може би това е 100-ния ми пост с тази информация, но ето Ви го пак:
Вентилационни тръбички
Кога се слагат?
Най-честите причини за поставяне на вентилационни тръбички са:
присъствие на течност зад тъпанчевата мембрана за период по-дълъг от 2-3 месеца;
чести и/или тежки отити, които не се повлияват само от медикаменти.
Вентилационни тръбички се слагат и за избягване на трайните увреди на тъпанчевата мембрана при опасност от баротравма.
Защо се слагат?
Ако тъпанчевата мембрана се среже (т.нар. миринготомия) болното средно ухо се повлиява благоприятно от изсмукването на наличната течност и поставянето на лекарства. Ефектът обаче често е временен – разрезът бързо зараства и болестното състояние се възобновява.
Поставянето на вентилационни тръбички подържа отвора в тъпанчето по-дълго време:
налягането зад тъпанчето се изравнява лесно с атмосферното – намаляват или се преустановяват епизодите на среден отит;
при нов епизод на среден отит, това лесно се диагностицира (образуваната течност изтича и се вижда) и лекува (лесно се поставят медикаменти директно в средното ухо).
Как се слагат?
Прави се малък разрез на тъпанчето и наличния секрет се изсмуква. Поставя се вентилационната тръбичка и евентуално медикаменти.
Работи се под микроскоп, поради което при малки деца най-често се използва лека обща анестезия. При възрастни процедурата обикновено е под местна анестезия.
Защо има различни видове тръбички?
Тръбичките се различават по форма, размер и материал.
Най-често се използват различни модификации наподобяващи по форма макара, т.нар. вентилационни макарички.
Размерите зависят от големината на тъпанчето и търсения ефект. По-малките тръбички се поставят по-лесно и по-малко увреждат тъпанчевата мембрана. По-големите се запушват по-трудно и по-дълго се задържат.
Като се изключат някои самоделни варианти, съвременните вентилационни тръбички са от относително безвредни за тъканите материали. Полимерните са по-поносими за тъпанчето, а металните – по-трудно се запушват. Съществуват и комбинирани модели – отвън полифлуорпропилен, отвътре титан.
Конкретния модел и размер вентилационна тръбичка зависи от предпочитанията на хирурга – няма общоприет стандарт. След правилно поставяне различните видове тръбички имат еднаква функция.
Може ли ухото да се инфектира през тръбичките и как да се избегне това?
Вентилационните тръбички намаляват значително честотата на епизодите от среден отит. Те обаче създават временна комуникация между външното и средното ухо – потенциален директен път за инфекция.
Трябва да се избягва навлизането в ухото на замърсена вода:
при къпане и плуване ухото следва да се запушва, като това не е задължително. При по-малки деца рискът от навлизане на вода е по-малък (поради по-малките размери), а и процедурата по-запушване на ухото за тях не винаги е приятна.
при гмуркане и подводен спорт запушването на слуховия канал е задължително, като при навлизането на замърсена вода или съмнение за такова е желателно профилактично поставяне на антибиотични капки.
Комбинира ли се с друга операция?
Преди оперативно отстраняване на назофарингеална (“трета”) сливица винаги трябва да се изясни състоянието на тъпанчетата. Често, операцията може да се комбинира с оперативно лечение и на средното ухо, с което при еднократно даване на анестезия се решават и двата проблема. Става дума, обаче за две отделни операции и само необходимостта от провеждането им при всеки конкретен случай е решаваща.
Трябва ли тръбичките да са двустранни?
Обикновенно когато едното ухо е болно боледува и другото. Това обаче не винаги означава, че състоянието и на двете налага поставянето на вентилационни тръбички. Дали е необходимо двустранното поставяне на макарички се решава конкретно при всеки случай, като най-често при самата операция се преценява най-точно състоянието на средното ухо.
Какво става ако вентилационните тръбички се запушат?
Ако тъпанчето изглежда здраво и няма симптоми – вентилационните тръбички се оставят запушени до спонтанното им падане или се махат. Ако симптомите на среден отит се възобновят вентилационните тръбички се отпушват оперативно или се сменят с нови.
Колко дълго остават тръбичките и как се махат?
Вентилационните тръбички се поставят до трайно оздравяване на средното ухо – най-често за период от 6 месеца до година. През това време ухото периодично трябва да се следи от специалист.
Често ухото спонтанно отхвърля тръбичките. Ако това стане преди ухото да е оздравяло се налага повторно поставяне на тръбички. Ако ухото е напълно здраво и вентилационните тръбички не се отделят спонтанно, те се махат оперативно.
Макар и рядко, след сигурно оздравяване и след махане на макаричките, ухото може пак да се възпали. Тогава може да се наложи повторното слагане на тръбички.
Какви са последиците за тъпанчето от поставянето на вентилационни тръбички?
След спонтанното отделяне на вентилационните тръбички може (но не е задължително!) да остане траен отвор на тъпанчето, което налага той да се затвори оперативно. След оперативното махане на задържана макаричка отворът често се затваря от хирурга.
Всяко продължително дразнене на тъпанчевата мембрана може да доведе до образуването на белег – т.нар. мирингосклероза. Това понякога се наблюдава и след поставянето на вентилационни тръбички. За мнозинството пациенти това няма никакви последствия за слуха.
Продължителното, и понякога трайно спадане на слуха, до което води нелекуваният средния отит има много по-голям отрицателен ефект. При това самият среден отит често води до мирингосклероза, а и до сериозни увреждания на цялото тъпанче.
Подробности тук: http://lolov.com/frames/info.htm
Вентилационни тръбички
Кога се слагат?
Най-честите причини за поставяне на вентилационни тръбички са:
присъствие на течност зад тъпанчевата мембрана за период по-дълъг от 2-3 месеца;
чести и/или тежки отити, които не се повлияват само от медикаменти.
Вентилационни тръбички се слагат и за избягване на трайните увреди на тъпанчевата мембрана при опасност от баротравма.
Защо се слагат?
Ако тъпанчевата мембрана се среже (т.нар. миринготомия) болното средно ухо се повлиява благоприятно от изсмукването на наличната течност и поставянето на лекарства. Ефектът обаче често е временен – разрезът бързо зараства и болестното състояние се възобновява.
Поставянето на вентилационни тръбички подържа отвора в тъпанчето по-дълго време:
налягането зад тъпанчето се изравнява лесно с атмосферното – намаляват или се преустановяват епизодите на среден отит;
при нов епизод на среден отит, това лесно се диагностицира (образуваната течност изтича и се вижда) и лекува (лесно се поставят медикаменти директно в средното ухо).
Как се слагат?
Прави се малък разрез на тъпанчето и наличния секрет се изсмуква. Поставя се вентилационната тръбичка и евентуално медикаменти.
Работи се под микроскоп, поради което при малки деца най-често се използва лека обща анестезия. При възрастни процедурата обикновено е под местна анестезия.
Защо има различни видове тръбички?
Тръбичките се различават по форма, размер и материал.
Най-често се използват различни модификации наподобяващи по форма макара, т.нар. вентилационни макарички.
Размерите зависят от големината на тъпанчето и търсения ефект. По-малките тръбички се поставят по-лесно и по-малко увреждат тъпанчевата мембрана. По-големите се запушват по-трудно и по-дълго се задържат.
Като се изключат някои самоделни варианти, съвременните вентилационни тръбички са от относително безвредни за тъканите материали. Полимерните са по-поносими за тъпанчето, а металните – по-трудно се запушват. Съществуват и комбинирани модели – отвън полифлуорпропилен, отвътре титан.
Конкретния модел и размер вентилационна тръбичка зависи от предпочитанията на хирурга – няма общоприет стандарт. След правилно поставяне различните видове тръбички имат еднаква функция.
Може ли ухото да се инфектира през тръбичките и как да се избегне това?
Вентилационните тръбички намаляват значително честотата на епизодите от среден отит. Те обаче създават временна комуникация между външното и средното ухо – потенциален директен път за инфекция.
Трябва да се избягва навлизането в ухото на замърсена вода:
при къпане и плуване ухото следва да се запушва, като това не е задължително. При по-малки деца рискът от навлизане на вода е по-малък (поради по-малките размери), а и процедурата по-запушване на ухото за тях не винаги е приятна.
при гмуркане и подводен спорт запушването на слуховия канал е задължително, като при навлизането на замърсена вода или съмнение за такова е желателно профилактично поставяне на антибиотични капки.
Комбинира ли се с друга операция?
Преди оперативно отстраняване на назофарингеална (“трета”) сливица винаги трябва да се изясни състоянието на тъпанчетата. Често, операцията може да се комбинира с оперативно лечение и на средното ухо, с което при еднократно даване на анестезия се решават и двата проблема. Става дума, обаче за две отделни операции и само необходимостта от провеждането им при всеки конкретен случай е решаваща.
Трябва ли тръбичките да са двустранни?
Обикновенно когато едното ухо е болно боледува и другото. Това обаче не винаги означава, че състоянието и на двете налага поставянето на вентилационни тръбички. Дали е необходимо двустранното поставяне на макарички се решава конкретно при всеки случай, като най-често при самата операция се преценява най-точно състоянието на средното ухо.
Какво става ако вентилационните тръбички се запушат?
Ако тъпанчето изглежда здраво и няма симптоми – вентилационните тръбички се оставят запушени до спонтанното им падане или се махат. Ако симптомите на среден отит се възобновят вентилационните тръбички се отпушват оперативно или се сменят с нови.
Колко дълго остават тръбичките и как се махат?
Вентилационните тръбички се поставят до трайно оздравяване на средното ухо – най-често за период от 6 месеца до година. През това време ухото периодично трябва да се следи от специалист.
Често ухото спонтанно отхвърля тръбичките. Ако това стане преди ухото да е оздравяло се налага повторно поставяне на тръбички. Ако ухото е напълно здраво и вентилационните тръбички не се отделят спонтанно, те се махат оперативно.
Макар и рядко, след сигурно оздравяване и след махане на макаричките, ухото може пак да се възпали. Тогава може да се наложи повторното слагане на тръбички.
Какви са последиците за тъпанчето от поставянето на вентилационни тръбички?
След спонтанното отделяне на вентилационните тръбички може (но не е задължително!) да остане траен отвор на тъпанчето, което налага той да се затвори оперативно. След оперативното махане на задържана макаричка отворът често се затваря от хирурга.
Всяко продължително дразнене на тъпанчевата мембрана може да доведе до образуването на белег – т.нар. мирингосклероза. Това понякога се наблюдава и след поставянето на вентилационни тръбички. За мнозинството пациенти това няма никакви последствия за слуха.
Продължителното, и понякога трайно спадане на слуха, до което води нелекуваният средния отит има много по-голям отрицателен ефект. При това самият среден отит често води до мирингосклероза, а и до сериозни увреждания на цялото тъпанче.
Подробности тук: http://lolov.com/frames/info.htm
, но ти педиатър ли си или УНГ специалист? 
