Salai, ама ми харесаааа това дето си написалаааа... Ама си и знам, че ако искам пълно попечителство и няма да ми го даде. Може би след година, две...
- Публикувана: 28 окт. 2005, 15:42 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2005, 15:49 ч.
Не знам как да формулирам заглавието... БЯСНА СЪМ... треса се чак...
Ама си и знам, че ако искам пълно попечителство и няма да ми го даде. Може би след година, две...
мами какво значение има попечителството? питам защото незнам 
пък и си мисля че е добре децата да виждат и двамата си родители.......или не е така?с времето те сами ще си изберат с кой да си прекарват времето, кой се е грижел за тях и т.н.
и да доотговоря
мисълта ми беше не че 30-те и 5 години са критерии за щастлив брак. по скоро за натрупан опит в живота. за децата - да добре е майките да са млади, ама като са самотни и разведени после тва пък добре ли е ? Истината е че жената е длъжна да прецени в максимална степен дали мажа с който е ,е подходящ за баща или не, дали ще иска да има семейство или не и т.н. Само Чувствата не трябва да са водещи защото са измамни в доста случаи. Та и затова много повече са разведените млади двоики, отколкото по старицхките Аз лично се омъжих на 26 и незнам от кои съм
пък и си мисля че е добре децата да виждат и двамата си родители.......или не е така?с времето те сами ще си изберат с кой да си прекарват времето, кой се е грижел за тях и т.н.и да доотговоря
мисълта ми беше не че 30-те и 5 години са критерии за щастлив брак. по скоро за натрупан опит в живота. за децата - да добре е майките да са млади, ама като са самотни и разведени после тва пък добре ли е ? Истината е че жената е длъжна да прецени в максимална степен дали мажа с който е ,е подходящ за баща или не, дали ще иска да има семейство или не и т.н. Само Чувствата не трябва да са водещи защото са измамни в доста случаи. Та и затова много повече са разведените млади двоики, отколкото по старицхките Аз лично се омъжих на 26 и незнам от кои съм мисълта ми беше не че 30-те и 5 години са критерии за щастлив брак. по скоро за натрупан опит в живота. за децата - да добре е майките да са млади, ама като са самотни и разведени после тва пък добре ли е ?
А честно казано ми омръзна хора, които не са "преценявали" половинката си, а просто са повярвали на думите му че иска да има деца, т.е. са случили и човекът в които са се влюбили и този които става за баща се оказват един и същ по чист житеиски късмет, да се тупат по гърдите и да натякват как видиш ли останалите нямат грам мозък в главите си, щото не са "гледали". Това много ми напомня на приказката "Това на мен не може да се случи".
МОФ,
Не познавам твоята история,но от писаното разбирам,че гледаш сама децата си.От личен опит знам,че е ужасно трудно,но повярвай ми след като и двамата тръгнат на училище ще си по свободна и ще забравиш за баща им.Неговото безразличие към тях ще ги отблъсне и те ще чувстват близък само майка си (теб)Същото е и с твойте родители.
Anaise,
И преди и сега брака не е нищо друго освен КЪСМЕТ.
Двама човека (напълно чужди един за друг) се събират да живеят и никой незнае дали "утре" единия няма да се окаже шизофреник
Тогава ще речем -болест.Да,но тази болест се предава на поколението... Прихапваме устни и се питаме "Защо?Защо точно на мен????..."-КЪСМЕТ.
Аз бях в родилното с майка,която износи 4 плода и почина при раждане от некадърни доктори.Семейството са били заедно от много години и всичко в живота си са правили по план и схема.Но... КЪСМЕТ
Аз съм една от малкото (но има и такива),която се запознах с мъжа ми в 8-ми клас.Започнахме да излизаме в края на 9-ти (той е първия ми партньор ).Омъжих се веднага щом завърших след бурно тръшкане и рев от страна на майка ми,недоволство на баща ми и страшно много неприязън към бъдещата снаха от страна на родителите на мъжа ми.
Изолирахме се да живеем сами при нечовешки условия.
Нямахме деца.
По късно се родиха две.
Майка ми вместо да се радва ми каза,че съм луда:(
Така,както никой не ни искаше си събрахме куфарите и заминахме за чужбина (няма да казвам как живяхме почти година и колко трудности преживяхме)Но... заслужавало си е..
Съсредоточихме цялото си внимание върху себе си и семейството си.
Мъжа ми работеше денем,аз-нощем (будех го да идва да ме забира).
На третата година си купихме къща (със заем)
Междувременно той ми плати да се "изуча".
Сега сме пред 40-те с две големи деца и все още влюбени.Сякаш проблемите,който имаме ни сближиха още повече.Вече си имаме всичко от което има нужда един простосмъртен.
В България не си ходим защото нито има къде,нито нещо ни влече.Чувстваме се прикудени.
МОФ може само да се радва,че всичко това и се е случило в едно отворено общество,където хората имат много варианти на оцеляване.В България,макар и в голям град е друго-много по трудно.
Някога хората са се женели много млади и не са се развеждали от срам от това как ще ги приеме обществото.Селото е като комуна и сега.Ако си "Черната овца" пак ще живееш изолиран и никой няма да ти подаде ръка...
И накрая искам да кажа на момичетата,пишещи в този форум:
Не се предавайте!
Не търсете никого преди да сте се отъсили от мисълта за предишния.Важно е преди това да сте наясно какво точно искате,дали сте готови да родите друго дете и всики последствия на "моя син и твоя син бият нашето дете" или искате просто "топлинка във вашето сърце".Мъж с когото да говорите на един и същ "език".
Много,много ЗДРАВЕ и КЪСМЕТ на всички ви!
Не познавам твоята история,но от писаното разбирам,че гледаш сама децата си.От личен опит знам,че е ужасно трудно,но повярвай ми след като и двамата тръгнат на училище ще си по свободна и ще забравиш за баща им.Неговото безразличие към тях ще ги отблъсне и те ще чувстват близък само майка си (теб)Същото е и с твойте родители.
Anaise,
И преди и сега брака не е нищо друго освен КЪСМЕТ.
Двама човека (напълно чужди един за друг) се събират да живеят и никой незнае дали "утре" единия няма да се окаже шизофреник
Тогава ще речем -болест.Да,но тази болест се предава на поколението... Прихапваме устни и се питаме "Защо?Защо точно на мен????..."-КЪСМЕТ.
Аз бях в родилното с майка,която износи 4 плода и почина при раждане от некадърни доктори.Семейството са били заедно от много години и всичко в живота си са правили по план и схема.Но... КЪСМЕТ
Аз съм една от малкото (но има и такива),която се запознах с мъжа ми в 8-ми клас.Започнахме да излизаме в края на 9-ти (той е първия ми партньор ).Омъжих се веднага щом завърших след бурно тръшкане и рев от страна на майка ми,недоволство на баща ми и страшно много неприязън към бъдещата снаха от страна на родителите на мъжа ми.
Изолирахме се да живеем сами при нечовешки условия.
Нямахме деца.
По късно се родиха две.
Майка ми вместо да се радва ми каза,че съм луда:(
Така,както никой не ни искаше си събрахме куфарите и заминахме за чужбина (няма да казвам как живяхме почти година и колко трудности преживяхме)Но... заслужавало си е..
Съсредоточихме цялото си внимание върху себе си и семейството си.
Мъжа ми работеше денем,аз-нощем (будех го да идва да ме забира).
На третата година си купихме къща (със заем)
Междувременно той ми плати да се "изуча".
Сега сме пред 40-те с две големи деца и все още влюбени.Сякаш проблемите,който имаме ни сближиха още повече.Вече си имаме всичко от което има нужда един простосмъртен.
В България не си ходим защото нито има къде,нито нещо ни влече.Чувстваме се прикудени.
МОФ може само да се радва,че всичко това и се е случило в едно отворено общество,където хората имат много варианти на оцеляване.В България,макар и в голям град е друго-много по трудно.
Някога хората са се женели много млади и не са се развеждали от срам от това как ще ги приеме обществото.Селото е като комуна и сега.Ако си "Черната овца" пак ще живееш изолиран и никой няма да ти подаде ръка...
И накрая искам да кажа на момичетата,пишещи в този форум:
Не се предавайте!
Не търсете никого преди да сте се отъсили от мисълта за предишния.Важно е преди това да сте наясно какво точно искате,дали сте готови да родите друго дете и всики последствия на "моя син и твоя син бият нашето дете" или искате просто "топлинка във вашето сърце".Мъж с когото да говорите на един и същ "език".
Много,много ЗДРАВЕ и КЪСМЕТ на всички ви!
мами какво значение има попечителството? питам защото незнам пък и си мисля че е добре децата да виждат и двамата си родители.......или не е така?с времето те сами ще си изберат с кой да си прекарват времето, кой се е грижел за тях и т.н.
и да доотговоря мисълта ми беше не че 30-те и 5 години са критерии за щастлив брак. по скоро за натрупан опит в живота. за децата - да добре е майките да са млади, ама като са самотни и разведени после тва пък добре ли е ? Истината е че жената е длъжна да прецени в максимална степен дали мажа с който е ,е подходящ за баща или не, дали ще иска да има семейство или не и т.н. Само Чувствата не трябва да са водещи защото са измамни в доста случаи. Та и затова много повече са разведените млади двоики, отколкото по старицхките Аз лично се омъжих на 26 и незнам от кои съм
пък и си мисля че е добре децата да виждат и двамата си родители.......или не е така?с времето те сами ще си изберат с кой да си прекарват времето, кой се е грижел за тях и т.н.и да доотговоря
мисълта ми беше не че 30-те и 5 години са критерии за щастлив брак. по скоро за натрупан опит в живота. за децата - да добре е майките да са млади, ама като са самотни и разведени после тва пък добре ли е ? Истината е че жената е длъжна да прецени в максимална степен дали мажа с който е ,е подходящ за баща или не, дали ще иска да има семейство или не и т.н. Само Чувствата не трябва да са водещи защото са измамни в доста случаи. Та и затова много повече са разведените млади двоики, отколкото по старицхките Аз лично се омъжих на 26 и незнам от кои съм Анайс, попечителството има голямо значение. Тук при нас обаче това нещо няма НИЩО общо с правата за срещи с децата. Та един вид аз се чудя защо бившия така се тръшка за това попечителство. Само ме спъва мене с решенията за децата (за всекидневните решения, като какво ще обличат, какво ще ядът и каква ще е програмата за деня решавам аз, но при нужда от лекарска намеса, пътувания в чужбина, започване на училище... тогава ми трябва и той), а и живеем в различни градове и винаги трябва да има комуникация между двама ни и от време на време писма прелитат от тук до там (от там до тук единственото което е дошло беше известието за развода).
И не го разбирам защо не иска да ми даде пълно попечителство... като пълноправен родител ли се има, що ли? Със сигурност не се държи като родител...
За опита на хората над 30-40 години... бих искала да кажа, че има такива остарели дори и без никакъв житейски опит. За мене един мъж които е живял само с родителите си е безопитен. Какъв житейски опит е натрупал той живеейки при мама и тати? Какво е научил той? Има доста народ (да не казвам мъже) които ще си останат инфантилни во веки веков. Има такива, на които лесния живот им се услаждава повече от семейния. Има такива които макар и семейни живеят все едно са все още ергени. Има алкохолици... бе има всякакви.
И на края, май всичко опира до КЪСМЕТ както Патиланка е написала...
Към Патиланка:
Благодаря ти, за споделените мисли! Желая ви все така да сте влюбени и след още 100 години!
да добре е майките да са млади, ама като са самотни и разведени после тва пък добре ли е ? Истината е че жената е длъжна да прецени в максимална степен дали мажа с който е ,е подходящ за баща или не, дали ще иска да има семейство или не и т.н. Само Чувствата не трябва да са водещи защото са измамни в доста случаи. Та и затова много повече са разведените млади двоики, отколкото по старицхките Аз лично се омъжих на 26 и незнам от кои съм
Аз лично се омъжих на 26 и незнам от кои съм Мило, моля те не мисли по начина по които клюкарките пред блока на баба ми мислят! Това, че сме самотни РОДИТЕЛИ (не сме самотни никак иначе, нали си имаме над кого да родителстваме ... децата де) не означава, че сме стока за хвърляне. Просто тези които са ни осамотили не са заслужавали нашето внимание вече, или ние тяхното. Не е добре, но не е и зле. За себе си не искам да говоря, но бих искала да попитам, колко от вас мами са щастливи, макар и сами? Мисля, че всяка една ще каже, че един вид "така е по-добре", а и аз самата го казвам.
За мъжете се знае, че някой от тях не знаят изобщо какво искат... Един ден му се прещяло семейство, прави го, децата и всичкото... и забелязва, че охо, не е за мене таз работа... Зарязва всичко. Ми жена му от де да знае, че така ще стане след няколко години? Не сме ясновидци за да предвиждаме бъдещето си. Нито една от нас не е знаела, че ще отглежда децата си сама, или че ще я зарежат. Ако знаехме и мъжете ни не ни бяха един вид излъгали, едва ли щяхме да сме на този хал.
И искам да кажа, че до преди година и половина и аз си мислех, че "Това на мен не може да се случи"... но може и още как...
ААА мами грешно сте ме разбрали 
Сигурно не съм ви казвала че като се омъжих познавах мажа си от 2-3 месеца. Освен това дори не бяхме и гаджета ха ха. Тези от вас дето си мислят че ги съдя що се са доверили на този или онзи също са в грешка - всеки сам си решава съдбата и проблемите щото няма кой. Та всеки ще каже че познава хора щастливи и на 20 и на 80 години и нещастни пак на 20 и на 80. Така е но въпроса е в процента. Но....онзи човек за който ви писах дето се е омъжил на 35 или 37 непомня вече ми каза още докато бях ж 5 клас сигурно че една жена трябва да се омъжи за човек който иска деца и ще се грижи за децата и семейството, който ще уважава жена си. За любов този човек не ми каза нищо но от километри се вижда че той обожава жена си. Реших изобщо да ви пиша не защото аз съм застрахована, а защото имам приателки на мойта възраст които излизат с мъже които изобщо не искат да имат семейства. Те го знаят и въпреки това им се лепиат като мухи на мед 
Защо е този мазохизъм? След година ще имат дете а след две развод. И ........къв е смилъла?
Сигурно не съм ви казвала че като се омъжих познавах мажа си от 2-3 месеца. Освен това дори не бяхме и гаджета ха ха. Тези от вас дето си мислят че ги съдя що се са доверили на този или онзи също са в грешка - всеки сам си решава съдбата и проблемите щото няма кой. Та всеки ще каже че познава хора щастливи и на 20 и на 80 години и нещастни пак на 20 и на 80. Така е но въпроса е в процента. Но....онзи човек за който ви писах дето се е омъжил на 35 или 37 непомня вече ми каза още докато бях ж 5 клас сигурно че една жена трябва да се омъжи за човек който иска деца и ще се грижи за децата и семейството, който ще уважава жена си. За любов този човек не ми каза нищо но от километри се вижда че той обожава жена си. Реших изобщо да ви пиша не защото аз съм застрахована, а защото имам приателки на мойта възраст които излизат с мъже които изобщо не искат да имат семейства. Те го знаят и въпреки това им се лепиат като мухи на мед Защо е този мазохизъм? След година ще имат дете а след две развод. И ........къв е смилъла?
пък и ви чета щото имам разведен брат - племиника ми го подмятат насам и натам - много е гадно и депресиращо за детето. та развода му беше предрешен от преди брака. въпреки това и той си мислеше че ще промени жена си ама не би..........мами хората не се променят за по добро след брака ако не са си такива.Жена му се омажи втори пат и пак се разведе с още едно дете!!! и не съм съгласна че успешния брак е късмет, а както и тук са писали той е борба, любов, нежност, компромиси и още хиляди работи........но няма ли я трезвата преценка и уважението няма и брак. Мнението ми е лично разбира се.
и не съм съгласна че успешния брак е късмет, а както и тук са писали той е борба, любов, нежност, компромиси и още хиляди работи
Ммм даа....