Какво мислите за домошното училище?

Аз не съм против, ако става въпрос за обучение до 4-5 клас. След това не вярвам да има толкова всестранно развити родители, че да насмогнат на всички предмети, които трябва да се преподават.

С извънкласни занимания едно дете може да се социализира без проблем. 'Аутсайдери', 'комплексари' и т.н. има много и в училище. Да не би едно дете, което ходи само на училище, не общува особено с останалите и след училище се прибира директно вкъщи, да е много по-контактно?


Да, ако образователната ни система беше перфектна, това щеше да е удачен въпрос. Само че за 12-те ми години в училище, на пръсти се броят учителите, които не са влизали в час, просто за да си изпеят урока..

Права си, Бояна Ламбер, лично мнение е, но за да ми стане лично много други мнения и факти съм прочела, и чула. Виж на страницата "Домашното образование по света" много други мнения и практики от опита на още стотици родители. Но не си права, че ще седят вкъщи до 20 години, а и те не седят, а активно учат и участват в различни проекти, състезания и конкурси. Освен това, както вече писах децата, обучавани вкъщи са с две или три години по-напред от децата в сега приетите училища - това ще рече, че дете, обучавано индивидуално по програма, установена според неговото развитие и интелект, ще завърши средното си образование с диплома на около 15 годишна възраст и ще запише висше образование (в много университети, в това число Харвардския Университет, Оксфордския Университет), което до 20 годишна възраст вече ще е завършило.

Така е, Juiciness, социализацията е лесно решим проблем. А що се отнася до образованието след 4-5 клас има дистанционни училища, които дават нужните насоки за един добре образован родител, който допълнително ще осигури подходящите материали (включително набори за химически опити, за биологични изследвания, материали по астрономия и още много други) и така това също се превръща в една решима задача  , може да не е лесна или много трудна, но решима.

Малко ли са факторите, които правят днешните деца утрешните психопати, та сега и това извращение се предлага 

На мен ми стана жал за майката, прекарах няколко години вкъщи с децата /когато бяха малки/ и знам, че не е лесно. Изнервянето, качването на килограми, депресията..... 

източник: http://www.chatpatka.com/

Категорично съм против, няма да има какво да работя
Това в рамките на шегата разбира се.Аз наистина смятам, че това не е удачен вариант, не защото детето няма да научи необходимия учебен материал, а заради социалната му адаптация и контакт със себеподобни.
Освен ,че ще липсва такава среда, при домашно обучение не забравяйте,че ще липсва и конкуренция и стремеж да достигнеш някого в дадена област.А това никак не е маловажно, да не забравяме и това, че средата освен по  възраст е и по доста различни други белези с една дума разнообразна.Това дава възможност на детето само да избере приятелите си, да помага на нуждаещите се и да не повтаря  някои чужди грешки / други нарочно ще повтаря / .Това го пиша по повод сбирките и клубовете , които са щели да посещават, да ама мама ще избере кои клубове с какви деца, това няма да е личен избор, така смятам.

 

Последните примери ме ужасяват. Кому е нужно това? Масовото образование е измислено и съществува с цел децата да се научат да са адекватни на обществените норми и порядки. Вярно, част от тези норми и порядки е възможно да не ни харесват, но в училището се научаваме как да се справяме с това. Там се научаваме как да се справяме без родителска опека, да сме самостоятелни, как да се поставяме спрямо различни типове авторитети в лицето на учителите и спрямо различни социални типажи в лицето на останалите ученици. Има различни видове училища, включително по методики като Монтесори, които са алтернативни, дават повече свобода на децата, развиват ума им по- адекватен начин. Има и различни училища адекватни на социалната и интелектуална общност, в която пребивават родителите и, в която ще се озоват децата им.
Извънкласните занимания не могат да компенсират един пълноценен социален живот какъвто предлага училището. Там има постоянна социална група, в която детето трябва да се научи да се справя и да намери своите решения за изход от проблематични ситуации.
Вярно е, и в училище има достатъчно аутсайдери, но нима си струва риска съзнателно да отгледаш някого без да му оставиш шанс да бъде нещо различно от аутсайдер. Или има някой убеден, че едно 15 годишно в Харвард е страшно щастливо и ще се превърне в успешен в социален план възрастен. животът и без това ни дава достатъчно поводи да се чувстваме неразбрани, самотни и дори сами, за да предпоставяме това за децата си от самото начало.

източник:http://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/video/2074233730- … shte_vkashti.html

Три включвания на Бащатко в тази тема и трите са с цитати и линкове и никаква следа от собствено мнение.
Хайде, кажи ни сега за какво ги пльоскаш тези цитати, че ние сме ходили на училище и не сме обучавани вкъщи и не можем да се сетим какво е искал да ни каже Бащатко.

На децата в репортажа им личеше, че не са щастливи и че им липсва училището, те скучаеха.

"Това е едно дълбоко лично решение, приспособено към особеностите на нашето семейство. Престанете да приемате самия факт, че учим децата си вкъщи като нападка или осъждане на вашите решения за образованието на децата ви."

Т.к. не знам Бащатко самоцитира ли се, що ли ... към кого да се обърна, но да задам към него/нея/тях  въпроса:

След като Изборът й е Дълбоко Лично Решение и приспособен към Особеностите на семейството на главната героиня, защо се притеснява от външни упреци. Защо си прави труда да изписва, така наречена " Тирада".
Както Вие защитавате вашия избор, така бъдете готови, всички които имат абсолютно противоположен избор да защитават СВоя.

Репортажът, като репортаж, определено е слаб, но това е съвсем друга линия на дискусия.

п.п. Бащатко - ИЗГОНЕН от училище ли?

Не виждам нищо ужасяващо, Бояна Ламбер, предлагам ви да поясните кое точно от последния пример ви ужаси, защото ще си помисля, че говорите наизуст. Кому е нужно това? Кому е нужно кое? Отново не става ясно. Ако имате предвид успехите на децата от примерите в сайта, който посочих, мога да ви кажа, че тези деца обичат да учат, радват се да споделят със своите приятели това, което са научили, чувстват се щастливи от това, че са ученици, а не им се струва досадна и неприятна задача, която изпълняват с нежелание. Примерите по-горе може само да ви радват, ако сте безпристрастна - да ви радва, че има родители, способни да осъществят всичко това, а не да ви ужасяват. Както виждам говорите единствено в защита на някакво ваше мнение, независимо от кого и по какъв начин наложено. Безпристрастните хора ще отчетат ползите и няма да пишат общи приказки, без аргументи, за да защитят нещо, което и те не съвсем разбират.

Образованието в CLASS, за което всъщност ви писах, също е алтернативна форма на общоприетото образование в училище, покриващо образователните стандарти и доказано прието в голям брой университети. Ето ви и още Статистика, от която се вижда, че домашно образованите деца са много по-социално активни в последствие - само 4.2 % от домашно образованите възрастни считат, че не биха се включили в политиката, тъй като им се струва прекалено сложна тема, докато това е мнението на 35 % от образованите в държавните училища възрастни; 76 % от домашно образованите възрастни (18-24 години) гласуват, съпоставено с 29 % от образованите в държавните училища възрастни. Успехите на хоумскулърите в академичните дисциплини също са с нива над тези на държавно образованите ученици.

Но има и още - още статистически данни и факти от реалния живот: http://www.hslda.org/docs/nche/000010/200410250.asp

Нямам за цел да агитирам когото и да е, а да покажа нашите успехи, които се надявам да видите безпристрастно, като информирани родители, които търсят добрата възможност за своите деца. Като родители ние имаме право да избираме какви личности ще станат нашите деца, какво образование ще получат, какви приятели ще имат, какви таланти ще развиват те и изобщо какъв живот ще живеят. Но да ги поставим в една "постоянна социална група, в която детето трябва да се научи да се справя и да намери своите решения за изход от проблематични ситуации" от детската градина е доста неестествен метод, чрез който поставяме изкуствени препятствия по пътя им, вместо ние да ги съветваме и насочваме по един доказано по-ефективен и любящ начин.

Животът сам по себе си представлява достатъчно голямо препятствие, което учениците трябва да преодоляват ежедневно и, за да са способни да се справят с него са нужни естествена среда на израстване, положителни примери и индивидуална насоченост според интересите и талантите на всяко дете.

Изгледах репортажа и ми направи впечатление, че мотивите на майката за домашно обучение започнаха с думите “ Няма условия ( разбирай в училище). А какви условия предлагат у дома- малка стая, в която четири деца се прескачат и едновременно учат. Едно от децата не можеше да чете, а изглежда на възраст, по - голяма от първи клас. Не знам каква е професията на  родителите, но мисля че не постъпват правилно с това решение.

Именно, защото съм безпристрастна примерите ме ужасяват. Наистина, кому е нужно едно дете да бъде прието в Харвард на 15? За да имаме здрава личност е необходимо тя да е равномерно развита в повечето сегменти, а не само в сегмента образование. Хубаво е децата да се развиват от гледна точка на това изискване, а не на болните амбиции на родителите си.
Няма да ви изнасям лекции за уврежданията на вундеркиндите- можете да прочетете в специализираните библиотеки към университетите.
Колкото до "статистиките", които представяте -аз говоря за статистика по отношение на психичното и социално здраве на тези деца, а не на успехите им в образователен план. Да си безпристрастен означава да можеш да гледаш един проблем в неговата цялост, а не еднопланово. Ако гледаме еднопланово образователните резултати те са перфектни, наистина, но ако отнесем тези резултати към доказано ниските резултати в останалите аспекти на личността на детето едва ще сме толкова щастливи.

Но, разбира се, нямам за цел да ви убеждавам. Просто обръщам внимание на нуждата децата и животът им да бъдат разглеждани комплексно,  а не едностранчиво от гледна точка на нашите представи за ценно и важно. За мен е важно хората да са щастливи, а не да са гениални, най- добри или какви останали етикети можем да им лепнем. Без щастието всичко останало е безсмислено. Затова попитах кому е нужно едно 15 годишно самотно детенце в Харвард, което много вероятно ще стане и самотен, емоционално незрял и неопитен възрастен. Кога тези деца играят, кога като тийнейджъри се влюбват, кога живеят? Нали знаете, че в тези университети нямаш право на поправителен никога. Имам приятели учили на такива места и ви гарантирам, че по време на всяка сесия има по едно- две самоубийства на студенти на нормална възраст, а какво остава за едно 15 годишно дете.
Толкова от мен.

Ще ви кажа само, че дете, което само взема книжка, за да чете на 3 години не страда от болните амбиции на родителите си. Благодаря за предложението относно специализираните библиотеки, даващи информация за уврежданията на вундеркиндите, но не е нужно да ходя до университетската библиотека, за да ги видя направо в средните училища - успоредно със знанията ми там мога да видя и примери от практиката - но не и в разумно организираното домашно образование, следващо естествения темп на обучение на всяко дете.

Статистиките, които ви изложих по-горе са точно относно социалното развитие на децата или според вас да се справяш в области като политиката не изисква "психично и социално здраве"!?

Не знам за вас какво е важно, за да са щастливи хората, но когато децата успяват в образованието си, когато могат да следват своя естествен ход на развитие и, когато жънат големи успехи в областите, в които са силни, това наистина ще ги направи щастливи и ще допринесе за по-доброто им социализиране.

По отношение на времето, мога да ви кажа, че образованите у дома деца със сигурност имат много повече свободно време от ангажираните в държавните училища деца, в което могат да играят, да се забавляват и да се занимават с много други неща.

Мисля, че това, което казвате важи точно за децата от държавното училище - нямат навременната и любяща намеса на родителите, все нямат време, почти липсват положителни примери, а по отношение на индивидуалните им темпове на социално развитие и образование са най-ощетени.

Поздрави!

Против съм!На първа страница отговорите са и моите отговори по темата.