Kailid, нормално ми се струва това, което си описала в последния си пост.
Как да ти помагат хората, ако си мислят, че не говориш местния език.
Според мен, говорейки на детето на местния език, когато си в непосредствена близост с другите, улеснява общуването. И в другата тема за езиците говорехме за това.
Когато водя малката на детска площадка по пътя й говоря на български, ако сме си сами на пързалките също, но ако съм я качила на катерушка с други деца й говоря на френски
Не че някой ще си помисли, че съм французойка, но просто общуването е по-лесно (особено като се има предвид, че французите не са с големи знания по други езици).
Разбира се, както ме апострофира една майка в другата тема, ситуациите са различни. Ние вкъщи говорим само на български, така че детето има повече възможност да го научи и не ни е толкова трудно да намалим ползването му навън.
Един случай подкрепящ реакцията на местните от тази седмица: бяхме за 2 дни в болница с малката, заради стомашен вирус, и при приемането ни, една от сестрите ме пита - "тя говори ли френски". Стана ми смешно (как точно ще говори на 1 година) но всъщност жената беше права да попита, защото докато й поставяха системата й говореха непрекъснато и беше добре, че познава езика.
Как да ти помагат хората, ако си мислят, че не говориш местния език.
Според мен, говорейки на детето на местния език, когато си в непосредствена близост с другите, улеснява общуването. И в другата тема за езиците говорехме за това.
Когато водя малката на детска площадка по пътя й говоря на български, ако сме си сами на пързалките също, но ако съм я качила на катерушка с други деца й говоря на френски
Не че някой ще си помисли, че съм французойка, но просто общуването е по-лесно (особено като се има предвид, че французите не са с големи знания по други езици). Разбира се, както ме апострофира една майка в другата тема, ситуациите са различни. Ние вкъщи говорим само на български, така че детето има повече възможност да го научи и не ни е толкова трудно да намалим ползването му навън.
Един случай подкрепящ реакцията на местните от тази седмица: бяхме за 2 дни в болница с малката, заради стомашен вирус, и при приемането ни, една от сестрите ме пита - "тя говори ли френски". Стана ми смешно (как точно ще говори на 1 година) но всъщност жената беше права да попита, защото докато й поставяха системата й говореха непрекъснато и беше добре, че познава езика.
Дано да греша, но така го чувствам. Друг е въпроса, че и аз не съм от активната страна с контактите, а от оная, която чака да бъде заговорена 
Синът ми обратно, той търси контакт всячески, раздава усмивки, маха на децата и възрастните, но те не му отвръщат (в повечето случаи и точно на площадката, а не по принцип). 
Аз също ще кажа, че не съм срещала все още чужденци, които да разговарят на улицата на местния език един с друг. Откровено казано, да разговарям извън вкъщи с българи на немски, според мен е нещо от рода на криворазбраната цивилизация. 
Но детенце не реагира и това е, чак когато той заговори на френски детето се усмири. 
и заслужава ли си да се каже на местен език или на български и не трябва ли един език да е повече от перфектен за да си позволим да го използваме в такива моменти. И ние имаме майка американка и тя когато е с нас или други, говори местен, не сме само ние българите. 
) на италиански. По-лесно ми е да говоря 'така', както си говоря. 
