Няма проблем, чуди ми се на акъла! Както ти казах, всеки си гледа неговите си деца, няма нужда да потриваш ръце с реплики как детето щяло да излезе навън и гледай какво става с прекрасното дете! ами, какво да става, то пак си е прекрасно, това, което си го носи като качества и възпитание през първите 7-8-9 години, никой не може да му ги вземе!
- Публикувана: 2 септ. 2010, 13:30 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2010, 13:57 ч.
Родителската амбиция
ззаяждаш се на дребно! В края на краищата, всяка от нас си гледа нейните деца! Нито аз дундуркам твоите, нито ти моите! Не виждам смисъл да си толкова остра, сякаш много ти се иска децата ми да се провалят, за да може ти да излезеш права за себе си. Няма нужда да сееш прокоби, нали си добре възпитана, ужким?
? 
Чета ви как се палите и най-напред се запитах каква всъщност трябва да е оценката на термина "амбициозен родител". Аз лично приемам това определение по-скоро леко негативно -звучи ми малко като прехвърляне върху детето на собствените нереализирани амбиции. В края на краищата успехът в живота на детето ще зависи от неговите амбиции и способности, а не от тези на майката. Естествено, неприемлива е и другата крайност - незаинтересованият родител. Затова за мен е важно родителят да е отговорен - да съзнава отговорността си към бъдещето на детето, което е създал, но в същото време да оценява реалистично реалностите и да си поставя реални цели. Лошо е да оставиш неразвити способностите на детето, лошо е и да насилваш детето да се развива в област, в която няма способности. Е, все пак не мога да отрека, че когато детето е средно надарено (нито лишено от способности, нито талант) усилената работа може да го издигне до едно добро средно ниво (то 90% от хората в обществото всъщност са такива). Но човек без талант не може да стане Паганини или Леонардо.
Та толкова за амбицията, тя е като лекарството - нужно е да се дава в точната доза. Повече или по-малко носи вреда.
Относно домашното образование. За мен това е някакъв опит за парадиране, самоизтъкване, снобеене и пр. Мога смело да заявя, че капацитетът на средностатистическия родител да образова децата си се изчерпва между 5 и 7 клас. Да, в четирите години на началния курс е хубаво родителите да са активни, но след това е по-добре да си гледат работата, защото след като навлезе във второто си десетилетие детето вече се нуждае от самостоятелност, а и от средства. В края на краищата доброто образование и доброто физическо развитие струват пари. Пък и от обществена гледна точка е неефективно 50% от работната сила да си седи у дома за да бута наследниците белким станат гении.
Домашно образование могат да имат принцовете Уилям и Хари и други от тяхната черга, ама май и те ходят на училище. Домашно образование за обикновените хора е изхвърляне.
Накрая и за принудата. Децата нямат нужния опит да решат кое е полезно и интересно за тях, защото нямат опит. Отделно, за да изпиташ удоволствие от някой спорт, трябва първо да натрупаш минимални умения в този спорт. Има някои основни физически умения като плуването, карането на колело и карането на ски, които са част от общата култура на човека и както никой не пита детето иска или не иска да се учи да чете, така и детето трябва да може да плува. Вече дали ще се занимава с футбол, карате ии балет е друга работа. Или накратко - натискът върху децата да получат елементарна двигателна култура е не само полезен, но направо задължителен. Това е нещо, което не бива да се оставя на самотек, а децата ще го оценят след време.
Та толкова за амбицията, тя е като лекарството - нужно е да се дава в точната доза. Повече или по-малко носи вреда.
Относно домашното образование. За мен това е някакъв опит за парадиране, самоизтъкване, снобеене и пр. Мога смело да заявя, че капацитетът на средностатистическия родител да образова децата си се изчерпва между 5 и 7 клас. Да, в четирите години на началния курс е хубаво родителите да са активни, но след това е по-добре да си гледат работата, защото след като навлезе във второто си десетилетие детето вече се нуждае от самостоятелност, а и от средства. В края на краищата доброто образование и доброто физическо развитие струват пари. Пък и от обществена гледна точка е неефективно 50% от работната сила да си седи у дома за да бута наследниците белким станат гении.
Домашно образование могат да имат принцовете Уилям и Хари и други от тяхната черга, ама май и те ходят на училище. Домашно образование за обикновените хора е изхвърляне.
Накрая и за принудата. Децата нямат нужния опит да решат кое е полезно и интересно за тях, защото нямат опит. Отделно, за да изпиташ удоволствие от някой спорт, трябва първо да натрупаш минимални умения в този спорт. Има някои основни физически умения като плуването, карането на колело и карането на ски, които са част от общата култура на човека и както никой не пита детето иска или не иска да се учи да чете, така и детето трябва да може да плува. Вече дали ще се занимава с футбол, карате ии балет е друга работа. Или накратко - натискът върху децата да получат елементарна двигателна култура е не само полезен, но направо задължителен. Това е нещо, което не бива да се оставя на самотек, а децата ще го оценят след време.
А защо да има натиск? Децата съвсем натурално обичат да се движат, не виждам смисъл да бъдат изрично натискани да спортуват. Като гледам, в училище момчетата постоянно ритат топка в междучасията, дори мястото не им стига, а момичетата скачат на ластик, въжета и прочие. Също гледам, че и в градинката се събират да ритат, да карат колелета и децата не се спират и за секунда. Хубавото на повечето физически игри и спортове е, че на децата не им трябва кой знае каква организация и подготовка, за да ги практикуват, а само да имат място пред блока или в парка. Като станат на по 14-15 години навиците им се променят, но тогава родителят на челна стойка да застане, няма как да накара тийна си насила да ходи на плуване.
За обществото краткосрочно може да не е ефективно част от работната сила да не работи в заводите и офисите, но дългосрочно нещата могат да изглеждат по различен начин. Пък и не обществото ми храни децата, а баща им, децата са си мои и на същите тези деца им е по-изгодно да съм с тях през първите няколко години от живота им. Не съм родила деца на обществоото, а на нас с баща им.
За обществото краткосрочно може да не е ефективно част от работната сила да не работи в заводите и офисите, но дългосрочно нещата могат да изглеждат по различен начин. Пък и не обществото ми храни децата, а баща им, децата са си мои и на същите тези деца им е по-изгодно да съм с тях през първите няколко години от живота им. Не съм родила деца на обществоото, а на нас с баща им.
А защо да има натиск? Ти учила ли си дете н 4,5 или 6 години да кара ски? Щом питаш, май не си. В началото на децата им е трудно, мрънкат, глезят се, плачат и се иска натиск докато "проходят" и почне да им е кеф.
Децата съвсем натурално обичат да се движат, не виждам смисъл да бъдат изрично натискани да спортуват. Като гледам, в училище момчетата постоянно ритат топка в междучасията, дори мястото не им стига, а момичетата скачат на ластик, въжета и прочие. Също гледам, че и в градинката се събират да ритат, да карат колелета и децата не се спират и за секунда. Хубавото на повечето физически игри и спортове е, че на децата не им трябва кой знае каква организация и подготовка, за да ги практикуват, а само да имат място пред блока или в парка. Като станат на по 14-15 години навиците им се променят, но тогава родителят на челна стойка да застане, няма как да накара тийна си насила да ходи на плуване. Именно, на 14 години вече са изпуснати. За да се научат да плуват и да карат ски трябва да бъдат зарибени като малки. Същото важи и за другите специализирани спортове (не говоря за тичането след топката и ластика на момичетата).
За обществото краткосрочно може да не е ефективно част от работната сила да не работи в заводите и офисите, но дългосрочно нещата могат да изглеждат по различен начин. Пък и не обществото ми храни децата, а баща им, децата са си мои и на същите тези деца им е по-изгодно да съм с тях през първите няколко години от живота им. Не съм родила деца на обществоото, а на нас с баща им. Напълно споделям идеята на последното изречение. И аз много мразя да чета, как някой хленчи държавата да му плаща това или онова, защото И били родили деца??? Относно другата част от параграфа - "първите няколко години" е прекалено общо понятие за да мога да се съглася с теб или да ти възразя.
Децата съвсем натурално обичат да се движат, не виждам смисъл да бъдат изрично натискани да спортуват. Като гледам, в училище момчетата постоянно ритат топка в междучасията, дори мястото не им стига, а момичетата скачат на ластик, въжета и прочие. Също гледам, че и в градинката се събират да ритат, да карат колелета и децата не се спират и за секунда. Хубавото на повечето физически игри и спортове е, че на децата не им трябва кой знае каква организация и подготовка, за да ги практикуват, а само да имат място пред блока или в парка. Като станат на по 14-15 години навиците им се променят, но тогава родителят на челна стойка да застане, няма как да накара тийна си насила да ходи на плуване. Именно, на 14 години вече са изпуснати. За да се научат да плуват и да карат ски трябва да бъдат зарибени като малки. Същото важи и за другите специализирани спортове (не говоря за тичането след топката и ластика на момичетата).
За обществото краткосрочно може да не е ефективно част от работната сила да не работи в заводите и офисите, но дългосрочно нещата могат да изглеждат по различен начин. Пък и не обществото ми храни децата, а баща им, децата са си мои и на същите тези деца им е по-изгодно да съм с тях през първите няколко години от живота им. Не съм родила деца на обществоото, а на нас с баща им. Напълно споделям идеята на последното изречение. И аз много мразя да чета, как някой хленчи държавата да му плаща това или онова, защото И били родили деца??? Относно другата част от параграфа - "първите няколко години" е прекалено общо понятие за да мога да се съглася с теб или да ти възразя.
Не съм съгласна, че "амбициозен родител" е нещо негативно. Може би е въпрос на терминология, но за мен "амбициозен родител" е в известен смисъл синоним на "отговорен родител".
Иначе съм съгласна, че амбициозността е като солта или лекарството - важна е дозата.
Иначе съм съгласна, че амбициозността е като солта или лекарството - важна е дозата.
аз самата не карам ски и не си падам по зимните спортове. В най-добрия случай съм се пускала с шейната по едно баирче в един парк. Но дори и така не виждамм смисъл детето ми да "се глези, плаче и да мрънка", а аз зорлем да го карам да кара ски, тенис или каквото ще да е. Само защото аз съм си наумила, че трябва да кара ски? Насила не става, без значение дали после ще му хареса или не. Същото е и с всяко друго нещо - пиано, танци или школа по математика. Децата ни не са малоумни, нито са овце, че да ги ръчкаме и бутаме. ако аз карам ски, няма да си кача детето зорлем на тях, а ще го оставя да наблюдава, да си играе на снега, пък все в един момент може да прояви интерес и да поиска да опита и със сигурност няма да реве, да мрънка или да се глези. и за мен това е принципно положение, което спазвам. Не говорим за миене на ръцете преди ядене или пресичане на зелен светофар, а за радостта от движението, от опитването на нещо ново, от топлината в мускулите, дори от тръпката на риска, което всъщност е спортуването под някаква форма.
Да ,може би си права,но едно първолаче например без занималня след обеда му какво прави. Моя близка приятелка ми е казвала,че е била сама на тази възраст и никой не я е вземал от училището,не са я следели дали си е написала домашните, какво е хапвала защото са работели и къде е преди да се върнат в 6 вечерта 
И като говоря с мои 2 познати на които децата са в 1ви и 3ти клас съответно, се оказва, че никоя от тях не прави нещата по-различно от гореописаното, като с едно малко изключение ,че се редуват с бабите да я вземат веднъж в седмицата когато има плуване за да я заведат и върнат до дома. Само тогава ..дете на 7 години,което после е у дома си или на улицата с часове от 13-18 часа! Ето това за мен е абсурд и искам да го предовратя!
И като говоря с мои 2 познати на които децата са в 1ви и 3ти клас съответно, се оказва, че никоя от тях не прави нещата по-различно от гореописаното, като с едно малко изключение ,че се редуват с бабите да я вземат веднъж в седмицата когато има плуване за да я заведат и върнат до дома. Само тогава ..дете на 7 години,което после е у дома си или на улицата с часове от 13-18 часа! Ето това за мен е абсурд и искам да го предовратя!Има разлика от родител до родител. Нали?
Нашето дете се гледа само от 2-ри клас и нито е останал с непроверени домашни, нито пък гладен, нито ако е имал затруднения с материала не му е било помогнато. Баби нямаме-далече са.
От 3-ти клас сам си ходеше на тренировки ( по собствено желание).
Във всеки един момент знам къде е и какво прави.
А няма по-добро нещо от това да възпиташ самостоятелност, отговорност и дисциплина в едно дете без да му висиш на главата до излизането му от пубертета.
Не мога да си представя днес (вече 13 годишен) да му слагам и вдигам масата, да го водя за ръчичка на тренировка или да му вися на главата да си пише домашните или въобще да му напомням, че има за учене.
Просто и той няма да ми позволи такова нещо. За да разбера как е в училище, звъня периодично на класната и се осведомявам от род. срещи. Ами гордо мога да заявя, че са предоволни всички учители от него-и като дисциплина, и като успех.
А някои си дундуркат синовете и дъщерите и след като се оженят/омъжат, ама не познавам нито едно просъществувало семейство от такива деца. Даже и да се откъснат от родителите си, те не могат без тях да се справят с живота си. Защото никога не са имали възможност да го правят!
Да ,може би си права,но едно първолаче например без занималня след обеда му какво прави. Моя близка приятелка ми е казвала,че е била сама на тази възраст и никой не я е вземал от училището,не са я следели дали си е написала домашните, какво е хапвала защото са работели и къде е преди да се върнат в 6 вечерта И като говоря с мои 2 познати на които децата са в 1ви и 3ти клас съответно, се оказва, че никоя от тях не прави нещата по-различно от гореописаното, като с едно малко изключение ,че се редуват с бабите да я вземат веднъж в седмицата когато има плуване за да я заведат и върнат до дома. Само тогава ..дете на 7 години,което после е у дома си или на улицата с часове от 13-18 часа! Ето това за мен е абсурд и искам да го предовратя!
И като говоря с мои 2 познати на които децата са в 1ви и 3ти клас съответно, се оказва, че никоя от тях не прави нещата по-различно от гореописаното, като с едно малко изключение ,че се редуват с бабите да я вземат веднъж в седмицата когато има плуване за да я заведат и върнат до дома. Само тогава ..дете на 7 години,което после е у дома си или на улицата с часове от 13-18 часа! Ето това за мен е абсурд и искам да го предовратя!Има разлика от родител до родител. Нали?
Нашето дете се гледа само от 2-ри клас и нито е останал с непроверени домашни, нито пък гладен, нито ако е имал затруднения с материала не му е било помогнато. Баби нямаме-далече са.
От 3-ти клас сам си ходеше на тренировки ( по собствено желание).
Във всеки един момент знам къде е и какво прави.
А няма по-добро нещо от това да възпиташ самостоятелност, отговорност и дисциплина в едно дете без да му висиш на главата до излизането му от пубертета.
Не мога да си представя днес (вече 13 годишен) да му слагам и вдигам масата, да го водя за ръчичка на тренировка или да му вися на главата да си пише домашните или въобще да му напомням, че има за учене.
Просто и той няма да ми позволи такова нещо. За да разбера как е в училище, звъня периодично на класната и се осведомявам от род. срещи. Ами гордо мога да заявя, че са предоволни всички учители от него-и като дисциплина, и като успех.
А някои си дундуркат синовете и дъщерите и след като се оженят/омъжат, ама не познавам нито едно просъществувало семейство от такива деца. Даже и да се откъснат от родителите си, те не могат без тях да се справят с живота си. Защото никога не са имали възможност да го правят!
аз самата не карам ски и не си падам по зимните спортове. В най-добрия случай съм се пускала с шейната по едно баирче в един парк. Но дори и така не виждамм смисъл детето ми да "се глези, плаче и да мрънка", а аз зорлем да го карам да кара ски, тенис или каквото ще да е. Само защото аз съм си наумила, че трябва да кара ски? Насила не става, без значение дали после ще му хареса или не. Същото е и с всяко друго нещо - пиано, танци или школа по математика. Децата ни не са малоумни, нито са овце, че да ги ръчкаме и бутаме. ако аз карам ски, няма да си кача детето зорлем на тях, а ще го оставя да наблюдава, да си играе на снега, пък все в един момент може да прояви интерес и да поиска да опита и със сигурност няма да реве, да мрънка или да се глези. и за мен това е принципно положение, което спазвам. Не говорим за миене на ръцете преди ядене или пресичане на зелен светофар, а за радостта от движението, от опитването на нещо ново, от топлината в мускулите, дори от тръпката на риска, което всъщност е спортуването под някаква форма.
То си личи, че не караш
Децата не мрънкат на тръгване (тогава искат), а вече на пистата, когато трябва да овладяват скучни, трудни и досадни начални умения. А това, дето ще си оставиш детето да си играе на снега и то по някое време ще поиска е голям смях 
Първо, на кого ще го оставиш докато ти караш? Или ти ще караш на полянката пред хотела? И ако ти не караш то как ще поиска? А и както казах, мрънкането идва после, след първоначалното поискване. Освен това доволният пглед на хлапето, когато се спусне успешно или научи една или друга техника свръхкомпенсира мрънкането и натиска. Подобно е и с плуването. То е дори по-важно от ските. За мен човек, който не може да плува, е сакат. То затова всяка година се давят толкова деца, че и възрастни в елементарни водоеми - защото никой не ги е понатиснал като малки.
В грешка си за давенето и плуването. Най-много се давят хора, които се мислят за големи плувци и затова стават немарливи по отношение на безопасността. Тоззи, който не може да плува е достатъчно страхлив, че да не се хвърля на дълбокото.
А и не става въпрос за ските, а за подхода като цяло. Аз не си натискам децата за нищо, освен за правила за безопасност и хигиена! Избщо, мразя мен да ме натискат, а също и мразя аз да натискам децата си. Аз може да не карам ски, но баща им, например играе тенис. И не е карал никое от децата да ходи с него, нито ги е натискал, а си ходеше сам. Е, на втория път децата отидоха с него да гледат, а на третия и синът ми хвана ракетата, дъщеря ми не поиска. И сега баща и син ходят на тенис като има време. И детето е доволно, приятно му е и се старае. Ако бяхме натиснали сина, най-вероятно щяхме да получим съпротива като ответна реакция.
Колкото до ските, ако искат да ходят на ски, ще ги заведем, но не съм длъжна аз да карам ски.
А и не става въпрос за ските, а за подхода като цяло. Аз не си натискам децата за нищо, освен за правила за безопасност и хигиена! Избщо, мразя мен да ме натискат, а също и мразя аз да натискам децата си. Аз може да не карам ски, но баща им, например играе тенис. И не е карал никое от децата да ходи с него, нито ги е натискал, а си ходеше сам. Е, на втория път децата отидоха с него да гледат, а на третия и синът ми хвана ракетата, дъщеря ми не поиска. И сега баща и син ходят на тенис като има време. И детето е доволно, приятно му е и се старае. Ако бяхме натиснали сина, най-вероятно щяхме да получим съпротива като ответна реакция.
Колкото до ските, ако искат да ходят на ски, ще ги заведем, но не съм длъжна аз да карам ски.