Здравейте, пиша с надежда да ме посъветвате като странични наблюдатели.
Съжителствам с мъж от седем години, от пет се опитвам да забременея, имам два спонтанни аборта, точна диагноза нямам поставена. След първия аборт доктора ми каза "Природата си знае работата". След година си правих цветна снимка на тръбите - запушени. Той никога не е идвал с мен на прегледи и никога не е повдигал въпроса какви са ми резултатите. До сега се опитвахме да се установим на няколко места, но като че ли на мен ми харесва само на едно и искам там да живея. Ноември месец обаче, той реши да си пробва късмета в чужбина и ако успее да се установи и аз да отида при него. Когато той замина аз разбрах, че отново съм бременна, но пак загубих бебето. Бях сама през цялото време, не споделих с родителите ми за да не ги притеснявам, но и това някак си преживях. Той работеше и поради дългия работен ден и часовата разлика рядко се чувахме, но започна да настоява да отида при него. Въпреки нежеланието си аз започнах да се подготвям за великото пътуване. По Коледа се видях с един познат и се уговорихме да излезем вечерта. Никога не съм го възприемала като мъж, по-млад е от мен и го познавам от дете. Но онази вечер се случи нещо между нас. После пак се видяхме, но си обещахме да не се срещаме защото не е правилно. Много го харесвам, а виждам че и той не е безразличен. След това заминах, започнаха едни мъки тук, работата не ме удовлетворяваше, накрая ме уволниха. Междувременно се омъжих за дългогодишния си партньор, той работеше, а аз стоях в къщи домакиня. Домъчня ми за България, исках да се върна сама, но той не ме пусна. Някак си успях да го убедя да се приберем за 2 седмици и тогава онова момче се свърза с мен и ми каза да му се обадя като се прибера. Направих го и не съжалявам. Говорихме, че аз съм омъжена, а той не иска да има още сериозна връзка и толкова. Аз се върнах, намерих си нова работа, но все по-често се усещам че не съм щастлива, чувствам се заклещена между печката, пералнята и вечното мърморене на мъжа ми. Непрекъснато ме пита дали го обичам, а той самия никога не ми го е казвал. Миналата седмица му казах, че не съм щастлива с него, че все още нямаме деца и е по-добре да се разделим. Когато не съм на работа по цял ден плача, искам да съм с другия, но и сърце не ми дава да изоставя съпруга си. Искам да подредя живота си, но да не завися от никого и никой да не зависи от мен. Мисля си, че дори да не мога да бъда с другия все някога пак ще мога да изживея страстна и изпепляваща любов и дай Боже да си родя детенце. Просто не знам по кой път да тръгна, не искам да наранявам никого, но искам да съм щастлива. Нямам на кого да споделя и направо ще се пръсна от мъка. Не мога повече да живея така, сякаш не съм родена да създам семейство, а ми се иска да имам дете от любим човек. Мислех, че съм го открила, но и аз не разбрах кога охладняха чувствата ми към него и то със сигурност беше много преди да срещна другия. Просто ме беше страх да остана сама. Сега не ме е страх, предпочитам той да ме зареже, но виждам, че за него съм всичко и ако се разделим много ще го нараня. Какво да правя? Егати тъпата история, но на мен много ми тежи ...
Съжителствам с мъж от седем години, от пет се опитвам да забременея, имам два спонтанни аборта, точна диагноза нямам поставена. След първия аборт доктора ми каза "Природата си знае работата". След година си правих цветна снимка на тръбите - запушени. Той никога не е идвал с мен на прегледи и никога не е повдигал въпроса какви са ми резултатите. До сега се опитвахме да се установим на няколко места, но като че ли на мен ми харесва само на едно и искам там да живея. Ноември месец обаче, той реши да си пробва късмета в чужбина и ако успее да се установи и аз да отида при него. Когато той замина аз разбрах, че отново съм бременна, но пак загубих бебето. Бях сама през цялото време, не споделих с родителите ми за да не ги притеснявам, но и това някак си преживях. Той работеше и поради дългия работен ден и часовата разлика рядко се чувахме, но започна да настоява да отида при него. Въпреки нежеланието си аз започнах да се подготвям за великото пътуване. По Коледа се видях с един познат и се уговорихме да излезем вечерта. Никога не съм го възприемала като мъж, по-млад е от мен и го познавам от дете. Но онази вечер се случи нещо между нас. После пак се видяхме, но си обещахме да не се срещаме защото не е правилно. Много го харесвам, а виждам че и той не е безразличен. След това заминах, започнаха едни мъки тук, работата не ме удовлетворяваше, накрая ме уволниха. Междувременно се омъжих за дългогодишния си партньор, той работеше, а аз стоях в къщи домакиня. Домъчня ми за България, исках да се върна сама, но той не ме пусна. Някак си успях да го убедя да се приберем за 2 седмици и тогава онова момче се свърза с мен и ми каза да му се обадя като се прибера. Направих го и не съжалявам. Говорихме, че аз съм омъжена, а той не иска да има още сериозна връзка и толкова. Аз се върнах, намерих си нова работа, но все по-често се усещам че не съм щастлива, чувствам се заклещена между печката, пералнята и вечното мърморене на мъжа ми. Непрекъснато ме пита дали го обичам, а той самия никога не ми го е казвал. Миналата седмица му казах, че не съм щастлива с него, че все още нямаме деца и е по-добре да се разделим. Когато не съм на работа по цял ден плача, искам да съм с другия, но и сърце не ми дава да изоставя съпруга си. Искам да подредя живота си, но да не завися от никого и никой да не зависи от мен. Мисля си, че дори да не мога да бъда с другия все някога пак ще мога да изживея страстна и изпепляваща любов и дай Боже да си родя детенце. Просто не знам по кой път да тръгна, не искам да наранявам никого, но искам да съм щастлива. Нямам на кого да споделя и направо ще се пръсна от мъка. Не мога повече да живея така, сякаш не съм родена да създам семейство, а ми се иска да имам дете от любим човек. Мислех, че съм го открила, но и аз не разбрах кога охладняха чувствата ми към него и то със сигурност беше много преди да срещна другия. Просто ме беше страх да остана сама. Сега не ме е страх, предпочитам той да ме зареже, но виждам, че за него съм всичко и ако се разделим много ще го нараня. Какво да правя? Егати тъпата история, но на мен много ми тежи ...
. Причината за спонтанните аборти обикновено не е в несъвместимост на партньорите - трябва да търсиш причината, иначе и със следващия най-вероятно ще се случи същото. Желая ти успех 
За мен лично тази връзка е изчерпана,а ти ще ставаш все по - нещастна от това,че се страхуваш да направиш тази промяна в живота си и да оставиш съпруга си.Докато не дойде ден , в който или ще го намразиш и обвиниш,че е загубил времето ти или ще си напълно безразлична към него. 