Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Искрени съболезнования за починалите... дано са на по-добро място...
За тези, които се борят -  кураж, сили и вяра в доброто.
2г и 4 месеца без татко. Отиде си тихо, но с болка... много ни липсва. Сигурна съм и ние на него. Чета ви и се моля с вас. Този форум и хората тук ми помогнахте, когато имах нужда. Благодаря ви! Бъдете здрави, вие и вашите близки!

Guess Who моите съболезнования.Не че е успокоение,но наистина добре,че поне не се е мъчил.Достатъчно се мъчат психически след поставянето на тази коварна диагноза,поне в последните си дни да не е така.

Ние днес бяхме на преглед,изследвания и нов скенер,за да видим как ще са резултатите и дали ще ни включат в тази нова химия(мисля че таргетна терапия се казва ),ако не казаха на стандартната по здравна каса минаваме,въпреки,че майка хич не иска.Много се притеснява от повръщане и окапване на коса.Успокоявам я,че ще я одобрят  и ще я оправят (въпреки,че знам че няма как в нейния случай),но няма как иначе ще се срине тотално.

Доколкото ми е известно, косата капе най-вече от лекарствата за рак на гърдата. Майка мина доста тежка химия за дебело черво и бял дроб - косата й оредя, но не драстично. Беше й лошо, но не повръщаше. Предай това на майка ти, да се успокои малко. Страничните ефекти са различни при всеки....

На баща ми също от едната химия не му мръдна косата. И не повръщаше. Обаче му се белеха петите и от студен метал  го биеше ток, такова усещане. Не можеше да бърка в хладилника сам 

Майка ми в момента е на таргетна терапия след като мина 4 операции и отказа да я отварят пак, неуспешна химио и лъчетерапия и няколко пъти пет скенер. Май месец стават 2г от диагнозата. Лекарствата и са на космически цени и ходи през седмица за нова опаковка. Дано и помогнат повече време да е сред нас. Съболезнования на всички, загубили близките си.

Veggie, проверявали ли сте цените в Турция? Ние купувахме оттам - цената на Кселода беше на половина от тази в Бг.

Zigizagi, поемат се от касата, то едното е 20000, другото 7000 по спомен, непосилни за нас така или иначе... Просто има несигурност докога ще и ги осигуряват, имаше проблеми с доставката, говореше се че ЗК може да спре да ги плаща, не знам

Здравейте, историята е доста дълга, но ще се опитам да я съкратя. 2006 г. откриха на майка ми ректален злокачествен тумор. Тя от 3 години се грижеше за полупарализарания ми баща, който пък беше с инсулт. Предполагам, че стресът, недоспиването и денонощните грижи за него й докараха рака. Толкова я молих да го дадем в дом или да вземем някой да го гледа, но не, тя чувстваше дългът си към него и искаше тя да го гледа, което е непосилно за сам човек. Тогава аз работех, учех, нямам братя и сестри, и бяхме на квартира. Мама също работеше. Оказа се, че ракът е доста инвазивен и почти затваря лумена на червото. Последва операция, анус претер, както и отстраняване на стражеви лимфни възли и доста голяма част от червото поради улцерозен колит. Нататък да не ви разправям- гледахме баща ми, тя не спря да роботи и освен това ходеше и на химеотерапия. Човек- канара. Спомням си как ми каза " Не се страхувай, маме, аз в душата си този рак отдавана съм го преборила!" Както и да е, ракът изчезна. Последваха 10 години, 10 прекрасни години, през които тя видя 2 внучки, през които изследванията й бяха в норма и т.н. Забравих да спомена, че през 2007 г. й направиха втора операция и й махнаха колостомата. Махнаха й ректума и й сложиха титаниев пръстен- съшивател.  Беше нормален човек вече.
   През 2016г. обаче почина баща ми. И мама се разболя от деменция. Аз бях забелязала симптомите по- рано, но бяха незначителни. Притесних се да не са метастази в мозъка, но ЯМР-а показа друго- съдова деменция. Теории бол- от многото упойки, от стреса, от амилоидите (които се натрупвали в мозъка и които били заразни, а мама има 3 кръвопреливания, защото с тумора беше свалила хемоглобина), наследственост и т.н. Факт е, обаче, че тя нямаше висок холестерол, нито наднормено тегло, нито диабет, никога не беше пушила или пила. Миналата година се наложи да я дам в дом за хора с Алцхаймер и деменция. На 74г. е.
   Не е много зле, но има моменти, в които така да се каже, изключва. Лошото е, че е изгубила рефлекса за задържане и вече е с памперс. Но като цяло е добре, храни се добре, спи си, пие си лекарствата и т.н. Преди 5 месеца започна едно вагинално течение, наподобяващо гной, доста обилно с много лоша миризма. Тогава й взех антибиотик и се оправи. Пуснахме и ПКК плюс туморни маркери- абсолютно всички показатели бяха в норма. Реших, че е някакво възпаление от памперса. Преди месец пак се по появи, пак пи антибиотик, но този път течението се появи отново много бързо и сега пак има. Лошото е, че когато започне това течение, тя цялата отпада, започва да бълнува, залежава се, трепери, храни се с помощ (иначе се храни сама) и т.н. Взех  й АБ от друга група, спря течението, но миризмата остана. Сестрата казва "миризма на разпад". Сякаш има тумор, който я яде отвътре, последите дни отслабна много, буквално е само кокали, залежава се все повече, няма сили да върви, пренасят я с инвалидна количка. Сестрата на дома ми каза, че "непрекъснато е наакана, но пък нормални по форма и цвят изпражнения без кръв и слуз". Много е слаба, дали има 40кг. при 168 см. ръст, вените по ръцете й са напукани, кръвното й много пада, въобще не знам дали ще могат да й сложат абокат ако се наложи, а освен това не знам дали ще понесе и упойка ако трябва, пък била тя и от тези 20-30 минутните венозни анестезии, не знам как ще е като се събуди... и т.н. и т.н. Не мога да я изведа от дома дори и за един преглед. Пък и дори и да я прегледат, лечение с упойки, операции и т.н. не може да се проведе, то няма и да намеря лекар, който ще се навие. Мога само пак ПКК и маркери да й пусна. Чувствам се в такава безизходица, че всяка мнение е добре дошло. Според сестрата на дома, ако тази гной не се излекува, мама ще направи сепсис или ако има туморен разпад, ще нарпави сърдечен арест или бъбречна недостатъчност. А иначе казва, че нищо не я боли, спокойна е много, не й дават успокоителни. Страх ме е да не ми кажат, че не я искат, аз съм сама с 2 малки деца, мъж в чужбина, дементните много не ги искат по домовете.
   Търся съвет от някой с близък с тумор на червата. Мама слабее много и се изпуска по голяма нужда непрекъснато. Болка, кръв, температура няма. Сестрата каза, че в дясно напипва нещо, което прилича на херния, но мама няма херния. Дайте идеи моля от какво може да я тази инконтиненция? То е ясно, че и деменцията има пръст в това, но и другите баби там са с деменции, а не са "непрекъснато наакани". Благодаря предварително!

Guess Who, съболезнования и от мен! 
Да почива в мир!

Елина, вариант за палиативни грижи?

Ами не съм проучвала въпроса, но тук палеативни грижи има само в онкото, а пък на нея диагнозата за тумор не е доказана. Това са само съмнения- мои и на сестрата. Какво друго може да е- голямо слабеене, непрекъснато изпускане и "напипване на нещо хоренио- подобно в дясно". Аз даже скоро си мислех, че тя е толкова слаба, и ако има тумор, той вече ще личи и на другия ден сестрата ме пита за херния. Та за да има диагноза - как да я водя по колоноскопии и скенери... не знам. Да не говорим, че в отделението по палеативни грижи (ако въобще я вземат с тази деменция) ще я оставят да лежи. А в дома ги вдигат, час да поседи навън на слънце, на масата, пак е нещо... Като успеят да я вдигнат, даже върви, лека полека, бавно, но върви... Аз затова търся човек, близък на болен с рак на червата. Възможно ли е да няма кръв, да няма болка или температура и пак да има рак? Чета, че десностранния рак на дебелото черво е такъв- расте между органите, а не навътре, затова няма чувство на тежест или опасност от руптура на червото, няма и кръв...

баща ми беше с рак на дебелото черво и имаше кръв, слабеене, отвръщение към месо. Потенето  се появи с метастазите в белия дроб.

Елина, няма как да се постави диагноза във форума. Трябва да намерите начин да я заведете на лекар.

Елина, а това течение защо не го изследвате и да видите какво е?
Или не може да я изведеш от дома на лекар?
Относно колоноскопията аз бях убедена, че баба ми не може да я издържи, защото тя беше на легло и не поемаше много течности. Но успя с помощта на майка ми. Ако си сама обаче и с деца, няма да е лесно, ако няма на кого да ги оставиш. Ние трима човека се грижехме за баба ми. Загубихме битката миналата седмица
При нея симптомите бяха също силно безсилие, липса на апетит, отслабване.
Така и не разбраха къде е първоначалния рак, но се съмняваха за разсейки в черния дроб. На дебелото черво излезе доброкачествен полип. Мисълта ми е, че ако е тази гадна болест, може да не е на червото точно. Сякаш най-бързо и безболезнено във вашия случай е да направите скенер с контраст на цяло тяло, ако бъбреците го позволяват.
Така ще изключите и нещо по яйчниците, бял, черен дроб и др.

Guess, съболезнования!