Отношението към активно спортуващите в добрите училища след 7 клас

В класът на синът ми има дете национал и отсъствува по два месеца в годината. Да уважават го, но също не търпят извинения от сорта на състезание съм.

Учителя по физическо, много спортна натура, много се занимава със спортните им занимания.

Става дума за НПМГ.

  Ще следя темата. Ние сме първокласници, но вече се състезава и спортът му заема по голяма част от времето, но от сега има подчертани интереси км езиците и анатомията и сигурно ще се опитваме да съчетаваме по сериозно образование и спорт. Тренира акробатика.

Детето ми спотрува активно, нищо, че е начален курс все още и не е достигнало до 7 клас.Обаче, няма спортът да и е кариера, нито професия=че няма да е в спотрно училище, което пък на свой ред значи гимназия според възможностите и.Интересното бе обаче, че за да е в отбора, треньорката изисква успех, а децата са все от елитни училища.Значи-доказваш, че можеш да се справяш или не си в отбора-най-малкото.Спорта, с който се занимава детето ми е до време, не е до живот, там млади "се пенсионират" така че няма да и е основното средство за изкйарване на хляба един ден, за да се съсредоточи в него.Т.е. при нея успех и активен спорт трябва да вървят ръка за ръка.

 Jizzlobber, радвам се да те видя. Какво спортувате.

Потвърждавам!


И с това съм много съгласна.
Както и със сигурност не харесвам факта, че заниманията със спорт се неглижират в училищата ни, но това със сигурност ще си го плати цялото сегашно поколение с лихвите. Защото спорта е най-вече здраве и хармония, дори не и толкова постижения и награди.

Ок много съм за спорта, но не да се отсъствува, а да се разпредели правилно ученето. Например да няма физическо в училище, а защо лятната ваканция да не е по-малко и например да се редува три седмици учене, една седмица лагер съчетан с активно спортуване.

Dorothy, противоречив пост Хем си за спорта, хем да няма физическо в училище. Децата и без това се движат малко, а без физическо съвсем ще си стоят на дупетата.
И как си го представяш това със спортният лагер - първо кой ще го плаща - училището, или родителите
След това - по средата на третата седмица учене, децата ще мислят вече за лагера, след лагера ще им трябва една седмица настройка за училище. И колко време ще учат тези деца? Вярно е, че са натоварени, но това не е решение

По темата - децата, които спортуват активно, успяват да се справят с учебния процес. Рядко някой им прави отстъпки. А ако и родителите са сериозни и следят учебната програма и настояват и подпомагат децата си - няма да има проблеми

Как така една седмица лагер и само тогава ли спорт?Ако детето ми тренира само една седмица, и то на лагер-едва ли ще има напредък.Освен това как да се обхванат на този лагер всички различни желания на децата?
Няма Никакъв проблем едно дете да спортува активно и да посещава езикова гимназия.Както писах-отбора на дъщеря ми е събран само от ученици от елитни училища.Това, че ходят по състезания е отделен въпрос.Колкото отсъстват бягащите от училище-толкова ще отсъства и моето дете заради състезание , че даже по-малко мен ако питате.Има ли здрава основа и справя ли се с материала детето-проблеми няма.Там разбиранията са различни.Мнението ми е лично, не ангажирам никой, а и както писах-моето дете е само 1 клас, не е стигнало до 7.Режимът за сега е такъв, че се справя отлично с материала и има време за ежедневни тренировки.Ходи допълнително и на език.Когато/ако започне да издиша -ще го мисля.

Ами спорта в училище, за мен не е спорт. Покриване на норматив по коремни преси и подобни, разни упражнения на успоредки  и подобни . И ако няма физическо в училище, часове ще има да се покрие учебната програма по часове. И не държа да ме подкрепяте и да се съгласявате с мен. Естествено едно дете, което наистина спортува, това не е училището, а лагерите ще им помогнат да осмислят материала по-добре и далеч съм от мисълта, че това може да стане в нашите условия, просто ми хареса чуждия опит.
А и тези лагери може да са приходящи в зала например на планина и тези почивки едноседмични може да са приходящи по залите в градовете. Ами и тридневни месечно би им се отразило добре. Естествено това няма да им се случи на моите деца.

Аз не мога да схвана идеята-би ли опитала да я обясниш още веднъж, моля те? В часовете по физическо възпитание, които са два пъти седмично-детето ми:
1.Научава за различните спортове-история, правила, поиграват малко-за да разберат какво точно значи-волейбол, хандбал, футбол
2.Играят различни игри, от състезателен характер-разделени на отбори.
3.Играят доста на народна топка.
4.Нормативи вече не покриват, но правят упражнения, които включват елементарна физическа култура-именно лицеви опори, коремни преси, стартови пози,и пр.
Което за едно дете, не атлет-е доста добре.От там насетне-което е роден атлет и го грабне някой спорт-има спортно училище с този профил.
Моето дете тренира воден спорт-което на основа лагер-няма как да стане...
Тук не говорим за масовката-физическо в училище, а за деца, които се занимават сериозно със спорт, макар и не в професионално училище.Т.е.-тук не става въпрос за веднъж в месеца.Тук се иска или ежедневна подготовка, или през ден.Не става с веднуж за 3 дена в месеца-след които ще имат и мускулна треска мен ако питаш...

Абсолютно подкрепям. Часовете по ФВС имат за цел да дадат на децата някаква обща физическа култура. Запознават се с правилата и основните похвати в много спортове, играят и се занимават с ОФП.

А спорт на кампанийна основа ( с лагери) не може да има. Който иска да спортува трябва да го прави редовно, а не един месец да тренира, после два -три да почива. 

Впрочем, на времето и аз съм била активна спортистка по време на учението. Две дини под една мишница се носят съвсем добре. Е, ако си някой супер национален състезател може и да не стане. Но по принцип да се спортува активно (5 тренировки седмично) не е проблем. И даскалите не бутат гювеч, но пък децата спортисти носят медали и купи за училището и като цяло имат симпатиите на директорите.

+1 

още от едно време, че до сега у нас е така - като се чуе думата спорт и те гледат с присмех. спорт у нас е равно на нещо като да си тъп, неграмотен, или не те бива за друго. е вижте как е навсякъде в цивилизования свят - точно обратното. там дори си привличат в най елитните университети добри спортисти за престиж, цялата им програма се базира на спорт още от началните училища. там е гордост ако си добър в някой спорт и училището ти спечели, у нас е въпрос на излагация и подигравки. защо така става? че аз познавам сумати момичета вече жени от НПМГ и СМГ и какво виждам - дебели, грозни, разплути женоря на по  30 години! много важно че са завършили тези училища като не приличат на нищо. нима това е целта? само учене и зубрене до прегърбване, обездвижване и после болести и ужасен външен вид? аз съм завършила 3 висши в СУ , бях държавна поръчка, редовно обучение и успех ами е 5.90 сумарно. но бях и в отбора по фехтовка и дори имам 2 медала от състезания. ходила съм и на спортни танци и на плуване, вместо да клеча в кафенетата. но това никой не го отчита у нас. спорта тук специално в Университетите е направо по принуда. колежките ми едва си вдигаха задниците за да се замъкнат проформа на някой спорт, за да покрият зачота. замислите се майки на какво ще заприличат децата ви  само с учене, което е толкова важно у нас, особено зора в долните класове. толкова е безмислено. та такова е отношението към ативно спортуващите у нас - негативно и насмешливо, сякаш си супер тъп. няма държавна политика нито в училищата, нито в университетите!

Някак си омешваш нещата Между двете крайности - професионален спорт и пълно лентяйство+зубрене има много междинни степени. И да ти кажа, състезателният спорт далеч не носи здраве. Както се казва "спортът е вреден, полезна е физкултурата"
От професионален спорт се получават травми (особено при българското въстановяване и при нашите стадиони/съоръжения). И на всичко отгоре това, че някой е бил шампион на 20, не означава, че няма да е дебел на 40.
Мисля, че повечето пишещи тук много държат децата им да спортуват. Но да спортуват за здраве и да си гледат уроците едновременно. Здрав дух в здраво тяло  - там е истината. За да си успешен в училище не е нужно да зубриш денонощно и да имаш 5 диоптъра + 20 кила над нормата. В САЩ също оставят спорта на бедните (на тях това им е шансът за стипендии и колеж). Децата от богати фамилии спортуват за здраве, а не стават професионални спортисти Професионален спортист стават само две категории хора:
 - тези, които явно имат огромен талант и е ясно, че ще спечелят милиони
- тези, които нищо друго не могат да станат

  Не мисля,че подобна диференциация може да се прави в ученическа възраст, а именно спортисти и професионални спортисти.

Мисля,че темата е как да се съчетае активен спорт и добро образовение. Като под активен спорт предполагам,че става въпрос за състезателно ниво.Защото просто спортуване не би породило притеснения.Лично аз се притеснявам как всекидневните няколко часови тренировки на синът ми ще се отразят на обучението му в езиковото училище.