Днес една баба, нито я знам, нито я познавам, като започна упорито да я пита как се казва, и че ако каже, ще й подари нещо. Естествено дребната се навря в чантата й, да види какво ще й се даде Вади бабата една малка кукла и й я дава. Аз не знам как да реагирам. И казвам на малката да върне куклата, а бабата не иска и си тръгва... Каза, че взела доста кукли и ги раздава на децата в градината и по главната, които й харесат. Ми то детето ако я запомни тази баба, веднъж подарък, втори път, на третия сигурно и с нея ще тръгне, ако ме няма наоколо И това не е изолиран случай, доста често взе да става.... Онзи ден имаше един съмнителен чичко в Градската градина. Взе да ме заговаря, помислих, че е с детенце и му отговарям най-учтиво. Но се оказа,че не е с дете, поне наоколо нямаше такова. И аз реших да тръгваме. Питаше малката през има няма три минути, дали ще играе с него..., докато си съберем нещата от пясъка и се изнесем, само това му беше на устата
И се чудя как да обясня на малката, че не може от всеки да взима, и да не си казва името на всеки срещнат, пък те всички първо това питат, иди обясни че на едни може, на други не. Как мислите вие, как реагирате и как обяснявате на детето тези неща?