Има ли бъдещи мами над 35 години, които бебеправят?Да си дадем кураж! Тема 32

Mishell66, стискам палци всичко да мине по най-бързия, безболезнен и положителен за теб начин! Кураж!   

Mishell66, кураж, момиче, бъди силна, ще се правиш, ще видиш! Само положителни мисли и скоро всичко ще е зад гърба ти! 

Aliciana, пожелавам ти да се е получило този месец

Аз не чакам за края на тази седмица - петък, събота или неделя трябва да (не) ми дойде лелята на гости Обаче си имам всички ПМС признаци и чинно си чакам да ме посети
Когато уж трябваше да имам имплантационното зацапване (въпреки, че не е задължително да има такова), аз имах ЦС, която знам, че се появява преди цикъл (както и по време на О).
Успех на всички ни! 

Момичета безкрайно Ви благодаря за подкрепата и куража които са изключително ценни за мен в този труден момент.Да знаеш че освен семейството има и приятели които те подкрепят и ти дават кураж е много много ценно.Благодаря ви от сърце.Вече имам назначена дата за теста и операцията- на 10.11 е тестуването а на 11.11 в 15.30 е операцията.Мисля за вас и още веднъж Ви благодаря. Вярвам че всичко и при вас ще е успешно и ще се увенчае с успех. и ви прегръщам крепко

Мишел,стискам ти палци всичко да мине добре!
 

Mishell66, успех миличка! Всичко ще бъде наред
Аз няма с какво да се похваля:( И този месец не се е получило, но другия пак ще пробваме:) Само се чудя, защо е толкова трудно??? Нали всичко ни е наред?Офффф...
Но без лоши мисли Целувам ви  и силно ви прегръщам

Момичета, чета ви, но нямам нищо интересно покрай мен.

Мишел, заради теб се включвам, да ти пожелая здрава психика, всичко ще бъде наред, ще видиш, ще мине леко и резултата ще е добър

Mishell66, и от мене стиснати палци!!! дано всичко да мине добре!

И аз този месе не мога да се похваля,дойде ми дори 4 дни по-рано...

И аз това се чудя.....

Аз напоследък съм много нервна, имам шанс да почна много хубава работа , но това значи че за минимум една година трябва да отложим бебеправенето..много съм объркана и не знам какво да правя и какво да искам...бебчето не ми се отлага защото годинките си казват думата а и то не става толкова лесно, както се оказа, но тази работа би била супер , също и финансово...а и ако бебечето още дълго му трябва да стане...оххх вече не знам, постоянно ме боли главата и не си намирам място от мисли ,ама скоро трябва да реша.....

Успех на вас момичета и стискайте палци да взема най-доброто за мен решение 

Aliciana , сама ще си вземеш решението, но ако искаш мнение/не съвет!/ аз съм за започване на работата.

Aliciana, трудно решение. Каквото и да решиш не трябва да съжеляваш и да се тормозиш после. В моята сфера на културата няма много работа напоследък, а мен това ме притеснява. Но се опитвам да съм спокойна и положителна На теб пожелавам да си здрава,а каквото решиш да ти е на късмет.Прегърната.

Aliciana, аз съм на твоята възраст и също искам да има някой ден деца, засега съм сама, но влюбена, сякаш Но винаги съм си мислела, че или ще намеря начин да съчетавам работата от вкъщи с бебето (бебетата дай Боже) някой ден, или ще забравя за работата изцяло и няколко години ще съм с професия Майка. Честно казано сега като се замисля, аз лично бих предпочела половин ден да работя и през останалото време да си гледам децата. Виждала съм системата как работи в Дания, там жените с деца работят масово до 1-2 на обяд, но при нас реалността е различна, уви  Майка ми може да ми помага по всяко време, може би затова си мисля така сега. Изборът ти изобщо не е лесен, но все пак не мисля, че аз и ти сме изпуснали и последния влак. Аз поне не се чувствам така.
Намери отговора за себе си, аз нямам още деца, но зная, че това е доста трудно да носиш няколко дини под мишницата. Пожелавам ти всичко да се нареди така, както е най-добре за вас. 

Ей ме на и аз във тази тема, подтикната от поста на Aliciana.
На прекрасните 37 съм с един терминатор на почти 2 години.
От около 3 месеца се самонавивам за второ...е и мъжа обработвам.
Aliciana аз работя /правя кариера/ егати тъпия термин. Забременях на 34 почти на 35 трябваше да се върна на работа след 6 месеца е някак си издрънках още 2. Сега ако забременея не е сигурно че ще ме оставят на работа /много пари губят то е ясно/.
Е дилемата е: Дали , или...ами ако забременея след година....ами ако остана без работа, с една заплата. Ами каква работа ще си намеря....ами пак ще започнат тестове и терзания...после безсънните нощи.
Сега от седмица не съм спала повече от 4 часа на нощ /детето беше болно/ , ами кога ще ми остава време за мен...
Седя и си мисля....на финала май само седя....че коя работа е толкова прекрасна колкото едно дете...явно довечера трябва да отделя време на мъжа
А забравих, че съм на работа а и трябва да си тръгна по-рано за да купя разни неща за детето, да напазарувам , да сготвя, да простра...а забравих химическото дето от вчера ми е в колата. Да минем за половин час на рожден ден в детския клуб......абе дали моя мъж няма да е заспал когато аз приключа

SDK31, това , което си написала, е много хубаво   

ох, момичета, чета ви и си мисля... Ами заради пустите пари и работа и други глупости отлагахме второто дете цели 12 години. Все нямаше подходящ момент. И ето сега най-накрая се реших, че няма накъде повече да изчкаваме. Искам да кажа само, че моментът не е идеален, даже можеше доста по-добре да е. Постоянно сме несигурни финансово. Утре не знаеш какво ще стане, но явно, че моментът я дойде, я не. И като си помисля при какви обстоятелства се роди големият. Ние на по 22-23, мъжът ми работеше за няма и 300 лв(1999 година), аз студентка. Деляхме едно жилище с неговата сестра и детето й. Въобще от всякъде го бяхме цъфнали. Ама се оправихме някак си. Сега ще трябва да се оправим и с малкия. Ами честно казано не съжалявам. Никоя работа, кариера и каквото и да е друго не може да замести детето. А времето си лети, часовникът тиктака. Не отлагайте повече на тази възраст. Предствете си, че се наложи да чакате за чудото. Може да мине и някоя и друга годинка още. После не може да се върнете назад обаче. А за работодателите може и да не сме изгодни - то е ясно. Но те техните деца са си ги отгледали, нали? На тях не им дреме за вас и вашият биологичен часовник. Бъдете егоисти за себе си и за децата. Работодателите не ги мислете. Аз например забременях и понеже са гадове моите, в един и същи ден им сервирах новината и болничен. Съжалявам, но това е положението. Моите нерви няма кой да ги щади, че аз да щадя техните. Няма коректност и разбиране от тяхна страна-няма и от моя. За после няма да мисля. Успех пожелавам на всички и не се отказвайте от мечтите си.

Starlet, поздравявам те 
Аз разсъждавам по същия начин вече, дано и аз да имам твоя късмет