Какво да избера нормално раждане или секцио?

Първия път родих нормално - с епидурална. Имах тежко раждане (по думите на лекаря), аз не усещах болка и проспах по-голяма част от работата. Имам прекрасни спомени. На другия ден бях ок, малко поболваше епизиото, но само толкова
Втория път се наложи секцио по спешност. Е няма такава гадост. 6 дена не можех да се разгъна, болеше ме всичко, стяга, абе операция си е. Възстанових се горе-долу час след месец и нещо
С две ръце съм за нормалното. Колкото и да е тежко, след ден си  в кондиция и можеш да с грижиш за детето пълноценно. Така че ако нямаш медицински причини хич и не си го причинявай

Аз също съм за секцио.Когато бях бременна с първото си дете,бях твърдо за нормално раждане.Всичко започна нормално и след 16 часа мъки всичко приключи с операция по спешност(отнема час и нещо).За второто ми раждане(в САЩ) 4 години по късно и за миг не се замислих да бъде секцио.И двата пъти се възтанових изключително бързо,кърмих си децата и си ги гледахме сами с мъжа ми.УСПЕХ и леко раждане ти желая.

Просто направи това, което ще те кара да се чувстваш по-спокойна

Разговаряла съм с поне 7-8 жени, раждали със секцио, защото в момента и аз проучвам въпроса. Повечето работи, които съм споменала, ги пише и в темите за секциото в този форум - и за 24те часа обездвиждане, и за болките и трудната подвижност. За това, че катетърът е нещо ужасно, съдя по лични впечатления. Разбира се, възприемането "красатота" на белега зависи от естетическите виждания на всяка жена - това, което за едни е приемливо, за други е грозно. А за извънматочната бременност - в повечето статити за извънматочната бременност като една от главните причини за възникването на такава бременност се изтъкват сраствания, придобити при коремни операции. Разбира се, има много жени, които са родили по 2-3 деца, всичките със секцио, но риск има.

В заключение ще кажа, че решението как да роди - или поне да започне родовият процес, защото всяко нормално раждане може да премине в секцио - е лично на родилката. Тя обаче трябва да се осведоми за неблагоприятните възможности и за двата вида раждане, на първо място, като ги обсъди с лекаря си.  Но напоследък има доста лекари, които спестяват на пациентките си недостатъците на секциото, защото на тях самите им е по-лесно да направят едно секцио, вместо да се занимават с нормално раждане. Затова си позволих и да споделя събраната от мен информация за секциото от жени, които са го изпитали на собствения си гръб, т.е. корем. Да, има мъчителни нормални раждания, но пък, от друга страна, ако нещо се усложни, винаги може да се премине към секцио, което в случая би било по-малкото зло от това да се остави жената да се мъчи, да се разкъса много или най-лошото - да възникне риск за бебето. И накрая - пожелавам на всички, независимо как ще родят, накрая да се сдобият с живи, здрави и красиви деца! 

О, МОЛЯ ТЕ! Ако не бях го преживяла лично щях да си кажа, че е кой знае какъв ужас!

Обездвижена си след операцията, да - но не 24 часа, а 2. След това те насърчават всячески да се движиш.
Какъв пък ужас е катетърът... не е ясно на никого. На мен ужас ми се струва клизмата при вагинално раждане. Катетърът се слага от специалист, при това след поставянето на упойката.

Ако съм имала някакъв дренаж - каквото и да е това - не съм го разбрала.

Болка не съм изпитала. Никаква, в нито един момент (добре де, само в един кратичък миг, в който силно се изкашлях и разпънах шева. Болката беше от самия шев...  ).

Опасността от извънматочна бременност всъщност не е по- голяма от тази след едно дълго и травмиращо вагинално раждане. И, за разлика от случая с вагиналното раждане, в в ръцете на специалиста, който си си избрала, а не на заровете.

Белегът е изненадващо малък и незабележим.

  Определено ще има пак спор.
 На мене ми се наложи спешно секцио- имах катетър, който ми беше поставен от акушерката и без никаква упойка. Истината е, че не усетих самото му поставяне. Дренаж нямах определено. Да си призная болеше ме гърлото от интубацията( бях с пълна упойка) и самата операция. Раздвижиха ни след около 24ч., но за мой късмет хемоглобинът ми беше станал 62 и не можах да стана 2 дена. Наложи се кръвопреливане.
 Преди това се бях помъчила да родя нормално, но плодът беше прекалено едър( роди се 5160гр., 56 см.) и разкритието ми беше 6- 7 см. Определено и там си имаше болка, но може би по- бързо щях да се възстановя.
  Искам да имам още едно дете и ще се опитам да си го родя нормално, без всякакви упойки!
  Но мисля, чети най-добре можеш да сипрецениш как ще родиш.Каквото и да избереш най- важен е резултатът- бебо. Успех и леко раждане!
 

Maghalena ,
това което "само си добавила", си го написала, едва ли не като задължително случвачващо се на всяка родила секцио жена-е не е вярно!
Не е редно, коректно и нормално да пишеш подобни изключения, като общовалидно правило!
Има какви ли не случаи..2 раждания (било то нормални или секцио) не си приличат и не протичат еднакво, а какво да говорим при различни хора...

Първото ми раждане беше нормално без упойка е няма такъв ужас, поне при мен беше така.Сега второто много го мисля как точно да е дали нормално с упойка или направо секцио.

Хм, как стигна до тези странни изводи? От това, че в някои изключителни случаи при спешна операция се налага пълна упойка и дълго обездвижване... ами това, изобщо казано, е "точка" в полза на плановата операция - когато нещата са, общо взето, под контрола на оператора, а не на стихийните сили на природата - и процесът протича гладко, спокойно и предвидимо...

И двата пъти родих със секцио и съм благодарна на съдбата, че така се наложи. Едно е да те боли рана от операция, а съвсем друго е да те разпъват контракции и да се сцепиш наживо. Преживях контракции и не искам да си помислям какво щеше да е, ако раждането беше продължило нормално.
Както и да е - възстановяването зависи главно от организма на човека и от усилията, които полага. Ако се залежиш и решиш, че си инвалид след операцията, и Господ не може да те вдигне от леглото и да те извади от усещането, че си осакатен за цял живот. Ако си пъргавелка и си наложиш да се движиш колкото е възможно повече, гарантирам, че ще си забравила за операцията още при изписването от болницата.
Бебетата съм си кърмила и съм се грижела за тях без чужда помощ. Хем вторият път имах току що проходило дете и бебе, родено отново чрез секцио.
Естественото раждане може да се окаже много по-травмиращо за тялото от секциото в някои случаи. Затова, ако имаш съмнения и лоши спомени от първото раждане, то е по-добре да избереш секцио.

@MTV
Разговаряла съм точно със 7 жени, родили със секцио. Разказите им се припокриват (с изключение на това за дренажите, наистина не съм ги питала всичките дали са имали дренаж, но 3 питах и те казаха, че са имали, на едната са го държали 5 дена). За болките, обездвижването и катетрите обаче изрично съм питала. Ако от тези 7 само една или две се бяха изказали неприятно за секциото, нямаше да напиша, каквото съм написала в темата. Щях да напиша, че познавам хора, за които секциото не е било чак толкова неприятно.  Никого не съм искала да настройвам против оперативното раждане, просто споделих какво са ми казали преживели секцио жени. Възможно е това да е полезна информация за колебаещи се бъдещи родилки (които нямат медицински показания за секцио). Пак повтарям, изборът на всекиго е личен, след оценка на ползите и рисковете. Въпросът е да се са известни колкото се може повече от тях. Не претендирам за изчерпателност, просто нахвърлях някои възможности.

Само дайте с мир да се раzберем 
Теzи, дето веднага скачате, че еди какво си при секциото не се случвало винаги, че можело и да е леко (с което съм съгласна, НЕ споря  ), че МОЖЕ и да е по-добър вариант от нормалното раждане (пиша може и, zащото има случи, когато е така), та хайде същите да не почвате да пишете от сорта обобщения/клишета, zадължително включващи "раzцепвания" като се ражда нормално, също и колко нетърпимо ужасни са контракциите и болките, все едно от вашата каямбанария сте видели всичко 
Съгласна съм, до човек си е, zатова айде да не почваме отново, че както вие се драzните от обобщенията, това важи и zа останалите 

Нормалното раждане с епидурална без усложнония не може да се сравни с никое секцио, колко и леко да е. Не боли, не те разпъва и цепи нищо, не мога да разбера защо жени, които не са раждали нормално поставят епитети за неща, които не са изпитали. Да, контракциите болят, но за това хората са измислили упойката.
А и да не забравяме, че момичето помоли за мнения от момичета, раждали по двата начина. Аз пусках същата тема преди време и настанах една лудница от "аз исках, ама не можах", аз не исках нормално и т.н.

Не, не не се случва винаги - усложненията в резултат на планирано оперативно раждане без медицински показатели са просто много по- редки от тези в резултат на непланирано вагинално раждане при същите предпоставки. Толкова просто е. И ако си говорите за опасността от тези усложнения... редно е да обсъдите и опасността от пряко попадение на гръм преди раждането. Понеже вероятността за едното и другото са горе- долу равни.

Аз не знам дали тези 7 жени, за които говори Maghalena са реални личности или имагинерни - по- вероятно е второто, но това е друга тема - но по стечение на обстоятелствата аз познавам много повече от 7 жени, ИЗБРАЛИ този начин на раждане - без някакви особени показания (или без никакви), вкл. аз самата. И тук не говоря за 7 - 8, а по- скоро за 700 - 800 - и повече.
Единственото усложнение, за което знам да се появява в статистически значим брой случаи, е главоболие в следствие упойката - да, то наистина може да трае денонощие, дори и две. И все пак е рядко срещано. И определено до голяма степен зависи от уменията на анестезиолога.

Дали контракциите са болезнени или не, силно или слабо аз лично не знам - никога не съм ги изпитвала. Подозирам, че за мен не би било особено травмиращо усещане - понеже познавам реакцията си към болка. Но пък бях чела какви ли не ужасии за цветна снимка на тръбите без упойка - ами, според мен болката не беше по- сериозна от тази от газове при разстроен стомах.   С други думи - подозирам, че и това е строго индивидуално. Това, което мога смело да твърдя, обаче, е, че след операцията болка просто няма.

Ооо, обсъдили сте секциото със 700-800 преживели го жени - поздравления, това си е цяло статистическо изследване!
В такъв случай моля скромното ми проучване (за мои собствени цели), състоящо се в разговор със 7 лично познати ми жени, да се счита за непредставителна извадка и да не се взема предвид от четящите темата. Явно е съвпадение, че всичките 7 свързат секциото с неприятни преживявания.