- Публикувана: 13 май 2010, 17:20 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2010, 22:22 ч.
Деца-лидери (4-10год.)
Относно "свитото" дете- не мисля, че е нужно да залита чак в другата крайност. Просто е нужно да му помогнем да открие себе си, своя потенциал и да го развива, да разбере собствената си стойност като уникален индивид. Това, според мен ще е достатъчно, за да придобие известна доза увереност в себе си, което пък ще му помогне да отстоява по-адекватно интересите си. Но да се опитваш да създадеш лидер от човек /независимо дали е дете или по-голям/, когото по-голямата отговорност го стресира, натоварва и пречи да живее спокойно, значи просто да "създадеш" едно нещастно същество.
Сетих се, че всъщност исках да кажа нещо, но вероятно съм руса по душа 
Аз харесвам детето си. Наистина си го харесвам. Не просто го обичам. Харесвам си го каквото е и само искам да е ДОБЪР човек, да е в хармония със себе си, да се чувства удобно в кожата си, да следва своите мечти, съобразно своите таланти и всичко това дано е предпоставка да бъде и един ЩАСТЛИВ ЧОВЕК.
Вероятно 99% от родителите обичат децата си (има и изроди, но за тях не говорим) - някои по принуда, други поради чувство за дълг, други от гордост, повечето - от сърце, предполагам. Но възпитаващите лидери не съм убедена, че ги харесват. Все нещо не им е достатъчно. Прожектор трябва да има, насочен към детето им - да им доказва, че то е по- и то е най-. Нахъсват до припадък, изискват, ядосват се на 2-и места и 5-ци, търсят връзки за "поправяне на грешката". Някои от тях вероятно смятат, че това е правилно и така създават лидери. Но истината е, че те просто не харесват децата си.
Съвършенство на практика не се постига. Винаги може повече. Винаги ще се намери някой, дето е по-. И изискванията скачат. Отново и отново. Докога? Кой излиза щастлив или поне доволен от подобни отношения? Аз не познавам нито един, спечелил подобна надпревара...
Аз харесвам детето си. Наистина си го харесвам. Не просто го обичам. Харесвам си го каквото е и само искам да е ДОБЪР човек, да е в хармония със себе си, да се чувства удобно в кожата си, да следва своите мечти, съобразно своите таланти и всичко това дано е предпоставка да бъде и един ЩАСТЛИВ ЧОВЕК.
Вероятно 99% от родителите обичат децата си (има и изроди, но за тях не говорим) - някои по принуда, други поради чувство за дълг, други от гордост, повечето - от сърце, предполагам. Но възпитаващите лидери не съм убедена, че ги харесват. Все нещо не им е достатъчно. Прожектор трябва да има, насочен към детето им - да им доказва, че то е по- и то е най-. Нахъсват до припадък, изискват, ядосват се на 2-и места и 5-ци, търсят връзки за "поправяне на грешката". Някои от тях вероятно смятат, че това е правилно и така създават лидери. Но истината е, че те просто не харесват децата си.
Съвършенство на практика не се постига. Винаги може повече. Винаги ще се намери някой, дето е по-. И изискванията скачат. Отново и отново. Докога? Кой излиза щастлив или поне доволен от подобни отношения? Аз не познавам нито един, спечелил подобна надпревара...
Дъщеря ми не е свита , нито прекалено отворена. Но страда много като губи на спортни игри. Преди няколко дни момиченце и казало, че е кръгла нула на баскетбол. Просто и личи , че е нещастна. Всяка вечер води баща си да вкарват кошове. Аз не мисля , че трябва да я навивам, че трябва да е най- най. Оставих нещата сами да си вървят , ако става, става. Ако за всичко ,я подбутвам, ще и се налага да пада от високо като порасне , а тогава боли.
Започва да ми се струва, че всичко звучи като измъкване от отговорност.
Първо твърдението, че лидерите се раждат и не е необходимо да се развиват - не отговаря на истината.
Второ намеците, че хората, които възпитават лидерство поведение децата си са комплексари и т.н. - също не смятам, че отговаря на истината ( като с това не казвам, че трябва да се търси лидерско поведение на всяка цена и за сметка на психичното здраве на детето)
Трето - май се оказва, че не знаем дори как да дефинираме лидерство и не знаем в какво и как точно се възпитават лидери а твърдим, че трябва да оставим нещата на самотек.
Това не идва ли от нашето незнание и нежелание да научим нещо по темата , което оправдаваме, че не всеки е лидер, болни амбиции, други по-важни неща и т.н.
Първо твърдението, че лидерите се раждат и не е необходимо да се развиват - не отговаря на истината.
Второ намеците, че хората, които възпитават лидерство поведение децата си са комплексари и т.н. - също не смятам, че отговаря на истината ( като с това не казвам, че трябва да се търси лидерско поведение на всяка цена и за сметка на психичното здраве на детето)
Трето - май се оказва, че не знаем дори как да дефинираме лидерство и не знаем в какво и как точно се възпитават лидери а твърдим, че трябва да оставим нещата на самотек.
Това не идва ли от нашето незнание и нежелание да научим нещо по темата , което оправдаваме, че не всеки е лидер, болни амбиции, други по-важни неща и т.н.
Ако от всеки само с възпитанието ставаше лидер, тежко ни.
Лидерството е комплекс от качества включващи както черти от характера, така и отпечатък от възпитанието, средата, в която сме израснали...
Лидерът в детска възраст е онзи, които събира около себе си останалите, умее да ги води и те го следват охотно. Същото е и с порасналия лидер.
Ти какво очакваш да прочетеш тук? Панацея как се създава лидер?
Лидерството е комплекс от качества включващи както черти от характера, така и отпечатък от възпитанието, средата, в която сме израснали...
Лидерът в детска възраст е онзи, които събира около себе си останалите, умее да ги води и те го следват охотно. Същото е и с порасналия лидер.
Ти какво очакваш да прочетеш тук? Панацея как се създава лидер?
Ти какво очакваш да прочетеш тук? Панацея как се създава лидер?
отговор - не. Не очаквам панацея. Очаквам да чуя 
всъщност да прочета какво е вашето мнение по темата (нарича се феномен на социалното сравняване 
). За себе си имам отговори. Дори идеи какви са точно тези умения, които формират лидерското поведение Ти какво очакваш да прочетеш тук? Панацея как се създава лидер?
отговор - не. Не очаквам панацея. Очаквам да чуя всъщност да прочета какво е вашето мнение по темата (нарича се феномен на социалното сравняване ). За себе си имам отговори. Дори идеи какви са точно тези умения, които формират лидерското поведениеНали социално сравняваш, не търсиш отговори, тогава не им намирай кусури.
еееееееееее дълбоко уважавам индивидуалността на всеки и още повече правото на всеки родител да решава какво ще прави с децата си (стига да е в рамките на закона иначе 
).Не намирам кусури - просто търся отговори - нали е казано потърси и ще намериш, почукай и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде.
Та и аз така поисквам отговори, мнения и коментари и съм благодарен на всеки отделил време да пише по темата или да гласува в анкетата. Не мисля, че лидерство се "възпитава".
Човек се ражда такъв. Това е черта от характера, която или имаш, или нямаш.
Човек се ражда такъв. Това е черта от характера, която или имаш, или нямаш.
Де бе хора вродено та вродено/въпрос на характер. Добре съгласен съм (отчасти) но това вродено би трябвало да се поддържа и развива ако искаме детето да успее в тази област и след като вече не е дете. Макар, че ако се идентифицират точната съвкупност от знания и умения, които формират лидерското поведение и едно дете, което няма изявено лидерско поведение в ранните години може да бъде развито в тази област.
Лидреството според мен е по-скоро набор от знания и умения съчестани с мотивация.
Въпроса е кои са тези знания и умения според вас
Лидреството според мен е по-скоро набор от знания и умения съчестани с мотивация.
Въпроса е кои са тези знания и умения според вас