Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?

  • 5 981
  • 94
  •   1
Отговори
Много ми е интересно колко от вас са започнали от нулата.

Аз и съпругът ми мога смело да заявя, че започнахме от нулата.
Оженихме се, и никога не сме получавали помощ от родители,
нито за сватба, нито за апартамент, нито за деца, с две думи
все самички сме се оправяли.
От началото беше много трудно, но се сравихме, имаме си вече и къща,
децата и те пораснаха.
Виждам сега друг феномен, родителите начиито деца са помогнали вече са стари
и очакват да ги гледат, а от нас никой нищо не очаква като младоженци сме,
нямаме задължения към никой, свободни сме /живеем далеч от роднини/,
ходиме редовно по почивки.
И сега като се замисля този живот, който аз го живях е в пъти по-безгрижен
от този, ако бяха ми помогнали родители или свекъри.

# 1
  • Мнения: 4 916
Всеки си има индивидуална нула, от която е започнал.
На някой не са му подарили апартамент, обаче друг е трябвало да работи още докато следва.
Според теб сте започнали от нулата, според друг сте имали старт в живота.
Така че мерките и теглилките са различни.

За мен от нулата започват само децата без родители и семейство. Другите не знаят какво е да нямаш нищо.

# 2
  • Мнения: 59
Това,че сте се справили добре и без помощта на близките ви,
не мисля че отменя грижата и вниманието,което трябва да им
оказвате като хора,които са ви отгледали и възпитали. Peace

Иначе поздравления за резултатите.
Ние горе-долу сме така,макар от време на време да сме имали
финансови инжекции от родителите,но като цяло не сме разчитали
никога на тях.
Мъжът ми се съдира да работи... Naughty

# 3
Ние трябваше да избираме между помощ от родители със сигурна намеса в отношенията,
или бягство надалеч и независимост,
избрахме второто навремето.

И ние започнахме от нулата, и аз не съжалявам, свободата не може да се купи с пари.

# 4
  • Мнения: 306
Здравейте!

Ние също.Аз съм от София,мъжа ми от провинцията.Единствено покрив имахме над главата-живеехме с майка ми(но по-късно си останахме сами),тя се изнесе в друг апартамент.Но от момента от  както сме заедно за всичко сами се справяме.Моята майка печели малко(баща ми почина преди години).Неговите родители са безработни.Годежа сами си спретнахме,даже и аз не работех.За сватбата потребителски кредит тегли съпруга.Много ни беше трудно,ама много-сега като се замисля направо сълзи ми потичат.Аз работа не можах да си намеря,забременях,на една  заплата,после и майчинство не взимах,детски също....уж се осигурявах,но не се знае парите къде отидоха.....Просто думи нямам.Единственото е,че си имахме собствено жилище и поне наем не плащахме.И така 3-4 години докато детето тръгна на детска градина и аз започнах работа.Продължаваме сами да се борим-с кредити-вече няколко,сметки ......опитваме си да си обзаведем апартамента,детето да не е лишено от нищо и да го водим поне веднъж годишно на почивка.Незнам?!Все още ни е много трудно,не печелим много добре,а вече минаваме към трийсетте.Лишаваш от едно,за сметка на друго.
А около мен приятели-мама и тати им помагат и казват:"Вижте,какво си купихме....Ами спестяваме...."Е,как аджеба се спестява?????"

Но да сме живи и здрави-парите какво са???Така е рекъл Господ.Ще се борим докато можем!

# 5
  • Мнения: 170
Може би повечето от младите семейства започват от нулата.Ние също,да трудно е, да в началото сме, много време има докато се справим с всичко, но смятам че няма непостижими цели за упорити хора.

# 6
  • Мнения: 2 556
Ние имаме огромна морална подкрепа от родителите на мъжа ми -  за всичко. Оттам нататък не е толкова трудно човек да се оправи. В този смисъл не мога да кажа, че сме стартирали от нулата, като винаги е имало кой да помогне с гледането на децата и с други неща.

mamanaEmma, не знам какво е толкова затруднително ако имаш готов апартамент, да се оправиш, това е всичко друго, но не и започване от нулата  Simple Smile Представи си, че трябваше и него да си купите, как щеше да е Wink

# 7
  • Мнения: 672
И ние сме започнали сами от нулата, но и през ум не ми минава, че това е повод да зарежа родителите си, когато имат нужда от мен. Същото се отнася за свекъра и свекървата. От друга страна пък сме подсигурили децата си, но пък не считам, че са длъжни да ме гледат на стари години.

# 8
  • Мнения: 306
Tess ,"готов апартамент"?Почти необзаведен,без пералня,печка и т.н.Но си е апартамент,както казах-поне него имаме.

# 9
  • Мнения: 4 916
Tess ,"готов апартамент"?Почти необзаведен,без пералня,печка и т.н.Но си е апартамент,както казах-поне него имаме.

Едно 50 000 евро сте били пред другите все пак.

# 10
mamanaEmma възхищавам се на силата ти.

И ние сме като вас, но нямаме още собствен дом.
Ние със съпругът ми сме от различни религии, и родителите и на двамата се отркоха от нас.
Когато се запознахме с него живеехме в различни държави и аз бях и вече женена за друг.
Единственото за което се молех на Бог е да ни събере заедно,
чакахме 5 години докато успяхме. Родителите ни бяха най-малкия проблем.
Сега още не можеме да се нарадваме един на друг, а минаха повече от 10 години откакто сме женени.
И досега благодаря на съдбата, че ме събра с любовта на живота си.
Имаме две здрави деца. Всичко друго е бели кахъри.
Като се замисля, че човек живее до около 75/80 години, а ние сме вече на по 30,
остават ни около 40/45 години още живот.
Тези години ще ги използвам да се насладя на живота, на съпругът ми, на децата си.
За мен най-важното е да осигуря добро образование на децата, да разгледам света, да осигуря старините си, за да не съм
в тежест на децата си.
Разбира се е добре, ако човек има покрив над главата си.

На мнение съм , че родителите които не са дали старт на децата си, трябва поне да си осигурят
старините, и не съм съгласна че децата трябва да се грижат за родителите си, това е пожелание,
и желанието се поражда от това, колко са привързани те към родителите си,
а привързаността зависи от постъпките на родители.

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Абе индивидуална, индивидуална, ама да ти кажа съвсем обективна си е нулата, когато една стотинка никой не ти е дал Simple Smile

Справихме се, да. Живеехме бедно, но щастливо и с големи планове за бъдещето. Сега сме в процес на реализацията им Laughing

Никога и през ум не ми е хрумвало да упреквам родителите си за това, което не са направили за мен. В моите очи са направили достатъчно. Нямаше да се чувствам по-загрижена за тях и да им обръщам повече внимание, ако ми бяха купили апартамент. Тези неща не се измерват с материални придобивки.

И не се смятам за нещо повече от хората с наследствени имоти. Имали - дали, дали им - взели Simple Smile Много са ми смешни някои хора в нашето положение като вземат да се тупат в гърдите - аз, съвсем сам, никому нищо...Голяма работа Laughing Важното е докъде ще стигнеш, а не откъде си започнал Wink Вярно, за едни пътят може и да е по-къс, но ако е вярно, че красотата на живота не е в края му, а в пътя към края, то значи сме късметлии Wink

# 12
упс, на по 40 сме,

хахаха иска ми се да се подмладявам май.  Hug

# 13
  • Мнения: 4 300
Да кажем Алилуя.
Някои писания направо ме изумяват. "Почнахме от нулата, защото имахме апартамент, ама без печка и пералня".

За мен от нулата започват само децата без родители и семейство. Другите не знаят какво е да нямаш нищо.
Ей това мисля по темата.

# 14
  • Мнения: 4 916
Абе индивидуална, индивидуална, ама да ти кажа съвсем обективна си е нулата, когато една стотинка никой не ти е дал Simple Smile

...

Не е необходимо даването да е било в пари. Стига да са ти осигурили възможността да учиш да кажем - това е все едно да са ти дали хляба.
Ама това си е мое мнение де.
Нали виждаш разликите в коментарите - на едни им дали апартамент и така тръгнали от нулата, други са стояли гладни, за да си платят наема.

Общи условия

Активация на акаунт