Публикувана: 22 ноем. 2009, 12:42 ч.
Последно мнение: 13 дек. 2009, 17:02 ч.

да израстнеш през 90-те

33 632
332
1

# 30 23 ноем. 2009, 13:31 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Ох, и за компютрите ли заспОрихме Rolling Eyes

Цифра си бяха в началото на 90-те, факт е.
Помня, че в края на 91-ва с брат ми си дръпнахме спестяванията, за да си купим първия комп, избягало ми е обаче 286 или 386-ца беше.
С цел изкарване на пари го купихме, месец преди това беше първият ми ангажимент към организацията, за която работя в момента (първият в България exit-poll на президентски и изобщо избори).
През 94-та вече и лаптоп имах, изключително здрава машина, ако се напъна да й сменя харда, и сега ще работи.
Него не съм го плащала обаче, наследство ми остана от една странична дейност, изобщо не искам и да мисля колко е струвал тогава..

# 31 23 ноем. 2009, 13:35 ч.

Мнения: 980

Ярък спомен от моето детство е чешкото( може и полско да беше ) филмче "Арабела ". Всички бяхме си сложили по един пръстен на ръката и си го въртяхме на пръста и си пожелавахме разни материални неща , които разглеждахме предимно по страниците на Некерман или във " вълшебния " магазин наречен Кореком..
Също така си спомням " Розовата пантера", онези приказни пет минути ( и единствените ), които гледах от " Всяка неделя ".
Запознанството ми с компютъра беше в 10-ти клас, спомена ми са някакви непонятни схеми, които ако ги изписвахме вярно се появяваше ..О ЧУДО !!..една пирамида.. Laughing

Упссс, темата е за израстването през 90-те..детските ми спомени са от 80-те... Laughing

Последна редакция: пн, 23 ное 2009, 13:40 от BlackSnake

# 32 23 ноем. 2009, 13:38 ч.

Варна
Мнения: 17 967

Цитат на: CTramell в пн, 23 ное 2009, 13:31

Ох, и за компютрите ли заспОрихме Rolling Eyes

..

CTramell, къде си живяла? Във Варна интернет през 1995 имаше само в Дома на учените. hahaha

Имах наистина познати , които имаха Правец в началото на 90-те, но това не го броя за компютър. Joy

# 33 23 ноем. 2009, 13:44 ч.

Мнения: 3 268

През 1990г се роди моят син и аз от дете станах жена.Изведнъж порастнах.Той е от поколението деца,набори на демокрацията.Имаше щастието да не познава Тодор Живков,да не помни режима на ток,защото беше на 5 месеца бебе,беше малък ,когато мутрите беснееха и колите ги крадяха за закуска.Бухалката беше средство за общуване,доларът стигна 3000 лв. по времето на Виденов и бяхме по барикадите.Нямаше БТВ,кабеларката имаше два канала ,нямаше закони или поне никой не ги спазваше.Освен,че 90-те са годините на моята младост ,няма с какво друго хубаво да ги спомена.Но пък синът ми,сега 19 годишен се надявам да живее в една по-добра България,да бъде гражданин на света,да бъде човек,който ще живее в една законова държава.

# 34 23 ноем. 2009, 13:48 ч.

Мнения: 47 996

Уф, помня ги тия миришещи листчета, както и как ми ги изхвърлиха, защото на моята приятелка баща й чул, че ги ароматизирали с наркотици и сме щяли да станем наркомани ooooh!

Помня и детските, и аз гледах костенурките нинджа, кро и разни други Joy

Играла съм на компютър в работата на нашите, ама не си и помислях да имаме вкъщи
За сметка на това играехме пред болка до късно на ластик, "Държави" и "Цветя, момичета, момчета" и други подобни игри

# 35 23 ноем. 2009, 13:56 ч.

Мнения: 6 993

Тия игри само по имена ги помня, губят ми се правилата.
Спомням си една обаче, при която се събувахме, криехме някъде обувките, после всеки казваше 2 числа и му се падаха различни обувки.
Накрая правехме състезание с разменените различни обувки.
Що обелени колена имаше Joy

Някой друг да го е играл това или е било наша измислица?

# 36 23 ноем. 2009, 14:01 ч.

Мнения: 1 080

Спомням си как се кефех като почнеше "1 000 001 желания" с как Лара.
И как баща ми пуфтеше като почне часът на Дисни (мисля че съвпадаше с Панорама).
На всички мои приятелки техните им изхвърлиха миришештите листчета, заради съмнения за наркотици, впръскани в тях Simple Smile

И ние играехме на играта с обувките Crazy

Есенна моля те припомни ми как се играеше "цветя, момичета, момчета" Praynig

# 37 23 ноем. 2009, 14:04 ч.

Мнения: 47 996

Абе и аз не помня много, май се нареждахме в редица, двама си намисляха число, после който го познае, трябваше да избере "Цветя, момичета, момчета, приказки, коли, животни" и той казва например "Цветя" и тогава тия двамата си намислят имена на цветя, и го питат кое от двете харесва и избира, и съответно той който избере,с него играе , а другия се подрежда в редицата и така нататък всичко отначало
Ако е това, което помня, явно е било голяма глупост Joy

# 38 23 ноем. 2009, 14:28 ч.

Мнения: 3 268

Първите мобилни телефони бяха под формата на чанта с дръжка и тежаха 100 кг.,после като се появиха само слушалките,беше направо нещо невиждано и нечувано.И огромната радост да имам собствен мобилен телефон,как ще го забравя този момен!

# 39 23 ноем. 2009, 14:44 ч.

Мнения: 58

Цитат на: Ljoli в пн, 23 ное 2009, 13:29

...но поне пък интернета не беше много скъп, защото един разговор по телефона беше един импулс...

Евтин и бавен. Вероятно и днес може да се намери такъв.

Цитат на: Еовин в пн, 23 ное 2009, 13:26

Но някои и ми бяха тъпи - особено ония, дето се сглобяваха и разглобяваха в космоса Rolling Eyes

Аз не съм за тази тема, но ако правилно се сещам за какво става дума - винаги съм се чудил кой ги харесва - хоп робот, хоп кола, хоп самолет - роботът всичко... Нищо общо с Арабела, пръстена и вълшебствата, която я даваха и беше интересна и по нашето време.

Цитат на: Писана в пн, 23 ное 2009, 13:06

Цитат на: severina_s в пн, 23 ное 2009, 12:44

Тези които имат деца знаете ли сега започват ли пак часа в училище с Клас стани! Клас мирно! Grinning

Да, все още се използва, не е ли чудесно? Laughing

Вярно ли и днес го има? До кой клас? (някой ми каза, че е било само до 3-клас и това е било 1992г.)
Аз бих казал - не, не ми харесва Simple Smile

... Много едно такова военно, а би могло: "Внимание - часът започва!" (примерно). Поне е ясно и точно - трябва да се внимава, а не команди - "Мирно!" - звучи ми толкова без смисъл, както и викането "Слава на БКП".
А тогава имахте ли утринна зарядка?

# 40 23 ноем. 2009, 14:46 ч.

Мнения: 6 993

Утринна зарядка не сме го имали.
Клас стани-клас мирно имахме до 7ми клас , май Thinking

# 41 23 ноем. 2009, 14:52 ч.

Мнения: 3 268

Утринната гимнастика беше едно много досадно занимание,което поколението на 90-те не помни.

# 42 23 ноем. 2009, 14:53 ч.

Мнения: 980

Цитат на: stefani6 в пн, 23 ное 2009, 14:28

Първите мобилни телефони бяха под формата на чанта с дръжка и тежаха 100 кг.,после като се появиха само слушалките,беше направо нещо невиждано и нечувано.

Помня и мъжагите с телефони слушалки, вратовете им бяха гарнирани с тежки ланци. Имаше и имитатори разбира се. Взели телефона просто за да се разходят, говорейки ( често със себе си ) във въпросната слушалка, а поради недостатъчни средства за злато украсили врат със синджир от казанчето на тоалетната.
Това е също едновремешен лукс де. Казанчето да е със синджир, а не с обикновена връв. Laughing

# 43 23 ноем. 2009, 15:00 ч.

Мнения: 322

И аз съм от децата на 90-те, помня почти всичко, изброено в темата... Помня миришещите листчета, имах с купища от тях, помня и как на една родителска среща учителите предупредиха, че имало наркотици в тях ooooh!

Часът на Дисни беше най-хубавото от седмичната програма, а Милион и едно желания се очакваше с нетърпение почти колкото подаръците в коледната сутрин, все пак го даваха само два пъти годишно Mr. Green

Спомням си и пиратските видеокасети с размазан образ, дебненето на любимата песен по радиото, за да си я запишеш на касетка Grinning

Игрите на открито, скачането на ластик, "Капитане, капитане", пръскането със стари бутилки от веро... Mr. Green

Спомням си обаче и празния хладилник по време на гладната Луканова зима, режима на тока (беше ме страх от тъмното и молех мама да ми пее, за да съм спокойна), лавинообразната инфлация, когато една лентичка Орбит струваше 100 лева, а един хляб - 500...

# 44 23 ноем. 2009, 15:10 ч.

Мнения: 1 080

И аз със съжаление си спомням как не можех да изляза на улицата с банан, защото на децата ще им се прияде, а почти никой не можеше да си го позволи Tired

А като се сетя за видеокасетите с един дубльор, който превежда и мъжките и женските гласове (обикновено жена с монотонен глас) ме напушва яко смях.
А също пък и с носталгия си спомням за готините екшъни от 90-те - сега такива не се правят.
Сетих се за як момент, когато (не помня кое хлапе беше от сем. Симпсън) каза "Вчера гледахме с тате мноуууу як филм. Същия като Скорост 2, само че с автобус"
hahaha

Препоръчани теми

За носталгията по 90-те

Модните превъплъщения на "застаряващото" поколение

Модната вълна на децата на 90-те

Спомени от 1996/97 година

Причина:

Причина: