Princess Zvezdichka, подписът ти също има място в тази тема 
Той е много различен. Има златни очи.
Май е някакъв принц. (Аз поне се надявам).
И се прави на важен, даже пак да греши,
и е смел до безумие, (след това се сдобряваме).
Не е лесно със него – все е толкоз далечен,
има ръбчета остри (май им викат бодли),
И от първия миг, ей така, ме обрече
само него да искам, (а ужасно боли)…
Но е мил, без съмнение. Мойте приказки случва,
и съм аз героинята – (до последния ред).
Някак все във сърцето без вина ме улучва,
и живея Сега (без „преди” и без „след”)…
Той е с детска душа (да, така ми се струва),
и е толкова много непонятно различен.
И понякога даже в моя свят съществува…
А пък аз ли коя съм?… Ами аз го обичам.
"Нощем, като си лягаш и духваш лампата, тя застава на вратата, зад нея някакво сияние и виждаш как нощницата ѝ се полюшва. Тя пристъпва нежно към леглото ти, а ти затаил дъх, отмяташ завивката да я приемеш и преместваш глава на възглавницата, за да сториш място на нейната до твоята. Почти усещаш сладостния дъх на тялото ѝ, като нейната кожа не ухае никоя друга кожа на света."
"Точно когато се чувстваме най-бедни,
животът като грижовна майка ни шие най-красивата дреха."-
"Бяла като мляко, червена като кръв", Алесандро д`Авения
