Те пък приятелите умират да са до теб, когато си затънал... 
А новите хора са невероятно привлечени от депресивни състояния.
А новите хора са невероятно привлечени от депресивни състояния. - Публикувана: 28 юли 2009, 18:39 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 13:38 ч.
Малко помощ за тинейджърка в депресия
Почти като авторката съм.
Скоро ставам на 18.
Преди няколко години отслабнах към 30кг(за 2-3г, съвсем 'здравословно')... => анорексия, други здравословни проблеми, ходих до известна психиатърка (с.б.) в софия (въпреки, че съм на другия край на бг)
Не смятам обаче, че ми помогна особено тя самата. Дори по-скоро намирах ходенето до там/методите и за тъпи, та реших да докажа, че мога и сама.
При мен само ги има и трите. Искам да съм перфектна, осъзнавам, че не съм => ниско самочувствие.
Аз съм към 174см и в момента леко под 70кг. Тоест 5 кг в повече. Кокъла ми е тежичък, винаги си е било така, като бях най-слаба (50 и малко) не можех да си намеря дънки - номер25 ми бяха широки като торба в крака, дупе, но точно където се закопчават - нормални, заради кокалите отстрани на таза.
Има много по-едри от мен, но щастливи женички по улиците.
Аз гадже не съм имала.
Кандидати се намират - режа, казвали са ми, че съм студена .... когато ми правят комплимент, винаги си мисля, че лъжат/не е вярно и т.н.
Приятели почти нямам. Съученици ме канят по купони/ рожденни дни - не ходя - дебела съм, как ще стана да танцувам ... а искам всички да ме харесват.
Тоест описания от авторката кръг - не ходя никъде, защото съм дебела => няма какво да правя и ям вкъщи => продължавам да съм дебела.
Най-добре ми е като съм достатъчно кг, за да се харесвам. Излизам, и други ме харесват ... не ми остава време да мисля глупости.
ОТ скоро ходя на фитнес.
Мнение?
Това е решението и за мен.
Скоро ставам на 18.
Преди няколко години отслабнах към 30кг(за 2-3г, съвсем 'здравословно')... => анорексия, други здравословни проблеми, ходих до известна психиатърка (с.б.) в софия (въпреки, че съм на другия край на бг)
Не смятам обаче, че ми помогна особено тя самата. Дори по-скоро намирах ходенето до там/методите и за тъпи, та реших да докажа, че мога и сама.
при мен не е въпрос на ниска себеоценка, а на прекален перфекционизъм и максимализъм.
Аз съм към 174см и в момента леко под 70кг. Тоест 5 кг в повече. Кокъла ми е тежичък, винаги си е било така, като бях най-слаба (50 и малко) не можех да си намеря дънки - номер25 ми бяха широки като торба в крака, дупе, но точно където се закопчават - нормални, заради кокалите отстрани на таза.
Има много по-едри от мен, но щастливи женички по улиците.
Аз гадже не съм имала.
Кандидати се намират - режа, казвали са ми, че съм студена .... когато ми правят комплимент, винаги си мисля, че лъжат/не е вярно и т.н.
Приятели почти нямам. Съученици ме канят по купони/ рожденни дни - не ходя - дебела съм, как ще стана да танцувам ... а искам всички да ме харесват.
Тоест описания от авторката кръг - не ходя никъде, защото съм дебела => няма какво да правя и ям вкъщи => продължавам да съм дебела.
Най-добре ми е като съм достатъчно кг, за да се харесвам. Излизам, и други ме харесват ... не ми остава време да мисля глупости.
ОТ скоро ходя на фитнес.
Мнение?
Най-добър ефект да не се "отключват" е ангажираността на вниманието - приятели, забавления, насочени интереси, учене и каквото и да е друго.
Обръщам се и към Гергана и подобна !,
мили момичета, в това време на израстване и вашата възраст (всъщност малко по-малка) се чувствах по същият начин. Въпреки че нямах никакви проблеми с теглото и изглеждах напълно нормално (167см и 55-58кг) постоянно мислех, че съм дебела. Виждайки мои съученички по 40кг, аз се обличах с размъкнати дрехи и постоянно си мислех как никой не ме харесва. Което естествено беше пълна заблуда.
Проблема първо и основно идва от самочувствието. Не си ли изградите такова самите вие....и с помощта на хора, покрай вас, които ви обичат нещата няма да се оправят. Дори и да сте изключително слаби, пак може да мислите че не сте и да не се харесвате.
Едно от най-важните неща е вие как се чувствате и възприемате, по същият начин ще ви възприемат и околните.
мили момичета, в това време на израстване и вашата възраст (всъщност малко по-малка) се чувствах по същият начин. Въпреки че нямах никакви проблеми с теглото и изглеждах напълно нормално (167см и 55-58кг) постоянно мислех, че съм дебела. Виждайки мои съученички по 40кг, аз се обличах с размъкнати дрехи и постоянно си мислех как никой не ме харесва. Което естествено беше пълна заблуда.
Проблема първо и основно идва от самочувствието. Не си ли изградите такова самите вие....и с помощта на хора, покрай вас, които ви обичат нещата няма да се оправят. Дори и да сте изключително слаби, пак може да мислите че не сте и да не се харесвате.
Едно от най-важните неща е вие как се чувствате и възприемате, по същият начин ще ви възприемат и околните.
Кроса е безплатен - вземи си удобни дрехи, литър вода и просто тичай. Ако те е срам, ходи вечер или рано сутрин. Не се пресилвай - започни да вървиш, после леко тичай, гледай напред - към небето, птиците, тревата, не мисли, че тичаш и се потиш щото си дебела и трябва да топиш мазнини, а защото това те отпуска, разсейва от проблемите и страховете ти, разтоварва. Започни с 10 - 15 мин. и винаги, когато ти дотежи редувай с бързо ходене. Не си натоварвай тялото, обичай го. Не е лесно, но ще ти формира полезни навици. Ще те накара да мислиш, че си направила нещо за себе си - че всичко е в твои ръце.
Това не означава, че си луда, а че психичното здраве е като физическото- и за грип се ходи на лекар, нали? Успех! 
Идеята за психолог и диетолог и на мен ми е минавала...но като нямам финансова възможност.,търся други алтернативи.7AB
Май терапията при психотерапевт не се поема от ЗК. Мисля, че в най-добрия случай може да й даде направление за психиатър, но не бих разчитала.
Май терапията при психотерапевт не се поема от ЗК. Мисля, че в най-добрия случай може да й даде направление за психиатър, но не бих разчитала.
избивай си депресията и проблемите с физическо натоварване - плуване, фитнес, джогинг , колоездене. Запиши се в някоя група планинари ... те не се оглеждат кой от кой е по хубав , а оглеждат природата ...
При проблеми някои се опитват да ги изживеят в себе си и мислите си , други с изразходване на енергия .
Нямаш ли роднини в провинцията? Отиди за по дълго и помагай там. Вземи със себе си и купчини с книги и чети ... Вземи си и колелото , че няма много транспорт.
След няколко месеца ще си като нова.
Не се опитвай с химия и изкуствено да набуташ слон в бутилка. С хапчета и антидепресанти няма да станеш такава , каквато искаш да си и живота ти няма да стане по добър и ти няма да се научиш да се справяш със ситуации. Най много да се примиряваш под действието на хапчето с това , което си станала ида продължаваш да си такава ... без желание за промяна.
Промени си начина на живот и възприемане на нещата и отработване на ситуациите . Успех.
При проблеми някои се опитват да ги изживеят в себе си и мислите си , други с изразходване на енергия .
Нямаш ли роднини в провинцията? Отиди за по дълго и помагай там. Вземи със себе си и купчини с книги и чети ... Вземи си и колелото , че няма много транспорт.
След няколко месеца ще си като нова.
Не се опитвай с химия и изкуствено да набуташ слон в бутилка. С хапчета и антидепресанти няма да станеш такава , каквато искаш да си и живота ти няма да стане по добър и ти няма да се научиш да се справяш със ситуации. Най много да се примиряваш под действието на хапчето с това , което си станала ида продължаваш да си такава ... без желание за промяна.
Промени си начина на живот и възприемане на нещата и отработване на ситуациите . Успех.
Имайте предвид, че ако проблемът е по-сериозен, съветите за диети, фитнес и хапчета могат повече да навредят, отколкото да помогнат, а от постовете на авторката оставам с впечатление, че е точно на ръба.
Казах, че пиша от личен опит. Въздържайте се.
Казах, че пиша от личен опит. Въздържайте се.
Колкото и сериозен да е проблема спорта, движението, промяната на обстановката ... интерес за промяната на начина на живот и хранене , както ичетенето на литература, хоби , животни и пр ... не биха могли да навредят повече , от затварянето , непроменянето на нищо (като се има в предвид , че проблема е в начина на живот и мислене) и тъпкането с антидепресанти и ходенето по лекари надали ще резултират в нещо полезно.
Правилния подход мисля е комбинация от всичко. Но лекарите обикновено нямат навика да се занимават с твоа всичко и просто изписват хапчета.
Ако само с хапчета се оправяха нещата, защо има хора, които ги пият с години и десетки години и не се орпавят? За9ото хапчето само по себе си не ти разрешава проблемите. Сам си ги разрешаваш или с помощта на някого. С хапчета най много да се успокоиш и псоле трябва да се захващаш за работа и да видиш къде и какво може да се направи .
jabata_dil, права си. Но тук, наред с мненията за развлечения и ангажиране на вниманието, срещнах много от типа: "пази диета", "тичай не-знам-колко километра" - да, спортът също е изключително важен за доброто самочувствие, но (ако става въпрос за някое болестно състояние) преминаването от едно "вманиачаване" в друго е с много тънка граница. Това визирах.