За обслужването в Хиполенд

първо не работя там и втора, аз имам собствен бизнес който въобще не е свързан с продажба на детски стоки. Не аз а Вие се обърнете към специалест, защото Вие сте с болен мозък не аз. И не сам присъствала на тази ситуация, аз сам клиент на Хиполенд и никога не сам имала проблем. Проблема явно е у Вас.

Не казвам къде работиш. Ти сама си споменала, че  ...
А щом в описаната ситуация твърдиш, че служителката е била права, значи и ти си същата като нея с каквото и да се занимаваш в момента.
Да, явно проблемът е в мен, и у всички, които са писали в темата и не са доволни... А ти като нямаш проблем, не се вълнувай толкова и не хаби излишна енергия да се заяждаш, можеше просто да изразиш мнение, но не би...

Аман от такива! Не пишете във форума, не се интересувате реално от темите, но изведнъж от нищото се пръквате, за да се държите грубо. Хайде ходи на първа страница и прочети правилата!
Щом момичето има проблем и го е споделила, това е нейн избор. Коя си ти та да и обясняваш откъде вали дъжда!

Писмото на управителя е абсурдно. Правило номер 1 в цял свят е : Клиентът винаги е прав! - независимо дали очевидно лъже, заяжда се и т.н. Каквото и да е станало в магазина, той е длъжен да се извини, да обвини персонала (за пред клиента, независимо кой е виновен) и да отговори с някакви стандартни подмазвания, че съжаляват за недоразумението и ще направят всичко възможно да предотвратят следващо такова. Той даже намесва Божията воля........намесва религия в "официално" писмо. Човекът не смята за свое задължение доброто обслужване, ами чака Божия намеса. 

 Работила съм в USA като продавач. Случвали са се супер груби, нахални, заядливи, претенциозни и лъжливи клиенти - мълчиш усмихваш се и се съгласяваш с тях. Извиняваш се за нещо, за което не си виновен. Ако е в БГ, може и шамар и сума псувни да отнесеш от продавачите. На светлинни години сме от тях като ниво на обслужване.
 Какво значи лош ден - да не са дните на неразположение, които всяка от нас има веднъж месечно. Тежко ни и горко тогава при толкова женски персонал. 

 Обслужването в България е на много ниско ниво, във всяка една сфера. Не мога да се сетя за магазин, заведение (освен Happy), институция където да не съм хабила нерви и да не са ме накарали да се чувствам като престъпник. В Пловдив има 2 милиона малки магазинчета, пък и големи (тези по Главната) - всички са празни, пред всеки стои продавачка с кафе и цигара в ръка. Да не ти се случи да и развалиш рахата, да влезеш в магазина. Първо преценява дали само ще гледаш и не си прави труда да влезе да те обслужи. Ако питаш нещо, гледа намръщено, прави се, че не те забелязва, довършва си разговора със съседката по магазин и благоволява да ти обърне внимание.......Изобщо - да се налага да им се молиш да ти вземат парите. 

Недей бъди толкова крайна, в Пловдив има огромен напредък последните 5 години. Особено последната една година.
И лошото не липсва, но има подобрение.

Нелюбезни с мен не са били в Хиполенд, но пък за сметка на това редовно демонстрирах на консултантите им функциите на количките и седалките за кола, които се предлагат в магазина. Как е възможно да очакваш, че ще продават стока, която не познават. Елементарни неща не знаят - как се сгъват, например.

Дано си права Каспър. 

Иначе, конкретно за Хиполенд - купих преди 2 седмици от тях проходилка на Бертони за 60 лева (вчера видях същата в Carefour за 34 лева  ). Отношението на персонала беше по-скоро неутрално - нито грубо, нито пък изявиха желание да ми помогнат в избора, да ми изредят предимства и недостатъци на различните видове и фирми. На касата обаче - смръщена касиерка. Опитах се да напъхам кашона в торба. След 2 минутни неуспешни опити, тя се изхили, каза, че нямат по-големи и дължа 30 стотинки за тази. Уведоми ме, че: " Те така ги взимат хората, не ги слагат в торби." - леко раздразнена. Но да не ставам и аз твърде придирчива.
 Най-шокиращото за мен е разликата в цената на проходилките. Двата магазина са на 20-30 метра разстояние. Даже още 1 за подарък взехме, та се набутахме яко. 

Аз пък ще похваля обслужването в магизина им в София-Младост, Хит.
Преди една година, малко след откриването, занесох едно старо столче за кола - приеха го, без самите те да са го продали, пратиха го на ремонт и ми се обадиха като стана готово. Знаете ли, понякога забравяме, че каквото почукало, такова се обадило. Не говоря са случката предизвикала пускането на темата - тя е по-скоро хипер комична, говоря по принцип. 

megyyy не съм съгласна. Почти навсякъде в България те карат да се чувстваш виновен и длъжен за нещо. Преди да поискаш да пробваш дреха  например започнеш да се извиняваш, че обезпокояваш продавачката. Ако пък не я купиш след пробата, почват да те гледат намръщено. Най-обичам като попитам за нещо да ми отговорят - "всичко е изложено" и пренебрежително да махнат с ръка.

 Някой спомена, че ако си отишъл 5 мин преди да затвори магазина, грубото отношение е оправдано.....
 Ако трябва и 30 мин. ще стоят и ще чакат клиента след работното време - поне така правят в нормалните държави, следят интереса на клиента.

 Трябва да ги направят всичките на комисионна, тогава ще се научат да заработват хляба. Иначе, пука им дали днес ще се продадат 2, 3 или 50 триколки. Даже колкото по-малка навалица в магазина, повече време за приказки и клюки.

 Явно не им харесва ниско квалифицираният и слабо заплатен труд, само че затова могат да се сърдят само на себе си. Приемеш ли работа, независимо дали е за 250 или 2500 лева, си длъжен да я вършиш както трябва.

(Да, има и изключения по отношение на обслужването, но те са много малък процент от общото правило.)

Ох ще поспамя не по темата, но с една весела случка. Една позната продавачка ми разказва как и защо спряла цигарите.  Та влязъл в нейния магазин някакъв чужденец и коментирал, че в България имало много хубави проститутки и то работели навън посред бял ден  Мацката се шокирала, защото магазинът и е на централна улица и не е виждала подобни труженички.
Заприказвала чужденеца и се оказва, че той и приятелите му мислели многобройните продавачки, добре фризирани и облечени, подпрени на вратите с кафе и цигара ... за проститутки. Тя пак  и им обяснила, че това са обикновени продавачки. Тогава пък чужденецът се изумил как така в работно време висят пред, а не В магазина. Как така пушат, вместо да чакат клиентите вътре!
Навремето много се смях на тази история, но реално в нея няма хумор 

  Добра, разсмя ме много.

Хмм, сега се замислих, ние сме много странни като цяло. Ако продавачката върви след мен, ми става досадна, мисля си, че ме дебне, става ми неприятно и си тръгвам. Ако не ми обърне внимание, пак съм сърдита, ако ми се усмихва с дежурна усмивка, пак ми е неприятно, ако.., ако..  Всъщност проблемът идва от там, че не се обучава персоналът, че просто се взимат на работа и до там. А толкова е лесно, като ми каже някоя продавачка, "викнете ме, ако имате нужда от мен, приятно разглеждане"- и се оттегли пак на място на което ме вижда, ми става готино и обикновенно излизам купила си нещо. Но аз съм тежък случай с пазаруването и обикновенно ме помнят  Винаги искам и тяхното мнение, пробвам сто неща, кумя се, мисля, досаждам - абе ужасасен купувач съм и да ви призная рядко не се разбирам с персонала. А ако добавим и двегодишното торнадо с мен - е тогава става страшно..

Venilove, не съм съгласна с теб  стана ми смешно, че ползвам същите думи. Може и да идва от там, че аз съм хипер позитивен човек, усмивката ми е винаги на лицето, и то не дежурна, а отвътре, рядко се ядосвам на дребни неща, освен ако не съм бременна - тогава беше просто ад. Колегите като ме видят, ако не се усмихна направо питат какъв е проблемът, абе някакси съм забелязала, че умърлуша ли се, всичко става около мен сиво, всичко става облачно и мрачно.


Комисионната е страхотен стимул, жалко че не се практикува често тук. Никога не деля труда на високо и ниско квалифициран, защото знам, че понякога и професор може да те обслужва в магазина за плодове, понякога жената само със средно образование е по-човек от да речем лекарят, програмистът и т.н
Деля хората на съцати, добри и такива на които и мравката им пречи, като вторите обикновенно са така обрулени от живота, че жал ми става.

Накрая да допълня, че и аз съм мрънкала от отношение на продавачки, полицай, персонал, шефове и т.н. И аз съм се възмущавала, но обикновенно ми минава за няколко минути.

Ненатрапеното присъствие, на ръка разстояние от клиента е о.к. Няма нужда да ми ходи по задника, нито да ми се свира като невестулка зад разни щандове и да се чудя дали магазина не е на самообслужване. И адеквантост.
Защото относно Хиполенд някой писа, че той като клиент показвал на персонала какви са функциите на дадена стока. Така и аз преди два дни, заедно с голямата ми дъщеря показвахме как се сгъва една количка за кукли на други клиенти, защото уважаемите работници не знаеха.

В това отношение пък на мен не ми трябват, даже бих си ги намерила, ако искам да ги питам нещо. Обикновено се информирам за дадена стока от хора или вече от нета, и като отида в магазина почти съм готова с избора си. Така беше и с триколката. Предния ден я видяхме и без да ги притеснявам си излезнахме. На следващия обиколихме още няколко магазина, в които имаше и други модели и се спряхме на тази в Хиполенд, влязохме в магазина с мисълта да я платим и да си излезем. Щяхме да купим и изложената, но вече я нямаше синята и след всичко това ни се сервира случката, предизвикала темата...

Ми и аз обичам да пазарувам в Джъмбо, там и да искаш, няма кой да питаш, защото само зареждат, иначе е на самообслужване
Но Хиполенд не е така, там има консултанти

Имах предвид, че не съм капризен клиент, който гледа да се заяжда на всяка крачка. И аз често ходя в Джъмбо, въпреки че е на другия край на града.