямаш средства. Това касае здравето ти и по какъв начин ще прекараш живота си оттук насетне. За спорта- не е лоша идеята, но само това няма да помогне. А и съм сигурна, че спортувайки ще се притесняваш как изглеждаш,ще си мислиш как ли ти се подиграват околните, ей такива неща. Разговаряй с майка си- предполагам, че живееш с нея. Сигурна съм, че ще те разбере, ако и кажеш нещата така, както си ги написала. Мисля, че е интелигентна и чувствителна жена /щом е възпитала такова дете/ и се безпокоиш да не я разстроиш, но тя е човекът, който ще ти помогне да се насочиш към специалист и да преодолееш възможно най- бързо и докато е време това състояние, в което си. Спокойно, след две-три години ще си спомняш за тази "криза на израстването" и няма да се нуждаеш от нечие одобрение, за да се обичаш.
Но сама няма да се справиш, независимо колко добронамерени съвети ще получиш от момичетата тука. Кураж, ти заслужаваш най-доброто и ще го постигнеш!

Съгласна съм с оптимистичната кукувица и с Китана.
Обърни внимание на ситуациите и нещата, които според теб те подлагат на стрес /и не забравяй, че след 10 години, като се обърнеш назад  ще се чудиш, защо въобще си се връзвала на тези неща/ и се опитай да се сбориш с тях. Килограмите ти са следствие, а не причина за проблемите ти, това е ясно. Бъди наясно, че ти и само ти си важната в твоя живот, че не се измерваш с броя на гаджетата, нито пък с разните мнения на различните хора и се опитай да намериш хармония със себе си и с нещата, които желаеш. Помисли си в какво те бива или с какво искаш да се занимаваш и наблегни на това.

Ако прецениш, че трябва да го играеш неудачник и не можеш/не искаш да преодолееш проблемите си, сама се обричаш на лошо мнение за самата себе си, а тогава не знам кой може да ти помогне.

Я, горе главата!