Родителската амбиция

Не си амбициозен родител

Ако беше детето ти щеше да подскача народни танци с айкито-таекуондовски елементи, припявайки на английски. Това майтапче

Не се ядосвай, не знаеш какъв талант ще има детето ти

Аз моите ги натискам само за език. На тях пък им харесва и си ходят с желание. И те и ние родителите сме доволни.

Туй не го схванах.

И аз я натискам за език. Още е малка и сама едва ли може да прецени, че е богатство знанието на чужд език. Спорт  предложих тя да си избере и там ходи с огромно желание.

Не мисля, че съм майка с "болни " амбиции, но гледам да стимулирам развитието им по всячески начин.И двете от първи клас ходят на английски, като и двете имаха колебания по някое време - беше им поомръзнало - тогава оказах натиск да продължат. Това беше в трети клас.После започнаха да виждат ползата и доста напреднаха.Никакви други странични дейности не съм им създавала, само съм гледала/и още гледам/да им помагам в училище.С каката имаше резултат - тази година я приеха в ТУЕС и е доволна от успеха си.Мисля, че трябва да им помагам, не си струва да пробвам дали сами ще се справят.Няма да забравя думите на моя позната:"Децата са си твои и от теб до голяма степен зависи успеха им"Не съм проектирала какви ще станат по професии, но се вглеждам внимателно в интересите им и се мъча да ги доловя без да оказвам натиск.Дали се заблуждавам или наистина съм една амбициозна майка?

Не разбирам, как успявате да окажете натиск върху детето извън училище да се занимава с нещо, което не иска или вече му е омразнало! Това не е като да му кажеш, че трябва да си напише домашното по математика, защото училището е задължително! За мен дори и това е малко вероятно. Лично аз не мога да карам някого насила да учи. Единственото, което ще постигна ще е още повече да намразят въпросното нещо и всячески да се стремят да намират начини да не го правят. А каква е ползата от това? За мен е никаква.

Моите родители никога не са ме насилвали да правя нещо, което не искам /с изключение на носенето на скоби/, за което много им благодаря! Когато бях във втори клас дойде една жена и ни разказа колко хубаво е да знаеш език и колко врати ти отваря. И аз се записах на англииски. Тогава - преди 30 години , езици почти не се учеха извънкласно. Ходих 3 години т.е. докато не започнах да уча в уч-ще. Не съм музикална и не съм се занимивала с музика. Ако скачането на ластик по цял ден пред блока и карането на колелета е спорт, съм спортувала. Майка ми искаше да уча медицина /защото на всички колежки децата това учат/. Завърших икономика. Харесвам работата си и съм доволна. По всички тези причини не насилвам сина си. Ходеше по собствено желание  на шах, тенис, баскетбол. Сам си избра училището...До този момент съм доволна.

Имам си аз амбициозна майка и много добре знам за какво иде реч! Та сега съм като буфер между нея и дребната....
Иначе щерка ми беше сънувала, че ходи на балет - е, как да не я запиша! Понякога я намързява, ама аз винаги й казвам, че трябва постоянство, за да си научи танца и да не се пльосне на сцената на представлението! Но като вземе по-натам да я намързява сериозно няма да я насилвам - ако й омръзнае, ок, спираме и толкова! За езици - никак не я мъча, на баща й не се отдават и на нея - също...Каква ще да е ползата от мъченето? Ще го научи английския някак на прилично ниво - живота ще я накара по-натам....
А иначе ако влезна в стила на Марадона - ааа, то русо гладно нема...манекенка-футболистка между Милано и Лондон  ....

аз нямам амбиции, имам изисквания - поне три дни в седмицата трябва да имат извън училищни занимания, всяко от тях поне по един час. и тримата покриват с ентусиазъм повече от изискваните от мен часове. какви ще са заниманията е техен избор - спорт, музика, танц, активизъм - не възразявам, обаче от скучаещи деца в къщи нямам нужда, моята скука си ми стига, не искам да ми се налага да се справям и с тяхната...  ако им омръзне нещо - добре, да го сменят с друго, но докато не го изберат това другото, няма отказване. случвало се е да се откажат от нещо и го сменят с друго, а после да се върнат пак към първото. трудно нагаждам графиците и на тримата, но предпочитам така от колкото да се чудя как да ги изместя от пред телевизора, а и на мен не ми остава време да скучая.


аз съм си поръчала към изброеното от теб и едно жълто ламбургини и те за сега не възразяват. чудя се само дали да не ги заведа групово при нотариус да го потвърдят това писмено докато не са им възникнали съмнения  ...

Привет амбициозни мамчета .
Ще ви разкажа една тъжна история за една разведена амбициозна майка(моя първа братовчедка) и нейния 15 годишен син.
Та тази майка много искаше нейният син да учи в спортно училище и то за футболист.
Детето беше нахъсвано и от дядо си и имаше потенциал, но преди десетина дена по време на тренировки го ритат зверски и сега е със счупен на две места крак, гипсиран но с хъс че ще продължи кариерата си на футболист .
Разказвам го не за друго а защото детето ми е много близко и си мисля, трябва ли да отидеш на училище и да те осакатят по време на час .
Детето учи в спортното в Кюстендил.
Може би това са рисковете на амбициите .

В спортовете, особено когато е с идея за професионално занятие, е така, травмите са част от нещата. Човек или ги преглъща и приема, или изобщо не се натиска затам.

Не се определям като "амбициозна майка", не съм и имала амбициозна майка, даже по скоро обратното. Така, че аз искам да съм нещо по средата, да не съм супер амбициозна нито пък твърде нехайна. Нямам планове, какъв трябва да става сина ми и какво трябва да прави.  Като за начало искам само да е грамотен, да може да чете, пише и смята. От тук нататък, каквото сабя покаже. Бих се радвала, ако спортува (аз много спортувах до 17г. възраст), но ако не желае, не бих го насилвала. Не бих го карала да учи висше, освен ако той не желае да специализира нещо конкретно. Не бих го записала, на пияно, цигулка, танци, пеене или нещо, което виждам, че не му се отдава. Ако видя потенциален талант, и детето има интерес бих го записала на нещо. И сега гледам мои приятелки, които се побъркват от амбиции, децата от 3г. възраст ходят на английски, пияно, а всяка свободна минута се учат да четат, пишат и смятат. Няма време за игри, освен ако не са били "много послушни" и са правили всичко което мама каже, тогава им се позволява 30мин. на компютъра примерно или игра с играчки и то разбира се пак интелектуални играчки, като пишеща машина, елка, детско пиано, касов апарат и т.н, все пак куклите и количките са за простолюдието.
Имам приятели които не са амбициозни родители, но пък имат супер амбициозни деца, едното спортува, другото ходи по олимпиади, знае няколко езика, учи други и т.н. Страхотни деца мечта, послушни покорни и амбициозни. Но не всички родители имаме такова богатство у дома.
Е моя син (за сега) не е от амбициозните деца, той определено е бунтар и само проблеми създава. Но децата са деца и най важното е да ги обичаме и подкрепяме, без значение дали се вписват в нашата представа за дете или човек.

Estell това не трябва да те притеснява, самият факт че момчето е бунтар трябва да те навежда на мисълта че има голям потенциал който все някога ще се изрази в нещо.
Голямата ми щерка беше също без амбиции, сега на 20 сама се амбицира и за учене и за бъдеще, най важното е да ги подкрепяме, каквито и да ги свършат това ще е тяхното решение а не нашите амбиции.

Да, амбициите могат да се забележат понякога доста по-късно и да се окаже, че е дори по-добре осъзнати такива на по-късен етап от непокрити цял живот
Впрочем, покорно дете не е моята мечта, нито такова, което няма "полет" на мисълта, фантазията, а само цели с цената на всичко. На 7-8-10 години това ми звучи плашещо. Може и да греша.

Юнака от аватара ми е на 9 и освен за пакости и игри не мисли за друго, иначе също е бунтар и не се примирява с нищо, за сметка на това е достатъчно умен за да преценява кое е правилно и кое не. Cигурен съм че децата сами излизат от омагьосания кръг на игрите и илюзиите а да ги принуждаваме насила да ходят на уроци от толко малки не ми се вижда много правилно, но аз мисля така.

 Ако кажа , че не съм амбициозен родител няма да е вярно , но със сигурност нямам болни амбиции . Това на което държа е да учи език , слава богу тя сама има желание  ! Имам невероятен късмет с дете , което чете книги , в днешно време са малко такива . Дори се налага да я ограничавам , защото е с късогледство и я щадя  да не си  преуморява очите . Старая се да я насочвам без да се налагам  .
 Доброто образование е много важно , но по-важна е добрата реализация в живота !