(Тъжна) тема за размисъл.

Повечето неща, изписани по темата, включително и самото заглавие, показват, че хората, които имат специални деца, се приемат по-различно в обществото. На тях се гледа със съжаление. По странен начин им се изразява съчувствие, охка се и тежко се въздиша.
В същото време цялата система е насочена към: "ще направим всичко възможно да не ни се случва". Като се започне от изследванията по време на бременността, които се лансират като едва ли не задължителни, и се стигне до аборта "по медицински причини". В прав текст се разисква как точно да не ни сполети "такава беда".

Всички тези неща обаче поставят хората, на които "им се е случило" в неравностойно положение. Това, 7of9, вече е цинично!

Аз наистина вярвам, че Краси и хората като нея са много специални и това е моят начин да изразя подкрепата си към тях.


ПП: Какво те кара прибързано да решаваш, дали някой е "страничен наблюдател" или не? Трябва да разкажа личната си история, за да звуча по-убедително ли?
Очевидно ти е от хормоните и от първия път, затова ще го разбера. Имам троен опит в тая работа 

7of9,

  Православната църква също е против абортите, защото едно заченато дете от първата минута се счита, че има душа.

Според мен човекът е казал така, защото ако си забелязала хората тук по-спокойно приемат неща,за които ние в България ще умрем да се притесняваме. Най-малкият пример, който мога да дам е ако падне едно дете на улицата. Българската майка и холандската /понеже имам наблюдения/ ще реагират различно......

Как реагират?
Събуди ми любопитството, посто не ми се е случвало да съм наблюдател на такава ситуация

Ами българската веднага ще изтича до детето и почне да го успокоява, а холандката /ако не е много сериозно, разбира се/ ще си стои на едно място и ще изчака детето да стане само и да дойде до нея...Някои ще кажат, че е така, защото са студени, но по-скоро е урок, че живота е от падане и ставане и трябва сам да се справяш....

Разликите даже са по фрапантни. Бих казала че доста от българските майки реагират истерично и изпадат в паника и даже в някои случаи вместо да го успокоят почват да му крещят Как можа да паднеш, нали ти казвах да внимаваш, видя ли как се оцапа!
Докато германките например (аз действам по същия начин) го оставят да се изправи, да се усети какво е станало, ако го заболи да разбере къде го боли и тогава го поемат да го гушнат ако е необходимо да го успокоят

Да не казвам голяма дума, но ако знам, че нося дете с малформация ще направя аборт, а който иска да ме съди негова си воля.
Имам проятели не 1 двойка с деца с проблеми и по мой наблюдения поне в България едно таково дете съсипра цялото семейство. Сигурно има и изключения, но аз за себе си знам, че не желая да се справя с всичко това.

Ами и аз се опитвам да правя като тях като не прекалявам , разбира се. Това лято като бях в Б-я направо се изнервих аз от свръхпротективните майки.

А иначе по темата...ох много е сложно. Аз съм била на стаж в едно гинекологично отделение, което се беше специализирало в абортите по мед. показания. Имаха и психиатър, който разговаряше с родителите взели решение да махнат детето заради увреждания. още настръхвам като се сетя за сутрешните дискусии на лекарите...даже често отсъствах, в много ми идваше. Цареше идеологията за "съвършеното" бебе. Решенията понякога да се запази бебето бяха критикувани като безотговорни. Най-много ме изненада, че нито една от жените решили да махнат бебето не съжаляваха за това. Психиатърът ми каза че от дългогодишната си практика е установил, че най-честото чувство което споделят майките е "омразата "към този увреден плод. човекът даже беше написал книга (или статия ?) с такова заглавие...
Още тогава като се опитвах да се поставя на тяхно място в главата ми се струпваха противоречиви мисли ... сега след като съм преживяла една бременост ми се струва още по-трудно да си представя вземането на такова рещение.  После си казвам, че тези деца имат нещастен живот. Но дали наистина е такъв? Дали те се чувстват нещастни? Искам да кажа , че хора останали парализирани след тежка катастрофа трудно приемат загубата на физическите си възможности и предишния начин на живот. Но ако едно дете с увреждания никога не е познавало друг начин на живот освен своя дали наистина е нешастно или се развива според възможностите които има? И не зависи ли от възможностите които му предоставя обществото..

И аз мисля, че именно от обществото зависи. Както от възможностите, които то предоставя на специалните деца и на специалните възрастни, така и от отношението му към самите родители и тяхната позитивна нагласа и подготовка.
Как да стане това обаче като навсякъде се шири идеологията за съвършеното бебе?!
Толкова си мислим, че всичко ни е подвластно и, че имаме моралното право да контролираме каквото си пожелаем, че чак се самозабравяме.

Твърдо вярвам, че ние сами правим избора си кога и как да се родим и кога и как да си отидем. Ето защо мисля, че нямам моралното право да влияя по такъв начин на малката душа, която е направила своя избор, макар и той да се разминава с моите виждания и представи. Бих й благодарила, че е избрала мен за свой родител, точно, както благодаря всеки Божи ден на трите деца, които вече имам.

С последните две изречения въобше не съм съгласна. Иначе първата част е съвсем логична.
Така е, всеки трябва да прави ВЪЗМОЖНОТО да има здраво дете. Това включва и храната докато си бременна, движението, спокойствието, предварителното пиене на фолиева киселина( което продължава обикновено до 3-тия месец), използване в краен случай и само на определени лекарства и т.н. Нима изброеното до тук не си го правила?! Ако си спазвала поне едно от тези неща значи и ти си се постарала по въпроса "раждане на здраво бебе". Просто медицинските изследвания допълват логично картинката. Откзването от тях е за мен неоснователно и безотговорно. Може би, защото съм по-скоро про-научно, а не про-религиозно настроена.

Не виждам как съм цинична към хора с увреждания. Просто изключено! Извода е на база изказването ми, че искам здраво дете ли? Та кой не иска?!?!
Освен това, въпреки добрите резултати на този етап, не изключвам възможността да имам такова дете. И никъде не съм отричала този факт. Няма 100% гаранция и това ми е повече от ясно.  Това съвсем изключва заключението ти.

За различнията ни по отношение на аборта в тази тема вече си направих извода:  имаме различни разбирания за съчувствие (влизане в кожата на другия), а не несъчувствие. Все си мисля не е въпрос на хормони, а на вътрешно усещане. По моята си логика аз съм още за: евтаназията, за даряването на органи, за защита И на животните и т.н.... а други против. Вероятно е и лично моя особеност несъгласието с напомпаните обръщения в определени случаи ( просто търся други начини за подкрепа на хората, които познавам в такава сиуация).

Надявам се сега разбираш реакцията ми... и дирктността ми. Последното можеш даже да го приемеш, като комплимент.    ... Както и всички останали форумки.


Тук ти се доверявам. Аз не съм религиозна. Поне не в буквалния смисъл на думата. А от познатите ми православни християни нито един не е толкова "на дълбоко" в религията, колкото католици, които познавам тук.


Имам подобни на твоите за холандски родители наблюдениия, но за български. Едните даже са моите родители. А дали е изключение за БГ, не знам.

 

Браво на теб, 7of9! Дерзай в същия дух - пронаучно, прорелигиозно, както ти душа поиска. Важното е да се чувстваш добре.   

Деметра, изпразни си кутията, плс. Не могат да ти се пращат лични.

И мен сериозно ме вълнува темата. Много починали бебета има в рода на приятеля ми (7-8). Ако забременея, за мен това ще е първа бременност и ми е съвсем страшно. Чудех се дали да не го помоля да направи спермограма и дали тя може да покаже евентуални отклонения предварително?

Спремограмата ще покаже дали може да има деца, но няма да ти даде информация дали децата ще бъдат с увреждане, защото там става въпрос за индивидуален сперматозоид, т.е. може 99.9% от тях да са нормални, един да е с отклонение и той да оплоди яйцеклетката, ще се получи увреждане. Освен това зависи оттова доколко е увртеден, какво е увреждането, дали ти си носител на ген, к. може да се прояви при събиране на два такива, изобщо всичко е много сложно.

Искам само да вметна, че евгениката е възникнала по времето на Хитлер. Нали темата бе за размисъл, та да ви дам още малко храна за размисъл......

   Ами аз не уточних, но починалите са само момиченца, докато накрая му се ражда жива и здрава сестричка.. Така че става дума за проблем с детенце само от единия пол.

   Laura, ако знаеш дали това е някакво заболяване, моля пиши (може и на лична).

   Sorry за off-а, но това дори не знам как да го обясня на търсачката..

Не зная, но ми прилича на полово предавано заболяване, т.е. с половата хромозома (хикс). Но какво точно не мога да кажа; ако има момчета болни от нещо, това ще е. Може и да греша, но с толкова информация не може да се правят по-задълбочени изводи.