Пускам тази тема все още под влиянието на емоциите след родителската среща, на която имах радостта да присъствам тази вечер. И умишлено казвам радост, защото това НЕ беше среща за обсъждане на коледните подаръци и тържества, НЕ беше среща за нуждата от смяна на пердетата и претапициране на столчетата и НЕ беше среща за обсъждане на дневното меню.
Всъщност беше едно приятно гостуване в детската градина - по чорапи, на чай и бисквити, придружено с дружелюбен разговор между родители и учители, защото всички ние сме едни много добри приятели.
Целта на тази среща беше да стане повод за нас, родителите, да спрем за минутка да мислим за злободневните проблеми и да поразмишляваме КАКВИ ценности възпитаме у децата си и КАК го правим. Да помислим защо хората си крещят и защо се прегръщат, защо възниква агресия и как можем да я контролираме, защо основата на здравите взаимоотношения е безусловната любов, но това не означава, че непременно трябва да одобряваме поведението на децата; да си припомним отново, че децата са деца и искат да бъдат деца, а не малки възрастни, че те са като огледало и ако получат любов, я връщат; и за пореден път да заключим, че да, отглеждането на децата не се свежда до задоволяване на първичните потребности, а е едно сложно проключение на по-високо ниво.
Чухме и се замислихме над притчата за учителя, който попитал учениците си защо хората си крещят, когато са ядосани, над тази за бащата, който накарал сина си да забива пирон на дъската всеки път, щом избухне, и не пропуснахме да си припомним какво правим, когато си мислим, че децата не ни гледат... Защото децата никога не слушат какво им говорим, но винаги гледат какво правим...
Получихме и четива за вкъщи, като например това (http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=614), извадка от книгата на Рос Кембъл „Детето – как да го обичаме истински”, както и 21 полезни идеи и насоки как да контролираме агресията.
Завършихме с цветна кутия за идеи и предложения за още такива срещи и си тръгнахме си с мисълта, че учителите в градината и ние сме много близки приятели, че НИЕ работим в екип, че НИЕ обсъждаме и споделяме, че НИЕ полагаме общи усилия и че НИЕ имаме една обща цел - „Да дадем на децата корени и криле”.
Исках да споделя това, за да покажа, че нещата могат и се случват, когато има желание, че образованието в детските градини не продължава да тъпче на едно място, и да, българската детска градина може и дава адекватна помощ при възпитанието на нашите деца...
Действието се развива в 11 ЦДГ Щастливо детство, Враца, под мотото „Да дадем на децата корени и криле”.
Дано да съм била полезна
Всъщност беше едно приятно гостуване в детската градина - по чорапи, на чай и бисквити, придружено с дружелюбен разговор между родители и учители, защото всички ние сме едни много добри приятели.
Целта на тази среща беше да стане повод за нас, родителите, да спрем за минутка да мислим за злободневните проблеми и да поразмишляваме КАКВИ ценности възпитаме у децата си и КАК го правим. Да помислим защо хората си крещят и защо се прегръщат, защо възниква агресия и как можем да я контролираме, защо основата на здравите взаимоотношения е безусловната любов, но това не означава, че непременно трябва да одобряваме поведението на децата; да си припомним отново, че децата са деца и искат да бъдат деца, а не малки възрастни, че те са като огледало и ако получат любов, я връщат; и за пореден път да заключим, че да, отглеждането на децата не се свежда до задоволяване на първичните потребности, а е едно сложно проключение на по-високо ниво.
Чухме и се замислихме над притчата за учителя, който попитал учениците си защо хората си крещят, когато са ядосани, над тази за бащата, който накарал сина си да забива пирон на дъската всеки път, щом избухне, и не пропуснахме да си припомним какво правим, когато си мислим, че децата не ни гледат... Защото децата никога не слушат какво им говорим, но винаги гледат какво правим...
Получихме и четива за вкъщи, като например това (http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=614), извадка от книгата на Рос Кембъл „Детето – как да го обичаме истински”, както и 21 полезни идеи и насоки как да контролираме агресията.
Завършихме с цветна кутия за идеи и предложения за още такива срещи и си тръгнахме си с мисълта, че учителите в градината и ние сме много близки приятели, че НИЕ работим в екип, че НИЕ обсъждаме и споделяме, че НИЕ полагаме общи усилия и че НИЕ имаме една обща цел - „Да дадем на децата корени и криле”.
Исках да споделя това, за да покажа, че нещата могат и се случват, когато има желание, че образованието в детските градини не продължава да тъпче на едно място, и да, българската детска градина може и дава адекватна помощ при възпитанието на нашите деца...
Действието се развива в 11 ЦДГ Щастливо детство, Враца, под мотото „Да дадем на децата корени и криле”.
Дано да съм била полезна
- неслучайно съм толкова горда, че той расте именно там - в 90 ОДЗ, София, кв. Надежда 
