Ами съд за мен е нормалното развитие на случая.
- Публикувана: 23 дек. 2009, 12:30 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2009, 12:10 ч.
Агресията у Маша Илиева - бившата прима балерина
Съгласна съм с първата част от поста ти, но втората не разбирам.
Как така - "някой решил да запише детето си при бившата прима е шокиран от случката", т.е. понеже е Маша Илиева може да бие. Така ли излиза?
Не, тя не може и не е редно да бие, но го прави - факт. Това е все едно да дадеш кибрит в ръцете на пироман и да се шокираш, че той е подпалил нещо. Не е редно да пали, но пиромана си е пироман, а Маша Илиева си е Маша Илиева.
Не мога да повярвам, че тук има майки, според които е напълно нормално в спорта или в който и да е друг обучителен процес да има шамари, грубости и прочее насилие! Значи, вие сте готови да търпите такова отношение към децата ви така, както сте го търпяли към самите вас? Май наистина е вярно това, че в един момент жертвите на насилие смята насилието към тях като справедливо и възпитателно! Браво! Направо супер! 
Какво като е ХХХХХХ и била подготвила не-знам-какви-си-звезди? Това й развързва ръцете да тормози околните ли? И още повече да шамаросва дете? То, и животните в цирка ги правят звезди по подобен метод - с бой и наказание, ама това ли заслужават милите отрочета? Ако ние не си научим децата на самоуважение и да не позволяват да ги унижават, тогава кой? Някоя ХХХХ? И тук не става въпрос само за отношението на въпросната балерина, а за отношението и на някои родители. Явно изповядват принципа "бий ме, обичам те".
Какво като е ХХХХХХ и била подготвила не-знам-какви-си-звезди? Това й развързва ръцете да тормози околните ли? И още повече да шамаросва дете? То, и животните в цирка ги правят звезди по подобен метод - с бой и наказание, ама това ли заслужават милите отрочета? Ако ние не си научим децата на самоуважение и да не позволяват да ги унижават, тогава кой? Някоя ХХХХ? И тук не става въпрос само за отношението на въпросната балерина, а за отношението и на някои родители. Явно изповядват принципа "бий ме, обичам те".
Аз съм тренирала худ. гимнастика. Права е Каспър, че всеки амбициозен треньор, който подготвя състезатели за медали на сериозни първенства е склонен към изблици всякакви. Аз съм навиквана, гонена от залата, отстранявана от тренировки, замервана с уреди всякакви, но никога никой не ми е посягал. Особено преди състезание всички са на предела си /говоря за големи състезания, не за скромно представяне пред родители и фенове/ - и ние, и треньорите. И си викаме, и се дракаме, и се сърдим. Нервите са опънати и всеки е на педали. Но, пак казвам, никога никой не си е позволявал да ни посяга. Не го намирам за нормално, не мога да го оправдая, не ме интересува как се казва "бабаита", колко гръмки са титилите и постиженията му.
Дъщеря ми също тренираше художествена гимнастика. Режима беше драконовски, тренировките убийствени, треньорите много амбициозни и строги, но и там никога никой не си е позволил подобно безобразие. Ако такова нещо беше се случило, независимо кога и как, на секундата бих прекъснала тренировките й.
Дъщеря ми също тренираше художествена гимнастика. Режима беше драконовски, тренировките убийствени, треньорите много амбициозни и строги, но и там никога никой не си е позволил подобно безобразие. Ако такова нещо беше се случило, независимо кога и как, на секундата бих прекъснала тренировките й.
Не мога да повярвам, че тук има майки, според които е напълно нормално в спорта или в който и да е друг обучителен процес да има шамари, грубости и прочее насилие! Значи, вие сте готови да търпите такова отношение към децата ви така, както сте го търпяли към самите вас? Май наистина е вярно това, че в един момент жертвите на насилие смята насилието към тях като справедливо и възпитателно! Браво! Направо супер!
Не съм тренирала нищо, освен детските увлечения за по няколко месеца докато ми мине мерака. А през тези няколко месеца никой дори не ми е повишил тон. Просто родителите ми са внимавали в какви ръце ме поверяват. Не защитавам насилието над деца, а критикувам безотговорността на родителите, които си изпращат децата в ръцете на човек, чийто методи са известни на цяла България.
Да де, ама не всеки родител е длъжен да знае, че тя бие децата. Като толкова държи да си е тя,
да ги информира "Аз пошляпвам децата Ви, но това съм си аз. Ако ви изнася , записвайте ги. "
да ги информира "Аз пошляпвам децата Ви, но това съм си аз. Ако ви изнася , записвайте ги. "
Не всеки родител е длъжен да знае, достатъчно е родителите, които оставят децата си в нейните ръце да се поинтересуват. Тя не е Иванка от Горно Нанадолнищ за която никъде няма информация. Тя е Маша Илиева и е достатъчно да се поразровите из нета за да се запознаете с методите й. Аз също искам детето ми да ходи на балет, но не бих я завела в школата на Маша Илиева. Нейните методи не ме устройват. Никой не е застрахован да попадне на чалнат възпитател, но когато умишлено си набуташ детето в ръцете на такъв не е редно после да пускаш теми и да се правиш на изненадан.
ако е верно, щото и аз не 'фащам дикиш на една единствена целенасочена публикация от новорегистриран потребител, жална й майка на прима-неприма... случката би получила прекрасно развитие по съдебен ред... да, и гласност наистина е добре да получи...
пестници, шамари, обиди и тем подобни методи на възпитание за мен не са част от възхода по трънливия път на славата... по-скоро са признак на ниска култура, а виж, вече, да оправдаваш подобни действия от страна на треньор към детето ти, ето това са болни амбиции...
големият ми син тренира 6 месеца спортна гимнастика и 1 месец плуване, трудно бих преглътнала шамар от някой от треньорите...
пестници, шамари, обиди и тем подобни методи на възпитание за мен не са част от възхода по трънливия път на славата... по-скоро са признак на ниска култура, а виж, вече, да оправдаваш подобни действия от страна на треньор към детето ти, ето това са болни амбиции...
големият ми син тренира 6 месеца спортна гимнастика и 1 месец плуване, трудно бих преглътнала шамар от някой от треньорите...
Да де, ама не всеки родител е длъжен да знае, че тя бие децата. Като толкова държи да си е тя,
да ги информира "Аз пошляпвам децата Ви, но това съм си аз. Ако ви изнася , записвайте ги. "
да ги информира "Аз пошляпвам децата Ви, но това съм си аз. Ако ви изнася , записвайте ги. "
Ааааа, напротив. В едно интервю скоро се оплакваше, че родителите идвали с прекалено големи очаквания в нейната школа. И после я обвинявали в липса на резултати
Пък при 4-5-6 годишни деца идеята не била да са подложени на тежки тренировки.Аз съм тренирала худ. гимнастика...., гонена от залата, отстранявана от тренировки, замервана с уреди всякакви, но никога никой не ми е посягал. ....
Ако те уцелят с бухалка, не е по - леко от шамар
Ако не сте тренирали наистина сериозно, няма как да разберете каква е атмосферата в залата, особено преди голямо състезание. И като казвам "замервани с уреди" нямам предвид, че са ни целели целево, ако мога така да се изразя. 
Т.е., никой не хвърля бухалката, за да те удари по главата примерно. По-скоро треньорката ядосана вика и хвърля топката /бухалките много много не смеехме, че трудно си ги доставяхме, бяхме си ги донесли специално от чужбина, та ако ни се счупеше някоя после лошо/, която се ветрее някъде из залата. Идеята не е да ни нарани, а да си излее напрежението и недоволството. А в повечето случаи нас ни е яд не по-малко от нея, та никой не обръщаше внимание на такива работи. Случвало се е да ни изгони от залата целия ансамбъл, ние да откажем да излезем, тя бясна си хваща чантата и напуска, а ние оставаме и играем сами поне още два часа, тя се връща и откарваме заедно поне още три. Просто там нещата са много различни и за човек, който не е свикнал сигурно изглежда много страшно и ужасно. Но не е така. Тук, обаче, не става изобщо дума за подобно нещо.
Т.е., никой не хвърля бухалката, за да те удари по главата примерно. По-скоро треньорката ядосана вика и хвърля топката /бухалките много много не смеехме, че трудно си ги доставяхме, бяхме си ги донесли специално от чужбина, та ако ни се счупеше някоя после лошо/, която се ветрее някъде из залата. Идеята не е да ни нарани, а да си излее напрежението и недоволството. А в повечето случаи нас ни е яд не по-малко от нея, та никой не обръщаше внимание на такива работи. Случвало се е да ни изгони от залата целия ансамбъл, ние да откажем да излезем, тя бясна си хваща чантата и напуска, а ние оставаме и играем сами поне още два часа, тя се връща и откарваме заедно поне още три. Просто там нещата са много различни и за човек, който не е свикнал сигурно изглежда много страшно и ужасно. Но не е така. Тук, обаче, не става изобщо дума за подобно нещо. 
То не е много ясно за какво става въпрос тук, защото авторката запали фишека и изчезна, което придава вече друг оттенък на темата.
Честито Рождество Христово!
На мен описаното от Дара не ми харесва. Каквото и да е напрежението, то не е оправдание за такова поведение на треньорите. Същото важи и за всички обучителни дейности. Но от друга страна, ако на едно дете му е втълпявано пряко или косвено, че грубото отношение и прочее вербална или физическа аграсия не е никаква агресия, а е нещо нормално и "за негово добро", то естествено, че ще го смята за правилно! И след това ще я припознае като нормално отношение към своето дете. Ако треньорът има нужда да си изкара напрежението защо не излезе или не отиде при началника си или при някой равен нему? Ами, много просто, защото не смее! Значи, много добре може да се контролира на кого да си го изкарва и пред кого да си мълчи, нали?