Добрите маниери са предпоставка за успех, затова тази задача е една от основните, с които трябва да се справят родителите.
Всички правила за добри обноски се основават върху уважението към личността в общуването. Потребността от общуване е еволюционно заложена у детето. Счита се, че усмивката е началото на неговото емоционално и социално развитие. От най-ранна детска възраст, чак до дълбока старост, умението за правилно общуване с околните предопределя житейския път на човека. Запознаването на детето с етичните норми е задача на родителите.
Да го възпитаваме на добри обноски означава да го научим как да общува правилно с другите, как да се държи на различни места и в различни ситуации, как да владее правилата на културното поведение. Изграждането на добри маниери е част от цялостния възпитателен процес.
Има теория, че деца, които са привикнали с внимание и грижа, проявяват по-голяма склонност към такова поведение.
Всички сме чували за значението на първите седем години от живота. Не ги пропускайте!
Никога не е прекалено рано да започнете да учите детето си на основните добри обноски, които ще му помогнат да се държи възпитано, любезно и с нужното уважение към околните. Когато видите, че то започва да възприема и имитира поведението ви, значи е време да започнете с малките лекции за добри маниери. Умелите родители знаят, че за да придобие детето определен навик, е нужно да мине време. Опитвайте се постоянно да му „налагате” доброто поведение, като показвате и повтаряте как трябва да се държи в отделните ситуации.
Обикновено на година и половина детето вече казва първите си думи и ви имитира, прави опити да се храни само с лъжичка, опознава заобикалящия го свят и наблюдава с огромно любопитно всичко, случващо се около него. Нека първите думи, на които го научите, бъдат вежливи.
Давайте добър пример! Няма как да се очаква учтивост от детето, ако самите родителите не са учтиви. Детето ще запомни най-добре не думите, с които го учите, а делата ви в негово присъствие.
Възпитаването на добри обноски трябва да бъде съобразено с възрастта на детето, учете го на периоди, тъй като неговото разбиране и умения се развиват. Неподходящо е да искате от 2-годишното дете да се храни със затворена уста - то не разполага все още нито с разбирането, нито с физическа координация, за да се съобрази. Важно е от него да не се изискват непостижими неща.
Но на четири или пет годишна възраст детето ви трябва да е способно да разбере мотивите за това правило. Бъдете твърди, когато се противопоставяте на нежелани негови постъпки, но го правете спокойно и добронамерено.
Във всеки език има строго установени изрази, които се употребяват в определена обстановка и по определен повод. Те са свързани с правилата за речево поведение и съставят т.нар. речеви етикет. Ние запознаваме детето с него, като го учим на тези така прости, но със задължително присъствие в речника думи и изрази.
Използвате думи и фрази като "моля", "благодаря", "извини ме", "съжалявам", "може ли?"… винаги около вашето дете. Насърчавайте го да прави същото.
Внимавайте за езика, който използвате - децата имитират начина, по който възрастните говорят.
Обръщайте внимание и на другите основи на етикета. Посъветвайте детето си да се обръща към възрастните с определена степен на формалност - освен ако по-възрастният не го поправи.
Езикът на тялото е нашето поведение при общуването без думи. Проява на добри обноски чрез езикът на тялото са: ръкуването при запознаване, отварянето на вратата и наместването на стола на някой друг, отстъпването на място на по-възрастен човек, правенето на път, изправянето в знак на уважение и т.н. Те са също толкова важни, колкото и речевият етикет. Най-добрият начин да научим на тях детето е като ги вършим ние самите.
Детето трябва да се научи как да се ръкува, как да поздравява, да показва уважение към възрастните хора, да се държи спокойно на публични места и да избягва да прекъсва чужд разговор. Също така трябва да се научи да не си играе с вещите на други хора, освен ако не получи специално разрешение за същото.
Избягвайте да игнорирате лошото поведение или да чакате твърде дълго, за да говорите за това. Коригирайте винаги, когато детето ви наруши етикета. Върнете се по-късно към случилото се, когато сте насаме, и дискутирайте задълбочено поведението му, за да разбере то как да се държи за в бъдеще. Правете му забележки, ако не се държи добре. Обсъждайте поведението на другите и му посочвайте хора, които са пример за добри обноски.
Направете възприемането на добрите обноски лесно и приятно за детето. Никога не повишавайте тон, бъдете търпеливи, както и с всеки друг етап от възпитанието му и не оставяйте без внимание и поощрение доброто му поведение."-цитат
Сигурно сте видяли тази статия. В момента тя е публикувана във форума. Написаното в нея не е за пренебрегване. Според мен обаче много наблягат на първите 7години, а за вторите и третите не казват нищо. Като че ли напоследък възпитанието в добри обноски се неглижира. По-голямата част от родителите не се занимава с това, училището-също. Може би се смята, че храната и облеклото са важни, а останалото-съвсем не или почти не. Вие как мислите, важни ли са добрите обноски в днешния 21век или трябва да останат в миналото?