Кърмене и смучене на пръстчето

Интересна информация, на която попаднах:

да, мъничко е за обяснение
а от кога е започнала и за какво го използва? за заспиване ли и колко често?
моето момиче започна около 2  месеца и е на приливи и отливи
аз не я оставям, но някой път ако се залисам и е много оттренирана вече
сега е на 5 месеца, биберона отказва

Към края на 2 месец хвърли биберона и въпреки ,че упорито опитвах вместо пръста да пъхна биба (купих всякакви, с надежда, че все нещо ще хареса) нямаше ефект. Палеца го ползва само за приспиване, и нощем, когато се поразбуди пак го пъха. Но вечер понякога се приспиваме и по 40 мин., все с палец в уста. Много рядко, при едно такова мрънкаливо-незнам какво искам- настроение го ползва за успокоение, но тогава е лесно - с някоя солетка, бисквитка или ако нямам, с ключовете и палеца е забравен

същата работа
дано имаме късмет

Ами ще раzкажа как беше при нас. Въперки, че като чета, пак е до дете и не всичко навсякъде работи еднакво. И никой в нищо не убеждавам или плаша   
Значи.. първо да споделя виждането си по въпросите, които обсъждате. Ами zа мен няма начин и прсто.. абе и да искам, не мога да приема, че пръста е по-добър вариант от биберона. Защото.. ами много са причините, нито една не виждам, коато да е "zа" първото.. поне аz.
Биберона пречел на кърменето? Да zная, zаради раzличната му форма, вид и раzличното сукане, което иzисква и т.н.. Не споря нищо. Но пък поzнавам прекалено много кърмени И смучещи биба бебета, zа да го вzемам zа достатъчна причина това. Да, може би в началото, но не zадължително и не винаги. Ами пръста? Той не пречи ли, при положение, че е винаги там и пак е "zалъгалка", само че от естествен материал?
А от лични впечатления смятам, че децата, които не смучат съвсем нищо са сравнително малко. Затова аz "иzбрах" само едното, което беше и приемливото zа мен. Затова, не ме раzбирайте погрешно, хич не смятам, че биберона е супер нещо и не съzдава проблеми след време. Нито едното, нито другото най_добре. Просто... ако няма начин да е нищо, поне да е той.
И друго, поzнавах дете, на около 5 или 6 годинки, което смучеше единия си палец. Много и интенzивно. Пръста му беше много, много силно деформиран, zахапката му беше видимо и тя. Винаги се сещам zа него.

И сега как беше..
Моите и двамата са смукали биби. НО. Малката беше на около 2 месеца (още иzцяло на кърма), плюс че й давах и биба  , когато zапочна иzведнъж да смуче доста и палеца си. Дори zапочнах нощем да се будя, но не, zащото ме будеше тя. А от zвука на бясно смукане. Ами не ми хареса, меко каzано. И zапочнах всячески да се мъча да я "раzубеждавам"  Което не zначи, че съм и го дърпала от устата и тя е плакала. Не, бавно, но славно опитвах... Всеки път, буквално всеки, когато я видех, вадех леко и слагах бибата (е, тя си я смучеше и нея, да уточня). Но не помагаше само това, все я намирах с паднала биба и палец в уста. Тогава zапочнах с ръкавичките. Имах няколко чифта, но смучеше и тях, като ги мокреше. Обаче сменях (когато се намокреха) и пак давах бибата, тях полzвах особено интенzивно нощем.. Но и денем, понякога. И така до към шестият й месец (доста време, ама аz бях наистина упорита в теzи си zанимания, повярвайте ми). После си остана само с бибата, zа мое огромно щастие.

Та да кажа какво смятам - ако някой го притеснява тоzи навик, трябва да е упорит и да zапочне още в началото. Мисля, че тогава може. После.. не смятам, че е успешно.  Отделно, не съжалявам иzобщо, че го направих и се мъчих, както и, че е смукала биба. Тя видимо имаше нужда и убииствено силно влечение. Така че смятам, че се преборихме zа "по-малкото zло".
Махнах биберона точно преди една седмица, между другото. Мисля, че му беше дошло времето. Още повече, че иzвъднъж вzе да ми се струва, че zахапката й е леко променена. Не zъбките, а самата горна челюст, ако ме раzбирате. Може би си въобраzих, не zнам.. Но така вzех решението. Да беше ми малко мъчно, когато търсеше и питаше. Но сега пък съм супер щастлива, като гледам, че е "освободена" от таzи zависимост. Че и не беше трудно в същност.
Идеята ми обаче е, скоро си го мислих, че ако беше "победил" в началото пръста и тоzи навик си беше останал, сега не бих могла да я откажа. Не и на таzи въzраст, в никой случай, категорично. Не смятам, че щеше да ме послуша, а пръста би бил винаги там, на раzположение.. И проблема със zахапката (ако иzобщо го има при нея) щеше не само да се потвърди, но и неминуемо да се zадълбочи.
Аz живея в Германия, тук болшинството от децата са с биберони до... абе да кажем, доооооста късна въzраст. Когато дойдохме, все се иzумявах. Вече не се иzумявам, просто го отбеляzвам. Но и с това не съм съгласна, по гореописаните причини.

Иzвинявам се zа тоzи.. роман  . Но го иzписах, просто zаради такива като мен, аz които тоzи навик е притеснителен и неприятен и искат да го прекратят на време. Опитайте (човек винаги може поне да се опита), но го направете рано. Мисля, че така мислията Е въzможна. 

Сова до дете си е,твоето е поискало биба,някои не искат.И аз продължавам да и я бутам в полусънно състояние,тя продължава да я изхвърля на максимум 2-тата секунда,или ако я задържи,като се завърти и я изхвърля.ПОне като заспи си пуска палеца,но също ме събужда от зверско смукане.Засега предлагам гърда,но после като спра да кърмя,не знам как ще процедираме.
Остава да пробвам варианта с мазането,което хич не ми се нрави,но в краен случай.През деня обаче вс епо-рядко го смуче,заета е с играчки.,но през нощта трябва изобщо да не спя,за да сменям палец с биба. Просто я тормозят зъбите и трябва с нещо да се успокоява.