Да ви се опача от моя мъж - много е недисциплиниран! Ама много. Ходя по него като зла свекърва и денонощно мърморя. А той бележка не си взима. Не може да се побере като останалите хора в рамките на правилата и туй то!
Например:
- не ходи по тротара, а винаги по платното на улицата. Тесен му бил тротоарът, ниски били клоните на дърветата и си удрял главата. То, вярно че е почти двуметров, над 100-килограмов мъж, ама как пък само него не го побира тротоарът, не знам. Остави другото, ами и децата така ги учи - когато той ги държи за ръка, ходят по платното с него.
- не компресира боклука. Ще ме влуди направо - изхвърли кутията от прясно мляко и от един сок и ето вече кофата пълна. Тръгва да вади плика, за да хвърля. Чакай, бре човек, как така ще хвърляш? Ако смачкаш кутиите тоя плик ще ни стигне до края на деня! Не можел той да мачка /малки са му ръцете ли, хилав ли е, не знам/. И аз като клошар вадя кутиите и ги компресирам, какво да правя.
- опекло едно слънце в хола, не се диша /нямаме си още ни щори, ни пердета/. На човека му станало горещо и отваря прозореца. Ами спри радиатора като ти е топло, пък после отваряй!
- пуска нашият чешмата и си мие зъбите. Ами спри я тая вода, де! За какво да тече? Аааа, да му била точна на температура, като започнел да си плакне устата. Тамън си я бил нагласил.
Абе те, децата, дето са главорези безподобни, вече свикнаха да се съобразяват. Та дори и на него забележка му правят. А той - с рогата напред.
- ще си издуха носа на улицата, а салфетката ще хвърли в коша за "стъкло и метал". Бил само той с вдигнат капак, за една салфетка не му се отварял другия контейнер, а пък и всичкият боклук го събирали в един кюп.
- върне се от работа и хоп! - дрехите на стола в трапезарията. Че туй да не е гардеробно! Щял да си ги "доизноси", ако се наложи да излиза някъде по-късно. Доизносва - грънци! Така си остават до сутринта, когато минавам да правя оборка за пералнята.
Няма дисциплина ви казвам. От сутринта водя борба с тоя човек, та чак докато си легнем вечер.
- от години го моля да не трупа мръсните съдове в мивката, а до нея. Като опре купчинката до чучура, дори чешмата не мога да пусна, за да ги оплакна. Тъй му било по-разтребено, не ги виждал като са вътре в мивката. Е, като те дразнят чак толкова, ми вземи ги оплакни и ги набутай в миялната. Тая машина не е на друг адрес, до мивката е.
Защо е такъв? Уж културен човек, с образование, от добро семейство... Вратът ли да му извия, или да му налагам икономически рестрикции?
Например:
- не ходи по тротара, а винаги по платното на улицата. Тесен му бил тротоарът, ниски били клоните на дърветата и си удрял главата. То, вярно че е почти двуметров, над 100-килограмов мъж, ама как пък само него не го побира тротоарът, не знам. Остави другото, ами и децата така ги учи - когато той ги държи за ръка, ходят по платното с него.
- не компресира боклука. Ще ме влуди направо - изхвърли кутията от прясно мляко и от един сок и ето вече кофата пълна. Тръгва да вади плика, за да хвърля. Чакай, бре човек, как така ще хвърляш? Ако смачкаш кутиите тоя плик ще ни стигне до края на деня! Не можел той да мачка /малки са му ръцете ли, хилав ли е, не знам/. И аз като клошар вадя кутиите и ги компресирам, какво да правя.
- опекло едно слънце в хола, не се диша /нямаме си още ни щори, ни пердета/. На човека му станало горещо и отваря прозореца. Ами спри радиатора като ти е топло, пък после отваряй!
- пуска нашият чешмата и си мие зъбите. Ами спри я тая вода, де! За какво да тече? Аааа, да му била точна на температура, като започнел да си плакне устата. Тамън си я бил нагласил.
Абе те, децата, дето са главорези безподобни, вече свикнаха да се съобразяват. Та дори и на него забележка му правят. А той - с рогата напред.
- ще си издуха носа на улицата, а салфетката ще хвърли в коша за "стъкло и метал". Бил само той с вдигнат капак, за една салфетка не му се отварял другия контейнер, а пък и всичкият боклук го събирали в един кюп.
- върне се от работа и хоп! - дрехите на стола в трапезарията. Че туй да не е гардеробно! Щял да си ги "доизноси", ако се наложи да излиза някъде по-късно. Доизносва - грънци! Така си остават до сутринта, когато минавам да правя оборка за пералнята.
Няма дисциплина ви казвам. От сутринта водя борба с тоя човек, та чак докато си легнем вечер.
- от години го моля да не трупа мръсните съдове в мивката, а до нея. Като опре купчинката до чучура, дори чешмата не мога да пусна, за да ги оплакна. Тъй му било по-разтребено, не ги виждал като са вътре в мивката. Е, като те дразнят чак толкова, ми вземи ги оплакни и ги набутай в миялната. Тая машина не е на друг адрес, до мивката е.
Защо е такъв? Уж културен човек, с образование, от добро семейство... Вратът ли да му извия, или да му налагам икономически рестрикции?
така отмивам чиния и мивка излишно.
- по цветове, по видове и по материи. като изложба.
За някои неща вече не придирям, здраве да е, минава покрай дрешника и си тупва палтото на стола в трапезарията. Ама дрешника бил тесен 
А кой си дрържи там есенните сака и не дава да ги кача в гардероба, а?
О, и забравих, "за една купичка няма да я отварям!", чакаме да станат поне като кулата в Пиза... 
