Публикувана: 28 юли 2009, 18:39 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2009, 13:38 ч.

Малко помощ за тинейджърка в депресия

4 418
80
1

Гост

Отговори

# 30 28 юли 2009, 22:49 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Гергана Васулева в вт, 28 юли 2009, 18:39

Здравейте. Simple Smile

Първо дано не съм объркала мястото-дано темата да ми е за тук. Причината да пиша точно в този форум е,че имам нужда от помощ,а мисля,че тук има хора с опит,които биха ми дали по добър съвет от мойте набори. А ето и проблема ми:
На 18 години съм.От почти две години живея в някакъв затворен кръг.Имах проблемно детство-подигравки в училище,малко приятели.Последваха по-късно и развода на родителите ми,както и подигравки и в гимназията.Единственото нещо,което ми доставя радост е това да имам приятел (гадже).Някой,който да обичам и да ме обича.Имала съм няколко момчета,и една голяма любов продължила две години.След нея започнах да ям много.Особено сладки храни.Напълнях неимоверно много.И самочуствието ми се срина тотално....
Много хора ми казват стегни се и отслабни.Е да,но не мога.При най-малкия стрес и проблем посягам към храната.Тя ми действа както цигарите на пушачите или дрогата на наркоманите.И ето кръга-Имам проблем и ям.Напълнявам.Това ме кара да се чуствам ужасно и пак прибягвам към храната и така до безкрай..
Не мога да се преборя сама,за това моля за съвет.Как да се справя,след като живота ми се вижда безмислен..
Благодаря предварително за отговорите.

Така,психологога и диетолога са добри варианти,но виж сега,аз съм горе долу(по-скоро бях) на твоето дередже. Не отричам,че килограмите са ми в повече,НО никога не съм позволявала на това да срине самочувствието ми,имам приятел от 3 години,имам много приятели и подкрепа около мен Като ти се яде много,вместо към сладко посягай към плодове-диня,портокали,бананчета,праскови,ябълки,ягоди,череши-има вода в тях и това много спомага,няма да пълнееш пък пак ще ядеш сладичко! Има едни десертчета,малко приличат на "Република",но са за диабетици и няма захар в тях,пък са сладички! Можеш да ядеш и мед! За храните-яж повече месо,ама не мазно-пилешка паржолка(но не от бутче),риба вскякаква,повече зеленчуци! Не се правя на диетолог или да ти давам диети-просто това са храни,от които хем ще си сита,хем ще ти е вкусно! И се движи малко повечко-вместо да се връзваш на някой и да сядаш да ядеш-вземи една ябълка и излез на вън-разхождай се! Помага много ))

# 31 28 юли 2009, 23:08 ч.

София
Мнения: 863

Гергана, обърни се непременно към психотерапевт. Проблемът ти не е физически и предприемането на диети, без да са консултирани със специалист, може да доведе до неприятни последици. Състоянието, при което компенсираш липсата на емоционален живот с храна, психолзите наричат хиперфагия. Ако предприемеш диети, можеш да си докараш някое от дугите хранителни разстройства на психична основа - булимия или анорексия. Това не е шега, повярвай. Непременно поговори с родителите си - ще ги притесниш много повече, ако се разболееш. Успех! Не се предавай!

# 32 28 юли 2009, 23:31 ч.

Мнения: 1 669

Не ти трябва психолог... Той само ще те обърка.

Направи следното: 28 юли - 80 кг..., 29 юли - 78.800, 30 юли - 8.600 ит.н. Сама ще се увлечеш. Не е необходимо да гладуваш. Просто си купи кантар и се тегли сутрин и вечер. Постави си цел. Например 70 кг - и леко полеко постигай собствените си цели. bouquet

Успех ти желая Hug

# 33 28 юли 2009, 23:55 ч.

out of space
Мнения: 8 576

Цитат на: bobkas в вт, 28 юли 2009, 23:31

Успех ти желая Hug

ОООооооо не! Това е безумно, не ми се пишат романи, но посети подфорума за диети на "Красива мама". Само ще ти кажа, че в повечето случаи 500 гр са си съвсем в реда на нещата да си всеки ден на + или -, а още повече, че ако кантара не мръдне дори 2 дни и мацката ще се скапе тотално.

Не съм психолог и няма как да ти помогна да изкорениш причината, но бих ти препоръчала две неща:
1. Забрави гадната част от миналото си, забрави я нарочно- тя не се е случвала или ако се е случвала, то е на някоя друга, не на теб!
2. До като свикнеш с тази мисъл си яж, но си вземи Fat Burner, нито са вредни, нито толкова скъпи, а помагат да не станеш 100 кила

# 34 28 юли 2009, 23:59 ч.

Мнения: 2 013

Аз бих ти препоръчала книги. "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу, "Тайната" и други от този вид, които ще ти помогнат да се заобичаш и да разбереш, че само и единствено в твоите ръце е да имаш това, което искаш. Можеш да ги свалиш и от интернет.
Ако се заобичаш, всичко друго ще си дойде на мястото...

# 35 29 юли 2009, 00:09 ч.

София
Мнения: 2 840

Сега, аз не разбирам дали говорим за някакво хранително разстройство - булимия - като проблем в случая или за ментални проблеми, водещи до булимията.
Има нещо много съществено в този случай - истински болните хора не осъзнават проблема си, а тук той е идентифициран - ям, защото се страхувам, че ако спра, проблемите ще ме връхлетят.
Значи, говорим за подсъзнание, което се предпазва от някаква заплаха чрез храна в случая.
Възможно ли е да си претърпяла някакъв особено стресиращ инцидент или поредица от такива, които да потискаш на подсъзнателно ниво?
Та ти обвиваш тялото си в сланинка, за да се предпазиш от нещо, вижда се. Не го осъзнаваш, но явно това е механизъм да оцелееш или да не бъдеш наранена.
Случва се след физическо насилие или тежки емоционални травми.
Трябва ти психолог, за да видиш от какво бягаш и какво те кара умишлено да се обезобразяваш. Когато изчистиш този проблем, ще можеш съвсем естествено и без усилия да си върнеш теглото и да се отвориш към света.
Ако нямаш пари за психолог, можеш да ползваш личния си лекар и да поискаш такъв на основание затлъстяване и хранително разстройство и ще получиш направление за специалист.

Като начало, сама можеш да си помогнеш, като се опиташ да се заобичаш такава, каквато си и да позволиш другите да те обичат по начина, по който могат.
Не се страхувай от отхвърляне. След училището идва истинският живот и в него има всякакви хора, но средата не е така злокобно враждебна и изискваща.

# 36 29 юли 2009, 10:15 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: Divana в вт, 28 юли 2009, 23:59

Тези филми се гледат си "избирателна пропускливост". Вселената не е духчето от лампата на Аладин и не седи и чака какво ще поръчаш...
Но като цяло препоръчвания начин на позитивно мислене е добър. Като прибавиш, че към позитивното мислене се слага и яко бачкане всичко можеш да постигнеш...

Към авторката: Знам как се чувстваш, но това което ще те спаси е да си поставяш цели които да постигаш. Да научиш език, да си намериш ново хоби, да се научиш да бродираш... Влез в под форума "Хоби" и разгледай все ще те заплени нещо. Започни да пишеш, след това може да се запознаеш с нови хора. Но нещото което не трябва да правиш е да оставаш без работа. Намери хора които са около теб и имат нужда от помощ или някоя екологична организация, която обикаля планините. Мечтай! Направи си план какво искаш да постигнеш, но миналото го хвърляш на далеч и не се връщаш там, никога!
Успех!

# 37 29 юли 2009, 11:05 ч.

София
Мнения: 62 595

То, хубаво има написани книги за подсъзнанието и позитивното мислене, обаче малко са хората, които могат да се справят сами. Затова не му мътете главата на момитето с позитивно мислене и прочее неща, защото само ще изгуби време! Вместо да дава пари за книги и да удължава процеса или не дай Боже, да го задълбочи, по-добре да си плати за психотерапия. По-лесно ще преодолее проблемите с външна помощ от неутрален за нея и семейството й човек. Живият контакт с друг човек, който може да помогне е по-ефективен от самопомощта. Не че има нещо лошо в това човек сам да се опита да се справи, но не е за всеки.

# 38 29 юли 2009, 11:35 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Цитат на: Гергана Ваилева в вт, 28 юли 2009, 19:46

И наистина не бих искала да тревожа родителите си...те и без това имат достатъчно проблеми.

Аз пък не разбирам какви лични или професионални проблеми биха били по- важни за мен, от това как се чувстват децата ми и дали са добре Rolling Eyes

.
Говори с родителите си!

# 39 29 юли 2009, 11:39 ч.

Мнения: 5

Цитат на: Гергана Васулева в вт, 28 юли 2009, 18:39

Здравейте. Simple Smile

Не е лесно, но явно ще трябва да се научиш да се справяш сама. Иначе пропиляваш живота си и всяка възможност да си някога щастлива. Никой няма да реши проблемите ти вместо теб, разбираш ли? Ти си още хлапе, а с подобен проблем може да си уведиш тялото за цял живот.
Така, сега по същество. Пиша ти, защото аз също обичам сладко. От малка сладичките неща са ме изкушавали адски много. Никога не съм била пълна обаче, даже напротив. Гледам да балансирам сладкото с останалата храна - т.е. ако ям бисквита с кафето, тя ми е сладкото, а не да слагам захр в кафето. Не ям никакви полуфабрикати, чипсове, солети и подобни храни с "празни" калории. В моята философиа сладкото е полезно, защото дава на мозъка бързо енергия. Затова когато имам по-усилена умствена работа, позволявам без да се притеснявам. Иначе гледам все пак да не ям три пъти на ден кексчета и фафли. Последната година пък ми направи нещо друго впечатление - че колкото повече не ям сладко, толкова повече не ми се яде. И така, постепенно, вече имам дни без сладко. Освен това имам и друга хитрина да се спра да ям. Примерно, изяжам една бисквита и искам да спра да ям. Но ми се яде. И какво правя? Изпивам малко вода с много лимон или изяждам морков, марула, краставичка нещо, за да ми се прочисти вкусът от сладкото и да се спра. И не ми се яде после.
Мисли за себе си и се грижи за себе си ! Пожелавам ти успех Hug

Пиши дали съм помогнала bouquet

# 40 29 юли 2009, 11:42 ч.

Мнения: 5

Цитат на: Andariel в ср, 29 юли 2009, 11:05

не съм съгласна, ама хич. На какъвто и специалист да отиде, в крайна сметка ВСИЧКО си зависи от нея. Да не мислиш, че диетологът ще започне вместо нея да не яде сладко? Или пък психологът ще й изработи ей така, на сила, самочувствие. Всичко е борба - с другие, със себе си. Или какво предлагаш, да започне хапчета, да си реши проблемите с характера? Айде нема нужда!

# 41 29 юли 2009, 11:44 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Dani_Frango в вт, 28 юли 2009, 23:08

Това е единственият логичен отговор по темата, но не се обръщай към психолог, а към диетолог на първо време. И наистина диетите могат да отключат проблем. Казвам го от личен опит - имам булимия, но при мен не е въпрос на ниска себеоценка, а на прекален перфекционизъм и максимализъм. Наистина съм се консултирала с диетолог и психолог и не е срамно да го направиш. Когато чувстваш, че имаш проблем и не се чувстваш добре от това, най-добре потърси първопричината и специалист, който да ти помогне, вместо да залиташ в крайност.

Всъщност, булимията, анорексията, орторексията и хиперфагията не са психични, ментални или каквито и да е заболявания - това са хранителни разстройства на принципа на автоимунните заболявания - т.е. един вид самоагресия, която насочваш не навън, а навътре. Peace

Най-добър ефект да не се "отключват" е ангажираността на вниманието - приятели, забавления, насочени интереси, учене и каквото и да е друго. И откритото споделяне на проблема, стига да намираш разбиране, което е по-трудно (собственият ми съпруг приема нещата на майтап и като някакъв мой каприз и това е най-трудно за преодоляване).

# 42 29 юли 2009, 11:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Райна

Ако написаното от теб не беше широкоразпространена заблуда изобщо нямаше да си правя труда да отговоря.

Първо, психолозите хапчета не дават. Евентуално антидепресанти или други препарати може да ги изпише психиатър или друг лекар, който има право да изписва такива лекарства.

Второ, психологът няма да и сервира самочувствието на тепсия, а ще й помогне да си види проблемите и да се справи с тях. Да, може да изкачиш една планина сам, но ще ти бъде по-лесно, ако имаш подкрепа или някой ти помогне да си разпределиш силите.

Трето, много често проблемите с храната са само върхът на айсберга и те са просто видимата последица от други проблеми. По-добре първо при психолог, психотерапевт или психиатър, пък после при диетолог. Има достатъчно литература по въпроса, можеш да прочетеш.

А ако се "разписваш" в темата, за да трупаш точки, това е друг въпрос.

# 43 29 юли 2009, 14:30 ч.

Мнения: 43

Здравей, Гергана.
Аз винаги съм била леко закръглена и съм обичала сладко. Отдавна нямам проблеми със самочувствието (поради възрастта си), но на твоите години често се чувствах по подобен начин. Мисля, че диета би задълбочила проблема. В момента имаш нужда от разсейване, от ангажименти, които няма да ти оставят време да се концентрираш само върху проблемите. За мен най-сигурният начин е работата. Не зная от къде си, но на 18 години можеш спокойно да потърсиш нещо, дори само за месец-два. Това ще ти донесе нови емоции, нови хора, нови трудности и т.н. Интелигентно момиче си и ще проявиш разум-внимавай за опасни, съблазнителни предложения. Помоли майка си или други роднини за помощ при търсенето на работа.
Друго предложение в сферата на хобитата, в случай, че не можеш да намериш работа и имаш интерес-проучи историята и забележителностите на родния си град - четеш в библиотеката (все още там се намират неща, които липсват в интернет) за някакво събитие или личност, посещаваш местата, свързани с това, правиш снимки, оформяш албум...
Сигурна съм, че ще успееш!