Публикувана: 24 септ. 2009, 14:32 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2009, 19:26 ч.

До кога да си мълчим, че чакаме бебе?

10 912
181
1

# 150 5 окт. 2009, 16:40 ч.

Мнения: 85

Първия път казах на всички още след +тест, но щастието ми беше до 7г.с.....след това трябваше да търпя съжалителните погледи....Сега казах на майка ми само, пак след +тест....към 2м. споделих с една приятелка, 3-4м. знаеше и свекървата, защото се чудеше защо не съм им ходила на гости (живеят в друг град, а аз се пазех заради миседа) но пък тя си се досещаше....Сега съм вече в 6-ти м. и все още не искам да казвам на всички, ест. като ме видят разбират, но предпочитам така да става, а не да си казвам сама Simple Smile

П.П. Само да споделя, че тестовете съм си ги правила все на 1 ден закъснение...

# 151 5 окт. 2009, 16:48 ч.

Мнения: 1 677

И за двете ми бременности родителите ми, родителите на мъжа ми и близките ми приятелки научаваха още в самото начало.
За втората ми бременност даже още в първите дни от закъснението, защото при условие, че не бяхме сто процента сигурни дали съм бременна, попитахме сина ми дали иска сестриче или братче, той така се зарадва и разказа веднага на всички - и на познати и на не чак толкова близки хора.

# 152 5 окт. 2009, 16:52 ч.

Пловдив
Мнения: 588

Предпочитам да не казвам до края на 3-тия месец, заради големия риск от аборт.
Само най-близките научават по-рано.

# 153 5 окт. 2009, 17:16 ч.

Мнения: 160

На близките казахме веднага, но на на останалите доста по-късно. Когато вече ми личеше беше зима и с дебелите дрехи можеше да се скрие. Има всякакви хора. Вярвам, че има негативна енергия и "лоши очи".

# 154 6 окт. 2009, 01:17 ч.

Мнения: 193

Веднага казах на родителите си и приятелите ни. След около месец на по-далечни хора.

# 155 6 окт. 2009, 09:17 ч.

Мнения: 198

4еститo b lack lady.Някъде към вторият месец казахме след като гинеколога ми потвърди бременността.

# 156 6 окт. 2009, 09:22 ч.

Мнения: 3 092

Мълчете си до когато можете.Аз не можах и двата пъти . Simple Smile

В суеверия не вярвам .
Пожелавам ти лека бременност и здраво дете .

# 157 6 окт. 2009, 10:27 ч.

Мнения: 388

Не исках да казвам на никого до 3-тия месец точно заради това, че е по-рисково. Наложи ми се да кажа, защото лежах в болницата. Разбраха само нашите, шефовете, рехабилитатора ми (защото трябваше да се консултирам с него), един колега и кумовете. Милото разбира се знаеше още от двете чертички Simple Smile

На сестра ми казах когато беше сигурно че има бебе, но за съжаление не се задържа дълго...
Наистина е гадно после да те гледат съжалително и редовната реплика "Случват се такива неща, да сте живи и здрави пак ще пробвате" (като че ли не знам) Sick

, а майка ми направо ми идеше да я #2gunfire

с нейните постоянни въпроси "как си", "добре ли си", "ходи ли на доктор" (това с онзи тон на трагична загриженост Sick

) и това 1-2 месеца след абразиото, когато вече бях почти приключила с тази глава от живота ми...
За съжаление има го и този момент, че ако не знаят, хората не се съобразяват със състоянието ти и съответно ако са по-нетактични могат да прекалят с някои подмятания... Аз например бях на косъм да кажа на едни познати (и това 1-2 месеца след като беше приключило всичко) защо сме карали "толкова бавно" еди-кога си...

Следващия път, живот и здраве, на никого няма да кажа докато не мине 3-тия месец или докато не започне да ми личи. Милото не е съгласен, смята че трябва да се казват такива хубави неща, но ако стане нещо (дано да не се случва) не искам пак да ме гледат и да ми говорят по този начин... а на майка ми сигурно още по-късно ще кажа...

Последна редакция: вт, 06 окт 2009, 10:32 от краставичка

# 158 6 окт. 2009, 11:07 ч.

Home is where the heart is...
Мнения: 60

Ние казахме веднага след като разбрахме на най-близките (моите родители и родителите на мъжа ми), на друг не съм споменавала докато не ми се появи коремчето (то тогава и няма какво да казвам, личи си). Mr. Green

# 159 10 окт. 2009, 21:18 ч.

Мнения: 52

на близките си казах веднага на останалите мал4ах до 2,6-3 месец Simple Smile

# 160 10 окт. 2009, 22:42 ч.

Мнения: 790

Не съм крила. Действай инстнктивно, както ти подсказва отвътре. Ако искаш да споделиш, споделяй, ако ти е притеснено и мълчанието те успокоява, тогава си трай. Peace

# 161 11 окт. 2009, 12:26 ч.

Мнения: 95

В началото казах само на татито (той видя EFP

). На същата вечер споделих и с родителите си! В 7 г.с. (след като потвърдихме сърдечната дейност) споделихме със свекър ми и свекърва ми, със зълва ми и кумувете! На останалите - чакахме да мине малко време (13-14 г.с. мисля, че вече казвахме). Мен ме беше страх от "лоши очи". Но мисля, че Олето е права - КАКТО СИ ЧУВСТВАШ