Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Уникално.

''Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една."
 
Велико, истинско ......

Блага Димитрова

Защото Бог никога не затръшва вратата под носа ти, без да отвори кутия с различни курабийки..

 "...той разбра,че в света няма нищо страшно.Той разбра, че както в света няма положение, в което човек да е щастлив и напълно свободен, също тъй няма положение, в което да е напълно нещастен и несвободен.Той разбра ,че има предел на страданията и предел на свободата и че тия предели много се доближават..."
  Реплика на Пиер Безухов от "Война и мир"

 Страхотна тема!!!Включвам се да я следя

...Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

 

Никой не може да освободи другия от клетката му, дори когато този друг е лъв. Важното за нас е да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш до никъде няма да стигнеш и на живота никога няма да се порадваш, никога!

Уилям Уортън, "Гордост"

Страхотна тема:) Браво!
Ще се включа и аз с един от любимите ми.

Най-хубавия ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизма.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращия дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
Майка Тереза

Двама братя били коренно различни. Единият преуспял в живота и професията си и дори се превърнал в безкористен благодетел на по-слабите и безпомощните, а другият - в престъпник - озлобен и агресивен.
Веднъж на входа на съда журналисти наобиколили втория брат и го попитали защо е станал  такъв - лош, груб, насилник. Той отговорил:
- Когато бях малък, баща ми беше алкохолик и биеше цялото ми семейство. Никой не ме защити. Какъв можех да стана?!
В същото време други журналисти се събрали около първия брат и го попитали защо е станал такъв - благороден, благотворител, хуманист. той отвърнал:
- Когато бях малък, баща ми беше алкохолик и биеше цялото ми семейство. Никой не ме защити. Какъв можех да стана?!

"Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от тои, с който аз я изслушвам. " ( Джордано Бруно пред Съда на инквизицията)

"Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре"
Форест Гъмп

Темата наистина е страхотна. Аз много обичам, като чета да си записвам избрани мисли в един тефтер. така от време на време го препрочитам, това много ме зарежда. Последното, което много ми хареса беше от една нова книга, казва се "Тангра" на Токораз Исто, издателство "Оренда".

Когато двама души се обичат, те са като снежинки, колкото по-горещо се обичат, толкова по-бързо се стопяват, загубват се, изчезват и се превръщат в падащи от небето сълзи. Превръщат се в дъжд, който дава живот на техните деца. Участта на всички хора е от снежинки да се превърнат в капчици дъжд, да променят същността си и да дадат живот.

Не е ли много красиво...

Наистина много красиво. Аз също си записвам всякакви интересни мисли, стихотворения и т.н. Ще споделиш ли още неща?

"И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна."

Ето още нещо от мен, много любимо. Това е от една книжка, която се нарича "Нова Притча".  В книжката има много подобни, изключително вдъхновяващи и разчувстващи. Авторът много умело докосва една много тънка струна в душата на всеки читател.

"Расли на едно клонче две листенца. Те се познавали още от малки, от деца били неразделни. Съдбата на листенцата е такава, че определено ли е да са заедно, остават така за цял живот. И не могат да се движат и да избират къде да отидат. Минало време и листенцата пораснали. И както се очаквало, и както обикновено става, двете листенца се влюбили едно в друго. Любовта им била голяма и искрена, и нямало по-голяма любов на света. Те двете били родени едно за друго, били щастливи и завършени. Но любовта им била толкова голяма, че всяко едно от тях се опитвало непрекъснато да покаже на другото колко много го обича и че не може да живее без него и любовта му. Всичко било прекрасно и за двете листенца не можело да има по-голямо щастие на света. Това продължило дълго време.
Един ден едното листенце, за да докаже на другото колко много го обича и като доказателство, че това ще продължи цял живот, изрязало част от себе си във формата на сърчице. Така то пожертвало целостта си и почувствало силна болка, но увереността му, че постъпва правилно, била толкова голяма, че то я пренебрегнало. След това великодушно подарило частта от себе си на другото листенце.
Другото листенце приело подаръка. То оценило жеста, но не му било достатъчно само да получи подарък, а искало да върне жеста. Така то решило да направи жест по-голям и красноречив, който да докаже, че неговата любов е по-голяма и истинска. Не можело да измисли нещо по-оригинално, затова решило също да изреже от себе си парченце във формата на сърчице, но за да докаже, че обича повече, изрязало по-голямо сърчице в гърдите си.
Така всяко едно от листенцата загубило целостта си и имало дупчица в гърдите си. Но в същото време то притежавало част от същността на другото. Въпреки това, всяко едно от тях започнало да се чувства странно и незавършено, но и двете не смеели да признаят, едно пред друго, как се чувстват и че може би са допуснали грешка. Всяко от тях се опитало да постави подаръкът, който било получило, на мястото на собствената си дупка, но имало разминаване и двете съжалили за това, което са направили. Преди нещата били много по-добри. Осъзнали грешката, която допуснали, те искали нещата да се върнат обратно, но нищо вече не можело да се направи. Така листенцата разбрали, че любовта няма нужда от доказване, че когато я притежаваш трябва да си много внимателен, защото лесно може да я загубиш. Понякога и най-добрите намерения могат да унищожат любовта.
Листенцето с по-малка дупка и по-голямо сърце след време решило и пришило сърцето върху празнината си. Кръпката била грозна, то не я почувствало като част от себе си и никога вече не станало цяло и завършено. Все пак така успяло някак да прикрие дупката си.
Другото листенце вземало по-малкото сърчице и го поставяло в дупката на мястото на сърцето си, но то все се провирало и падало. То пак опитвало, но сърчицето пак преминавало през него и така то продължавало своите опити, но никога не успяло да възвърне целостта си. И отношенията между двете листенца никога не станали както преди. Листенцето с по-малкото сърчице обвинявало другото, че не го обича достатъчно и така любовта си отишла завинаги.
Двете листенца прекарали остатъка от живота си обвиняващи се едно друго, защото любовта не обича да бъде сравнявана и да се съревновава. И трябва да обичаш, когато си цял и завършен, а не поради това, че искаш да прикриеш някаква празнина в себе си. Любовта изисква двамата да се раздават докрай без да мислят колко да дадат, защото има ли неравенство, любовта е наранена. И никога, когато получиш любов, не се опитвай да доказваш, че твоята любов е повече, защото, ако мислиш, че даваш повече любов, отколкото получаваш, в сърцето ти ще се отвори празнина и с нищо не ще можеш да я запълниш."

За тези които ги е вдъхновило, авторът се казва Токораз Исто, издателство Оренда.