За работещите майки на малки деца

за Щастие това няма как да се слу4и 
проблемите и притесненията Ще са си само твои 

(първите и думи4ки за теб, естествено Ще бъдат тези, които казва на теб, дет се вика ти може и в тоалетната да си като се слу4и, демек да не си до нея  )


всъЩност, аз нямам спомени от година и толкова, така 4е спокойно би могла да си го вземе за у4илиЩе 
неЩо, което са направили и моите родители навремето и, от което нямам съзнателни страдания, даже може би, напротив, имайки предвид ситуацията им.
но знам, 4е майка ми ги има...


ми едва ли има много възможности, всъЩност 
или един от двамата прибира детето, или се търси бейби_ситър, или някоя майка от групата, която би се заела с прибирането и на твоето.

а "голямото" дете като се прибере, само ли Ще стои?
Щото при нас, на тази възраст не може да стане : не ги пускат да излязат от у4илиЩе без придружител, и ако използват у4илиЩен транспорт, има вътре 4овек, който не позволява детето да слезе, ако не го 4ака някой (този някой трябва да е предварително упълномоЩен с представяне на ли4ен документ и пълномоЩие на родителя. под "предварителен" се разбира, 4е не е ден за ден, ами в на4алото на годината представяШ списък на лицата, които могат да ти вземат детето. по слу4ай извънредни ситуации, или рождени дни на съу4еници, може да се прати бележка, 4е майката на еди си кой си Ще прибере и наШ'то.

пп. ах, и ако някой се усети, 4е 10 годиШно дете е само у дома, социалните са ти в кърпа вързани и си подсъдим за изоставяне на малолетни 

feiam Опциите си ги знам, но както казах търся най-удачния вариант за моето семейство. Няма как да съм наясно кой е той при положение, че не ми се е и налагало. Ето, затова се надявам, че майките тук ще споделят конкретен опит.
Стана ми интересно къде е това при вас?
При нас се заявява писмено дали детето ще се прибира само от училище или родител/гледачка/някой друг ще го взима. Учителят излиза на входа и следи кой го поема. Доста са така наречените sleutelkinderen, демек имат ключ от вкъщи и остават сами за 2-3 часа докато мама или тате се приберат. В интерес на истината от цялата група моето дете е едно от малкото, чакани от родител отвън (3-4 на брой са). Сърди се, защото се чувства подценена, но училището ни е далеч и не смея да я пусна сама да се прибира. Въпреки, че има деца живеещи и по-далеч, яхват колелата и у дома.

моята голяма е на 8 ( почти) и след училище ( в дните в които аз работя) сама отива до детегледачката. Но по пътя от училище не е сама, а а 5-6 деца.
Аз после си ги прибирам и двете от детегледачката в 17ч30.

В дните, в които работя от вкъщи, не ходя да я прибирам от училище - тя сама си идва пеша

като в България по мое време, 4ак мило ми стана като го про4етох това 
после видях къде си, друга култура просто, която аз така, отстрани, бих предпо4ела пред италианската (в едно миланско село съм, пиШе го в подписа  ) супер протективна фамилия. не ми е близо у4илиЩето, но има у4илиЩен автобус, който минава според адресите на записаните деца и ги оставя най_много на 50 мт от къЩи, малките дори хептен пре входната врата.
автобусът е обЩински и обикновено се придвижва с 4_5 деца вътре 
останалите предпо4итат да се ка4ат на колите и да задръстят улицата пред у4илиЩе, ама детето да се види, 4е влиза и веднага като излезе 

за средното у4илиЩе и горния курс ве4е малко се променят неЩата, особено за второто, там ве4е тръгват с обЩествен транспорт и мотор4ета, но и това го заявяваме писмено.

от тази година, голямата ми (15 годиШна) дъЩеря може да вземе сестра си от у4илиЩе, ако се наложи, под тази възраст, не.

странно, при нас само пълнолетни лица могат да ги взимат (с пълномоЩно, подписано пред директора на у4илиЩето), малолетни каки и батковци не могат.

е, твоят е оЩе на градина (нали?  )
може би в у4илиЩе смятат, 4е е достатъ4но голямо детето, за да може 15 годиШен брат/сестра да се справи 
естествено, вси4ко с пълномоЩно, някъде по_нагоре го бях писала, при това подадено оЩе в на4алото на у4ебната година, а не постоянно променливо.

за на4алното у4илиЩе се отнася, от септември запо4ва, имахме ве4е две родителски среЩи плЮс един оупън дей, та ни разясниха изискванията

ми не знам тогава 
на мен не ми се е слу4вало досега, но между упълномоЩените да прибират малката, фигурира и каката, даже и за комШийското детенце, при някакъв спеШен слу4ай... 4ук 4ук 

Leprechaun`s, моят син от 11 години започна да се прибира сам. Някои деца започнаха и от 9 и 10, но училището тогава ни беше по-далеч и нямаше удобен транспорт. От 11 започват гимназия и въпреки, че училището му е още по-далеч, мята се на колелото до спирката на автобуса и после взема автобус. Много се притесняваше как ще се оправи сам, аз също, но свикна. По-късно се отпусна да пътува и до центъра с градския транспорт, ние живеем в покрайнините на града. Пращам го и щерката да прибира понякога, въпреки че той по закон все още не може да носи отговорност за дете, но един вид аз поемам отговорността, като го изпратя. След 16 години при нас можеш да поемаш отговорност за дете.

feiam благородно завидях за училищния транспорт  Сега, ако кажеш, че и общината го поема и вие не го плащате ще се ухапя. 
В групите за следучилищни грижи не съм видяла деца на възрастта на дъщеря ми(срещам ги ежедневно, защото обикновенно се помещават в друга сграда и пеш или с колела отиват там заедно с възпитателите). Цената на час е средно 6.25 евро и за 3 часа и половина направо си е скъпо. Ако има и дете в градина ехеееее де ще му излезе края. За взимането от други непълнолетни не знам дали има правила като при вас, но виждам съученици на моето дете да прибират сами братче/сестриче от по-долна група, защото учат в същото училище. Явно е позволено.
Piny похвално! А, като разстояние и натовареност на движението как е?
Merry а в началото проверяваше ли как е стигнал до училище/вкъщи? По телефон или? Спомням си баща ми разказваше, че първо ни е карал ние да го заведем (уж) и първия път сами той е вървял без да знаем по нас  да е сигурен, че сме пристигнали, не е имало мобилни тел.  Иначе и тук горе-долу на 9-10 г възраст започват. Дори родителите умишлено им разрешават, за да ги учат на самостоятелност и отговорност. На моя прятелка синът е 2 месеца по-голям от дъщеря ми и от тази година е с ключ на врата и сам тича у дома, въпреки, че сестра му на 7г учи в същото училище и майката ходи всеки ден да я прибира. Мен ме е бъзе, от една страна транспорта не е удобен, от друга може и пеша да извърви разстоянието, но трябва да мине през пешеходен тунел под линиите на влака (знам ли кой може да я пресрещне там). И в двата случая пресича голямо кръстовище, защото сме на една от най-натоварените улици в града. Всеки ден виждам как колите, пък и пешеходците си минават на червено. Тя е ултра разсеяна. Всички ли 10 годишни са такива? Но и не мога да я контролирам до женитба. В смисъл, по мое мнение прекаления контрол е в ущърб на детето и то не се учи на някои елементарни неща.
А, има ли майки, чиито деца остават сами у дома в часовете между приключване на училище и прибирането на родител? И ако да, то имаше ли по-специални неща които направихте преди да предприемете тази стъпка? (не ми е опция към момента, но като информация ще е полезно)
 

размина ти се 
плаЩаме, но цифрата е символи4на, под 100 евро е годиШният абонамент.

да, бая си е 6 евро на 4ас, на ден 
у4илиЩето на дъЩеря ми е на пълен у4ебен ден и свърШват в 16.30. до 18.00 е т.нар. "след у4илиЩна" група, струва 15 евро на месец.

за възпитанието към самостоятелност на италианските деца, няма да се изказвам. но Ще си призная, 4е дори и аз, с едно времеШното ми българско такова, тук станах паранои4ка 

Тук децата mогат да се прибират-ходят на училише саmи, саmо с писmено разрешение на родителите (обикновено в началото на уч. година). При нас училището е на около 700m и mоя син ходи саm (когато Т го позволява) със съседските деца. Сутрин-следобяд, по улицата иmа доста стабилен трафик на придвижващи се ученици. Аз в началото карах 1-2 пъти след тях с колата, но после го преживях. Ако до 9ч. обаче детето ти не се е появило на училище без предупреждение от родителска страна, започват да звънят по телефоните...
Нас ни считат прекалено близо до училището, за да иmаmе право на транспорт, но иначе си го плащаmе на общо основание с таксите за къщата.

други са времената и обстановката
и аз в софия обикалях сама с градския транспорт от 7 годиШна, но тук такъв вариант е немислим просто, дори и в квартала сами деца да ходят някъде не съм виждала, не ходят за хляб до магазина примерно, не си играят сами в градинките, както беШе при нас едно време
то понякога и мен ме хваЩа Шубето в метрото насам натам

като разстояние е около 1км ( аз го вземам за 15минути, а Михаела може да се тътри и 45 минути). Движението не е натоварено, няма пресичане на главни пътища, всичко е жилищна зона. Там където децата пресичат улици с натоварено движение родителите, баби, дядовци и други доброволци даваме дежурства от 07ч30 до 08ч00 и на обяд от 12ч00 до 12ч30 охраняваме пешеходната пътека

Leprechaun`s, да живеят мобилните телефони. В началото звънеше, като стигнеше на спирката. После звънеше, като се качи на рейса. Тъй като рейса се ползва основно от учениците, за слизането не съм го карала да звъни. Но при нас от училището веднага се обаждат, ако детето го няма и ние не сме предупредили. После го карах да ми се обади като свърши училище и е на рейса и като слезе от рейса   Пълен контрол. Не дай си Боже да забрави! Вече обаче не звъни   Днес го чаках на спирката на рейса, за да ходим на зъболекар. Звъня му като откачена, да видя до къде е стигнал, той не вдига   Обаче се обажда, ако е изпуснал рейса   Училището му е в едно селце извън града и рейсовете са на по час интервал   Вече си знае и шофьорите, кои затварят под носа вратата и кои чакат. Скоро питаше, защо са така нагли някои шофьори и нарочно ли го правят това с вратите   И моят пресича едно голяма улица, но там има подлез. Другата по-оживена я минава с колелото. В началото караше по тротоара, но вече нали е по-голям, кара по улицата и чака на светофара до колите, това мен ме притеснява. Не винаги си слага светлоотразителната жилетка, а униформата му е тъмна.
За оставянето в къщи сами, първо се инструктират с никого да не споделят, че остават сами, за да няма проблеми. Второ, да знаят да си отключват вратите сами, ако има нужда да могат да напуснат къщата. Едните ми съседи са много готини и сме се разбрали, че ако имат нужда от помощ, винаги могат да им звъннат на вратата. Трето, да не отварят на чужди хора, да не отговарят на стационарния телефон, нито на мобилния, освен ако ние не звъним на мобилния. Да ни звънят по всяко време,, ако искат да споделят нещо, мобилните ни телефони са написани на видно място и са записани в техните мобилни (щерката още няма, но се каним да й дадем един, да се научи да го ползва). Синът от малък съм го тренирала така и до ден днешен, нито отваря, нито си прави труда да отговаря на стационарния. В краен случай трябва да знаят и телефона за помощ. Да добавя печки котлони, тостери и тем подобни са забранени да се ползват. От скоро започнах да гласувам доверие на сина да ги ползва.