Когато малкото ангелче стане дърто магаре

Това беше причината да се дърпам 2 години на мъжа ми да си направим дете. В последствие обаще аз обаче изявих желание за второ.

Съвети не мога да давам, защото сме 6-7 години зад вас, но процеса на превръщане в "келеш" го виждам и колкото и да се дърпам това е необратим процес.

Така че ми хрумват някои предложения
Гледай филмите които тя гледа - от там биха и хрумнали невероятни идеи, и ти поне ще имаш някаква представа с каво може да те изненада.
Опитай се да опознаеш компанията и. Едва ли ще можеш по пряк начин, но опитай косвените - хоби, лубими филми и т.н.

Когато вече нищо не помага - иди на психиатър, вероятно вече ще имаш нужда

Хоби няма, любими филми няма, приятелите идват в къщи, но полза няма, гледам да съм "либерте", но пробити устни и червени гребени понякога ми идват в повече като гледка.

п.п. Понякога се чудя как го прави тоя номер, почти не съм я видяла да седне нещо да прочете, 9ти клас завърши само с три петици, останалото шестици. Мозък има да те купи и продаде и не мога да се побера в кожата си че може да успее и то много, а е на път да си провали живота.

Хич не мога да помогна, но да ви кажа : ПЛАША СЕ КАТО ЧЕТА КАКВО БИ МОГЛО ДА МЕ ЧАКА СЛЕД ? ГОДИНИ 

Смени училището.

 Консултирай се с психолог, трудна възраст е това и трябва да и се пъхнеш под кожата някак си, а за това ти трябва помощ!
Тези дни гледах как една психоложка се справи с три мом4ета за 14 дни, преобрази ги, взеха да помагат на майка си, да си пи6ат дома6ните! И вси4ко това с говорене и похвати! Пробвай!

Чакай бе жена успокой се...период е, ще мине.
Брата на моя мъж сега ще направи 18, но преди две-три години беше нещо кошмарно. Купихме му телефон, беше продаден и изпит с приятели (това се установи след щателни разпити и разследване от страна на мъж ми, щото твърдеше, че му го били откраднали, ама глупачето си извадило и прибрало сим-картата). Полицията го беше прибрала пиян посред нощите. Джобеше майка си като за световно. Тя абсолютно неадекватно го обвиняваше, че бил наркоман. Не беше, само продаваше трева в училище. Сигурно е пафкал, ама то и аз съм пафкала
Та сега въпросният младеж гледа цял месец моето дете (от 8 до 15ч), направи си ремонт на стаята (естетвено с наша помощ), много помага на брат си (за разлика от преди). Просто друг човек.

Аз сега като се сетя какви номера врътках на майка ми......а сестра ми роди на 17...така че има и по-лоши варианти от "пробитите устни и червените гребени".
Ще се справиш  

Ами няма с какво да го сменя, води се едно от тъй-наречените елитни, Математическата гимназия.
Чудя се как да я заведа на психолог, като знам как ще реагира, ще умре от смях и ако изобщо склони да отиде, демонстативно ще гледа в тавана и ще прави напук.

Веси, много окуражителен постинг! 10Х.

Мечтая си един ден да се ровим в спомени като порасне и тя да ми каже същото, което току що ти ми каза!

Няма начин да и влезеш под кожата Ама ако има добра основа и подкрепа(а като гледам как се тревожиш за нея, ти си и я дала) ще стане човек. С мисълта да те успокоя ще ти разкажа едно-две неща от моя тежък пубертет. Трябва да съм била на 16, учех в едно от двете най-елитни средни училища в града ни, ама нали съм си магаре си имах "другарчета", които крадяха. Та прибират ме в ДПСто и там един инспектор почва - име, училище, родители. Аз му казвам името, класа и училището, той човек недоверчив вади едни списъци на класовете е училищата и почва да сравнява, стига до моя клас и си мърмори "Това много нечетливо е написано", а пък аз "Дайте да ви разчета, аз съм го писала, аз се занимавам с това в нашия клас"   тъй ме гледаше. После стигнахме до родители - майка ми е една от известните стоматолози-хирурзи в града, всички я знаят, че те са само 4ри такива, баща ми му бил съученик, а той инспектора ме гледа и не знае какво да каже. И ми вика - гледам те всичко си имаш, умна си, семейството ти е наред, за какво сама си търсиш белята? "Защото ми е по-интересно!" Че като ми отплющя два шамара, пляс-пляс, и ми вика " ти знаеш ли от това интересно докъде можеш да се докараш?!" Мдааааааааааа, прав беше човека. Е, не се кротнах веднага, ама полека-лека улегнах. Сега съм си горе-долу в норма, е, малко ме мързи да запиша магистратура, както все още мърмори майка ми, ама има време. Да те успокоя - имаш тежко време пред теб, ама си мисля, че дъщеря ти ще се справи. Ти само бъди там и помагай в нужните моменти, като приплаче за помощ. А да - и не и купувай нов телефон за повече от 20лв втора ръка, въобще не и давай да има много скъпи или маркови вещи и внимавай с джобните- по по-малко, ако иска повече да измие прозорците или колата да речем.

Ма днеска явно съм станала наопаки и съм една гадна, та гадна.

До колкото ми е известно проблема с наркотиците в елитните училища е по-голям отколкото в обикновените, просто защото се очаква там да има повече деца на богаташи, които могат да си позволят този разход - сиреч - платежоспособни клиенти.

Не казвам че дъщеря ти непременно се дрогира. Трябва да го имаш в предвид този факт за да се опиташ да я предпазиш. Вероятно сте говорили вече на тази тема. Как протече разговора?

Когато бях на 17-18г. се бях литнала по кофти пътища и не исках да ги виждам наште.Тогава пушех цигари, но не и пред тях.Един ден майка ми почука на стаята ми с табла с две кафета, цигари и запалка.Влезе, сервира кафето, подаде ми цигарите и ми каза :"Запали си, искам да те питам нещо.Кажи ми какво искаш от мен, къде аз бъркам, ще поговорим и после аз ще ти кажа какво искам от теб.Дано се разберем и да бъдем приятелки отново." Тогава майка ми ме спаси от много неща...Тва е.

Янтра, надявам се искрено и това да мине, както всички периоди на всичките ми деца/ ама че се изказах, сякаш са поне 15 /
Телефон естествено че няма да й купя, тя самата преедпочита да няма, по обясними причини. Дадох и един много стар апарат, който вече  е непродаваем и го подмятаме в къщи от сума ти време. В картата й няма нищо, само можем да я търсим. облича се само от втора употреба, само "фешънките" се обличали от нормални магазини,тя се води, хм, "скейтърка".
Въпреки че ми пада пердето понякога и не знам какво ми идва да я направя, разбирам, че и с много лошо не става.

Това е метода, не с много лошо, ама и само с добро не става. И накарай я малко да работи за джобните си - ако си оправи стаята не се плаща, защото си е нейна стая и трябва да има горе-долу някакъв ред (за мен това значеше да може да се влезе ),  ама там за прозорци, миене на коли, копаене на градини при баба, въобще каквото ти глава роди. И да ти дам примерен ценоразпис - един четирикрилем прозорец върви около 3-4лв, цялата остъклена тераса е 10 (цени от брат ми, миналата година), тупане на килим - 2лв, обръщане на половин декар градина-20лв

Спокойно - и от най-тежкия пубертет излизат оправни и готини хора . Много говорили с нея  - нормално, спокойно - просто за да знаеш доколкото ти е възможно повече за живота и, за това, което я тревожи. Казвай и винаги какво те притеснява, какво искаш от нея и защо, искай да знаеш и нейните изисквания към теб. Че ще допуска грешки, ще допуска, че ще прави глупости - сигурно, но трябва да ти има доверие и да може за всеки проблем да знае, че като дойде при теб няма да я изядеш с парцалите.И поне за едно нещо да се замисли - успех е . То написано звучи много такова...книжно , но аз на нейната възраст много имах нужда от това.

_kalina_k, дано отговорът ми не ти се види безкрайно тъп, но си купи новата книга "Как да приучим децата си към дисциплина" д-р Фицхю Додсън. Според мен има много добри идеи в нея точно за деца на възрастта на дъщеря ти.

И не гледай толкова черно на нещата. Също съм учила в Математическа гимназия, сменях страниците на бележника си най-редовно /даже първоначално си купувах по 2 /, правех сума ти извинени отсъствия, не учех, опитах наркотици и всичко останало, но успехът ми пак е 5,75 като финал и май стана човек от мен

Ееее ми ти с това трябваше да почнеш
Имам колежка от университета, дето на дърти години (23-4) стана "скейтърка" (щот си падаше по по-млади момчета ) От зор да кара и крак си счупи
Ако действително кара скейт, това е много добре за физическата и подготовка и умения. Истинските скейтове са сериозни спортисти.
Е те това е истината...ама много трудно се постига....майка ми не можа...

Ще се справиш, наистина ще се справиш
Само с това не мога да се съглася .
И аз съм дете на разведени родители, и аз имах тежки моменти - в 11 клас бях решила, че дискотеките по цяла нощ са доста добра идея, без да се обаждам къде съм и защо съм и без да мисля какво й е на мама през това време. Имахме приятелски разговори защом какво, с кого и т.н. И всичко си дойде на мястото.
А я ме виж сега Завършила инж, с кариерата не толкоз напред, щото бебе и т.н., с добро сем., с една сладка малка красавица
Подхода е приятелски, не много настъпателно, но не и много меко, някъде по средата. както една мама каза "сядате на кафе и цигара (евентуално)".

Според мен се е почувствала пренебрегната, един вид, на никой не му пука за мен, и на мен не ми пука значи за вас. И се е опитала да го покаже по начин, подходящ за възрастта й (спомни си Ромео И Жулиета). Ако ти допада идеята за психолог, то погледни нещата не като "тя има проблем, трябва да я водя на лекар", а "ние имаме проблем и трябва да го разрешим". защото тя съзрява, става възрастен човек и също има някакви изисквания към родителите си, които явно не са задоволени, и един разговор със пециалист може да е от полза и за двете.

Ей т'ва го прочетох в съседната тема, на Сакри е. Нещо такова исках да ти кажа за твоята дъщеря, дано да намериш отново пътя към нея, защото тя съ ссигурност има нужда от теб, макар да ти демонстрира точно обратното.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43695.0;all

Това е една от най-ценните теми във форума...поне за мен.

Много ви благодаря за отговорите на всички, прочетох и съседната тема от линка. Отдавна се канех да споделя, но ме беше страх и срам, и аз не знам от какво. Обвинявах се че е заради развода ми, дали съм и обръщала достатъчно внимание, питах се - Къде сбъркахме, като в оная реклама. Дадох си сметка обаче, че дори и да правиш всичко както трябва/или поне мислиш, че е така/ го правиш винаги с мисълта да е за добро. Обаче рано или късно детето излиза на улицата и оттам нататък, не че ставаш безпомощен, но няма кой знае колко много да можеш да направиш. Колкото си възпитавал/говорил/шамарил/целувал - толкова.
Тъй че, да ги пази господ и ангелчета като са и магарета като станат.

 да, и аз така мисля.

и аз си мисля, че се е почувствала пренебрегната, поговорете, ако трябва говори до безкрайност
аз съм същата зодия като дъщеря ти(ако е тази, за която си мисля де, аз съм овен), та и моя пубертет беше много див, с майка ми бях в постоянен конфликт само защото тя не разбираше, че под бунтарската ми душа имаше и малко чувство за отговорност, в тези времена баща ми беше човека, който си мисля, че подхождаше доста правилно-хем ме разбираше(или поне се правеше) и ми позволяваше много неща, много ме хвалеше(на мен ми трябва много малко), но и много ме хулеше и съдеше
както са ти писали и други мами - трябва да намериш тънката граница
успех

Калина, ние сме на същия хал, ама с 2 години назад, само не се е опитала да избяга още. Аз обаче от 1 година насам предприех крути мерки и зачвих, че докато аз и осигурявам парите, ще й се наложи да орави това което аз реша. И понеже навъртя куп бели, я накарах да рабит 1 месец при нас, имаше дни в които и са налагаше да стои там по 12 часа. Е пушеше, докато беше на работа и положението се закрепи само временно. Аз не отказавам да и осигурявам обучение и забавление - тя се занимава и с балет, но другото трябва да се заслужи. Днес обаче ми се изправи косата, когато разбрах, че някаква приятелка щяла да й подари стария си скейт
сега съм си направила още по-голям списък със задачи за нея, английски, рисуване, балет и тя искала стрийт денс + работа пак при нас.
Ама честно си признавам, че и дядо господ не може да ми каже дали това е правилното решение. И така още 2 години, а после?
Не ми се мисли от сега, за едно съм сигурна - трябва да й обръщаш внимание - да не се чувства излишна и да я накараш да работи, ама ако може при теб, ако не поне при много близки приятели, зарди стреса, че я наблюдават

От позицията на дете, а не на родител, това с парите- докато аз плащам, ще правиш, каквото ти кажа, винаги ми се е струвало като най-гадния начин да бъдеш изнудван.
Моите родители никога не са го правили, слава Богу, но съм имала приятелки с този проблем. Гадно е. Притиска те към стената и не съм сигурна доколко наистина решава проблемите, а не само временно да замазва положението...

Олееее,какви съм ги вършила и аз 
Горката ми майчица    Ммм,със сигурност станах човек обаче 
Не е необходим психолог според мен,пък и както виждам детето е много трудно.Просто трябва да намериш начин да и влезеш под кожата,да станете отново приятелки.Защо не я заведеш някъде само нея и да сте само двете .....

Нинка, съгласна съм с Fairy, че не трябва така да се натяква кой им дава парите. Иначе за заниманията си на прав път, с колкото повече неща е ангажирана, толкова по-малко време за глупости. За работата също е добра идея, не е лошо да видят че парите не растат по дърветата.
Миналата година ходи няколко месеца на кикбокс, много добре й се отрази, но приятелката с която ходеше си счупи лошо ръката /падна със скейта си/ и не й се ходеше сама.
Сега ми предлага да сме ходели двете на фитнес, че я ило срам сама и аз като удавник за сламка мисля да се прежаля и да ходя, щом ме иска.

Баща й се държи много гадно, смятам че родителите, дори и разведени, трябва да са единни, особено когато има сериозен проблем. Казал й е че една стотинка няма да види от него повече. А той принципно е голяма циганка що се отнася за пари, издръжка праща от дъжд на вятър, а иначе е винаги барнат с RayBan очила и други благини. Е, като не й е давал пари, как няма да си продаде телефона /не че я оправдавам де .

Моля да ме извините, че отново се вторачвам в думите ви.Изказах се къде ли не с тълкувания на разни изрази единствено с цел да се опитам да обясня колко е важно/поне за мен/ как се изразяваме.Наистина смятам, че думите, които изричаме за от първостепенно значение, особено когато са отправени към децата ни.От лекциите, които изнасяме на децата ни съм убедена, че и половината не влиза в главите им, а от останалата половина изцеждат само това, което им изнася в най-добрия случай.А често в тях остават 2-3 думи, които си тълкуват буквално, неправилно и най-вече по начин, който ние родителите не влагаме изобщо.Нараняваме децата си без да искаме само с думите си.Затова аз им отдавам огромно значение.Надявам се, че вече сте убедени, че това се дължи на психичните ми отклонения, а не е на личностна основа.
Това, че харчим пари за децата си/всеки според чергата си/ е наше задължение като родители.Без пари не можем да ги отгледаме.Казано и натякнато по начина, по който и аз не приемам поне за мен репликата звучи като обвинение към детето, което и да е.Според мен така обвиняваме детето за нашите разходи свързани с него, както и за това, че то ни идва в тежест финансово.Не виждам какво би си помислило едно дете в случая, освен :"Ще те изтърпя/и ти мен/, мамо, докато започна сам да печеля парите си...и тогава няма да ме видиш...Ако имах сега пари бих ти платил за това, че си ме родила...За сега нямам избор, но поне мога да си продам телефона, за да не ти искам пари, дори и да ги имаш...".
Поне за мен е по-добре да кажеш "грижа се за теб", вместо "харча пари за теб", защото финансовата част е прашинка от майчините грижи, които полагаме за децата си.Аз например казвам на сина ми :"Докато аз се грижа за теб, ти си длъжен най-малко да ме уважаваш, ако искаш ми бъди и благодарен.Когато пораснеш и започнеш да се грижиш сам за себе си, аз ще започна да те уважавам И за това.Засега ти си длъжен да се съобразяваш с някои мои решения.А ако не си съгласен с тях - протестирай, говори, обяснявай ми, за да стигнем до компромисен вариант." Мисля, че така казано дори ще накараме децата си да се замислят за още 1000 неща и биха си направили още 1000 добри извода за нас.
Моля ви, помогнете ми и ми кажете дали наистина прекалявам с вторачването в думите ви, за да спра да го правя, защото не ми се иска да ви дразня.Въпреки това ще се радвам, ако поне на една от вас съм била полезна с това, че за секунда се е замислила в/у думите ми.

Здрасти Калинич!
Нямам още нет у дома и съм с децата в една зала до нас, тука е лудница та едва можах да прочета темата ти и не мога да си събера мислите да ти дам по дълъг отговор. Моя син не е изчезвал така, но пък всъщност това лято само спи у дома и никакъв не го виждам. Мога страници да се оплаквам от него, в края на миналата учебна година ме разочарова зверски и все още не съм си простила, че бях толкова сляпо доверчива. И смених тактиката малко в стил 'на зло куче, зла тояга'... Свободата е хубаво нещо само когато знаеш какво да правиш с нея!
В момента какви са ви отношенията? Тя не искаше ли да стои при баща си по план? Защо не я оставихте в Русе? Тия приказки за зарязването са дрън, дрън и въобще не стават за коментиране. Говорим за 16годишен човек не за хлапе...
Никакви психолози не ти трябват т.е. ако трябват на теб то значи за там са 99% от тийнродителите.
Надявам се скоро да се оправим у дома и пак да имам нет и време да си говорим.
Проблемите ви не са изключение и не са фатални, успех и стискам палци.

УЖАСНО много си права!!!

Ох, сестро, появи се най-сетне 
Вярваш ли ми че докато бях в Англия и ги преживавах тия неща, и по 10 пъти на ден звънях на  майка ми и на сестра ми, които действаха оттук и ме информираха за резултатите от издирването, ама ВСЕКИ божи ден си мислех за тебе и ако имах телефона ти щях да ти се обадя. Ей тъй, от егоистична гледна точка , защото винаги ми действаш много добре.

Аз точно това се опитах да й обясня като се прибрах, че от 4 години откакто сме заедно с Кирил, ама буквално за пръв път отлепяме някъде сами. И то не за забавления, а той по работа, аз - придружител. И че не смятам за нужно да й се оправдавам или да искам позволението й. Просто я уведомих какво сме решили, предложих й два варианта - или да стои при баща си в Ямбол, или при баба си на село /близо до Русе/. Вариант да остане сама в къщи в Русе й казах че е просто абсурдно да обмисля. Цупене, тръшкане, щяла да се побърка при баба си, при баща си също. Ами това е положението, казах, все пак има избор. Животът е непрекъснато съобразяване с нещо, независимо на колко си години, и малки и големи все с нещо се съобразяват, тя не е изключение...

спирам, да не прекалявам...

Оххх, олекна ми... Така ми спести поредното ми извинение във форума.
Не смятам, че сина ми е от най-глупавите, но няма особено желание да учи.Накратко да ти кажа моята тактика и ако ти допада я използвай при дъщеря ти под друга форма.Казвам му :"Лелееее, кви домашни ! УЖАС ! Тая учителка добре ли е, беее!  Всъщност - страхотна е!Така иска да поумнеете по-бързо от другите на вашата възраст!Я да не я разочароваш и нея и мен! Хайде да докажеш, че можеш! Пробвай сам!Ако ти е друдно - свиркай, шти помогна!Нали си мой човек!" Сина ми е още малък и е по-лесен за манипулация и не мога да си представя към 16 годишен човек как да подходя... Мислиш ли, че нещо такова би свършило работа... Не вярвам да съм в час и в нейния тон, ама все пак...:"Зная, че се чувстваш голяма, че сега ти се дивее най-много, че ти се струвам пенсионерка тъпа, че ти досаждам, че не те разбирам, че ме мразиш...И аз бях така към майка ми едно време...Но сега времената са други, а и вече аз съм майката и не съм в час, в твоя час...Искам да не съм като майка ми/извини ме, може и да не е така/, да не причинявам на теб това, което тя е причинила на мен.Имам нужда от твоята помощ.Не мога и да предположа какво е в главата ти, защото не си говорим за проблемите НИ.Представи си, че съм твоя приятелка, защото искам да бъда такава и ми кажи всичко, което те мъчи.Аз ще мълча и не ми се сърди, ако само се разплача...Покажи ми грешките ми, направи ме добра майка.Още имаме време - за доброто на двете ни...Помогни и на двете ни, говори...!"
Понеже сина ми в момента мрънка за компа му казах :"Чакай да се опитам да помогна на една майка, че се е скарала с дъщеря си, защото е избягала от вкъщи и си е продала телефона".Първото нещо, което той каза е "Кажи й само да не я дава в осиновителен дом!" Накратко му разказах случая ви и го помолих да ми даде акъл какво да ти напиша...Ще ти кажа накратко думите му не защото смятам, че той ще ти бъде най-големия критерий, а защото държах да чуя мнението му и съм доволна от отговора му :"Трябвало е да вземе каката с нея в чужбина...Сега трябва само да се сдобрят...Да са повече време заедно...Да се извинят една на друга...Майката да е по-добра, да не се кара, а само да говори..." Това е...
Пиши моля те какво мислиш ! Дано съм ти полезна...

Съвет не мога да ти дам, само да ти пожелая успех, и мисля че ще се справиш. Само не си слагай епитети на детето. Почнаш ли да я приемаш за изпусната, ще почнеш да се държиш с нея като с изпусната и ...

Аз раснах с втория си баща, тежък пубертет беше, въртях ги двамата на шиш  , но честно казано именно той, а не майка ми беше по-авторитетния за мен и съвети от него приемах повече. Не знам пробвай и този вариант, може да помогне ...

А освен другото един много любим цитат, ама по памет та може да не е много точен, но ще схванеш идеята - "Когато бях на 18 се чудех как може да имам толкова ограничен и неразбран баща. Като станах на 25 се учудих колко много е научил баща ми за 7 години".

При нас този разговор се сътоя малко по-късно - бях току навършила 19, но доста пооправи отношенията ни, да. А и каза, добре де, знам че пушиш пред хората, а запали си и пред мен.

Sakri,  ,
голям сладур е синът ти, аз имам един брой на 11, мисля че добре се оправяш засега. Аз с моя Калоян /засега!/ проблеми нямам, даже снощи насила го карах да излиза, че е хубаво времето, той искал да му помагам за едно домашно по английски / леле-майко, какви крайности/. Но нещата изведнъж се променят понякога, та не смея да се зарадвам, само отвреме навреме коментирам с него как ме ядосва кака му и как не искам и той да прави така. Дано му остане спомен като го заблъскат хормоните и него.

Ей ма, пак тук:-))) ще ме научи махалата, че ходя по интернетзали и без това се чудят де ходя и какво правя по цял ден:-))))
А Марта с кой е скиторила? Абе разбирам я...докато бродих до одеве по улиците мислех за вас и си спомних колко малко знаеше едно време майка ми за мен, къде и защо съм ходила...хем аз от 8ми клас учех и живеех в различен град та имах и възможности и не ги пропусках. Хм...леле и стигнах до извода, че съм една опитваща се да контролира повсеместно майка.
Явно си имала причини да не я оставиш сама в Русе, не знам какви са...Георги отказа да дойде с нас на почивка това лято и си стоя сам тук. Изсъхнала гардения и изгорена с цигара дамаска на табуретката беше цената. Абсурд е вече да го накарам да иде при баба си в Етрополе и не го и карам.
Телефона ще ти пратя след малко, можеш да звъниш по всякакъв повод съвет едва ли мога да ти дам но пък ще те изслушам.
Не искам да омаловажавам проблемите ви, но аз въпреки всичко мисля, че не бива да превръщаме грешките на децата си в грехове. А иначе и аз оревах орталъка в края на юни като свършиха училище и се оплаквах на де що човек срещнех.
Айде, усмивка

Калина и всички останали ! Знаете ли кво направих, бе хора ! Идеята ми за речта, която си позволих да дам на Калина и с която й предложих да стопи леда с дъщеря си я кавърверсирах и я изпълних артистично пред сина ми.Целта ми беше да се застраховам и да се предпазя от неща, които са му в главата и които да е сигурен, че може да ми каже, а не е сигурен, че ще разбера или приема.Исках да му покажа, че държа да ми показва грешките ми и да ме учи какво да правя, как да се държа с него, как да му бъда приятел.Изненада ме с реакцията си...Тоя път нищо не каза, очите му светнаха, плъзна една широка мазна усмивка и само ме прегърна...Ама толкова силно, че ми спря въздуха направо...Баси, колко хубаво беше... Пробвайте...Въобще познаваме ли децата си...

Калина, държа да ми кажеш дали съм ти била полезна с идеите си, за да зная дали съм в час с теб и дано и с тона на дъщеря ти...За да не си го въобразявам, ако не е така.

Приказливка, съгласна съм за епитетите

Сакри, полезна си ми, иска ли питане, дано и на други да е полезна темата, човек си знае най-добре собствените проблеми, но винаги е от полза и други хора, които не са афектирани, да му кажат искреното си мнение.

Моята Марта е малко крив човек, не обича сантименталности, прегръдки, целувки, обяснения в любов, комплименти или прояви на нежност. Та когато и се "обяснявам в любов", търся по-нестандартни похвати. Важно е, смятам, да не допуска никога, че може да не я обичам.

Тъй-тъй, то е ясно че и ние не сме били цвете за мирисане, ама си има някакви граници. Граници на уважение дори да ги кажем, за това че като сме лъгали, мазали и правили поразии, поне сме си правили труда да излъжем като хората и родителите ни дори не подозират за това и до ден днешен. Аз затова никога не съм имала амбиции да съм й приятелка, аз съм и майка-тя ми е дъщеря, не искам да знам абсолютно всичко, защото м/у родител-дете не може и не е нормално да можеш да разбереш всичко.

  Чета, чета и си мисля, според мен цялата история е провокирана от фатка, че ти като най-силен авторитет за нея си била прекалено далече, за да осъществявш контрол и тя си е разиграла коня.
 В къщи винаги, майка ми е била водещата фигура във възпитанието и когато се наложи да замине за Украйна да работи за 3 месеца, по едни проекти на Главбулгарстрой, аз и 3-теми сестри се качихме на главите, на цялата рода.
 Мисля си и за себе си, как се бунтувах и си правех, каквото съм си наумила и колко пъти съм ги изправяла наще на нокти, пфууу това пубертета е страшна работа.
 Калинке, даже питах майка ми, какво мисли за твойта ситуация, че преди малко мина да пием кафе и тя вика ами нормално е, да и измисли някакви занимания и да ангажира с повече неща.Все си мисля, че като си се появила, Марта няма да си позволява, чак такива крайности.
 А за границите си абсолютно права, не може да ги няма, харесва им, не им харесва, това е положението.

Това си мисля и аз, търсейки си утешение. Брат й често е на село през уикенди и ваканции, Яна също, но аз и тя винаги сме заедно, къде ме ядосва, къде лъже и я хващам, къде не, но винаги си е правила труда да ми даде обяснение. Никога така безцеремонно не е постъпвала. Обаче в крайна сметка аз също имах нужда да се махна и да обърна внимание само и единствено на мъжа си за малко.

Говорихме си, не много, защото усещам че я е срам, /което не е лошо, значи все някакъв усет има за нормално, граници на търпимост и т.н./ Поразпитах я, като я помолих само да не ме лъже, че достатъчно се е оплела в лъжи и ако усетя че лъже, няма да продължавам разговора.
Тогава си призна за телефона, на баба си беше казала че го е загубила/като призна че го е продала, до известна степен се успокоих, защото се чудех с какви пари е кръстосвала и тръпки ме побиваха от варианти.../, призна си че е опитвала трева и понякога пуши . Аз вътрешно подскочих, но не го показах и си помислих че не е лесно да се признават такива неща. Не че са похвални, но много по-лесно е да излъжеш...

Имали сме таратанци Може някои и да са имали, ама аз например граници за нищо не признавах. Май само до убийство не съм стигала. И съм се била, и съм крала (ей сега аз да бях на мястото на майка ми щях да си счупя сама ръчичките където са посегнали, ама на!). Както стана ясно по-нагоре и досие в ДПС (детска педагодичекса стая) имам. Срещнах това лято инспектора на улицата и го спирам, не можа да повярва. Толкова съм се променила.

  Факта, че си е признала, показва, че от една страна ти има доверие, което е много важно, да не се загуби доверието, точно в тази възраст, а от друга страна, че самата тя е била, леко изплашена от всичко, което е направила и че съжалява.
  Добро е детето Калинке, само е в трудна възраст, мисля че ще се справите.
 

И аз смятам така. Струва ми се, че родителите имат склонност да са немарливи (не слагам себе си в това число за момента само заради възрастта на дъщеря ми. Далеч съм от мисълта, че ще бъда единствената "мърлива" майка на света).
Ядосват се, избухват, наговарят ги едни... Утре разбира се е минало-заминало, я се сетят какво са казали предния ден, я не.
А детето помни. Помни с ужасяваща сила най-незначителни от гледна точка на родителя реплики. Реплики, изтървани от яд, реплики, които реално не ги чувства майката или таткото, но които се запечатват в съзнанието на детето.
Аз помня един случай от моето детство (простете че все давам примери от позицията си на дете, но пък може би фактът, че все още съм начинаещ родител и детските ми спомени са пресни, може да помогне да си спомняме какъв е бил  света през детските ни очи, знам ли, надявам се поне...). 
Та, случката е следната. Аз-16 годишна, една вечер след училище имам среща с баща ми, но се получава отвратително разминаване, напълно неволно, без да имам каквато и да било вина и в резултат на това се прибирам у дома късно, майка ми и баща ми вече откачили от притеснение и т.н., ясна е картинката. Започваме да се обясняваме, ама чува ли ме мен някой, чете ми се конско до спукване. Не помня вече всичко, все пак било е преди много години. Но помня острата болка от думите на баща ми, че скоро ще се налага да ме събират по улиците с полиция. И в момента ми се доплаква от спомена. Аз знам, ама наистина знам, че това са били думи, изказани в момент на яд, думи, които той не е мислил реално, думи, които той е забравил на другия ден, думи, за които след години майка ми каза- той се беше притеснил много, затова ги каза. Знам всичко това. Разбирам родителите си. И въпреки това болката си остана, ей го на, вече повече от десетилетие...
Така че наистина вярвам, че трябва да бъдем много, ама много внимателни при подбора на думи. А ако не успеем- да не разчитаме на това, че детето е забравило, а да се върнем при него, да му обясним и да се извиним.


И с това съм съгласна.
А и още нещо. Принципът"аз плащам на оркестъра, аз поръчвам музиката" винаги ми е изглеждал по същия начин, както желанието на някои родители децата им да се чувстват благодарни, че са ги родили.
Когато съм решила да родя дете, съм го направила с определени мотиви, но то-детето- по никакъв начин не е могло да повлияе върху решенията ми. То не трябва да се чувства задължено, че съм му дала живот, защото не е имало никакъв избор в онзи момент. Не можеш да изискваш от детето си да прави или не прави нещо, да чувства или не чувства нещо, защото то не те е карало да се захващаш с тая работа. Ти си го решил сам. Бил си голям човек и си имал смътна или не  толкова смътна представа какво те очаква. Бил си наясно, че ще има и трудни и направо безнадеждни проблеми. Че ще трябва да правиш жертви. Щом си знаел това и въпреки всичко си направил избора да имаш дете, не му навирай в очите всичко това. То си е твой проблем.
Аз бих искала взаимоотношенията ми с децата ми да не почиват на страх от тяхна страна, че ще останат без пари и грижи. Това би означавало да злоупотребявам  с властта си. И най-вероятно ще стигнем именно до това, което Сакри е описала- като стане финансово независимо да ми тегли една. Моите родители например никога не са споменавали парите, когато сме имали проблеми. И може би и затова и до ден-днешен, когато съм финансово независима, обръщам внимание на тяхното мнение, съвети, позиция. Защото не съм направила връзката- дават пари- има смисъл да ги слушам, не дават- правя квото си знам. По-скоро връзката е такава- дават-не дават пари, те са мъдри хора и е добре да се вслушвам от време на време в това, което ми казват:).

Ей тук е според мен разковничето. Ако сега не си промениш мнението и не пожелаеш да й бъдеш приятел, ще загубиш връзка с нея. Майка ми не ми е била приятелка, била е строга и е треперела над мен и понеже ме е възпитала добре съм я слушала, но не съм споделяла с нея и до днес ми тежи. Започни да споделяш и тя ще ти разказва, не всичко, но поне донякъде ще си в течение. Думите ти към нея звучат малко неуважително-не я гледай отгоре. Като не й харесваш червената коса,защо аватара ти е с червенокоска...споделяй и ще научиш повече за нея и тя ще е по-щастлива като чувства твоето топло отношение и няма да ти привлича вниманието със стряскащи разходки.
Ще кажеш-твойта дъщеря е малка, аз ще ти отговоря, ще се радвам като стане колкото твоята да ми напомниш ти на свой ред, че трябва да съм приятел на детето си.

Ти не помниш ли каква си била на нейните години?
Разбира се, че е много трудно за родителите - не знам нашите как са ме търпели - но все пак някои неща помагат. Не бързай с неодобрението. Не го хаби за глупави теми като има ли, няма ли пиърсинг, има ли, няма ли петльов гребен. Тези неща са на повърхността и макар да се набиват на очи, сами по себе си могат нищо особено да не значат.
Струва ми се важно тя да знае, че може да говори за всичко с теб, без ти да се вбесиш безкрайно. Иначе наистина може да направи някоя голяма глупост, защото няма да смее да ти сподели някой истински проблем от страх пред твоята реакция. Под истински проблем разбирам такъв, който заплашва здравето и сигурността й. Наркотици, бременност, приятели с криминални наклонности - това е, от което трябва да се притесняваш, не с какви дрешки ходи. Не казвам, че във вашия случай има опасност.
Много пъти съм си мислела как ще се оправям с детето си, като стане в пубертета и поиска да се дистанцира от мен, да ми се противопостави, да ме предизвика и пр. Единственият важен съвет, за който се сещам, е "Когато експериментираш, винаги си оставяй път назад". За тийнейджърите е важно да изпробват границите на своя свят. Това в известен смисъл е ценно познание кои са, кое им харесва, от кое ще се откажат след време и така нататък. Освен това трябва да имат своя среда, да са популярни сред своите връстници.
Това, което често им се губи от погледа, е че няма да са винаги тийнейджъри. Че може да поискат да правят и други неща с живота си и колкото и да се забавляват, добре е да пазят ресурсите си и за по-нататък. Например едно момиче е хубаво да знае, че някой ден може да поиска да стане майка, така че е добре да пази здравето си в това отношение.

Между другото аз също бих се ядосала, ако някой тръгне да ме праща като пакет нанякъде. Реакцията й да демонстрира, че може да пътува свободно, не е изненадваща. Хубаво е, че все пак е писала, че е добре. Явно държи на вас и не иска да прекъсва връзката. Впрочем може би се разбира добре с баба си, след като е писала на нея!?

Опитай се да разбереш какво вълнува момичето ти. Само така и тя ще поиска да те разбере.