Перфектният родител

Много добре ме разбира, но това не му пречи да се тръшка.   През лятото искаше само да го нося вместо да ходи, когато сме навън. Случвало се е да лежи по земята и да пищи, за да ми се наложи. сядах и аз до него и така. Една от разходките я изкарахме на тротоара пред сградата седнали, но на мен, не знам защо ми беше страшно смешно. Поне през първия половин час. После го прибрах в къщи. Понякога прибирането на предмети и заключването на врати е единствения изход, защото вече не му се отвлича вниманието толкова лесно, а определено нямам намерение да го оставя да се пребие, защото така е решил. Просто се опитвам да не истерясвам и аз, когато той е в истерия, защото ще стане още по- лошо. Ако види, че го гледам спокойно, утешавам го и обяснявам, но съм непреклонна по- често избира да не се хаби напразно. Децата са много по- интуитивни, отколкото съзнателни и ако усетят родителят изнервен знаят, че ще победят- или ще получат желаното или ще предизвикат толкова силни емоци, че вече ще знаят кое може да им помогне да владеят родителя.
Затова твърдя, че преуморените и изнервени родители са по- склонни да удрят. Когато си оплетен в едно изморително еднообразно ежедневие е трудно да излезеш извън сценария на детето и то научава все повече начини да предизвиква силни, макар и негативни емоции. И с възрасните отчасти е така- стане ли малко по- еднообразно в едно семейство често започват "омагьосаните сканадали", при които всеки си знае репликите.
При омагьосаните ситуации с деца най- много помага родителя да си припомни, че това поведение на детето не е негов родителски провал и че е нормално за възрастта трудно да се контролират импулсите.
Пак дръпнах дълга  реч, но ми се струва важно да се подкрепяме в това да сме уравновесени и стабилни, а не само да се успокояваме, че и другите родители излизат извън нерви.  
[/quote]





Когато дадеш и рецептата, която може да постигне това напълно ще се съглася с теб.

да, ако сме убедени, че боят е грешка и е резултат от нашите слабости...
аз обичам да те чета. също мисля, че едно дете трябва да се отглежда спокойно, без крясъци и шамар, бил той и по памперса. защото след някоя и друга година памперс няма, а след още някоя и по-голяма физическа сила също. какво правим ако тогава детето иска забранени неща?

Перфектни родители е ясно, че няма. Дали си шляпнал детето един, или два пъти по дупето, или през ръцете, в общи линии не е от значение. Лошо е, ако има терор и физическо малтретиране, които изкривяват сериозно психиката на детето.
Много от родителите се озовават с едно бебе в ръцете и след това не знаят какво се прави с него. Просто никой не ги е научил. Могат да питат родители, приятели, евентуално във форума, но съветите са много разнопосочни. Започват да се учат да са родители върху първото, продължават върху второто дете, а ако има трето (или за внучетата), вече знаят какво да правят. Резултатът от тренировките, обаче, невинаги е добър.
А може би е добре да има училище за родители?

Когато дадеш и рецептата, която може да постигне това напълно ще се съглася с теб.
[/quote]
Всеки от нас има различни проблеми върху, които трябва да работи- едни имат малко време за себе си, други малко пари, трети проблеми в брака, четвърти повечко килограми и тн. Личната наудовлетвореност винаги пречи на трезвата преценка и уравновесеността. Ако се страем ние да се чувстваме добре, без да е рецепта, ще бъде от голяма полза. Всеки има своето решение- едни да си разрешат най- наболелите проблеми, други да погледната нещата от по- позитивен ъгъл.
Тогава ще ни е по- ценно да се надъхваме да бъдем още по- щастливи и спокойни. Вместо любимата тук фраза "И другите го правят" можем да се опитаме да търсим как другите се справят. Всеки от нас се справя по- успешно с едни проблеми или в един момент е по- позитивен от останалите. Нали това е взаимопомощ, а не утешението "Нищо, и аз шамаросвам".

Всеки от нас има различни проблеми върху, които трябва да работи- едни имат малко време за себе си, други малко пари, трети проблеми в брака, четвърти повечко килограми и тн. Личната наудовлетвореност винаги пречи на трезвата преценка и уравновесеността. Ако се страем ние да се чувстваме добре, без да е рецепта, ще бъде от голяма полза. Всеки има своето решение- едни да си разрешат най- наболелите проблеми, други да погледната нещата от по- позитивен ъгъл.
Тогава ще ни е по- ценно да се надъхваме да бъдем още по- щастливи и спокойни. Вместо любимата тук фраза "И другите го правят" можем да се опитаме да търсим как другите се справят. Всеки от нас се справя по- успешно с едни проблеми или в един момент е по- позитивен от останалите. Нали това е взаимопомощ, а не утешението "Нищо, и аз шамаросвам".
[/quote]


На теория е така, на практика нещата не се случват с магическа пръчка.
Както репликата "И другите го правят" не и никакво успокоение и не вярвам, че някой точно от това се води, така и с надъхване само не се решават проблеми, а реалното им решение често е свързано с още повече нерви и стрес.


Не казвам, че шамарите са правилният метод, но понякога са решение, а не грешка.

Абе да си призная и със и без шамарчета - моето си е диване 
за мен шамара си е изпускане на нерви в момент на слабост и безсилие от страна на родителя. Ама пък нищо не променят генерално.

Генерално може да не променят, но на момента действат. Шамаря само когато става дума за храненето. При нас всяко хранене, без изключение е кошмар, и когато нямам нерви да отговарям на капризи, лиготии и т.н. шамаря, резултатъте е, че сяда и яде.  А за повече от 4 години, не съм спряла да говоря и да обяснявам.

Уф, аз пък точно за ядене не шамаря, а за бели или капризи и тръшкане.

На теория е така, на практика нещата не се случват с магическа пръчка.
Както репликата "И другите го правят" не и никакво успокоение и не вярвам, че някой точно от това се води, така и с надъхване само не се решават проблеми, а реалното им решение често е свързано с още повече нерви и стрес.


Не казвам, че шамарите са правилният метод, но понякога са решение, а не грешка.
[/quote]
Това, което се опитах да кажа, че когжато човек има проблеми със себе си и живота си обикновено се наказва като си поставя неизпълними задачи. когато този човек е родител неизпълнимата задача е контрола над детето. Невъзможно е друг човек да е под наш контрол винаги, когато ни се иска, дори когато е детето ни. шамарите са решение, да, но когато желанието ни да постигнем контрол не подлежи на собствения ни контрол. Ако храненето е кошмар опитай да оставиш детето да не яде, ако не иска. Колко време ще издържи без да яде и кокво ще му стане ако пропусне хранене? Вероятно има и други възможности. Не казвам това, за да те критикувам, а за целите на разговора. Отстрани винаги е по- лесно и това е причината, когато имаме проблем да потърсим други хора, с които да споделим и понякога да чуем други варианти от хора, които не са в нашата ситуация. Моето момче на около година и половина беше станал много агресивен с другите деца и аз не виждах решението, докато други майки от форума не ми дадоха някои идеи.
Шамарите принуждават децата да ни се противопоставят още по- силно, дава им модел, който утре ще ги кара също да смятат физическата агресия за решение на проблемни ситуации.Разбира се, шамарите не са едниствения грешен начин за принуда. Има много други травмиращи и неработещи варианти, които решават един дребен проблем днес, а създават един голям проблем в бъдещето.

Това е моята версия за нещата. Не искам да я налагам на никого. Всеки постъпва според своите разбирания и нужди.

Това, което се опитах да кажа, че когжато човек има проблеми със себе си и живота си обикновено се наказва като си поставя неизпълними задачи. когато този човек е родител неизпълнимата задача е контрола над детето. Невъзможно е друг човек да е под наш контрол винаги, когато ни се иска, дори когато е детето ни. шамарите са решение, да, но когато желанието ни да постигнем контрол не подлежи на собствения ни контрол. Ако храненето е кошмар опитай да оставиш детето да не яде, ако не иска. Колко време ще издържи без да яде и кокво ще му стане ако пропусне хранене? Вероятно има и други възможности. Не казвам това, за да те критикувам, а за целите на разговора. Отстрани винаги е по- лесно и това е причината, когато имаме проблем да потърсим други хора, с които да споделим и понякога да чуем други варианти от хора, които не са в нашата ситуация. Моето момче на около година и половина беше станал много агресивен с другите деца и аз не виждах решението, докато други майки от форума не ми дадоха някои идеи.
Шамарите принуждават децата да ни се противопоставят още по- силно, дава им модел, който утре ще ги кара също да смятат физическата агресия за решение на проблемни ситуации.Разбира се, шамарите не са едниствения грешен начин за принуда. Има много други травмиращи и неработещи варианти, които решават един дребен проблем днес, а създават един голям проблем в бъдещето.

Това е моята версия за нещата. Не искам да я налагам на никого. Всеки постъпва според своите разбирания и нужди.
[/quote]

Виж сега, аз не живея в идеален свят, нито съм идеален родител и дори не се стремя към това. В момента не търся съвет, още повече, че вече съм наясно за твоите разбирания, а просто взимам отношение по темата.

Значи за храненето аз съм по-строга. За други бели - не си позволявам шамарчета, там само викам. Но с храненето...... Много често просто се ядосва на нещо и например иска да хвърли купичката на пода, или бърка с ръка и почва да маже, по нея, по масата. Това вече подлежи на строг родителски контрол и има ответен удар (не винаги естествено).
Като се тръшка - или я оставям да се овърти на земята добре, или я гушвам, въпреки че като я гушна и повече почва да реве понякога!
Иначе я оставих да пипне фурната (поизстинала де ) и аз преиграх, че съм се опарила и тя естествено беше опарена! Та като й кажа, не пипай тука и бяга настрани и вика Ауууу.

MIK Прощавай за съвета, в такъв случай.

Няма нищо, просто на теория винаги и лесно и ясно:)
Пак казвам, че по принцип не одобрявам шамарите, но и не драматизирам излишно. Това ми е мнението.

Все пак не мисля, че някои използва шамарите като метод на възпитание, а просто хората споделят, че им се е случвало и аз лично казах за мен кога се случва  

Аз мисля, защото познавам такива хора. Смятат, че това е добро за детето и ако не го правят ще стане невъзпитано и "ще им се качи на главите". виждала съм и все още виждам шамаросване на 6- 7 месечни бебета, на малко по- големи около годинка и не инцидентно. За половин час с такава майка съм броила над 20 "шамарчета". Не се подвизавам в среди на маргинали, а на средностатитистически други родители. Подобно поведение ме притеснява, признавам. Лятото на морето плаках заедно с едно едногодишно русначе, когато майка му го преби, буквално, защото посегна към едни петунии. Може би драматизирам, не знам, но не мога да свикна с това.