Ба, навила съм се да кърмя до първи клас, а вие ще ме разколебаете ...
- Публикувана: 2 септ. 2005, 20:43 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2005, 15:37 ч.
До кога да кърмим?
Дребният беше доскоро с алергия и заради нея реших до годинката поне да го кърмя(а преди кърмене след 6-7 месец ми звучеше странно 
). Сега алергията отшумя, но аз пак мисля да го кърмя до годинката поне, ако после има желание и аз имам налична кърма не мисля да спираме. Ама до 3 години ми се вижда множко 
). Сега алергията отшумя, но аз пак мисля да го кърмя до годинката поне, ако после има желание и аз имам налична кърма не мисля да спираме. Ама до 3 години ми се вижда множко
Ако знаета как завиждам на тези от вас, които са взели решението дали ще кърмят или не. Мен това чудене ме убива, но дано скоро и аз да реша нещо 
На мен най-голямото ми притеснение като, че ли са хормоните ми, които ми спогаждат много кофти номера. Та разчитам като спра да кърмя да се поурегулират нещата
На мен най-голямото ми притеснение като, че ли са хормоните ми, които ми спогаждат много кофти номера. Та разчитам като спра да кърмя да се поурегулират нещата Не съм чувала за връзката с хормоните, а това обяснява много неща и при мен.
Бременността и кърменето са периоди свързани с много хормонални промени у жената
Ако знаета как завиждам на тези от вас, които са взели решението дали ще кърмят или не. Мен това чудене ме убива, но дано скоро и аз да реша нещо
Също и като се буди през нощта, за секунди се унася пак с кърмене.
Добре вечер ще го приспя някак си, ще видя как, ами през нощта какво ще правя, хич не ми се будува....
Ако го бях отбила докато беше по-будаличка, сега си търси и компромиси не прави. Да, ама тогава сигурно щях да му дам биберон и друг проблем.
Идеално няма.
И аз се чудя до кога да кърмя 
Вече трябваше да сме минали към кърмене само сутрин, вечер и нощем по мои планове. Обаче г-ца Каприз едва от около месец хапва 150-200г твърда храна на ден. Още не яде почти никакви пресни плодове и зеленчуци. За мен определящо е детето да се храни пълноценно с твърда храна преди да се намалят кърменията. Иначе махнахме обедното кърмене.
За боледуването на кърмените бебета: няма как да се прецени, дали кърмачета които боледуват не биха боледували повече или по-малко, ако не са кърмени. Според мен огромно значение има наследствеността.
Вече трябваше да сме минали към кърмене само сутрин, вечер и нощем по мои планове. Обаче г-ца Каприз едва от около месец хапва 150-200г твърда храна на ден. Още не яде почти никакви пресни плодове и зеленчуци. За мен определящо е детето да се храни пълноценно с твърда храна преди да се намалят кърменията. Иначе махнахме обедното кърмене.За боледуването на кърмените бебета: няма как да се прецени, дали кърмачета които боледуват не биха боледували повече или по-малко, ако не са кърмени. Според мен огромно значение има наследствеността.
Много интересни неща споделяте - такива, за които не се бях замисляла 
Относно заспиването при мен го няма този проблем - Алекс си заспива сам. И вечер не се бъди откакто навърши 3 месеца
Дано и да не започва - аз знам, че между 7-9 месеца бебета, които са спали през нощта започват да се будят 
Надявам се, че нас ще ни пропусне този момент. Освен това на тази възраст, ако се буди бебето, то определено не е от глад и не мисля да го приспивам с кърмене. Както казах надявам се при нас да ги няма тези нощни будения, а пък ако се появят тогава ще му мисля 
Относно заспиването при мен го няма този проблем - Алекс си заспива сам. И вечер не се бъди откакто навърши 3 месеца
Дано и да не започва - аз знам, че между 7-9 месеца бебета, които са спали през нощта започват да се будят Надявам се, че нас ще ни пропусне този момент. Освен това на тази възраст, ако се буди бебето, то определено не е от глад и не мисля да го приспивам с кърмене. Както казах надявам се при нас да ги няма тези нощни будения, а пък ако се появят тогава ще му мисля 
Бамби, само ти можеш да си вземеш решението. Информация и съвети има много и тук и на десетки хиляди други места в мрежата. Но става дума за твоето дете и за теб.
Ааааа, моля, моля, памперсът до 18-24 месеца не е като другите две неща 
Детето не е готово на годинка да контролира изхожданията - това става най-рано няколко месеца след това.
За мен кърменето след годинка е като дългото носене на памперс или ползване на залъгалка.
Детето не е готово на годинка да контролира изхожданията - това става най-рано няколко месеца след това.
Да отговоря на въпроса - не мисля, че е вредно да се кърми след година, нито пък е вредно да не се. Може би кърмата е най-идеалната храна, но за след годинка и адаптираното, и даже кравето не са толкова зле като алтернатива, и не ми се вярва да има съществени разлики.
А ако кърменето вече ти тежи и това ти влияе, мисля, че е по-вредно за детето (и за теб) да продължиш, отколкото да спреш.
А ако ти е добре и на детето му е добре, защо да спирате?
Най-важното за детето е да има щастлива майка!
А ако кърменето вече ти тежи и това ти влияе, мисля, че е по-вредно за детето (и за теб) да продължиш, отколкото да спреш.
А ако ти е добре и на детето му е добре, защо да спирате?
Най-важното за детето е да има щастлива майка!
Най-важното за детето е да има щастлива майка!
По-скоро: "Майката да има щастливо дете".
Хваща ме яд като си помисля, че аз съм кърмена повече от година и вечно съм била болна, на инжекции, системи, сега също съм доста кекава, а мъжът ми е кърмен три месеца, при това със зор, а никога не е боледувал, нито като малък, нито сега /освен ако не замъкна някой гаден вирус вкъщи
/Относно имунитета и кърменето и аз да кажа:
Кърмата не е панацея. За боледуването на детето влияят много фактори: наследственост, изложеност на рискови фактори (контакти с вирусоносители например), дали детето е било калявано, здравословно хранене, "закаляване" на имунната защита (дали детето се лекува винаги с антибиотици, или с хомеопатия, бабини рецепти и т.н.), здравословна околна среда, и т.н., и т.н....
Аз например, съм била кърмена до 15 месеца, но до 6 годишната си възраст съм била все болна - просто някакъв ужас е било. Накрая ми изваждат третата сливица и от тогава - без да преувеличавам - 24 години от този момент, сигурно съм настивала 4-5 пъти, веднъж изкарах нищо грипо-подобно (не пих антибиотици, излекувах се с мед, лимони, чесън и пилешка супа
) - друга сериозна болест не си спомням (само морбили в училище).И наистина никой не знае дали ако не бях кърмена, болестите до 6-годишната ми възраст нямаше да ги изживявам още по-тежко...Демек, подкрепям това мнение:
Цитат
За боледуването на кърмените бебета: няма как да се прецени, дали кърмачета които боледуват не биха боледували повече или по-малко, ако не са кърмени. Според мен огромно значение има наследствеността.
Аз съм решила до 6 месеца със сигурност ще кърмя, но после мисля да започна да отбивам постепенно. Просто с това кърмене сме прекалено зависими една от друга, а на мен това ми тежи. От друга страна пък обичам да я кърмя. Толкова е сладка като засуче .
По ТВто гледах едно предване. Една майка имаше проблем с дъщеричката си, която беше на 4 год и щеше да тръгва на училище. Проблемът беше, че малката още търсеше гърдата на мама. Изпадаше в ужасни истерии, ако и се откажеше.
.По ТВто гледах едно предване. Една майка имаше проблем с дъщеричката си, която беше на 4 год и щеше да тръгва на училище. Проблемът беше, че малката още търсеше гърдата на мама
. Изпадаше в ужасни истерии, ако и се откажеше. 
Как ме карате и мен да се замислям защо съм решила да кърмя,докогато бебата сама се откаже
Мери е казала основното много добре - децата си имат нужда от мляко и не виждам особен смисъл да замествам майчиното с всичките му предимства с мляко,качеството на което е далеч от маминото.
На мен физическия контакт и постоянната близост с детето не ми действат изнервящо - така биха ми действали с първото дете и добре разбирам тези,за които идва задушаващо това 24ч обвързване,но сегашната ми настройка и доста неща,които изчетох по въпроса промениха тотално усещането ми.При нас - говоря само за конкретното ми дете и моя опит,не обобщавам въобще - възпитанието в самостоятелност от ранна възраст(стил д-р Спок и подобните) не даде необходимите резултати - беше много по-самостоятелен на 3г,отколкото е сега на 6г.Имам чувството,че му липсва сигурност и усещане,че може винаги да се опре на някого заради това ранно трениране в самостоятелност и затова сега е изпаднал във фаза,в която е буквално зависим за всичко от нас - в смисъл,не че не може да се оправя сам,но не желае да се разделя от нас (а години наред е ходил с удоволствие и без протести събота и неделя при баба и дядо),нито да бъде оставян самичък дори за секунда и постоянно търси присъствие от един от двама ни.Затова ми се вижда много по-уместно да задоволя тази необходимост от тесен физически контакт и постоянна опора в ранната възраст,за да може детето постепенно да добие сигурност и като по-голямо да е по-самостоятелно и уверено.Затова привързаното родителство (attachment parenting) е това,което усещам много по-близо до разбиранията си в момента.Излишно е да казвам,че според този стил на възпитание родителите са плътно до децата в ранните години и кърменето е неограничавано по никакъв начин докато детето само не почувства готовност да престане
Колкото за това,че щяло да стане прекалено зависимо от мен и гърдата - като падне или се удари,все така ще тича да го гушкам - а за мен е безсмислено да му тъпча биберон в устата и да гушкам,когато мога да кърмя и да гушкам - даването на биберон няма да го направи по-самостоятелно и по-малко нуждаещо се от вниманието и прегръдката ми (това от опит с баткото).
В допълнение смятам да я дам на ясли след една година - тогава ще е на 1г9м и определено ще има нужда от всяка капчица имунитет и защита срещу вирусите,които мога да й дам - и ако мога да ги дам чрез кърмата,защо да давам имуномодулатори,билки и прочее щуротии,за които е малко съмнително точно колко имунитет изграждат.
Дотогава кърменето вече ще е само няколко пъти дневно - сутрин,вечер и нощем,ако се събуди,така че няма да ме ограничава по никакъв начин с изключение на това,че няма да мога да я оставям за дни да я гледат,за което нямам и намерение или желание.
Това са моите съображения - освен това кърменето ми е мързеливо-удобно и за успокоение,и за приспиване,и за укротяване и не изпитвам грам желание да си усложнявам живота - с баткото ползвахме залъгалката за същото и не съм го ограничавала,отказа се много лесно на около 4-годишна възраст,така че съм сигурна,че и с бебата ще са подобни отношенията с гърдата - в един момент просто израстват тази необходимост (в края на краищата,независимо от всичките ни бъзици по въпроса,не познаваме никой,който да суче до пълнолетие) и по статистика това е в приемливи за мен срокове (при повечето деца е някъде между 2 и 4г,което съвсем точно отговаря и на опита ми с баткото и необходимостта му от заместител на гърдата).
Изобщо и тук е същото като с памперсите - просто има моменти,в които нещото,на което искаш да научиш детето,става лесно,бързо и буквално за дни,ако изчакаш да покаже готовност.Или може да си усложняваш живота с ранно приучване,ревове и нерви,за да постигнеш същото в горе-долу същия срок,но с месеци отказване и отучване - моят избор е лесния начин
Мери е казала основното много добре - децата си имат нужда от мляко и не виждам особен смисъл да замествам майчиното с всичките му предимства с мляко,качеството на което е далеч от маминото.
На мен физическия контакт и постоянната близост с детето не ми действат изнервящо - така биха ми действали с първото дете и добре разбирам тези,за които идва задушаващо това 24ч обвързване,но сегашната ми настройка и доста неща,които изчетох по въпроса промениха тотално усещането ми.При нас - говоря само за конкретното ми дете и моя опит,не обобщавам въобще - възпитанието в самостоятелност от ранна възраст(стил д-р Спок и подобните) не даде необходимите резултати - беше много по-самостоятелен на 3г,отколкото е сега на 6г.Имам чувството,че му липсва сигурност и усещане,че може винаги да се опре на някого заради това ранно трениране в самостоятелност и затова сега е изпаднал във фаза,в която е буквално зависим за всичко от нас - в смисъл,не че не може да се оправя сам,но не желае да се разделя от нас (а години наред е ходил с удоволствие и без протести събота и неделя при баба и дядо),нито да бъде оставян самичък дори за секунда и постоянно търси присъствие от един от двама ни.Затова ми се вижда много по-уместно да задоволя тази необходимост от тесен физически контакт и постоянна опора в ранната възраст,за да може детето постепенно да добие сигурност и като по-голямо да е по-самостоятелно и уверено.Затова привързаното родителство (attachment parenting) е това,което усещам много по-близо до разбиранията си в момента.Излишно е да казвам,че според този стил на възпитание родителите са плътно до децата в ранните години и кърменето е неограничавано по никакъв начин докато детето само не почувства готовност да престане
Колкото за това,че щяло да стане прекалено зависимо от мен и гърдата - като падне или се удари,все така ще тича да го гушкам - а за мен е безсмислено да му тъпча биберон в устата и да гушкам,когато мога да кърмя и да гушкам - даването на биберон няма да го направи по-самостоятелно и по-малко нуждаещо се от вниманието и прегръдката ми (това от опит с баткото).
В допълнение смятам да я дам на ясли след една година - тогава ще е на 1г9м и определено ще има нужда от всяка капчица имунитет и защита срещу вирусите,които мога да й дам - и ако мога да ги дам чрез кърмата,защо да давам имуномодулатори,билки и прочее щуротии,за които е малко съмнително точно колко имунитет изграждат.
Дотогава кърменето вече ще е само няколко пъти дневно - сутрин,вечер и нощем,ако се събуди,така че няма да ме ограничава по никакъв начин с изключение на това,че няма да мога да я оставям за дни да я гледат,за което нямам и намерение или желание.
Това са моите съображения - освен това кърменето ми е мързеливо-удобно и за успокоение,и за приспиване,и за укротяване и не изпитвам грам желание да си усложнявам живота - с баткото ползвахме залъгалката за същото и не съм го ограничавала,отказа се много лесно на около 4-годишна възраст,така че съм сигурна,че и с бебата ще са подобни отношенията с гърдата - в един момент просто израстват тази необходимост (в края на краищата,независимо от всичките ни бъзици по въпроса,не познаваме никой,който да суче до пълнолетие
) и по статистика това е в приемливи за мен срокове (при повечето деца е някъде между 2 и 4г,което съвсем точно отговаря и на опита ми с баткото и необходимостта му от заместител на гърдата).Изобщо и тук е същото като с памперсите - просто има моменти,в които нещото,на което искаш да научиш детето,става лесно,бързо и буквално за дни,ако изчакаш да покаже готовност.Или може да си усложняваш живота с ранно приучване,ревове и нерви,за да постигнеш същото в горе-долу същия срок,но с месеци отказване и отучване - моят избор е лесния начин