Нищо не утрепва така романтиката както децата.
- Публикувана: 3 ноем. 2009, 17:08 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2009, 13:53 ч.
Споделете 128
Чай,и ще ви кажа защо.
Току що се прибрах от джаз концерт.Имах чувството,че се връщам там,където преди 6 години останах.Всичко ми се завъртя пред очите.И толкова ми е странно да седя откъм страната на публиката...
Та нахраних душата за час и половина,но не искам да ви кажа какъв студ брахме.Намръзнала,но горда от потъпката си,че съм запрашила на мероприятие сама(тук за миг се сетих за Прекрасната и за посещението и в пицарията..)не само си направих чай(аууу,как го мразя..),но и врътнах в пристъп на джазменски ентусиазъм и един реален тиквеник.
п.п.
В момента като броЯ наличието на тиквеници в къщи..май броят им е два...
Току що се прибрах от джаз концерт.Имах чувството,че се връщам там,където преди 6 години останах.Всичко ми се завъртя пред очите.И толкова ми е странно да седя откъм страната на публиката...
Та нахраних душата за час и половина,но не искам да ви кажа какъв студ брахме.Намръзнала,но горда от потъпката си,че съм запрашила на мероприятие сама(тук за миг се сетих за Прекрасната и за посещението и в пицарията..)не само си направих чай(аууу,как го мразя..),но и врътнах в пристъп на джазменски ентусиазъм и един реален тиквеник.
п.п.
В момента като броЯ наличието на тиквеници в къщи..май броят им е два...
Значи тази вечер имахме романтична годишнина (сгодихме се, помежду нас си, едно време). Купено специално вино, нагласен филм, миризливи свещи. И квоооооооо!?!?!?!?!?!?! Аз съм тук с вас, леко опиянена и самотна. Подсмрък! 
Значи приспах малкото, мислех, че и голямото спи. Обаче тъкмо пуснахме филма и то цъфна в хола. Половинката отиде да приспива и заспа там. От мъка си пуснах фритюрника и опържих картофи, не вървят много с вино, ама се поутеших.
Значи приспах малкото, мислех, че и голямото спи. Обаче тъкмо пуснахме филма и то цъфна в хола. Половинката отиде да приспива и заспа там. От мъка си пуснах фритюрника и опържих картофи, не вървят много с вино, ама се поутеших. 
Романтика е у дома, но несподелена. От печката се чува приятен пукот (от старите 'чуда' е, наследство от хазяина).
Необичайно тихо е, а чаша червено вино ми прави компания. Напоследък самотата ми е спътник.
И пак се ускихвам. Някак на пук!
Благодаря, Дид, даде ми увереност, каквато ми липсва напоследък.
Янтра, мисля че и аз имам нужда от доза шоколад.
Необичайно тихо е, а чаша червено вино ми прави компания. Напоследък самотата ми е спътник.
И пак се ускихвам. Някак на пук!
Благодаря, Дид, даде ми увереност, каквато ми липсва напоследък.
Янтра, мисля че и аз имам нужда от доза шоколад.
Стъпките ми отекват сред тесния, мокър пасаж, водещ към Щефансдом. Грешка! Пасажът е без изход! В дъното е малко магазинче за окултна литература. Жена с голям нос поглежда иззад вратата и се усмихва кисело. Забързвам обратно и се питам за чий ми трябваше да препрочитам точно Махалото на Фуко.
Вдигнал яката на палтото си се нося сред ситния, студен дъждец, мокри улици, тъмни църкви, камбанен звън в мрака, редки минувачи, зловещи погледи. Може би сам прекалил с пинтите килкъни, с чашите портвайн, с прошутото, с импресионистите в Албертина, навсякъде ми се привижда Кабала, Тора...даже хората в хотела ми изглеждат подозрителни....
Влязох в бара на изгнаниците, но не на прошляците гастербайтери, а на истинските, саксонци, или може би наследници на викинги...'Уон моа килкени, майт....чиърс майт...'...Влезох за едно, а залепнах, като муха на бара....толкова сладко, вкусно и лениво...
Става ми мъчно за времето, когато бях способен да изпия цялата си дневна надница за една вечер под формата на пинти килкени и малко фъстъци....сега гледам бурето под бара и набързо смятам, че нямат толкова в наличност...
Шляя се безцелно, пия навсякъде, където ми спре погледа, потръпвам от студ и самота. Няма какво да го увъртам - самотен съм като куче!
Вдигнал яката на палтото си се нося сред ситния, студен дъждец, мокри улици, тъмни църкви, камбанен звън в мрака, редки минувачи, зловещи погледи. Може би сам прекалил с пинтите килкъни, с чашите портвайн, с прошутото, с импресионистите в Албертина, навсякъде ми се привижда Кабала, Тора...даже хората в хотела ми изглеждат подозрителни....
Влязох в бара на изгнаниците, но не на прошляците гастербайтери, а на истинските, саксонци, или може би наследници на викинги...'Уон моа килкени, майт....чиърс майт...'...Влезох за едно, а залепнах, като муха на бара....толкова сладко, вкусно и лениво...
Става ми мъчно за времето, когато бях способен да изпия цялата си дневна надница за една вечер под формата на пинти килкени и малко фъстъци....сега гледам бурето под бара и набързо смятам, че нямат толкова в наличност...
Шляя се безцелно, пия навсякъде, където ми спре погледа, потръпвам от студ и самота. Няма какво да го увъртам - самотен съм като куче!
!
Препоръчани теми