изолирането в чужбина заради езиците

И в моето средностатистическо датско градче "правилата" са такива.

странно ми се вижда да те изолират само заради това, 4е си говориШ с децата на български
аз много по плоЩадки не ходя, в детската градина съЩо бързам, но единствената изолирана, която съм забелязала беШе една мама рускиня, която си говореШе с детето есклузивно на руски  и се държеШе така, все едно около нея няма хора, гледа те все едно си празно пространство, не поздравява.... е, опитаха се и нея да заговорят, но нямаШе ефект и я оставиха на мира
останалите не съм забелязала да са изолирани, аз и нямам много време да обръЩам внимание на кой какво му е, но гледам 4е кой както може комуникира, някои просто се усмихват (те са ми от най_приятните събеседници  ) ...

оба4е като се замисля сигурно има много хора, особено 4ужденки и домакини, които си остават "невидими" за околните, които си  имат един куп ангажименти, структуриран живот, приятели и роднини

Изолирането няма нищо общо с говоренето с детето на друг език. Аз се придържам към правилото един родител - един език. Ако на площадката или пред хората говоря на другия език нарушавам правилото, което съм въвела. На мен хич не ми пука какво ще кажат другите, за мен е важно детето и да говори български. Когато сме сред хора говоря и си на български и след това любезно обяснявам, че тя ме реагира само когато и говоря на нашия си език. Англичаните цъкат с език , колко е малка и как знае два езика. Сега като поотрасна тя сама обяснява, с мама говорим на български, с тати на английски, ама знам и малко испански, от телевизора. И е толкова горда с това.
Наоколо, където живеем само аз съм чужденка и на площадката не само не отблъсквам англичаните, но дори обратното, те ме заговарят. Интересно им е на какъв език говорим, колко добре говори детето, как я уча. Англичаните ценят тези които говорят и други езици, освен английски. Дразнят ги не тези които говорят и други езици, а тези които говорят само други езици, а английски не.

Уха, 10 c's, това, което описваш ми звучи направо...стряскащо. Ние живеен в 23 хил. градче (ама 23 са с околните 7 села, които се броят към него. Реално са ок 18-19 хил., но в началото на годината в групата на малкия Сърф раздадоха листчета със социалната структура на групата им. От 24 деца децата са от общо 7(!) националности - 2 албанчета, намибийче(майката е от Ямайка, бащата от Намибия ), русначе, кюрдско-иранско, турско, виетнамско и едно британче. Дъщеря ми и още 3 деца не ги бяха преброили, защото са от смесени бракове и са родени в страната - т.е. водят се немски гражданчета, но от тяхна страна определено се набърква румънски, турски, белоруски и , естествено, български полъх.
Сещай се на площадките каква боза сме.  
По мои наблюдения туркините са най-затворени(може би защото са най-голямата емигрантска група в Германия), но другите майки са много общителни .

Е, все пак аз никого не водя на детски площадки, но карам колело в парка, гледам ква е обстановката, както казах работя и срещу училище и до момента не ми е преминала пред погледа  разнородна етническа групичка ...чужденците, които не говорят езика и които не желаят да се смесят са изолирани, това е. И ще са изолирани, докато не разберат, че топката в болшинството от случаите е у тях, местните хора ми изглеждат доста толерантни, общо взето дежурни, но не и лоши

Май стана пределно ясно, че изолирането от страна на местните към чужденци, неговорещи езика им на обществени места, зависи много от конкретната страна и населено място. Няма рецепта, ако някой се чувства изолиран за това, че говори на друг език с децата си, има два варианта - или да продължи така в името на това да научи детето си на родния си език и да си остане изолиран, или да премине на местния език в ситуации, в които прецени, и да създаде познанства, или просто да си побърбори неангажирано и да упражни познанията си по езика. Въпрос на избор.
Аз лично не съм се чувствала никога изолирана за това, че съм говорила на детето си на моя си език, даже е било повод на завързване на разговор - дали говорим и местния език, и цъкане с език как така такива малки деца говорят два езика, но в моя многомилионен град емигрантите са страшно много и не прави много впечатление кой на какъв език говори. Но ми се струва неучтиво и невъзпитано да водя диалог с порасналото ми дете на език, който не разбират, пред местни. Лично разбиране, не съдя никой, който го прави. Така че си избрах момента и обърнах на местния език с големия, без да му объркам понятията за един език - един родител, просто му обясних, че е по-прилично пред неразбиращи български да говорим на италиански. Разбра го, в началото по навик си говореше на български, но свикна. И не е изостанал с българския. Сега като излизам с двамата сме голяма картинка, щото с големия говоря на италиански, а с малкия - на български. На него още не му е дошло времето  .
И докато срещам майки с малки деца, които си говорят на техния си език, не ми прави впечатление, толкова се дразня ако емигранти пред мен говорят на своя си език. Не че ме интересува какво си казват, но се чувствам .... изолирана. Не ми е приятно.
Преди години имахме гости - роднини от Канада. Той - италианец, но тя - френска канадка, научила италиански. Тук срещнаха други канадци, пак той - италианец, а тя - канадка. Ако двете бяха по-далеч от останалите, говореха на френски, но щом се приближаваха до някой, обръщаха на италиански, от учтивост - две канадки в Италия!

Това го разбрах,просто за толкова години никога не съм имала проблеми с това .  

Давате примери с емигранти,как не говорили местният език и колко били изолирани,но дайте да погледне действителността-колко не емигранти ,а работещи на договор в определна страна западнячки говорят на децата си на местният език  


dessita -промерът който си далал е хубав,но става въпрос за общуване м/у възрастни ,без наличието на деца.

Това че някой говори с детето си на даден език,не означава ,че не знае местният и не дава нищо не обществото.
Говоря наречието и книжовният език,познавам граматиката на книжовния дори и доста по-добре от повечето местни,пиша и чета.Къде тогава е логика ,че аз например не се интегрирам.

не разбирам защо трябва да си създаваме въображаеми статистики, и да отговаряме на хипотетични въпроси, след като калид много ясно е очертала и обяснила проблема. тя Се чувства изолирана, говорейки на български, ако ще да приведете сто милиона примери, че вие не се чувствате така и колко е мулти-култи света,  това не й решава проблема.

Нещо съвсем се обърках, един едно казва, друг противоположно.
Вчера водих децата на баскетбол, но бяхме с братовчедчето местно и говорех само местен език, еми чувствах се чудесно, всички ме разбираха, помагаха защото бях с 3 деца, питах малките къде са ви якетата, те търсеха, учителите ми ги намериха облякоха децата  и това е защото ........... НИ РАЗБИРАТ иначе това липсва.
Ние тук сме също мулти култи - в класа са майка американка, аз, баща китаец, едни косовари, но май тук израстнали  и залагам още за които не знам.     

Еми супер. Получаваш потупване по рамото. Интеграцията е важно нещо. И не забравяй да се усмихваш.

Kailid, нормално е всеки да казва нещо по-различно. Ние всички сме различни, живеем по различен начин и възприемаме едни и същи неща по различен начин. Аз бих казала, че е много хубаво, че имаш възможност да чуеш всяка една от нас, как се държи и как се чувства. Остава това да ти е помогнало да се справиш с проблема си.

Хора и ситуации различни, де да имаше универсално решение за всеки един проблем 
Важното е ти да намериш най-доброто решение за твоята ситуация 
Аз лично бях много нахъскана за говоренето и изучаването на български с децата, но с течение на времето приоритетите ми се промениха.

Момичета, съжалявам, но не прочетох цялата тема.
При нас като дойдохме беше практика аз да превеждам, сега всички говорим езика и сме наложили правило, ако някой от компанията не говори български се говори изцяло на английски. Когато сме сами - на български (с това имаме проблем с детето, то се опитва на английски, но пък ние се стараем да му поддържаме и българския).
За мен е неучтиво в компания от неразбиращи езика ми да го използвам - все някой ще си помисли нещо )освен ако не се скараш на детето де  , ама тогава по тона се разбира).

Gugy, разбира се в компания е друго. Мисля, че в темата става дума повече за това дали извън дома си разговаряме на български, на детската площадка например и т.н. Въпроса е по-скоро за това, дали говорейки на български с децата си и дали когато местните ни чуват да говорим на чужд език, това може да е причина, да не сме добре приети.
Аз съм на мнение, че това не може да е причина. Не че няма такива, които да се дистанцират, но те са предимно хора с по-нисък интелект и по-комплекcирани, които търсят чрез произхода си, да си докарат малко повече самочувствие. Не че успяват, но ....
Откровено казано, няма да разговарям с детето си на немски, само вкъщи. Както вече споменах не съм имала проблем, че говоря с дъщеря ми на български, когато съм на улицата, в магазина или където и да е. Когато имаме гости, тогава разговаряме на немски, но това е вече друго.

Права си Венета, аз просто изхождам от моята гледна точка - синът ми е на 10 и вече не го водя по градинки. В повечето случаи той си е с приятелите, а родителите сме някъде на страна. нормално е ако го повикам или му кажа нещо да е на английски, заради заобикалящите ни хора.
От друга страна той все повече предпочита да говори на английски и това понякога дразни мен и баща му. Случвало ми се е когао съм му ядосана да му кажа нещо по-остро на български, но не съм забелязала на някой да му прави впечатление. Даже с предишните ни съседи - местни- се смеехме, че те като се карат и ние ги разбираме, пък те нас - не. Е мъжът ми каза - ти като си ядосана и на "Марсиански" да говориш ние пак усещаме  .
В този подфорум сме се събрали хора, живеещи в различни държави и сблъскващи се с различни култури. За това не мога да обобщавам, но тук в Австралия хората са по-скоро толерантни към различните и пришълците.