Перфектният родител

Повечето от призналите си тук, знаят (знаем), че не бива, но ...
цлете, поздравления, значи е възможно.

Нещата при отглеждането на деца не са така в черно и бяло. Има случаи, при които липсата на внимание е в застрашителни размери, има случаи, при които вниманието е прекомерно или в неправилната посока. Вместо едно дете да се игнорира, когато прави "маймундилъци" е хубаво да му се обърне внимание, когато не ги прави и вероятно проблема ще се реши без игнориране. Нали ние като родители имаме за задача да отгледаме деца, които да се справят сами и да им дадем една справедлива представа за света. Какво получават, когато от съвсем малки научат, че света е място, в което е най- добре да мълчиш и да не искаш и търсиш нещо от хората, които обичаш, защото ще бъдеш наказан? Искат да общуват с нас, така се учат на всичко. вярно, понякога това им желание може да ни ограничава в нашите занимания, но винаги можем да ги приобщим. Сина ми чисти с мен с прахосмукачка, бърше прах, подава дрехи, когато се простира- това е все общуване. Като му омръзне си търси своите занимания и сам си разглобява някакви неща, строи си нещо с конструктора и прочее. За мен ключа е в превеция на тези кризи, а не в наказание, защото са се случили.

През първите 5 години от живота децата получават 90% от информацията за света, с която живеят през всичките останали години. Това са модели, схеми на поведение, резултати от проба и грешка, но най- вече моделите на отношения в семейството. Това остава за цял живот и дори възрастни, които са имали ужасни схеми като деца и се опитват да ги променят работят върху това с години и пак няма гаранция.

Именно - детето трябва да знае, че не винаги мама ще е до до него и има неща, като самостоятелност, които трябва да възпитаме у децата си. Да не обръщаме внимание на глезене или прищевки не значи да го игнорираме, а да покажем, че не това е начина да получи желаното нещо. И не говоря за крайности от сорта на това да му обърна гръб.

Разбира се, че е редно да знае, че родителят не е на разположение през 100% от времето. Казвах, че настъпи ли криза често има някаква грешка. Ако на едно дете му е обърнато достатъчно внимание, то обикновено търси самостоятелно занимание. И за това е нужно да е било поощрявано да се занимава по малко самичко още от по- ранна възраст. Нали идеята е да ги научим да се справят сами. Говорех за крайностите и желанието на всяка цена детето да се възпита, а то е разстроено реално, защото много често глезнята си прераства в истинска, реална драма.

А кой каза, че перфектния родител - Не удря. Имам претенциите, че съм добър родител, но съм си удряла децата. Или първо някой тр да дефинира понятието - Перфектен родител. Ето аз какво правя-
1. Не работя, за да ги гледам (причината е по - лична)
2. Готвя това, което Те искат, но ядат на масата.
3. Имат мн играчки, но когато ги разбутват, Те си ги подреждат.
4. Когато не са на детска или училище, сме по площадки и градинки, или си играем у дома.
И още мн други неща ....допълвайте вие, все пак не съм перфектна, някъде измежду редовете се налага и да се карам, и поплясвам.

Перфектен предполага, че не греши, а да се удря е грешка. Както стана ясно перфектни хора няма.

Бояна Ламбер, аз знам колко внимание давам на детето. И ние чистим заедно, готвим, простираме, после рисуваме заедно, играем със строител, с куклите, четем приказки, излизаме, глезим се. Мога да кажа, че нямам и половин час за себе си насаме, без нейното присъствие, освен когато не е при бабите си, а това става доста рядко. Обаче лошото поведение и инатът се възнаграждават често с игнор и изолация. Под лошо поведение не разбирам проява на собствено мнение и отношение. Не говоря за протести на мои "заповеди". Съобразявам се с това какво й се яде, дали й се спи, какво й се прави, какво да облече и обуе, но в рамките на разумния избор. Не искам да бъде робот, но в къщи има определени правила, които ще се спазват. Ако не знае какво иска, нарочно се прави, че не чува, налага се, тогава я гоня от стаята и не искам да общувам с нея. Искам, когато нещо се каже, да се изпълнява, като правилата са малко, но прости. Получаването на неща посредством ревове и истерии не се толерира. Когато истеричи, отива си в стаята да се успокои. С детето трябва да се общува, да се опитваш да го разбереш, да подхождаш с много чувство и деликатност, но в същото време трябва да знае кой командва парада.
Не знам дали съм права, но това поведение ми е удобно, съответства на моя темперамент и се подкрепя и от мъжа ми. И честно казано, не се чувствам лош родител.

Да удряла съм ги.
Може и да не съм перфектен родител , но не съм и лош.

Подкрепям 

Взех мнението ти за повод, да кажа, че има методи за превенция на някои истерии. Изобщо не бих си позволила да коментирам друг родител или да го квалифицирам, още по- малко по пост във форум. 
Да не мислиш, че аз стоя плътно до сина си по 24 часа и му уйдисвам на всеки каприз? Аз обяснявам, че съм заета и давам точка в бъдещето, в която ще играем пак. Междувременно му предлагам алтернативни игри, които да играе без мен. Не бих казал, че имам желание да мисли, че "командвам парада", но обяснявам, че заради повечето ми опит за момента мога да реша вместо него някои неща, които след време ще решава сам. Но да не отклонявам темата в друга посока. съгласна съм с отбелязаното от теб- най- важното при отглеждането на дете е родителите да имат съгласие по основните въпроси и модела на възпитание да отговоря на техните възгледи. Има много варианти, но всеки избира онова, което би могъл и би желал да следва.

Да, удряла съм. Веднъж. По памперса. След разсъждения, предизивкани от сходни теми във форума,
за себе си вече съм наясно, че ... нямало е смисъл, но пък съм допускала по-сериозни грешки при
възпитанието на рожбето. Съществено по-сериозни. И, както и да признавам глупостта на шамара
по дупето, ако имах избор, вместо другите, вербалните родителски тъпотии, бих предпочела
шамарите. Искрено го казвам.

Да, за съжаление съм я удряла, защото не ми стигаха нервите. Съжалявам за това и мисля, че е грешка - слава Богу имам дете, което разбира от дума, въпреки че все още е много малко. В случаите, в които съм я удряла, може би би могло да мине и без това, а с много повече обяснения.

 Да удряла съм ги,скоро не са ми давали повод за удряне,благодарение на първото удряне 

Бояна 
Хубаво е, че при вас има ефект от разумни обяснения кое е правилно и кое не. Защото при нас изобщо не помагат, като си науми нещо и аз се опитам да я оборя, че не е разумно, започват едни писъци, едно тръшкане, чува се само "не, не, искам, искам" и въобще излиза от релси. За да нямаме такива моменти, които ми опъват нервите, непрекъснато контролирам обкръжаваща я среда, крия предмети, това, което я дразни, го избягвам и все в тоя род. Все си мисля, че ще дойде момент, когато ще разбира защо е не-то е не.   

Много добре ме разбира, но това не му пречи да се тръшка.  През лятото искаше само да го нося вместо да ходи, когато сме навън. Случвало се е да лежи по земята и да пищи, за да ми се наложи. сядах и аз до него и така. Една от разходките я изкарахме на тротоара пред сградата седнали, но на мен, не знам защо ми беше страшно смешно. Поне през първия половин час. После го прибрах в къщи. Понякога прибирането на предмети и заключването на врати е единствения изход, защото вече не му се отвлича вниманието толкова лесно, а определено нямам намерение да го оставя да се пребие, защото така е решил. Просто се опитвам да не истерясвам и аз, когато той е в истерия, защото ще стане още по- лошо. Ако види, че го гледам спокойно, утешавам го и обяснявам, но съм непреклонна по- често избира да не се хаби напразно. Децата са много по- интуитивни, отколкото съзнателни и ако усетят родителят изнервен знаят, че ще победят- или ще получат желаното или ще предизвикат толкова силни емоци, че вече ще знаят кое може да им помогне да владеят родителя.
Затова твърдя, че преуморените и изнервени родители са по- склонни да удрят. Когато си оплетен в едно изморително еднообразно ежедневие е трудно да излезеш извън сценария на детето и то научава все повече начини да предизвиква силни, макар и негативни емоции. И с възрасните отчасти е така- стане ли малко по- еднообразно в едно семейство често започват "омагьосаните сканадали", при които всеки си знае репликите.
При омагьосаните ситуации с деца най- много помага родителя да си припомни, че това поведение на детето не е негов родителски провал и че е нормално за възрастта трудно да се контролират импулсите.
Пак дръпнах дълга  реч, но ми се струва важно да се подкрепяме в това да сме уравновесени и стабилни, а не само да се успокояваме, че и другите родители излизат извън нерви.