ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!
МАРСЕЛИНКА
Мога да си представя какъв труд си хвърлила. Ама и тебе си те биваааааа
МАРСЕЛИНКА
Мога да си представя какъв труд си хвърлила. Ама и тебе си те биваааааа
- Публикувана: 23 май 2010, 00:16 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2010, 00:51 ч.
За Ирак е тема пета!Нова, млада и напета! Да покажем Рай и Ад от любимия Багдад!
То може и да не му мястото тук ама да си задам все пак въпросите:
1. Има ли някакво значение името ИРАК ? И ако може пак да ми припомните от къде идва тук (имам спомен, че сме го коментирали ама на забрамих къде).
2. ИРАН - защо не си се нарича Персия, от къде дойде и неговото име, какво означава и кое наложило промяна на името на страната ? Привидно двете имена са близки, но явно има разлика.
3. И последно (тук сигурно и Деси ще помогне) - СИРИЯ не трябва ли да се нарича АСИРИЯ или двете нямат нищо общо ?
1. Има ли някакво значение името ИРАК ? И ако може пак да ми припомните от къде идва тук (имам спомен, че сме го коментирали ама на забрамих къде).
2. ИРАН - защо не си се нарича Персия, от къде дойде и неговото име, какво означава и кое наложило промяна на името на страната ? Привидно двете имена са близки, но явно има разлика.
3. И последно (тук сигурно и Деси ще помогне) - СИРИЯ не трябва ли да се нарича АСИРИЯ или двете нямат нищо общо ?
Честит празник на славянската писменост и честит имен ден на празнуващите ! Дано културата и грамотността винаги да осветяват пътя на човечеството !
Марси - дано успееш да научиш децата си на български. Децата трябва да знаят езиците на родителите си, така се научават на много неща, не само на език, ама да не отварям тази тема, да не ми се обиди някой.
А да кажа, че Астарта е наистина на село, ама си идва другата седмица.
криси, ще ти отговоря в следващия пост. Сега ще отговоря на хаджията, че става по-бързо.
Дядо хаджия, имената Ирак и Иран са еднакви по звучене, защото в европейските езици липсват някои особени съгласни, които коренно променят звученето на думата. например Иран си е Иран, но Ирак звучи по друг начин.
най-честите значения на "Ирак" са следните: производно на думата Урук или Унук = град, селище, населено място; от персийски "ерак" = долните, ниските земи; от арабски "ард алирак" = плодородна земя, земята с дълбоките корени; също от арабски по-старо значение "ирак" = земята на ръба, на стръмнината, на границата; акадски "араки"= земята на слънцето (това е и официално приетото име в конституцията от 1959г. и затова е слънцето на стария ни герб.
Иран води началото си от древноперсийски "еран" = земята на арийците; Персия - Фарси = земята на Фарес (Перс - родоначалника на персите), така се казва и регионът, от който произлизат персите и в частност Ахеменидите. всъщност иранците така наричат държавата си - Иран и го налагат на света доста по-късно, не за да избягат от историята си като перси, а за да бъдат приети, така както се възприемат - арийци. шах пахлави поставя двете имена като взаимозаменяеми, а ислямистите наричат страната официално ислямска република Иран.
за Сирия има няколко теории също - едната безспорно е свързана с асирийците и с улеснението от страна на гърците вместо да казват "ашурия" да казват "асирия" , а после да премахнат и тежкото "а" в началото и да се стигне до Сирия. има и други две теории, които са по-достоверни, защото има повече документи за тях, а едната е и по-стара и е свързана с първото споменаване на Сирия. едната теория счита, че името си те носят от известния пристанищен град Сур (с буква сад различна от син=с) и съответно означава ограждаща стена или каменна стена (така са наричали гърците търговците от сур и това име - Сирия е отпечатано на финикийските монети). в един древен текст с превод от санскрит на арабски, обаче се открия думата Суриа, тоест Сирия, означаваща слънце - някои считат, че това е всъщност най-достоверният превод, заради това, че е най-древен, най-близък по произношение (направо си е еднакъв), а и е свързан с първите документи, споменаващи тези земи от над 4 000 г.пр.Хр.
а я да си кажа тук за ламед вовникс, че и без това темата е замряла. та ламед вовник или צַדִיקִים נִסתָּרים - скритите праведници (като транскрипция мисля, че е "цадиким нистарим", ама не съм сигурна) са споменати в Талмуда като 36 души, които трябва да съществуват във всяко време. ако липсва дори един от тях светът би тръгнал към своя край, а в момента, в който всички загинат ще загине и светът.
та тези 36 души във всяко поколение са един вид "Божие присъствие". името идва от "ламед" - дванадесетата буква, но със стойност 30 в гематрията и "вав" - шест, та тридесет и шест ламедвав, а "ник" си е от славянски (човек, който...) и така става тридесет и шестимата. та тези праведници дори не знаят какви са, но идеята е, че дори цялото човечество да е покварено и дегенерирало, Бог ще запази света само заради тях (по този повод ви казах, че прилича на Содом, когато Бог е казал на Авраам, че ще пощади града, ако има десет вярващи).
та след като никой не знае кои са ламедвовник, дори и те - затова за всеки вярващ евреин е задължение да се стреми да се държи, така че да е достоен да бъде един от тях, защото може би е той/тя. счита се, че един от 36-имата е евентуалния юдейски Месия.
е май това е основното - извинете за печатните грешки - главни букви, малки букви и т.н. ако има още въпроси питайте.
Марси - дано успееш да научиш децата си на български. Децата трябва да знаят езиците на родителите си, така се научават на много неща, не само на език, ама да не отварям тази тема, да не ми се обиди някой.
А да кажа, че Астарта е наистина на село, ама си идва другата седмица.
криси, ще ти отговоря в следващия пост. Сега ще отговоря на хаджията, че става по-бързо.
Дядо хаджия, имената Ирак и Иран са еднакви по звучене, защото в европейските езици липсват някои особени съгласни, които коренно променят звученето на думата. например Иран си е Иран, но Ирак звучи по друг начин.
най-честите значения на "Ирак" са следните: производно на думата Урук или Унук = град, селище, населено място; от персийски "ерак" = долните, ниските земи; от арабски "ард алирак" = плодородна земя, земята с дълбоките корени; също от арабски по-старо значение "ирак" = земята на ръба, на стръмнината, на границата; акадски "араки"= земята на слънцето (това е и официално приетото име в конституцията от 1959г. и затова е слънцето на стария ни герб.
Иран води началото си от древноперсийски "еран" = земята на арийците; Персия - Фарси = земята на Фарес (Перс - родоначалника на персите), така се казва и регионът, от който произлизат персите и в частност Ахеменидите. всъщност иранците така наричат държавата си - Иран и го налагат на света доста по-късно, не за да избягат от историята си като перси, а за да бъдат приети, така както се възприемат - арийци. шах пахлави поставя двете имена като взаимозаменяеми, а ислямистите наричат страната официално ислямска република Иран.
за Сирия има няколко теории също - едната безспорно е свързана с асирийците и с улеснението от страна на гърците вместо да казват "ашурия" да казват "асирия" , а после да премахнат и тежкото "а" в началото и да се стигне до Сирия. има и други две теории, които са по-достоверни, защото има повече документи за тях, а едната е и по-стара и е свързана с първото споменаване на Сирия. едната теория счита, че името си те носят от известния пристанищен град Сур (с буква сад различна от син=с) и съответно означава ограждаща стена или каменна стена (така са наричали гърците търговците от сур и това име - Сирия е отпечатано на финикийските монети). в един древен текст с превод от санскрит на арабски, обаче се открия думата Суриа, тоест Сирия, означаваща слънце - някои считат, че това е всъщност най-достоверният превод, заради това, че е най-древен, най-близък по произношение (направо си е еднакъв), а и е свързан с първите документи, споменаващи тези земи от над 4 000 г.пр.Хр.
а я да си кажа тук за ламед вовникс, че и без това темата е замряла. та ламед вовник или צַדִיקִים נִסתָּרים - скритите праведници (като транскрипция мисля, че е "цадиким нистарим", ама не съм сигурна) са споменати в Талмуда като 36 души, които трябва да съществуват във всяко време. ако липсва дори един от тях светът би тръгнал към своя край, а в момента, в който всички загинат ще загине и светът.
та тези 36 души във всяко поколение са един вид "Божие присъствие". името идва от "ламед" - дванадесетата буква, но със стойност 30 в гематрията и "вав" - шест, та тридесет и шест ламедвав, а "ник" си е от славянски (човек, който...) и така става тридесет и шестимата. та тези праведници дори не знаят какви са, но идеята е, че дори цялото човечество да е покварено и дегенерирало, Бог ще запази света само заради тях (по този повод ви казах, че прилича на Содом, когато Бог е казал на Авраам, че ще пощади града, ако има десет вярващи).
та след като никой не знае кои са ламедвовник, дори и те - затова за всеки вярващ евреин е задължение да се стреми да се държи, така че да е достоен да бъде един от тях, защото може би е той/тя. счита се, че един от 36-имата е евентуалния юдейски Месия.
е май това е основното - извинете за печатните грешки - главни букви, малки букви и т.н. ако има още въпроси питайте.
Ето едно стихотворение на известният сирийски поет -Низар Каббани ,ако Хадил забележи грешки в превода да поправя,все пак превода е мой
نزار قباني
بغداد
مُـدّي بسـاطيَ وامـلأي أكوابي وانسي العِتابَ فقد نسَـيتُ عتابي
عيناكِ، يا بغـدادُ ، منـذُ طفولَتي شَـمسانِ نائمَـتانِ في أهـدابي
لا تُنكري وجـهي ، فأنتَ حَبيبَتي وورودُ مائدَتي وكـأسُ شـرابي
بغدادُ.. جئتُـكِ كالسّـفينةِ مُتعَـباً أخـفي جِراحاتي وراءَ ثيـابي
ورميتُ رأسي فوقَ صدرِ أميرَتي وتلاقـتِ الشّـفَتانُ بعدَ غـيابِ
أنا ذلكَ البَحّـارُ يُنفـِقُ عمـرَهُ
في البحثِ عن حبٍّ وعن أحبابِ
بغدادُ .. طِرتُ على حريرِ عباءةٍ
وعلى ضفائـرِ زينـبٍ وربابِ
وهبطتُ كالعصفورِ يقصِدُ عشَّـهُ والفجـرُ عرسُ مآذنٍ و قِبـابِ
حتّى رأيتُكِ قطعةً مِـن جَوهَـرٍ
ترتاحُ بينَ النخـلِ والأعـنابِ
حيثُ التفتُّ أرى ملامحَ موطني وأشـمُّ في هذا التّـرابِ ترابي
لم أغتـربْ أبداً ... فكلُّ سَحابةٍ
بيضاءُ ، فيها كبرياءُ سَـحابي
إن النّجـومَ السّـاكناتِ هضابَكمْ ذاتُ النجومِ السّاكناتِ هِضابي
بغدادُ.. عشتُ الحُسنَ في ألوانِهِ
لكنَّ حُسـنَكِ لم يكنْ بحسـابي
ماذا سـأكتبُ عنكِ يا فيروزَتي
فهـواكِ لا يكفيه ألـفُ كتابِ
يغتالُني شِـعري، فكلُّ قصـيدةٍ تمتصُّني ، تمتصُّ زيتَ شَبابي
الخنجرُ الذهبيُّ يشربُ مِن دَمي وينامُ في لَحمي وفي أعصـابي
بغدادُ.. يا هزجَ الخلاخلِ والحلى
يا مخزنَ الأضـواءِ والأطيابِ
لا تظلمي وترَ الرّبابةِ في يـدي
فالشّوقُ أكبرُ من يـدي ورَبابي
قبلَ اللقاءِ الحلـوِ كُنـتِ حبيبَتي وحبيبَتي تَبقيـنَ بعـدَ ذهـابي
بغداد في 8 آذار 1962
Постели килима и напълни чашите и забрави упреците,защото аз забравих упрекът ми
очите ти ,о Багдад,още от детството ми са 2 слънца заспали в миглите ми.
Не отблъсквай лицето ми,защото ти си любимата ми,и цветята на масата ми и чашата с питието ми
Багдад... дойдох при теб ,като уморен кораб.криейки раните си,под дрехите
и положих главата си върху гърдите на жена ми и срещна 2 устни след раздяла.
Аз съм онзи моряк
прекарал живота си в търсене на любовта и любимите.
Багдад..полетях бърху коприната на абаята
върху плитките на Зейнаб и Рихаб
И кацнах като врабец стигнал до гнездото си
и утрото с призивите на минаретата и куполит
и ми заприлича на скъпоценен камък.почиващ си между палмите и лозята.
На където и да се обърна виждам черти от родината ми и земята миреше като земята ми
не съм емигрирал............Във всеки бял облак
срещам гордостта на моите облаци
И звездите в небесата ви ,са същите които са в моите небеса
Багдад.... живях с красотата в цветовете и,
обаче красотата ти беше повече от това което очаквах,
как да те опиша тюркоаз мой
За да се опише любовта ти няма да стигнат 1000 книги
поезията ми ме убива,всяко стихотворение ме изсмуква,изсмуква от мен младостта
Златна кама пие от кръвта ми и спи в месото и в нервите ми.
Багдад
о,място пълно със светлина и аромати не потъмнявай и виж рабаба/музикален инструмент подобен на гъдулка/ в ръката ми.
Защото любовта е по-голяма от ръката ми и от рабабата ми
Беше ми любима преди хубавата среща и ще си останеш любима и след заминаването ми.
نزار قباني
بغداد
مُـدّي بسـاطيَ وامـلأي أكوابي وانسي العِتابَ فقد نسَـيتُ عتابي
عيناكِ، يا بغـدادُ ، منـذُ طفولَتي شَـمسانِ نائمَـتانِ في أهـدابي
لا تُنكري وجـهي ، فأنتَ حَبيبَتي وورودُ مائدَتي وكـأسُ شـرابي
بغدادُ.. جئتُـكِ كالسّـفينةِ مُتعَـباً أخـفي جِراحاتي وراءَ ثيـابي
ورميتُ رأسي فوقَ صدرِ أميرَتي وتلاقـتِ الشّـفَتانُ بعدَ غـيابِ
أنا ذلكَ البَحّـارُ يُنفـِقُ عمـرَهُ
في البحثِ عن حبٍّ وعن أحبابِ
بغدادُ .. طِرتُ على حريرِ عباءةٍ
وعلى ضفائـرِ زينـبٍ وربابِ
وهبطتُ كالعصفورِ يقصِدُ عشَّـهُ والفجـرُ عرسُ مآذنٍ و قِبـابِ
حتّى رأيتُكِ قطعةً مِـن جَوهَـرٍ
ترتاحُ بينَ النخـلِ والأعـنابِ
حيثُ التفتُّ أرى ملامحَ موطني وأشـمُّ في هذا التّـرابِ ترابي
لم أغتـربْ أبداً ... فكلُّ سَحابةٍ
بيضاءُ ، فيها كبرياءُ سَـحابي
إن النّجـومَ السّـاكناتِ هضابَكمْ ذاتُ النجومِ السّاكناتِ هِضابي
بغدادُ.. عشتُ الحُسنَ في ألوانِهِ
لكنَّ حُسـنَكِ لم يكنْ بحسـابي
ماذا سـأكتبُ عنكِ يا فيروزَتي
فهـواكِ لا يكفيه ألـفُ كتابِ
يغتالُني شِـعري، فكلُّ قصـيدةٍ تمتصُّني ، تمتصُّ زيتَ شَبابي
الخنجرُ الذهبيُّ يشربُ مِن دَمي وينامُ في لَحمي وفي أعصـابي
بغدادُ.. يا هزجَ الخلاخلِ والحلى
يا مخزنَ الأضـواءِ والأطيابِ
لا تظلمي وترَ الرّبابةِ في يـدي
فالشّوقُ أكبرُ من يـدي ورَبابي
قبلَ اللقاءِ الحلـوِ كُنـتِ حبيبَتي وحبيبَتي تَبقيـنَ بعـدَ ذهـابي
بغداد في 8 آذار 1962
Постели килима и напълни чашите и забрави упреците,защото аз забравих упрекът ми
очите ти ,о Багдад,още от детството ми са 2 слънца заспали в миглите ми.
Не отблъсквай лицето ми,защото ти си любимата ми,и цветята на масата ми и чашата с питието ми
Багдад... дойдох при теб ,като уморен кораб.криейки раните си,под дрехите
и положих главата си върху гърдите на жена ми и срещна 2 устни след раздяла.
Аз съм онзи моряк
прекарал живота си в търсене на любовта и любимите.
Багдад..полетях бърху коприната на абаята
върху плитките на Зейнаб и Рихаб
И кацнах като врабец стигнал до гнездото си
и утрото с призивите на минаретата и куполит
и ми заприлича на скъпоценен камък.почиващ си между палмите и лозята.
На където и да се обърна виждам черти от родината ми и земята миреше като земята ми
не съм емигрирал............Във всеки бял облак
срещам гордостта на моите облаци
И звездите в небесата ви ,са същите които са в моите небеса
Багдад.... живях с красотата в цветовете и,
обаче красотата ти беше повече от това което очаквах,
как да те опиша тюркоаз мой
За да се опише любовта ти няма да стигнат 1000 книги
поезията ми ме убива,всяко стихотворение ме изсмуква,изсмуква от мен младостта
Златна кама пие от кръвта ми и спи в месото и в нервите ми.
Багдад
о,място пълно със светлина и аромати не потъмнявай и виж рабаба/музикален инструмент подобен на гъдулка/ в ръката ми.
Защото любовта е по-голяма от ръката ми и от рабабата ми
Беше ми любима преди хубавата среща и ще си останеш любима и след заминаването ми.
Благодаря за превода. Няма да поправям, защото уважавам положения труд, а поправките ще бъдат живо издребняване. само има един пропуск при последното споменаване на Багдад:
بغدادُ.. يا هزجَ الخلاخلِ والحلى това значи
Багдад, о полюшване и звън на гривни (гривни за глезена) и украса (бижута).
Харесвам много Н. Каббани, но на 25-ти май ми идват наум повече политическите му стихове, даже бях подготвила едно, ама реших да не изпадам в ситуацията на подражател, защото и в арабската тема пишете стихове, така че май ще оставим стиховете за друг път в иракската тема.
На всички свързали живота си с Ливан - честит празник и дано скоро Шебаа отново бъде част от Ливан. В такъв ден си пожелавам да видя още едно изтегляне на израелските сили - това от Голан. Иначе си чакаме и Ирак да се освободи някога от мъката, ама и на това ще му дойде времето.
بغدادُ.. يا هزجَ الخلاخلِ والحلى това значи
Багдад, о полюшване и звън на гривни (гривни за глезена) и украса (бижута).
Харесвам много Н. Каббани, но на 25-ти май ми идват наум повече политическите му стихове, даже бях подготвила едно, ама реших да не изпадам в ситуацията на подражател, защото и в арабската тема пишете стихове, така че май ще оставим стиховете за друг път в иракската тема.
На всички свързали живота си с Ливан - честит празник и дано скоро Шебаа отново бъде част от Ливан. В такъв ден си пожелавам да видя още едно изтегляне на израелските сили - това от Голан. Иначе си чакаме и Ирак да се освободи някога от мъката, ама и на това ще му дойде времето.
Честита нова тема за Ирак !
Хадил, прекрасно оформление! Има цял букет от чувства в заглавието й- от мъка, до надежда. Поздравявам те и за тази тема
Аз искам да ви предложа една скромна почерка, защото и тази година имам абитуриент- този път синът ми . А и малката ми дъщеря е един вид абитуриентака- от детската градина
Хадил, прекрасно оформление! Има цял букет от чувства в заглавието й- от мъка, до надежда. Поздравявам те и за тази тема
Аз искам да ви предложа една скромна почерка, защото и тази година имам абитуриент- този път синът ми . А и малката ми дъщеря е един вид абитуриентака- от детската градина
и от мене по4ерпка за абитуриентката ми, снощи и беше балът! емоциите дори от няколко хиляди километра си бяха наситени! аз ли4но най-се радвам за майка ми ,4е го доживя този момент! големите поеха сами ве4е пътя си, остана дребосъ4ето! за жалост по нашите земи малките у4ат до края на юни, като имат и изпити! ве4е им завижда на бг деца,4е са ваканция!