Какво става, когато тръпката изчезне .....
Ааа, някои твърдят, че и след много години си ги имат/пеперудите/.
- Публикувана: 26 ноем. 2010, 14:15 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2010, 22:45 ч.
Просто да си живуркаме...
Какво е за теб тръпка? Ако са пеперудите в стомаха, те винаги след определен период отлитат нанякъде. Важно е какво остава след тях.
Ааа, някои твърдят, че и след много години си ги имат/пеперудите/.
Ами трепкат ми пеперудки, ако преди 16 години бях влюбена в едино момче, което още учеше., след още 5 трепкаха, защото в същия човек видях добър баща, след още 10 виждам зрял мъж и откривам нещо ново все още в него ................................за това време ние се променяхме, живота ни променяше , не сме същите. 
Постоянно преоткривам човека до себе си, това поддържа тръпката..
Утре не знам как ще е , но днес ми е добре и все още се чувствам тръпнеща и влюбена
Постоянно преоткривам човека до себе си, това поддържа тръпката..
Утре не знам как ще е , но днес ми е добре и все още се чувствам тръпнеща и влюбена
Какво сочат?
ОК, нека кажем, че не става дума само за липсата на тръпка... Става дума за момента, в който осъзнаваш, че вече не мислиш за другия и не се грижиш за него.
ОК, нека кажем, че не става дума само за липсата на тръпка... Става дума за момента, в който осъзнаваш, че вече не мислиш за другия и не се грижиш за него.
Помисли си дали не си се изнервива, дали не е от кризата. Прецени какво ти е харесвало в този човек и какво искаш.
Ако искаш само спокойствие за себе си, така няма да го намериш. Просто трябва да погледнеш, какво е довело до такива отношения и дали може да се оправи.
Авторке, видях че си дете на разведени родители, аз също 
Няма нищо по-важно от това да види родителите си щастливи, тогава ще е щестливо и то,
защото родителите ще са по пълноценни, животът им ще е изпълнен, следователно и на детето ще е такъв.
Пътя който води до щастието на родителите се решава само от тях. Т.е. постъпи така както си мислиш, че ще бъдеш щастлива,
ако е без партньора си, нека бъде така, един живот живееш.
Децата на 18 години си поемат само живота, следване, собствено семейство, тогава живота ти ще ти се стори още по-самотен,
а младостта ти ще е минала, не пропилявай това време, за да не се почувстваш излъгана от живота и съдбата.
Животът обича смелите! Детето ти като се зажени също няма да те пита за твоето мнение.
А и вярвам, че си разумен човек и ще си избираш разумни партньори, те по никакъв начин няма да навредят на детето ти,
те ще бъдат само в ролята на приятели, не на бащи, така че давай смело.
Не смесвай ролята си на майка с тази на жена,
ти можеш да бъдеш и двете, и за да си добра майка, не е задължително да си с бащата.
Няма нищо по-важно от това да види родителите си щастливи, тогава ще е щестливо и то,
защото родителите ще са по пълноценни, животът им ще е изпълнен, следователно и на детето ще е такъв.
Пътя който води до щастието на родителите се решава само от тях. Т.е. постъпи така както си мислиш, че ще бъдеш щастлива,
ако е без партньора си, нека бъде така, един живот живееш.
Децата на 18 години си поемат само живота, следване, собствено семейство, тогава живота ти ще ти се стори още по-самотен,
а младостта ти ще е минала, не пропилявай това време, за да не се почувстваш излъгана от живота и съдбата.
Животът обича смелите!
Детето ти като се зажени също няма да те пита за твоето мнение.А и вярвам, че си разумен човек и ще си избираш разумни партньори, те по никакъв начин няма да навредят на детето ти,
те ще бъдат само в ролята на приятели, не на бащи, така че давай смело.
Не смесвай ролята си на майка с тази на жена,ти можеш да бъдеш и двете, и за да си добра майка, не е задължително да си с бащата.
Цитат
Всъщност може би въпросът е дали съм права, че това е неминуемият ход на всяка връзка.
Аз пък мисля, че не се изразяваш особено правилно и подредено.
И това е причина да не схващам добре идеята на постовете ти. Защото едно е да напуснеш връзка, в която не се чувстваш щастлив, обичан, разбиран и подкрепян с идеята, че след време, след като достатъчно добре си дадеш сметка за случилото си, ще изградиш нови отношения с друг човек.
Съвсем друго е да тръгваш напред с идеята, че ще имаш връзки с други мъже и това кво пък, няма да се отрази на детето ти.
Хахаха, не това малко несериозно го написах, въобще не съм такъв човек. Имала съм точно 2 връзки в целия си живот.
Анализирам от 2 години вече. Просто нямам сили вече да анализирам. Старая се, ама не мога да се променя изцяло, че да си паснем. И той не може. Обичахме се безумно много, беше някаква ужасно силна любов. Ежедневието така ни приземи, че сега сме типичната карикатура с тоалетната дъска, чиниите, главоболието преди секс и надцакването кой да вземе детето от детска. А не сме такива хора. Не сме дребнави и свадливи. Бракът ни направи такива. Никога не съм мислила, че ще се карам за такива неща. Не го приемам. Мисля, че просто не ни влияе добре тази връзка и на двамата. Мисля, че с други хора можем да бъдем много по-позитивни. Това звучи ли ви по-зряло, вече?
Цитат
Всъщност може би въпросът е дали съм права, че това е неминуемият ход на всяка връзка.
Аз пък мисля, че не се изразяваш особено правилно и подредено.
И това е причина да не схващам добре идеята на постовете ти. Защото едно е да напуснеш връзка, в която не се чувстваш щастлив, обичан, разбиран и подкрепян с идеята, че след време, след като достатъчно добре си дадеш сметка за случилото си, ще изградиш нови отношения с друг човек.
Съвсем друго е да тръгваш напред с идеята, че ще имаш връзки с други мъже и това кво пък, няма да се отрази на детето ти.
Хахаха, не това малко несериозно го написах, въобще не съм такъв човек. Имала съм точно 2 връзки в целия си живот.
Анализирам от 2 години вече. Просто нямам сили вече да анализирам. Старая се, ама не мога да се променя изцяло, че да си паснем. И той не може. Обичахме се безумно много, беше някаква ужасно силна любов. Ежедневието така ни приземи, че сега сме типичната карикатура с тоалетната дъска, чиниите, главоболието преди секс и надцакването кой да вземе детето от детска. А не сме такива хора. Не сме дребнави и свадливи. Бракът ни направи такива. Никога не съм мислила, че ще се карам за такива неща. Не го приемам. Мисля, че просто не ни влияе добре тази връзка и на двамата. Мисля, че с други хора можем да бъдем много по-позитивни. Това звучи ли ви по-зряло, вече?
Явно вече си го решила, след като си го мъдрила цели 2 години едва ли някой сега ще успее да те разубеди. С друг човек ще си позитивна най-много колкото и с този, предполагам се досещаш, но промяната видимо те блазни. Е, какво да ти кажа, скуката и сивотата на никого не са любимо състояние, а някои имат нисък праг на търпимост към такива неща.
autumnsphere, човек не може да е щастлив насила. Помисли си дали си щастлива. Дали би била щастлива да прекараш така още 30-40 години. И на края на живота си, дали би била доволна от начина, по който си живяла.
Не трябва да натоварваме децата с някакви огромни жертви в тяхна чест, защото плещите им са прекалено крехки, за да ги понесат.
Не трябва да натоварваме децата с някакви огромни жертви в тяхна чест, защото плещите им са прекалено крехки, за да ги понесат.
Обааче... тук идва още един важен въпрос: не е ли проблемът в мен?
Щастието трябва да идва отвътре. Не трябва да зависи от други хора. Т.е. със следващия евентуално пак ще се стигне до там.
Всъщност има два варианта:
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
Щастието трябва да идва отвътре. Не трябва да зависи от други хора. Т.е. със следващия евентуално пак ще се стигне до там.
Всъщност има два варианта:
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
Всъщност има два варианта:
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
3. Превръщаш себе си в хармоничен човек, преди да срещнеш друг, който да натовариш с очаквания за успешна връзка.
Видях, че пишеш, че всяка друга връзка пак би завършила така. Хехе, аз съм си мислила абсолютно същото преди години. Искам да ти кажа, че всичко това няма значение. Животът ти може да протече по безкрайно много начини. Въпросът е да намериш това, което те прави щастлива. Защото ако не го намериш, няма да спреш да го търсиш.
И не си мисли, че трябва да вземеш решение сега, веднъж завинаги, касаещо целия ти бъдещ живот. Всичко става на малки стъпки и посоката може да се променя според желанията!
Има такива връзки наистина, но са рядкост. Не е изключено и ти да се окажеш част от такава някой ден.
Фактът, че връзките все някога свършват и хората все някога спират да са влюбени един в друг, с какво точно те притеснява? Че не са по общоприетия модел? Понеже точно това е естествения начин да се случват нещата, а другият е донякъде изкуствено наложен.
И не си мисли, че трябва да вземеш решение сега, веднъж завинаги, касаещо целия ти бъдещ живот. Всичко става на малки стъпки и посоката може да се променя според желанията!
Всъщност има два варианта:
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
Фактът, че връзките все някога свършват и хората все някога спират да са влюбени един в друг, с какво точно те притеснява? Че не са по общоприетия модел? Понеже точно това е естествения начин да се случват нещата, а другият е донякъде изкуствено наложен.
Всъщност има два варианта:
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
1. Срещам хармоничен човек, който ми помага и аз да бъда такава и двамата съзнателно поддържаме връзката.
2. Има някакви свръхестествени връзки, в които хората до края се обичат, въпреки че не са будистки монаси или мъдреци.
3. Превръщаш себе си в хармоничен човек, преди да срещнеш друг, който да натовариш с очаквания за успешна връзка.
Да, това звучи много хубаво. Де да имаше рецепта...
Защото ти може да си мислиш, че си хармоничен вече, ама като дойде някой и види как не си подреждаш дрехите в гардероба и ядеш в леглото, иди му обяснявай, че си в душевен мир.
Изхождайки и от други твои писания, мисля че първо трябва да постигнеш хармонията в себе си, да установиш какво искаш от живота и чак тогава да правиш промени. В противен случай постоянната неудовлетвореност и търсенето на поредната "тръпка" ще ти скроят кофти житейски номер.
И нямам предвид задължително да имаш някой до себе си, а просто да разбереш за какво се бориш в този живот, за да не си останеш вечно неразбрана, нереализирана и недоволна.
И нямам предвид задължително да имаш някой до себе си, а просто да разбереш за какво се бориш в този живот, за да не си останеш вечно неразбрана, нереализирана и недоволна.