Как ги слушаш тия по интернет, някакви непознати, може да те лъжат нарочно , педиатрите са учили, а ти на някакви психясали непознати вярваш, ду-ду-ду-ду и т.н.
А пък у нас глей кво става- мъжът ми дофтор, обаче такова доверие във вашите съвети съм му вдъхнала, че вчера го питам кво ще правим със захранването- какво първо, кога и т.н., а той- "ми не знам, твойте колежки във форума какво казват по въпроса"
Иначе по въпроса- не, не се чувствам сектантка (а коя е "правата вяра" ми е много чудно), но честно казано около мен няма условия за насаждане на такова чувство.
Цялата рода ме гледа като нещо скъпоценно, защото кърмя. Баща ми периодично ми казва, че е хубаво да си цока детето до шест месеца без друго да му давам (не че е чел човекът за това, ама така го акъла учи;)), свекър ми вчера го гледам- гушнал бебата и й обяснява- "Пу,пу, кърмено бебе, хубаво бебе, виж каква си голяма и здрава" Аз самата съм изключително кърмено бебе и така, живея в една дружелюбна за кърмачката обстановка, та се чувствам нормално:)
Само тук в някои от форумите забелязвам някакво негативно отношение, обаче имам непреодолимото усещане, че случаите обикновено са "гузен негонен бяга".