Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Цветята също плачат, а глупаците си мислят, че това е роса! - не помня от къде е, но винаги мноооого ми е харесвало.

Диви цветя... За тях никой не се грижи... Аз съм едно диво цвете - като тези... Можеш да го откъснеш, да му се порадваш, да си поиграеш с него, да го помиришеш, да го повъртиш между пръстите си, да го смачкаш, да го хвърлиш след това.... - П. Пенев

"Точно когато се чувстваме най-бедни,
животът като грижовна майка ни шие най-красивата дреха."-
"Бяла като мляко, червена като кръв", Алесандро д`Авения

"Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма да научим нищо. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас."
Паулу Коелю - "Алеф"

Хората полагат много по-големи усилия, за да избегнат това, от което се страхуват, отколкото за за да получат онова, за което мечтаят.

Ти никога няма да откриеш правилния човек, защото никога няма да намериш смелост да напуснеш грешния дори в мислите си.

Историята не е дати, а тълкуване на хронологията.

„Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“  /Джубран  Х. Джубран /

"С господин Ибрахим си давах сметка, че евреите, мюсюлманите и дори християните са имали сума ти общи велики мъже, преди да се захванат да се млатят един други. Това не ме засягаше, но ми ставаше някак хубаво."
"Господин Ибрахим и цветята на Корана" Ерик-Еманюел Шмит

Ето още нещичко от мен:

"Той започна да търси Учителя навсякъде. И разбра, че Учител можеш да срещнеш навсякъде и дори на най-неочакваното място. Една вечер, както си ходеше по улицата, видя на земята захвърлена книга. Наведе се, взе я и внимателно я разгърна. В нея прочете следната история:

„Живял един човек. Той бил честен и добър, и всички го уважавали. Но имал син, който бил негова пълна противоположност. Той бил дребнав, зъл и отмъстителен. Бащата много пъти се опитвал да промени отношението на сина си към другите хора и да го направи по-добър, но синът му не искал да го чуе.

От възрастта ли, от що, синът поумнял и се огледал, и видял колко лошо е живял досега. И разбрал, че много пъти е можел да бъде по-добър, по-справедлив и че напразно е нагрубявал хората, бил е дребнав и коравосърдечен. Сам не знаел защо бил толкова лош. Синът се разкаял и отишъл при баща си за помощ.

Старецът, понеже бил мъдър и много пъти бил помагал на хората, подучил сина си. Накарал го всяка вечер, като се прибере, преди да заспи, да се сети колко лоши неща е направил през деня и за всяко да заковава по един пирон на вратата на къщата си.

Синът всяка вечер се прибирал и решавал колко лоши дела е извършил, и изпълнявал заръката на баща си. Въпреки че искал да бъде добър, не му било толкова лесно да спре да върши лоши дела. Отначало заковавал по шест – седем пирона всяка вечер. Това продължило почти една година. И от вечер на вечер все по-малко пирони ковял младият мъж. И ако отначало ковял пирони за лоши дела, накрая правил това само за лоши думи или за надменност. Дошло време, почти една година, през която във вратата не бил закован и един пирон.

Синът се зарадвал, че успял да се пребори със злото в себе си. Отишъл при баща си и му се похвалил. Баща му казал, че това не е краят, защото да не вършиш лоши дела не е достатъчно. Добрият човек трябва да върши добри дела. След това накарал сина си всяка вечер, преди да легне да спи, да помисли колко добри дела е свършил през деня и за всяко едно да изважда по един пирон от вратата. Синът изпълнявал всичко точно така, както го учил баща му. Така, ден след ден, пироните изчезвали от вратата. Накрая и последния пирон бил махнат. Синът изпитал голямо облекчение, но настъпила зима и от дупките, останали от пироните във вратата, нахлувал леден вятър. Синът отишъл при баща си и го попитал какво да прави, а мъдрият баща се замислил дълго и най-накрая казал:

– Лошото на това да вършиш злини е, че веднъж направени, дори да ги изкупиш с добрина, те оставят своя отпечатък и дупките остават завинаги. Най-добре е злото въобще да не бъде вършено. Това че ще оставиш ледения вятър да нахлува в топлото ти жилище няма да върне злото назад, но ще означава, че се покайваш и си разбрал смисъла от това, което прави през последните години. Помни, че злото се върши много лесно, но е много трудно да заличиш неговите следи и да премахнеш последствията. Защото злото е като упорита сянка, дори да премахнеш това, което я хвърля, тя остава.

Синът едва сега проумял с каква тежка борба се е заел. Слушал думите на мъдрия си баща и започнал да се отчайва, защото разбрал, че борбата не е свършила, а тепърва започва.

Баща му обаче не спирал да говори:

– И помни, че борбата със злото в теб тепърва започва, защото ще изпиташ изкушението да запълниш дупките с лоши дела и да върнеш обратно пироните в тях. И вършилият веднъж зло винаги ще бъде изкушен отново да се върне на пътя на злото."

откъс от книгата "Нова Притча", автор Токораз Исто.

В книжката има много провокативни и приятни откъсчета! Приятно четене на всички!

Антоан дьо Сент - Екзюпери - "Молитва"

 "Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

  Прекрасно!!!!!

" Защото беше истински огън и толкова беразсъдно, упорито смела. Защото под обвивката на всички свои претенции беше всъщност уязвима като дете. Защото не приличаше на нито една жена, която съм познавал. Тя ме очароваше, вбесяваше, подлудяваше. Обичах я толкова всеотдайно, колкото тя обичаше него. От мига, в който я зърнах. Беше нещо като болест.
Страх ме е-тихо каза той, -страх ме е, че всичко ще почне отначало. Зная, че е безсърдечна и завършена егоистка, тя е като дете, което реве за играчка, но я чупи в момента, в който я получи. Ала има моменти, в които накланя глава по особен начин, усмихва се жизнерадостно или изведнъж започва да изглежда безпомощна-тогава едва не забравям наученото.
.....Не мога да рискувам да я задържа у дома прекалено дълго. Или пак ще се влюбя в нея или ще я убия."

Из "Скарлет"-А.Рипли


Някои от нас страшно много обичат мълчанието.
Хубаво е да си придънна риба.
Сигурно е да си придънна риба.
Какво от това, че нежното раче върви винаги назад?
Какво от това, че делфините плачат от унижение?
Какво от това- щом при теб е тъмно и тихо,
щом пълнолунието не ти пречи да спиш;
щом си добре прикрит от безмилостните човки на лешоядите
щом няма опасност да паднеш
винаги си живял на дъното...
ама ти наистина си щастлива риба!
Не те щипят очите, когато четеш поезия,
не пушиш, а и алкохол избягваш,
за да не навредиш на здравето си.
И изобщо не се заблуждаваш, че
онази...ееей там, най-зелената звездичка е твоята.
затова пък се стремиш да създадеш
възможно най-многобройно и наподобяващо теб поколение.
Хубаво е да си придънна риба.
Сигурно е да си придънна риба.
и хич не се страхувай от оня старец на Хемингуей.
Такива като теб отдавна обърнаха палавата му лодка.
А мълчанието?
То старшно много обича някои от нас....


Лицето му беше застинало в същия израз, който бе изплашил гостите снощи. Сякаш се бе запечатал завинаги. Нищо чудно-помисли си той- не можеш да сдъвчеш сърцето си и да смяташ, че няма да останат следи."

Из "Малката стопанка на голямата къща"






Това е Той. Разбира се, че е Той. Мъжът с главна буква. Онзи, който те разтапя с погледа си, нажежава те само с върха на пръстите, разбира те и без думи, винаги знае какво си искала да кажеш и какво правиш, защо го правиш, какво ти се е случило от три прераждания насам, дори какво ще направиш утре (без самата ти да го знаеш). Този, който никога няма да те зареже - нито през лятото, нито навръх Коледа; този, който след поредния грандиозен скандал няма да се сърди и да се цупи цяла седмица, а просто ще отиде в "Метро" и ще купи нов сервиз, и то за 24 човека (за да има достатъчно чинии за чупене при другия скандал); този, чиито подаръци винаги са изненада и са точно такива, каквито ти харесваш (а не някакви безсмислици, които се чудиш после на кого да пробуташ)."

/М. Чобан - "Никакви мъже повече"/

Вероятно ще повторя/потретя част, но все пак, ето някои от моите любими "неща". 

...

"За да се заинтересувате от мен, трябва да ви заговоря за вас."

^ Маргьорит Дюрас

...

"Twenty years from now you will be more disappointed by the things that you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover."

^ Mark Twain


***************************************

“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”

^ Ромен Гари, "Сияние на жена"

...

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб — мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея — нищо общо…
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб — пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

^ Д. Дамянов

...

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.


За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.

^ Елица Мавродинова

...

довечера
преди да си легна
ще ти зашия един шамар
мислено
не го приемай лично
просто така се изразявам
мога да бъда и нежна
но не си заслужава усилието
ще е като череша с червей
да си я закачиш на ухото
той бавно да влезе
и да се настани в мозъка ти
шепнейки
обичам те.

^ М. Фучеджиева

...

Had I the heaven's embroidered cloths,
Enwrought with golden and silver light,
The blue and the dim and the dark cloths
Of night and light and the half-light,
I would spread the cloths under your feet:
But I, being poor, have only my dreams;
I have spread my dreams under your feet;
Tread softly because you tread on my dreams.

^ William Butler Yeats


***************************************

И един откъс от блог, който следях навремето:

"можеше да е 1872-а, да лежиш в тревата под някое дърво на остров Корфу и да не мислиш за всички неща, за които мислиш в момента, а да ядеш маслини и хляб и босите ти ходила, покрити в мека пръст, да си играят с очертанията на прозрачните вълни в морето.

можеше да е 1916-а и да свириш на туба в окопите при Сома, покрит с кал и мръсотия, с подгизнали крака, обути в неудобни ботуши, но поддържащ блестящо парче мед. натискайки сигурно клапите, въпреки несигурната ситуация, в която си се озовал.

може да е 2009-а, навън да вали сняг, а ти да подскачаш по тротоарите, опитвайки се да опазиш белите си фред перита от кишата.

чудесни платнени обувки с подсилена предна част, контрастиращи елементи и бродиран лавров венец.

пази тези обувки като краката си. дори повече. това са ръцете на стотици деца и техните майки. това са хиляди избодени, премазани, наранени пръсти. това са купища панички с каша и хляб на масата един път в седмицата.

някога децата на обущаря са имали предимството да ходят боси. сега обущарят няма деца, защото никоя жена не харесва такива социални отломки. освен ако не става въпрос за обущарите на Salvatore Ferragamo.

handmade footwear.

извървяхме пътя от мария магдалена, която помазва божиите крака, до мунтазер ал заиди, чиито обувки не са ръчна изработка, но вече имат културна стойност.

но не прибързвай с изводите. децата все още се радват да скачат в локвите. най-добрият лек срещу настинката е да държиш ходилата си в леген с морска сол и много гореща вода. стъпалата ти са ерогенна зона, особено като се стъмни. и винаги ще намериш някой фетишист, който ще харесва краката ти много повече от красивата ти душа.

не прибързвай с изводите. времената са други. но ние сме си същите."

Откъси от любимата ми книга - Властелинът на пръстените

http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B … D0%B5%D0%BD%D0%B0

Ще ми помогнете ли да открия едно стихче .....
в смисъл " ....... код определя ..................
               код на град, адрес, телефон ...........
               ............................................
               Обади се любов, обади се ! "
Автора е български, и ми се изтри всичко от главата.
Благодаря !

Може би е това...?!?


В очакване„Позвъни, обади се, любов!“
Д. Дамянов


Най-дълъг за мен е мигът,
когато очаквам да чуя гласа ти.
Обхваща ме паника луда,
че от някакви жици
радостта ми зависи.
Обади се, любов, обади се!
Десет цифри в кръг се въртят
и код определя моите чувства.
Код на град, на адрес, телефон…
Програмиран живот.
Всеки ден изтича по схема.
И върти се животът, върти се.
А там, някъде в мен
тревожен сигнал на сърцето напомня,
че липсва му обич човешка.
И отново се питам къде си?
Ще се радвам дори ако някой
ми звънне „погрешка“.
Не, не мога без теб!
Позвъни, обади се!

Благодаря много на Мари !
Това ми беше верую в годините назад, ........ една красива любов и ...............
А сега искам да го предам на друг.
А знаеш ли, изчетох почти всички стихосбирки на Д.Дамянов тук, в нета и защо не го открих ???????
Дори не го намерих и в архивите тук 

Още един път  БЛАГОДАРЯ !!!!