(Тъжна) тема за размисъл.

Не мога еднозначно да отговоря...наистина си е страшно като помислиш за това...Аз като теб също искам детенце - само, че второ и тук преди 3 седмици и аз почти се бях отказала...страхувах се....от...
Една позната тук преди почти 3 седмици - след нормална бременност роди и детенцето и след 2 часа почина ...казали и че имало малшанс да живее и за това така се е получило ...Не мога да приема това за отговор...за това, че ако по време на бременост се установи някаква болест...ох, не знам...страшно ми звучи и по добре да не мисля за това, че тъкмо отново се бях навила за второоооо
Да са ни живи и здрави дечурлигата...е най-важното

Аз го преживях, продължавам да го преживявам и за сетен път ще кажа, 4е съм имала поне 15 ехографии, 1ният от които 4Д с перфектен доплер, 2 амниоцентези, 1 магнитен резонанс.Нито един път не се издаде 4е има нещо странно.
Какво да ти кажа, всяка бременност е късмет, никой не е застрахован. Никой.

Защо да е тъжна темата ти. Просто си е за размисъл
Аз лично имах големи страхове за нещо подобно. Мисля че и друг път съм споменавала, че заради чернобилските истории едно време, бях откачила на тема дете с малформации та си наложих да ми направят амниоцинтеза за щерката.
След това докато детето растеше, видях тук какви грижи полагат и какви програми има за интеграция на децата с увреждания в обществото, че за второто като ме питаха дали искам аз категорично отказах.
Дори в курса дискутирахме тая тема и май повечето бяха с моето становище - едно дете е дар от Бога и ние сме длъжни да направим всичко възможно то да се чувства щастливо и обгърнато с любов, пък било то и с най- тежките малформации.
Преди няколко седмици пред мен стоеше този въпрос отново на дневен ред и се надявам скоро пак да бъде. Все си мисля, че ние сами си създаваме проблеми с заради предразсъдъци.

Ох, хич не искам да се включвам в тази дискусия, още по-малко да определям кое е правилно, кое не. Само искам да ти кажа, че и в Холандия като навсякъде другаде можеш да направиш различни допълнителни изследвания за Даун и други заболявания. Затова не се страхувай от трета брменост. Просто тези неща не се покривът от касата и си ги плащаш частно. Друг е въпроса че и след най-подробните изследвания не може да се изключат всички възможни тежки малформации и заболявания. Нито пък може да изключиш че на еди каква си възрат детето ти няма да се разболее от нещо нелечимо. Затова рецептата е просто да не мислиш по тия въпроси. Ако си в рискова група, направи колкото е възможно повече изследвания за да ти е мирна главата. Ако не си, трябва да се обмисли внимателно какво има смисъл да се прави и основното е да гледаш оптимистично. Аз всеки ден си повтарям че в крайна сметка повечето деца на тая планета се раждат здрави.

Ох, нещо съвсем се ошашках (правилно ли го написах )
Аз бих го преживяла и бих приела едно дете с малформации, но мисля,че е много трудно да го обясниш на едно тригодишно...

Аз затова ти споменах за предразсъдъците.
Те са наши, не на нашите деца. Децата нямат такива и приемат всички останали деца с недъзи като най нормални деца. За тях в съзнанието им това не е дефект или нещо неприятно, лошо или както искаш го наречи
Скоро в Деца с увреждания (единия от подфорумите тук) имаше дискусия точно за отношението на другите към тези деца.
Погледни там да видиш и ще разбереш какво ти говоря

Кои реакции намирате за нормални  от Деца с увреждания

Спред мен не си права,определено. Аз имам дете с увреждане и родих дъщеря ми 9 години след него. Тя е здрава, слава богу, но просто си нямаш на идея какво състадателно и грижовно дете стана, въпреки че е още на четири години. Въпреки страданията покрай синът ми, съм щастлива че от нея ще излезне един борбен и състрадателен човек.

Аз имам позната в Бг с детенце с диагноза аутизъм и при нея ситуацията е такава. Чувстват някаква вина и срам 

Тук доста 4есто виждаме навън възрастни хора и деца с увреждания и никой не си обръща главата да ги огледа или да шушука нещо. Да не говорим за направените удобства и улеснения достъп навсякъде за хора с инвалидни коли4ки.

Вси4ко опира до възприятия и на4ин на мислене. За съжаление в Бг е "балканско" 
 

наистина би било не4ове6ко да убиеш плода в себе си ..но.. ще ви разкажа една история ...
моя позната забременя ..  4акано първо дете .. радост ...вси4ко върве6е добре ..докато един ден с таткото не отидоха на 2-рата мисля екография -спомням си 4е бе6е ве4е над 4 месеца бременна - и там установяват 4е - плода расте . развива се нормално ..но няма крака ?! ...лекарите сами са и предложили аборт - като са и казали 4е не могат да гарантират дали ще износи детето ...и ако го роди 100% ще е увредено . жената си е избрала аборта - никак не я виня и обвинявам . мисля 4е и аз бих го направила - поне за сега така си мисля ,колкото и да ми струваше .
а ина4е и на мен ми харесва 4е в испания доста добре интегрират децата с недъзи в обществото . може би затова тук толкова много се виждат . като доидехте за пърив път не си ли казахте -колко много деца с Даун има тук - аз си го помислих ..ама по нататък осъзнах защо е така . тук дори има 1 у4ител с даун - преподава в нормално у4илище .

Пак по повод синдрома на Даун
Спомням си навремето бях още в 10 клас, класната ни беше бременна с второ. Късна бременност, висок риск от малформации, но тя от страх от аборт при амниоцинтезата не си я направи и износи бебето докрай
Беше невероятно съсипана, когато бебето и се роди с синдром на Даун.
Дори не и дали да го подържи, ами направо го взели и го занесли в дома за бебета с увреждания в Бузовград. Шанса да оцелеят дълго там е равен на нула
Тази жена както се беше подмладила покрай бременността, за 1 месец след раждането така рухна, че остаря с още 10 г.
Ей, това не можах да проумея тогава как така ще ти отнемат детето и ще го оставят на произвола на съдбата, а няма да ти дадат и най малкия шанс да опиташ да го отгледаш колкото Господ му е отредил

Някои от вас познават историята на Искрица Надежда, каква съпрова е срещнала когато е взела решението да си отгледа детето. Такива като нея може да направят наистина нещо в българското общество да се променят предразсъдъците и да се мисли малко по като на Запад.

Аз лично не съм чула за такъв дом за изоставени деца с увреждания тук. Всички си гледат децата.

В нашето село миналата година се роди бебе с тежка малформация. Родителите събираха пари за да могат да идат в Флорида на делфинотерапия. Сега се върнаха и имаше в местния вестник благодарствено писмо до всички дарители помогнали тая мечта да се осъществи. Детето е направило голям напредък и всички са много щастливи (аз си изрязах статията, защото участвах в дарението)

Защо това не може и в България да се организира. А има Делфинариум!

Фиди делфинотерапия има тук и Испания !!! кажи им на хората да знаят . мисля 4е даже във валенсия бе6е..

..аз съм расла с хронично болна сестра,откак се помня, еи ме на-човек станах,не мисля че съм била с нещо ограничена,даже напротив...проблемите се генерират в света на големите,децата от нас гледат и оттам иде лошото..страх от болести има и ще има докато сме живи, ? е как се справяме с него..

Да. Във Валенсия има делфинариум. Намира се в аквариума и както всичко останало във Валенсия е "най-големия в света" . Бях там миналата година и гледах представлението.

По основния въпрос - децата наистина нямат предразсъдъци. Те са просто любопитни, но любопитството им не е злонамерено. Изабела не е била в контакт с деца с увреждания, но две от приятелчетата и са от смесен брак и са чернички, освен това в класа и има едно китайче. Тя НЕ забелязва, че тези деца са по-различни на външен вид от нея. За нея те са приятелчета и толкова. Преди няколко седмици игра с едно момиченце, което бе с нарушен растеж - вероятно около десет годишно, но с ръста на Изабела и леки черепни нарушения - отново ИЗОБЩО не и направи впечатление, че е по-различна, дори я нарече "big girl". Иначе е любопитствала относно шини в устата на тийнеджъри.
Аз лично за себе си мога да отговоря, че вероятно не бих се решила да родя дете с увреждане - когато забременях негласно бяхме решили, че ако детето е с увреждане няма да го износя. За щастие, не ми се наложи да правя този избор...

Аз сьЩо не бих износила дете ако е с малформации ,не за друго а заЩото аз ЛИ4НО няма да издьржа да го гледам така милото).Навремето, е не беше доста отдавна де, работех с такива деца в Бьлгария и от тогава зная ,4е да отгледаш такова дете изисква да си мнооого силен 4овек .
Ако открият ,4е на бебето в корема ми му има неЩо ,4ак кьм 7-8 месец разбирасе ,4е Ще го износя но ина4е не .Оба4е никога няма да го оставя в дом ,ненавиждам хора оствили децата си в домове.
Смятам ,4е всеки сам трябва да реши дали е способен да отгледа едно дете с проблеми.Никой няма право да се меси в това решение,заЩото РОДИТЕЛЯ ,Ще е този който Ще си гледа детето а не този който му е давал сьвета.
Браво на тези ,които са имали смелостта да запазят децата си ,когато ве4е са знаели ,4е те Ще имат проблеми.
И оЩе една подробност.......аз разсьждавам така ,заЩото ве4е имам дете ,но ако нямах......сигурно нямаше да разсьждавам по този на4ин.

Айде и моя милост да се жключи.

Когато бях във втория месец ми казаха че тръабва да ми се направи амниоцентеза защото аз пиуех едни лекарства които не трябваше да се пият по време на бременност за мен нямяше друг избор, бяха против припадъци и аз трябваше да ги вземам.  Дозата беше много ниска, но ми казаха за всеки случаи да проверя.  Пратиха ме във Майчин Дом при някакъв доцент, името не му помня.  Той ми се развика как така ще го търся на входа на отделението и как така са ме пратили при него и аз се разревах.  Реших че на такъв идиот няма да се подложа да ми боде корема и каквото и да става ще си го гледам бебока.  Родих я здрава и права и съм много щастлива.

Някои по-горе каза че предразсъдъците много пречат на такива деца и въобще хора.  В България а и на много дръги места на тях се гледа като на по-ниско качество хора.  В моята работа например целия отдел който се занимава с пощата са с такива увреждания, Даун, изкривени ръце или крака и т.н.  Едно момиче сум сигурна че е с даун синдром, но разнасят пощата от стая в стая, чувстват се полезни, плаща им се и не са изолирани.  Смятам че това е чудесно от страна на ръководството.  Всички са свикнали с тях и никой не обръща внимание на факта че имат някакъв недъг.  Незнам даже защо в БГ се използва думата "инвалид" за хора с недостатъци.  Това не е наша дума на мърво място.  Инвалид на английски означава нещо което е невалидно, което е неправилно, неприемливо.  Аз не смятам че тази дума е подходяща.  В Америка се използват думи като "challenged", "a person with disabilities" и т.н.  Все термини които да помогнат на хората с някакви недостатъци да живеят по-леко, а не да ги заклеймяват.  И това оределено им помага. 

Аз май се отлконих малко от темата.  Ама исках да си кажа какво мисля.

Да, децата нямат никакви предрасъдъци, отношението им към такива деца много зависи от нас родителите. Ако за нас това не са "специални" деца, то и за нашите деца не са. Диана е отраснала с дете с Даун синдром, това дете е и най-доброто й приятелче тук. Тя не го намира за различно, много обича да си играят заедно, постоянно говори за него и иска да са заедно. Не мисля че играта с него нещо я ограничава, тя дори толкова неща е научила от него. Това дете на 3 години знаеше азбуката, та и Диана покрай него се запали и тя да учи буквичките. Заедно рисуват, редят пъзели, пеят песнички. Скоро видях обаче друго тяхно приятелче как е започнало да се държи с това дете, много грозно, но знам и отношението на родителите му към това дете, та въобще не се учудих, децата вече порастват и разбират, стана ми много мъчно.

На мен страшно ми харесва това тук че не делят децата на бели, черни дръпнати, хубави, грозни. В групата на Диана от 10 деца, само 4 са белите, другите са две индийчета, арабче, азиатче и от смесени бракове. За нея няма "онова черното", "онова дръпнатото", понеже още не им знае имената на всички, ми говори за онова момченце, онова момиченце. Тя от съвсем малка си играе с китайчета, япончета, индийчета, арабчета, мексиканчета.
Докато си бяхме в БГ, не спираха да й правят комплименти за това че е с руса коса и светли очи, което на мен въобще не ми харесва, защото не искам самочувствието й да се гради от тия неща.

по-късно ще пиша още по-темата, че имам доста да пиша, а трябва да взимам Диана от училище

SaraJK, за притесненията напълно те разбирам. Аз бях почти 2 месеца нон-стоп с главоболие, защото от verloskundige praktijk-a ми отказваха направление за ултрасаунд за малформации в 20-24 седмица от СПЕЦИАЛИСТ. Но за това вече съм писала.
Исках да направя каквото мога за откриване на някакви проблеми с плода. Ао бяхме видяли нещо фрапиращо, бях готова да го махна. Имам братовчед, който е с увреждания. Виждам как живее. Леля ми се грижи за него, но когато й свърши времето на този свят не ми се мисли как ще я кара това момче. Аз не се чувствам толкова силна, че да задържа дете с такава прогноза.
Сега съм по-спокойна. Направили сме каквото бе възможно.

За мен не е най-важното как ще го възприемат другите. За мен проблема е как това дете ще си тръгне по пътя. Какво ще стане, ако нещо стане с мен и баща му.

Аз се прекланям пред холандците, които приемат тези неща толкова нормално. Много статии съм чела, където жени разказват за децата, които са оставили да се родят, въпреки малогормации, а сега се грижат за тях. Винаги ми е правело впечатление, че казват: "това са специални деца". Не, защото са различни, а защото са човешки души, които дават любов към майката по един специален начин, както и възприемат света по един друг по-специален начин / което не значи по-лош/... Много родители знаят, че един ден може и да не могат да се грижат, но тук системата е такава, че това въобще не е проблем- има програми за интегрирането им , както и институции, където вече порастнали могат да живеят самостоятелно, под надзор на специалисти....

Сега като си бях в София и си казвах:"Ама къде са тези хора, деца у нас? "Никого не видях за 5 седмици- освен с психични отклонения....Явно съм свикнала, че е неормално шофорът да чака 5 минути, докато един мъж с Даун си вади картата или пък на касата на супера доброволка да оставя друга жена с Даун да се справи сама с покупките....Това всъщност да прихване България от западните държави. Да приеме тези хора за хора, както и да им даде шанс да се се развият доколкото е възможно- тоест да не се прави програма да им се пазарува всеки ден, а такава, която да ги научи да си пазаруват сами......И още едно нещо, а именно родителите на такива деца да ходят от училище на училище и да обясняват са тези заболявания......Просто в БЪлгария липсва просвета....

Да не дава Господ да се случи подобно нещо.Изживях подобни страхове с третата ми бременност,лекарят ме мота с тези изследвания докато не стана късно за тях.Твърдеше,че след като втората ми бременност година преди това е била нормална,нямало нужда.Тогава ми зададе въпроса:"Добре де, ако има нещо,какво би направила?"Начинът,по който ме попита,подсказваше,че нямам избор.Бях много възмутена,уплашена,но всичко това го отдадох на тукашното мислене и традиции.Все нещо ме глождеше до края ,и се ядосвах ня себе си,че не бях по настоятелна.Слава Богу детето се роди живо и здраво.За себе си мисля,че ако знам предварително бих направила аборт,но ако съм поставена пред свършен факт,не бих си изоставила детето.По време на пътуванията  ни съм срещала много хора с недъзи и винаги съм се възхищавала на близките им,които им осигуряват максимално сносен начин на живот.

Да бе и на мен ми правеше впечатление в началото, като дойдох тук, колко много "специални" има по улиците, и как навсякъде има условия за роли-тата и че при назначаване на работа имат предимство. Един от доцентите ми е с някакво увреждане на крака, беше ми и съсед в предишния блок, та за него си имаше специално място за паркиране и пред блока и пред сградата, в която му е кабинета.
В този ред на мисли си спомних за едно съседско дете, момичето хубаво като картинка, но никога не го пускаха само до магазина, играеше само с нас и само пред тяхната къща или ние ходехме у тях. И до днес не знам какво точно е забавило развитието и, не знам и каква е съдбата и..просто за такива неща не се говореше.
Лично за мен..разните техники и машинки едва ли са в състояние да покажат всичко, докато плода се развива, такива неща бих решила заедно с мъжа ми, дали да го оставя или не

Калинке, не бих могла да опиша по-добре манталитета тук. В нашия супер идва една жена с 3 деца със синдром на Даун. Естествено, че никой не дава зор на касата, а жената е супер спокойна, няма да викне, няма да се скара. Няма да нервничи и да им вика "Айде, кво се мотате!". И майка ми като дойде и вземе да тича по улиците като идва кола и аз и викам "Спокойно бе жена, никой няма да ти свирне да те пришпори тук!" тя не го схваща, нали сме все наплашени в БГ, ама айде това е друга тема.
Анке, да не се случва, мисля, че човек по един начин разсъждава ако е на друг човек и ако на теб ти се случи. ВИнаги съм казвала "безнадеждно болните, по-добре да си умрат по-бързо, да не се мъчат", докато не легна баща ми болен. Всеки ден му броех и не исках да умира, въпреки, че се знаеше, че ще стане, а и той се мъчеше. После виках "Още една седмица да беше изкарал", не че имаше значение едната седмица или единия месец. Та не мога да кажа, че е нечовешко, жалко и тъжно е да убиеш плода, но мисля, че е разбираемо.
Уважавам хора, имащи куража да изберат да гледат такова дете. Никога не бих го изоставила ако се е родило, как, та нали си е мое дете, нали и то има нужда от обич, както и другите деца.
Танита, точно това имам предвид, твоето дете е добре възпитано, то не страда от предразсъдъци но като знам как има деца, които се подиграват на деца, че носят очила например, защо да отминат нещо такова.
Краси, благодаря за успокоението, че не съм права. Предполагам, че дъщеря ти освен по-състрадателна и мила е и по-мъдра за възрастта си.
Това дето на учителката са и взели детето ме умори. Ама че нечовешко отношение. Ужас...
За ехотата - на моя колега детето няма едно краче. Сега ще я подлагат на безброй операции, защото и челюстите не са и нещо развити, няма и едната буза и какво ли не. Пак си мисля, че не бих преживяла да гледам едно невинно същество как го оперират всеки месец, и по тази причина бих предпочела да не го раждам.
Ама че ми е трудно да обясня какво имам предвид...

Сара, много бързо се свиква на някои нормални неща...Може би, затова ми беше трудно в България сега....не знам как ще е в бъдеще...

Иначе за децата с Даун- ние имахме роднина, която имаше момиченце и беше направила аборт с другото си  дете не само от страх, че ще е същото, но и защотот искаше максимално да се грижи за това. Когато беше към 40 / а, може би наближаваше 50/ всички лекари в София се чудеха как е достигнала тази възраст....Сега тук е нормално да са на по 50...Колко напред е стигнала медицината и грижата за тях, а?

Не! Не бих направила аборт по никакви причини!

Наистина с първата си бременност се страхувах детето ми да не е с увреждания, но тогава нямах опит. Не знаех почти нищо за живота, а си мислех, че всичко знам.
Сега обаче научих, че Сократ е бил прав и знам, че нищо не знам. Ето защо вярвам, че всичко, което ми се случва, е, за да запълва бездната на незнанието ми и, за да ме учи да обичам повече. Затова изобщо не се притеснявам вече. Ако ми се случи да родя специално дете, значи то ме е избрало да се грижа за него и това би било голяма чест за мен.  

В този смисъл ми се струват глупави и безмислени всички "редни" и извънредни изследвания, които се оптиват да определят "специалността" на детето в мен. Заслужават си само тези, които следят моето състояние по време на бременността, за да може бебето ми да има здрава майка, която да се грижи за него, когато се роди.

ПП: единственото, за което бих се постарала наистина в един такъв случай, е да живея в страна, която осигурява условия за нормален живот на специалните хора!

Kalinka, харесва ми това, което казваш и наистина в белите държави е така. Лично за себе си съм решила, че ако някога забременея, каквото ми се "падне" такова ще го гледам и обичам. Нито ще ходя на амиоцинтези, нито ще се тормозя. (И те не са винаги 100% верни) Ние гледаме от нашата камбанария, обаче не знаем какво всъщност биха ни дали такива деца. А съм и против аборти, които се правят за удобство на родителите и едно бебе не се вписва в дадената им ситуация. Т.н лайфстайл аборти. Разбира се всеки си прави изборите и съответно си носи последствията.
Понеже стана дума за Искрица Надежда....Това са хора, които са пример за това как се променят предразсъдъците в България. Това е една жена, която е изкл\чително красива не само като външност, но и като душевност. Убедена съм, че постъпката и няма да остане невъзнаградена по някакъв начин.

Ще се вмъкна в тази трудна тема.
Моят братовчед, мир на душата му беше със синдром на Даун. Почина миналата година на 43 години. Един от най-добрите хора, които познавам. Допускам, че достигна тази възраст, защото живееше на село, въпреки че и там хората могат да бъдат жестоки, но неговото сърце беше пълно с доброта и невероятна интуиция. Надявам се, че докато е бил покрай мен, ме е научил на важни неща, които няма да забравя.
Благодаря ти, Миро.   
Извинявам се за може би ненужното отклонение.

Извинявай за любопитството, но къде живеш? Защото е странно, че не са ти направили кръвни излседвания още в началото.
По проблема на бременността - трябва да се обърнеш към клиника за коплицирана бременност. Вероятно е плода да не е заразен, но непременно трябва да се следи по-агресивно отколкото при неусложнена бременност.
Другият проблем е самата вирусна инфекция и ефекта и върху теб - потърси специалист - хепатолог, който ще те посъветва какво да правиш и какво да не правиш, а също ще проследи развитието на инфекцията и евентуалните промени в черния дроб. Пациенти с хепатит С задължително се проследяват хронично за да се установят на време евентуални усложнения.

ПП: единственото, за което бих се постарала наистина в един такъв случай, е да живея в страна, която осигурява условия за нормален живот на специалните хора!

Ех Деметра,колко си права. Аз точно това направих.

Краси, може и да ти прозвучи странно (почти скандално), но аз благородно ти завиждам и ти се възхищавам!. Мисля, че наистина трябва да си много специален човек, за да бъдеш избран да се грижиш за един специален малък човек. Бъди горда!   

Темата се разводни.

Demetra, това:
"благородно ти завиждам"
е цинично.
Сорри, ако си била искрена, но звучи не скандално, а налудничаво.

Мисля, че Деметра е имала друго впредвид, за да буде веднага обвинена...

 Мъничко оффф:   Често чета "майчетата отдалеко"....и извинете, че пописвам при вас. / Чета градовете и държавите ви, усмихвам се и пътувам виртуално и стискам шепичка България за вас. /

    Сърцето ми се свива... И в предишната подобна тема се включих / имаше линк по- горе/
    С риск да изглеждам циник и жесток човек ще кажа, че не бих износила увреден
плод съзнателно. Още преди да забременея говорихме серизно с мъжа ми , понеже сме в 40-те и двамата. / съпругът ми няма други деца, аз повече не мога/ Ако имаше малформации, нямаше да се замисля. Така е чесно и за детето, особено тук.  Минах си по реда със всички възможни изследвания... и съм наясно че гаранция - нъцки. Ако се беше родила увредена моята мома Найка : има 2 варианта / моля не ме съдете, а помислете/
   1. Ако е нещо , с коет о можем да се справим/ няма да изреждам диагнози/... да..Разбира се. Да не се повтарям, че  аз съм със Полиомиелит / не ми личи вече!!, но боли/ , а скъпия е с ДЦП/ Детска церебрална пареза/засегнати долни крайници.
    И двамата сме прекарали детството си и многото операции сред увредени / някои тежко/ деца.Като нас, прочее:-))) така , че знам със какво мога да се справя...
    Но, мили майчета и родителки...има диагнози, с които човек не се справя, освен ако няма собствена мед. клиника . / и тук няма да изреждам диагнози, че не е за преди лягане/  така , че да заявя окрито и честно ДА, аз ще се справя... не,  няма   с бебе, което има нужда от перманентни операции и то, ако ги издържи,  ще живеве годинка. В нашето семейство има  такъва случая и 2 на брой./ братовчеди и племеници/     Прочее и душата ми е богата,  и съм силен човек  / че съм и скромна , де:-))/
    НЯМА ДА СЕ справя  пък и никой не може.  Никой не се справя с това.. Просто правиш , каквото трябва и чакаш края. и не си на земята....
     изв..  развълнувах се. 

     помина ми..
     Колко до до " заведенията" в българско, занимаващи се с увредени деца..нямам думи.
    Но съм чувала , че в белите държави / без кавички!/ има частни заведения..медицински.  Родителите плащат солено, посещават си детето/ понякога и не особено често/ и вместо да му отделят сумите за обучение, отделят за фонда му, след смъртта им.  Детето расте в добра среда, с медицинско обслужване...има програми за интегриране в последствие и прочие, тук се спомена за това.
    Е, ни е сме на светлинни години от това. Прочее, не съм убедена дали няма частни клиники... би следвало вече да има.

     На мамите дето  си искат бебчетата, независимо на колко години са,, правете си изследванията  и точка. Не се психирайте от всякакви случаи.., Божа работа / ако и доколкото го има/  Полезен е форумът.. невероятнооо... но не  допускайте черни мисли, моляяя:-)
     Пожелавам приятна "работа" за бъдещи бебчета.. и ник`ви лоши мисли, еййй!
     

     

Както казах, съжалявам, но така звучи. Все едно искрено се е надявала  да има дете с проблеми, за да се изивси духовно, да бъде по-силна, по-специална.
Моля да ме извините пак, но на мен това ми звучи излишно високопарно. Ако говори някой за собственото си дете - единствено тогава ще повярвам на такива думи...Иначе си остава изказване на страничен наблюдател.

Както казах темата се разводни, защото е ясно, че всеки нормален човек ще даде цялата си обич и сила на родилото се детенце...каквото и да е то. Ако има и късмет да е в социална държава още по-добре. Ако ли не ...

Найка, така е. За това и го гледахме бебето. Знам, че не е 100 %, но сега поне знам, че сме направили възможното без да застрашаваме плода.  От тук на татък - каквото стане, Съдбата си знае.

И си мисля, че различието във мнението за аборта се дължи на различни разбирания за съчувствие.

Пак четох, първото което си написала, Сара. Просто се чудех, защо темата изби в посока родители, общества. И тогава забелязах горното. Според мен  си говорила с католик. За това ти е отговорил така. Не всички холандци са на това мнение. Едното семейство е, на жена износила дете със спина бифида, родила го и то умряло разбира се. След това не са си и помислили да карат без изследвания. Не искали да се повтори... А имаме и друго познато холандско семейсто, което пък се е отказало да има деца, защото има такива с увреждания и от двете страни в рода. За аборт не може да става въпрос, защото са каталоци. Така, че не е българска черта да се замисляме над тези въпроси. Характерно е и за общества, в които нещата може да се каже са сравнително уредени.

А колежката ти не виждам да имала шанс да направи каквото и да е с единствения ултразвук тук в 12 седмица. В 20 не винаги могат да видят много, камо ли в 12-та. Дори да е искала да прекъсне бременността, просто никакъв шанс с тази система. Няма какво да си говорим, че не е и до нея. Самите гинеколози в Холандия водят преговори със застрахователите, този преглед в 20-24 седмица да се прави на всички бремени. Защо ние да си затваряме очите. Просто на този етап много родители дори нямат шанса да вземат своето решение.

Абе признавам си, много ме разтрои и замисли тази тема ... във всичките й страни...

Е, айде сега, пък ти се разстройваш. Недей, моля те! Чувствам се виновна. А И АЗ ПРЕДУПРЕДИХ ДА НЕ СЕ РАЗСТРОЙВАТЕ ТИ И ДРУГАТА БРЕМЕННА ТУК!!! (за които поне знам, де).
Не мисля, че е католик, или поне не подчертано. Защото имам друга колежка, която си е определено набожна, всяка неделя на църква и т.н.
На мен и на двете ехота на 12 седмица огледаха всичко много внимателно, крачета, ръчички, сърчица и т.н. ако нямаше краче щеше да се види. А после като ходихме на 20-тата седмица (ние си платихме за втората бременност, а с първата бяхме в БГ по това време) също гледаха всичко. Поне външно всичко беше наред, както се и оказа, слава богу.
А ти не се притеснявай, всичко ще е наред.

7of9 , миличка.... добро и чувствително човече си ти.. направо ми иде да ти забраня / уффф, де да можех/ да четеш такива теми , бременна...


 Ще кажа нещо, което/ на никого не му пука, предполагам/  не посмях да кажа досега, за да не е антиреклама на форума// той си е чудесен!! и щото  се зарибиххх// ми спаси душевния мир.  За първи път влезнах тук покрай календара и то случайно... Зачетох се , настървено във всичко.. бях 19-та седмица бременна, 39-годишна, с проблеми от всякъде, преди амниоцинтезата в София. и полудях..     
      Чак , когато родих, и в новото жилище ми прекараха кабел, се върнах...Тук.
   Сега съжалявам, че не стоях във форума, през това време... ох как съжалявам.....Но съм наясно, че нямаше да мога да се оттърва от притеснения, за прочетени неща.
    Вече си тук, и оттърване няма от нас. Така , че споко... И не изчезвай...
    Ще вдигна чаша асеновградски Мавруд, за живо и здраво бебче!

Момичета, спокойно. То разстройването е многостранно и доста на често. По какви ли не въпроси и все свързано с бебето. ... мисля, че е  нормално за човек, на който това е първо дете. Така, че повредата си е в моя телевизор. Може дори , като се роди да имам и друго мнение по много от въпросите. Не знам. Но обещавам да си призная, ако има промяна.

Повечето неща, изписани по темата, включително и самото заглавие, показват, че хората, които имат специални деца, се приемат по-различно в обществото. На тях се гледа със съжаление. По странен начин им се изразява съчувствие, охка се и тежко се въздиша.
В същото време цялата система е насочена към: "ще направим всичко възможно да не ни се случва". Като се започне от изследванията по време на бременността, които се лансират като едва ли не задължителни, и се стигне до аборта "по медицински причини". В прав текст се разисква как точно да не ни сполети "такава беда".

Всички тези неща обаче поставят хората, на които "им се е случило" в неравностойно положение. Това, 7of9, вече е цинично!

Аз наистина вярвам, че Краси и хората като нея са много специални и това е моят начин да изразя подкрепата си към тях.


ПП: Какво те кара прибързано да решаваш, дали някой е "страничен наблюдател" или не? Трябва да разкажа личната си история, за да звуча по-убедително ли?
Очевидно ти е от хормоните и от първия път, затова ще го разбера. Имам троен опит в тая работа 

7of9,

  Православната църква също е против абортите, защото едно заченато дете от първата минута се счита, че има душа.

Според мен човекът е казал така, защото ако си забелязала хората тук по-спокойно приемат неща,за които ние в България ще умрем да се притесняваме. Най-малкият пример, който мога да дам е ако падне едно дете на улицата. Българската майка и холандската /понеже имам наблюдения/ ще реагират различно......

Как реагират?
Събуди ми любопитството, посто не ми се е случвало да съм наблюдател на такава ситуация

Ами българската веднага ще изтича до детето и почне да го успокоява, а холандката /ако не е много сериозно, разбира се/ ще си стои на едно място и ще изчака детето да стане само и да дойде до нея...Някои ще кажат, че е така, защото са студени, но по-скоро е урок, че живота е от падане и ставане и трябва сам да се справяш....

Разликите даже са по фрапантни. Бих казала че доста от българските майки реагират истерично и изпадат в паника и даже в някои случаи вместо да го успокоят почват да му крещят Как можа да паднеш, нали ти казвах да внимаваш, видя ли как се оцапа!
Докато германките например (аз действам по същия начин) го оставят да се изправи, да се усети какво е станало, ако го заболи да разбере къде го боли и тогава го поемат да го гушнат ако е необходимо да го успокоят

Да не казвам голяма дума, но ако знам, че нося дете с малформация ще направя аборт, а който иска да ме съди негова си воля.
Имам проятели не 1 двойка с деца с проблеми и по мой наблюдения поне в България едно таково дете съсипра цялото семейство. Сигурно има и изключения, но аз за себе си знам, че не желая да се справя с всичко това.

Ами и аз се опитвам да правя като тях като не прекалявам , разбира се. Това лято като бях в Б-я направо се изнервих аз от свръхпротективните майки.

А иначе по темата...ох много е сложно. Аз съм била на стаж в едно гинекологично отделение, което се беше специализирало в абортите по мед. показания. Имаха и психиатър, който разговаряше с родителите взели решение да махнат детето заради увреждания. още настръхвам като се сетя за сутрешните дискусии на лекарите...даже често отсъствах, в много ми идваше. Цареше идеологията за "съвършеното" бебе. Решенията понякога да се запази бебето бяха критикувани като безотговорни. Най-много ме изненада, че нито една от жените решили да махнат бебето не съжаляваха за това. Психиатърът ми каза че от дългогодишната си практика е установил, че най-честото чувство което споделят майките е "омразата "към този увреден плод. човекът даже беше написал книга (или статия ?) с такова заглавие...
Още тогава като се опитвах да се поставя на тяхно място в главата ми се струпваха противоречиви мисли ... сега след като съм преживяла една бременост ми се струва още по-трудно да си представя вземането на такова рещение.  После си казвам, че тези деца имат нещастен живот. Но дали наистина е такъв? Дали те се чувстват нещастни? Искам да кажа , че хора останали парализирани след тежка катастрофа трудно приемат загубата на физическите си възможности и предишния начин на живот. Но ако едно дете с увреждания никога не е познавало друг начин на живот освен своя дали наистина е нешастно или се развива според възможностите които има? И не зависи ли от възможностите които му предоставя обществото..

И аз мисля, че именно от обществото зависи. Както от възможностите, които то предоставя на специалните деца и на специалните възрастни, така и от отношението му към самите родители и тяхната позитивна нагласа и подготовка.
Как да стане това обаче като навсякъде се шири идеологията за съвършеното бебе?!
Толкова си мислим, че всичко ни е подвластно и, че имаме моралното право да контролираме каквото си пожелаем, че чак се самозабравяме.

Твърдо вярвам, че ние сами правим избора си кога и как да се родим и кога и как да си отидем. Ето защо мисля, че нямам моралното право да влияя по такъв начин на малката душа, която е направила своя избор, макар и той да се разминава с моите виждания и представи. Бих й благодарила, че е избрала мен за свой родител, точно, както благодаря всеки Божи ден на трите деца, които вече имам.

С последните две изречения въобше не съм съгласна. Иначе първата част е съвсем логична.
Така е, всеки трябва да прави ВЪЗМОЖНОТО да има здраво дете. Това включва и храната докато си бременна, движението, спокойствието, предварителното пиене на фолиева киселина( което продължава обикновено до 3-тия месец), използване в краен случай и само на определени лекарства и т.н. Нима изброеното до тук не си го правила?! Ако си спазвала поне едно от тези неща значи и ти си се постарала по въпроса "раждане на здраво бебе". Просто медицинските изследвания допълват логично картинката. Откзването от тях е за мен неоснователно и безотговорно. Може би, защото съм по-скоро про-научно, а не про-религиозно настроена.

Не виждам как съм цинична към хора с увреждания. Просто изключено! Извода е на база изказването ми, че искам здраво дете ли? Та кой не иска?!?!
Освен това, въпреки добрите резултати на този етап, не изключвам възможността да имам такова дете. И никъде не съм отричала този факт. Няма 100% гаранция и това ми е повече от ясно.  Това съвсем изключва заключението ти.

За различнията ни по отношение на аборта в тази тема вече си направих извода:  имаме различни разбирания за съчувствие (влизане в кожата на другия), а не несъчувствие. Все си мисля не е въпрос на хормони, а на вътрешно усещане. По моята си логика аз съм още за: евтаназията, за даряването на органи, за защита И на животните и т.н.... а други против. Вероятно е и лично моя особеност несъгласието с напомпаните обръщения в определени случаи ( просто търся други начини за подкрепа на хората, които познавам в такава сиуация).

Надявам се сега разбираш реакцията ми... и дирктността ми. Последното можеш даже да го приемеш, като комплимент.    ... Както и всички останали форумки.


Тук ти се доверявам. Аз не съм религиозна. Поне не в буквалния смисъл на думата. А от познатите ми православни християни нито един не е толкова "на дълбоко" в религията, колкото католици, които познавам тук.


Имам подобни на твоите за холандски родители наблюдениия, но за български. Едните даже са моите родители. А дали е изключение за БГ, не знам.

 

Браво на теб, 7of9! Дерзай в същия дух - пронаучно, прорелигиозно, както ти душа поиска. Важното е да се чувстваш добре.   

Деметра, изпразни си кутията, плс. Не могат да ти се пращат лични.

И мен сериозно ме вълнува темата. Много починали бебета има в рода на приятеля ми (7-8). Ако забременея, за мен това ще е първа бременност и ми е съвсем страшно. Чудех се дали да не го помоля да направи спермограма и дали тя може да покаже евентуални отклонения предварително?

Спремограмата ще покаже дали може да има деца, но няма да ти даде информация дали децата ще бъдат с увреждане, защото там става въпрос за индивидуален сперматозоид, т.е. може 99.9% от тях да са нормални, един да е с отклонение и той да оплоди яйцеклетката, ще се получи увреждане. Освен това зависи оттова доколко е увртеден, какво е увреждането, дали ти си носител на ген, к. може да се прояви при събиране на два такива, изобщо всичко е много сложно.

Искам само да вметна, че евгениката е възникнала по времето на Хитлер. Нали темата бе за размисъл, та да ви дам още малко храна за размисъл......

   Ами аз не уточних, но починалите са само момиченца, докато накрая му се ражда жива и здрава сестричка.. Така че става дума за проблем с детенце само от единия пол.

   Laura, ако знаеш дали това е някакво заболяване, моля пиши (може и на лична).

   Sorry за off-а, но това дори не знам как да го обясня на търсачката..

Не зная, но ми прилича на полово предавано заболяване, т.е. с половата хромозома (хикс). Но какво точно не мога да кажа; ако има момчета болни от нещо, това ще е. Може и да греша, но с толкова информация не може да се правят по-задълбочени изводи.

Тъй като феталната морфология е доброволан в БГ.Аз лично си платих на 3 пъти за мое успокоение(Имам в предвид за #Д егограф при специалист).Срининга за Даун,който го правим,също е доброволен.И него го направих.Така,че в БГ нещатата нне са по различни.Преди 9 години когато бях бременна с дъщеря ми ехото също беше само 2-3 пъти за цялата бременност.И то на едни ехографи,тури му вестник.
Ако искаш второ дете и да си спокойна.просто се застраховаш сама себе си и бебебто си като ходиш по често на ехо и срещу заплащане.(Ако имаш възможност обаче).А относно бебебто с малоформаций,Ами според ман и родителите са знаели,че има нещо и въпреки всичко не са вярвали до последно.И са се надявали ,че е било грешка.
относно дауна.Ако го открият в ранните месеци,аз правя аборт без да ми мигне окото.

Тази тема е много трудна за 4етене, особено от бременни жени. Когато и аз бях бременна запо4нах да 4ета много сериозни статии за увреждания на зародиша, аборти и така нататък. Исках да се подготвя, ако евентуално нещо се случи и често ми ставаше толкова мъчно, че си поплаквах доста на работа и колегите ми  си мислиха 4е имам проблеми с брака си..Всеки ден си казвах пове4е няма да чета за такива тежки ситуации и все някак си попадах на такива статии. Докато един ден, когато бях в 7-мия месец, се разтроих толкова много 4е запо4нах да получавам контракции и трябваше да ходим до болницата. Слава богу, контракциите спряха след около 3 4аса, но бяхме се уплашили доста. Доктора ме предупреди 4е трябва много да се внимава с такива емоции. Така 4е си нау4их урока...Моля ви не правете моята гре6ка....Ако сте бременни е най добре да мислите само за хубави не6та, това е най доброто за вас и бебето. Ако се съмнявате, че има някакъв проблем, тогава напълно разбирам вашето лювопитство....