Просто трябва да решиш как ще продължаваш, защото има и един доста "неприятен" изход. Предполагам, че знаеш за него. А ако не, е добре да се позамислиш и да потърсиш инфо. Както всички знаем, от ДХ не се умира, а си я насиш цял живот. Отлагането на правилното лечение /консервативно или оперативно - твоя воля/ може да те направи сакатлък. А какво лечение ще предприемеш е добре да обсъдиш с неврохирург. Това, което човек сам си причини, никой друг не може да му стори.
При мен се налагаше операция от днес за вчера едва ли не. Отказах. Преминах на консервативно лечение. Помогна ми. За сега съм добре, но невроложката е на мнение, че няма да се размина с ножа. Въпрос на време е.
При мен се налагаше операция от днес за вчера едва ли не. Отказах. Преминах на консервативно лечение. Помогна ми. За сега съм добре, но невроложката е на мнение, че няма да се размина с ножа. Въпрос на време е.
През по-голямата част от това време бях почти инвалид, неспособен да върша елементарни неща. За няколко дни се появи и слабост в единия крак, макар да можех да ходя на пети и пръсти. Сериозно се замислих за операция, разучих нещата и се подготвих, въпрос на време беше. За щастие кризата отмина и оттогава съм добре.
Не всяка операция води след себе си поредица от нови такива. Тук пишат успешно оперирани преди години, които съжаляват защо са отлагали.
Не всяка операция води след себе си поредица от нови такива. Тук пишат успешно оперирани преди години, които съжаляват защо са отлагали.
Аз също бях готова, в сряда трябваше да вляза в Токуда и в четвъртък да ме оперират. Вечерта в сряда реших да видя какво казват препатилите по въпроса и реших да се консултирам с още някой неврохирург...и объркването започна.
Здравей benedenia ,
Всички близки подложиха на съмнение необходимостта от операция, точно заради страха от рисковете при нея. Аз самата за себе си знаех,че това е правилното решение. Имам проблеми от години, а лятото беше почти нетърпимо,но не взех никакви мерки освен медикаменти. Високият праг на болка ми изигра лоша шега....Резултатът е,че и до днес нямам 100% нормална чувствителност. Но нямам болки. Пазя се много, правя упражнения и от скоро започнах да плувам. Промених изцяло движенията си в ежедневието и за нито минута не съжалявам за операцията. Оперирах се в началото на декември и за мен това беше най-хубавото нещо, което ми се случи, защото сложи край на непоносими болки.
Всички близки подложиха на съмнение необходимостта от операция, точно заради страха от рисковете при нея. Аз самата за себе си знаех,че това е правилното решение. Имам проблеми от години, а лятото беше почти нетърпимо,но не взех никакви мерки освен медикаменти. Високият праг на болка ми изигра лоша шега....Резултатът е,че и до днес нямам 100% нормална чувствителност. Но нямам болки. Пазя се много, правя упражнения и от скоро започнах да плувам. Промених изцяло движенията си в ежедневието и за нито минута не съжалявам за операцията. Оперирах се в началото на декември и за мен това беше най-хубавото нещо, което ми се случи, защото сложи край на непоносими болки.
Благодаря ти за отговора. Мен не ме е страх, че по време на операцията ще ми стане нещо, а от това че според Бусарски като се оперираш на едно място и то се калцира, тогава избушват съседните дискове. Аз също правих упражнения днес
, от тези които сте публикували на първата страница и смятам да продължа да ги правя, ако не се оперирамОК, не искам да обидя никого, цитирам това което съм чула. Не говоря в черни краски за операциите, нямаше да търся съвет ако бях напълно негативна към тази идея. Просто се чудя какво да правя това е...Габровски каза че е почти сигурно че двата диска отдолу и отгоре ще избият също, и ще се наложи да се оперират и те. Пелински твърди, че първата операция не провокира следващи, но Бусарски не мисли така...затова зададох въпроса така..
Благодаря за съветите ви. Като реша с ваша помощ
какво ще правя ще кажа. Благодаря ви! 
